№ 45
гр. Смолян, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500017 по описа за 2022 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна частна жалба вх.№17 входирана в
ДРС на 05.01.2022година от „МЕГА ТРАНС СТРОЙ“ЕООД(а видно от разписката
приложена към частната жалба датата на изпращане по куриер е 04.01.2022година),
депозирана чрез пълномощника адв. Г. М., срещу разпореждане инкорпорино в заповед
№229 от 30.11.2021година за изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№436/2021година по описа на Д.ски районен съд, в частта за разноските , с което на
основание чл. 411, ал.З от ГПК е разпоредено, дружество „МЕГА ТРАНС СТРОЙ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Д., област Смолян, община Д.,
улица „П.“ № 33, представлявано от С. Яв. Б., в качеството си на длъжник, да заплати на
дружество „ЕС ДЖИ ТРУП“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град П., област П., община П., град П., п.к. 4000, р-н Централен, бул./ул. „Г. К.“ № 14-16, ет.
8, ап. 36, представлявано от управителя Г. С. С., в качеството си на кредитор, разноски по
делото: 422,90 лв., представляваща държавна такса за образуване на дело, 2000,00 (две
хиляди) лева, представляващи адвокатско възнаграждение и 55,20 лв., представляваща
разноски за връчване на нотариална покана.
Направено е оплакване за неправилност на разпореждането в атакуваната част
поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Относно сумата 2000лева за
адвокатско възнаграждение се поддържа оплакване, че липсват каквито и да е било
доказателства за действително заплатено от дружеството - кредитор - „ЕС ДЖИ ГРУП“ ЕООД на
адвокат Р. Т. К. - Ч. от САК, адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 лв. по заповедното
производство. Освен приложеното към заявлението пълномощно за учредена представителна
власт на адвоката пълномощник(л.31) от 24.09.2021 липсва годно доказателство относно
1
уговорено между страните възнаграждение по повод предявеният иск в
първоинстанционното производство, по което е и издадена процесната заповед, както и
доказателства за заплащането му от страна на дружеството - кредитор. Развито е
оплакване,че представената в заповедното производство сметка/фактура по чл.9, ал.2 от
ЗДДФЛ № 1 /25.11.2021 г. не удостоверява, че уговореното адвокатско възнаграждение е
платено, а единствено факта, че дружество „ЕС ДЖИ ГРУП“ ЕООД дължи на адвокат Р. К.
- Ч. възнаграждение в размер на 2000,00 лв., с посочено „съдържание на операцията“ -
процесуално представителство в производство по чл. 410 от ГПК пред PC Д., както и, че
уговореното плащане е в брой, както и, че сметка/фактурата е получена от Г. С., без да е
посочен съставителят на същата. Твърди се също така,че когато плащането се извършва в
брой, следва да бъдат представени доказателства за заплатеното или с фискален бон (когато
адвоката разполага с фискално устройство) или с разписка, или при сключен договор за
правна защита и съдействие, в същият да бъдат отразени, начин и срок на плащане, както и,
че плащането е извършено, като в тази част договорът би имал характер на разписка. Твърди
се,че в тази част разпореждането е в противоречие със задължителната практика на ВКС,
обективирана в Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.201 Зг. на ОСГТК на ВКС, по
смисъла на т. 1 от която съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част на решението е
прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното
му заплащане на процесуалния си представител: в зависимост от уговорения в договора за
правна помощ и съдействие размер и начин на плащане - в брой или по банков път.
Заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в
самия договор, който има характер на разписка, или с представянето на доказателства за
извършено плащане банков превод. При плащане на адвокатското възнаграждение в брой е
допустимо удостоверяването на плащането да бъде извършено и с разписка, издадена след
сключване на договора, ако плащането е извършено след възникване на правоотношението
по договора за процесуално представителство и правна помощ, или с касов бон.Съгласно
разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДДС фактурата служи за доказване на извършена доставка на
услуга, респективно на стока, или за получаване на авансово плащане. Фактурата като
първичен счетоводен документ, съобразно чл. 6, ал. 1 ЗСч е носител на информация за
регистрирана стопанска операция, но не е доказателство за извършено плащане по стопанската
операция. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, какъвто в
настоящия случай не е приложен по делото, поради което е направен извод,че не е доказано
действително извършване на фактурираните разноски.
На следващо място се твърди,че съгласно чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 412, т. 6 ТПК,
заплатените от заявителя в заповедното производство такси и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от длъжника, като правото на разноски представлява
субективно право. Отговорността за заплащане на разноски произтича от процесуалния
закон и е основана на гражданското правоотношение. Отговорността за разноските е
ограничена обективна отговорност и включва само внесените такси и разноски по
2
производството, както и възнаграждението за един адвокат, но не и всякакви други разходи
и пропуснати ползи от страната по делото. Предвид изложеното се развива оплакване, че
незаконосъобразно с атакуваната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК е разпоредено дружеството - длъжник да заплати и 55,20 лв. представляващи
разноски за връчване на нотариална покана а и изпращането на нотариална покана не е от
задължителните действия, необходими за извършване, без които не би било възможно
образуването на заповедно производство.
В условия на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента, определен в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Подаването на заявлението не
съставлява никаква фактическа и правна сложност, която да оправдава присъждането на
адвокатско възнаграждение в претендирания от заявителя размер.Вземането за разноски не може
да служи и не може да се използва за неоснователно разместване на блага.
Моли съдът да отмени разпореждане от 30.11.2021 г. инкорпорирано в заповед №
229 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.11.2021 г. по ч. гр. д. №
436/2021 г. по описа на съда за 2021 г.. в частта за разноските, с което е уважено искането на
„ЕС ДЖИ ГРУП“ ЕООД,, с ЕИК ********* за присъждане на разноски за сумата в размер на
2000,00 лв., за заплатено адвокатско възнаграждение, както и за сумата в размер на 55,20 лв.
- разноски за връчване на нотариална покана.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
На 29.11.2021 г. е подадено заявление по образец съгласно чл. 410 ГПК с вх. №
2996 от "ЕС ДЖИ ГРУП" ЕООД, ЕИК ********* с посочени седалище и адрес на
управление гр. П., ул. "Г. Тр."№ 10. Като длъжник в заявлението в т. 5 е посочено
дружеството жалбоподател „МЕГА ТРАНС СТРОЙ“ЕООД,БУЛСТАТ *********. В т. 9 е
уточнено парично вземане, като произтичащо от договор за неизпълнение задължения по
фактура 00000001657 от 21.06.2021година, като доставката на заплатени по банков път
строителни материали- 40 куб.м пясък, 55 куб.м. чакъл и трошен камък 275 куб.м на обща
стойност 21 145лева, която доставка на заплатената стока е следвало да бъде извършена в
деня на плащането -01.07.2021година в обект „Парк на Родопска Билка“ с.Тр.. Посочено
е, че до момента на релевиране заявлението доставката не е извършена,въпреки
многократно отправени покани и нотариална покана до длъжника рег.№4954,акт 23,том ІІ от
04.10.2021година,връчена на 08.10.2021година.
Според представения договор за правна защита и съдействие, заявителят възложил
на адв. Р. Т. К.-Ч. и е приела да защитава и представлява клиента в производство по чл. 410
ГПК срещу МЕГА ТРАНС СТРОЙ ЕООД, като за водене на производството за първа
инстанция е уговорено възнаграждение в размер на 2000 лева съгласно приложената на л.32
сметка/фактура от 25.11.2021година и е отразено, че тази сума е заплатена на адвоката.
3
На 30.11.2021 г. по ч.гр.д.№436/2021година по описа на ДРС е издадена заповед за
изпълнение по утвърдения образец, съгласно която на „МЕГА ТРАНС“ЕООД е разпоредено
да заплати на "ЕС ДЖИ ГРУП" ЕООД главница в размер на 21 145.00 лева, ведно със
законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.11.2021 г. до изплащане на вземането, разноски в размер на 422.90 лева- внесена
държавна такса, както и сумата в размер на 2 000 лева – адвокатски хонорар и 55.20лева
разноски за връчване нотариална покана. Конкретиизрано е,че вземането произтича от
договор за доставка на заплатени по банков път строителни материали- - 40 куб.м пясък, 55
куб.м. чакъл и трошен камък 275 куб.м на обща стойност 21 145лева, която доставка на
заплатената стока е следвало да бъде извършена в деня на плащането -01.07.2021година в
обект „Парк на Родопска Билка“ с.Тр..
На 02.12.20201 г. заповедта за изпълнение е връчена на МЕГА ТРАНС“ЕООД.
На 31.12.2021 г. е подадено възражение по утвърден образец с вх.
№3345/31.12.2021 г. Във възражението подписано от управителя С. Б. е посочено,че не
дължи вземането по издадената заповед за изпълнение парично задължение.
На 10.01.2022 г. на заявителя е връчено съобщение по чл. 414 ГПК и възражение и
указана възможността в едномесечен срок да предяви установителен иск.
В частната въззивна жалба е направено оплакване, че дружеството кредитор не е
доказало действително извършване на фактурираните разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева, с оглед задължителното изискване за доказване
плащане, обективирано в ТР №6/201година от 06.11.2013 година на ОСГТК на ВКС.
Оспорва се и присъждане на сумата 55.20 лева за връчване нотариална покана, за което се
твърди, че не от кръга на задължителните действия,без които не би могло образуване на
заповедното производство.
В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като подаването на заявлението не е действие от
фактичекска и правна сложност, обосноваващ претендирания размер от заявителя
адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира подадената жалба за подадена в
срок, депозирана от активно легитимирана страна.
Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК. заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от
страните, освен в частта за разноските.
Според дадените в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК задължителни разяснения, в какъвто смисъл е и практиката на
ВКС обективирана в определение № 387 от 11.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1003/2017 г., II
т. о. - ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413
ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до
изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и
образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК,
4
администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по
установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила
решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в
исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение.
Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на
делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната
жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне.
Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако
производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на
производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение
влиза в сила, съответно ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със
спогодбата отговорността за разноските.
Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по
чл. 414, ал. 1 ГПК. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от
съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд
по частната жалба.
В конкретния случай срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение,
като към момента на депозиране частната жалба и понастоящем не е изтекъл едномесечния
срок (10.02.2022година), в който е указано на заявителя,че може да предяви иск относно
вземането си, поради което няма яснота относно ще се образува ли исково производство по
реда на чл.422ал.1 във връзка с чл.415ал.1 ГПК и с какъв акт ще приключи производството.
Окръжният съд ще е компетентен да разгледа частната жалба единствено в
хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, съответно ако съдът в исковото
производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна
спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските.
Следователно частната жалба е преждевременно администрирана от районен съд,
тъй като администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от образуване
производство и решение при предявен установителен иск.
Ще следва поради изложените съображения производството по делото да бъде
прекратено и жалбата върната на районен съд, който в съответствие с разясненията дадени
от задължителното за съдилищата т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК да прецени след изтичане на срока за предявяване на
специалния установителен иск или след постановяване акт по същество налице ли са
основанията окръжният съд разгледа частната жалба и да я препрати по компетентност на
въззивния съд.
Мотивиран от гореизложеното, съдът в настоящия си състав
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№17/2022година,постановено по описа
на Смолянския окръжен съд и ВРЪЩА частна жалба вх.№17 входирана в ДРС на
05.01.2022година от „МЕГА ТРАНС СТРОЙ“ЕООД, депозирана чрез пълномощника адв. Г.
М., срещу разпореждане инкорпорино в заповед №229 от 30.11.2021година за изпълнение
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№436/2021година по описа на Д.ски районен
съд, в частта за разноските като преждевременно администрирана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6