Р Е Ш Е Н И Е
№………………./09.09.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1332 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „О.Л.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. И.Ц. *** срещу Наказателно постановление №
НП – 23 от 19.02.2019 г., издадено от Зам. Председателя на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор, с което на дружеството – жалбоподател, на
основание разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за това, че на 25.06.2018
г. при извършена внезапна проверка на жилищна сграда с местонахождение: гр.
Белослав, кв. „Младост“, блок № 20, вх. А е установено, че в жилищната сграда е
монтиран и се експлоатира пътнически
електрически асансьор с рег. № 736АС429, произведен от „Завод за асансьори
София“, със заводски номер 30324/1978 г., товароподемост 320 кг, 5 спирки и
скорост на движение 0, 71 m/s, като същият
представлява съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл. 32 от Закона за
техническите изисквания към продуктите и попада в обхвата на НБЕТНА, приета на
основание чл. 31, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите,
като при проверката от представените документи от П.Й.Д. – управител на
етажната собственост на гореописаната жилищна сграда е установено, че описания
асансьор се поддържа от „О.Л.“ ЕООД, видно от тристранно споразумение за
абонаментно поддържане на асансьора от 27.01.2017 г., като при проверката на
ревизионната книга на гореописания асансьор е установено, че последният
периодичен технически преглед на асансьора е извършен на 11.10.2016 г. от И.
Симеонов, инспектор в „Естима КМ“ гр. София, видно от ревизионен акт № 3 от същата
дата, като след тази дата в ревизионната книга, няма запис от последващ
ревизионен акт, удостоверяващ извършването на периодичен технически преглед,
като съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА, периодичните технически прегледи
на асансьорите се извършват веднъж на 12 месеца, следователно за описаното
съоръжение този срок е изтекъл на 11.10.2017 г., като въпреки това „О.Л.“ ЕООД
е допуснало експлоатация на асансьора на датата 25.06.2018 г. – нарушение на
разпоредбата на чл. 7а, т. 3 от Наредбата за безопасната експлоатация и
техническия надзор на асансьори (Приета с ПМС № 75 от 1.04.2003 г., обн., ДВ,
бр. 33 от 11.04.2003 г., в сила от 12.05.2003 г.).
Дружеството – жалбоподател
„О.Л.“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
поради допуснати съществени процесуални нарушения и наличие на противоречие с
материално – правни разпоредби, като представя подробни аргументи в защита на
своята позиция. На първо място навежда твърдения, че в хода на административно
– наказателното производство е било допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, доколкото АУАН не е съставен в присъствието на двамата управители на
санкционираното дружество. Оспорва се материалната компетентност на Зам.
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да
издава наказателни постановление за подобни констатирани нарушения на
законодателството, както и се подчертава, че липсват каквито и да е било мотиви
от страна на административно – наказващия орган за това, че е наложил административно
наказание в размер в близост до максималния размер, предвиден в разпоредбата на
чл. 55, ал. 2 от ЗТИП. Поради гореизложените съображения моли за отмяна на
наказателното постановление, а в условията на евентуалност се отправя молба за
намаляване на размера на наложеното административно наказание до предвидения в
закона минимален размер.
В проведеното на
08.07.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1332 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество се представлява от своя
процесуален представител адв. Д.В. ***, която поддържа жалбата на посочените в
нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, поставяйки
акцент в своята пледоария, че не е ясно в извършването на какво точно нарушение
е „обвинено“ въззивното дружество, като в условията на евентуалност отправя
молба за редуциране на размера на наложеното административно наказание.
В проведеното на 08.07.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 1332 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор не се представлява нито от законен, нито от процесуален
представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество.
Съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
На 11.10.2016 г. бил
извършен периодичен технически преглед на асансьор с рег. № 736АС429, произведен от „Завод за асансьори София“, със заводски
номер 30324/1978 г., обслужващ жилищна
сграда с местонахождение: гр. Белослав, кв. „Младост“, блок № 20, вх. А. Самият
технически преглед бил извършен от лицето инж. И. Симеонов като представител на
дружеството „Естима КМ“ ООД – гр. София, който удостоверил извършването на
техническия преглед, съставяйки ревизионен акт № 3 от същата тази дата
11.10.2016 г.
Същевременно на 27.01.2018
г. дружеството „О.Л.“ ЕООД подписало тристранно споразумение за прехвърляне на
договор за абонаментно поддържане на асансьори, по силата на който поело
ангажимента да поддържа в изправност асансьорното съоръжение в жилищната сграда с местонахождение: гр. Белослав, кв.
„Младост“, блок № 20, вх. А, но така и след датата 27.01.2018 г. не извършило
технически преглед на асансьорното съоръжение.
На 25.06.2018 г. св. К.Г.К.
– гл. инспектор в РО ИДТН „Североизточна България“ към Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор извършил проверка на асансьорното съоръжение
след подаден сигнал на живущите граждани в жилищната сграда в Комисията за
защита на потребителите, като установил, че на датата 25.06.2018 г. дружеството
„О.Л.“ ЕООД е допуснало експлоатация на асансьора, въпреки, че на асансьорното
съоръжение не му е извършван периодичен технически преглед, считано от
11.10.2016 г.
Приемайки, че с това свое
поведение дружеството „О.Л.“ ЕООД е извършило нарушение на чл. 7а, т. 3 от
Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, на
23.08.2018 г. св. К. съставил акт за установяване на административно нарушение,
с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената нормативна
разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения
АУАН не било депозирано, като на 19.02.2019 г. Зам. Председателят на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 55, ал. 2
от Закона за техническите изисквания към продуктите наложил на „О.Л.“ ЕООД
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 7а, т. 3 от
Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По същество, съдът я
намира за частично основателна, поради следните причини:
На първо място, съдът би
желал да отбележи, че изцяло кредитира и дава вяра на показанията на св. К.Г.К.
– гл. инспектор в РО ИДТН „Североизточна България“, който е установил, че на 25.06.2018
г. асансьорното съоръжение в жилищната сграда, с адрес: гр. Белослав, кв.
„Младост“, блок № 20, вх. А е функционирало, макар и последния периодичен
технически преглед да му е правен на 11.10.2016 г. От констатациите на св. К.
се обосновава извод, че към датата 25.06.2018 г. дружеството „О.Л.“ ЕООД като
субект, който поддържа техническата изправност на асансьора не е следвало да
допуска експлоатацията на асансьора, тъй като към тази дата съоръжението не е
било преминало периодичен технически преглед.
На практика дружеството не
оспорва този факт, не се оспорва и, че именно дружеството е субекта, който е
поддържал и е бил ангажиран с техническата изправност на асансьорното
съоръжение, а това обстоятелство се установява по категоричен начин от
приложеното към преписката тристранно споразумение за прехвърляне на договор за
абонаментно поддържане на асансьори, по силата на което, дружеството „О.Л.“
ЕООД поема ангажимент срещу заплащане на месечна такса да поддържа в техническа
изправност асансьорното съоръжение. При това условие, в случая е следвало след
датата 11.10.2017 г. или да бъде направен периодичен технически преглед на
асансьора или същият да преустанови да работи, като и двете не са били сторени, доколкото липсват писмени доказателства в
ревизионната книга на асансьора за извършен периодичен преглед след датата
11.10.2017 г., а както и св. К., а и св. П.Й.Д. потвърдиха, на датата 25.06.2018 г. асансьорът не е бил спрян
от употреба и е работел нормално.
Разпоредбата на чл. 7а, ал. 3 от Наредбата за безопасната
експлоатация и техническия надзор на асансьори предвижда, че лицата, които
поддържат асансьори, са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не
допускат експлоатацията на асансьорите, когато на
асансьорите не е извършен технически преглед съгласно чл. 24, ал. 1 от
Наредбата. В случая релевантна е т. 2 на този чл. 24, ал. 1 от Наредбата за
безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори и е следвало най –
късно 12 мсеца след датата 11.10.2016 г., т.е. в срок до 11.10.2017 г. да бъде
направен периодичен технически преглед на съоръжението. Същото не е било
сторено, при което за дружеството „О.Л.“ ЕООД е възникнало задължение да
уведоми писмено етажните собственици ползващи асансьора и да пристъпи към
преустановяване на неговото функциониране. Не се спори, че задължението не е
изпълнено, поради което и съвсем правилно е била ангажирана административно –
наказателната отговорност на дружеството – жалбоподател.
Макар и подобно възражение
да липсва, за пълнотa на мотивите, съдът би желал да
отбележи, че разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН е неприложима в случая, доколкото нарушението е съвсем пряко свързано и съвсем пряко
засяга сигурността, безопасността, живота и здравето на ползващите асансьорното
съоръжение, поради което и компромиси за подобен вид нарушения са обществено
неприемливи.
Следва да се посочи, че
съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно
– наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното
дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено
правото му на защита.
Съдът не намира за
основателно основното възражение на дружеството – жалбоподател за нарушение на
разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, тъй като видно от известието за доставяне с
номер 8100013130826, на 01.08.2018 г. е получена покана на адреса – седалище и
адрес на управление на дружеството за съставяне на АУАН, като очевидно никой от
управителите на санкционираното дружество не се е отзовал на поканата, но това
не опорочава административно – наказателното производство, доколкото АУАН е
връчен надлежно на лице с валидно учредена представителна власт.
По отношение наложеното
административно наказание.
Административно – наказващият
орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване
на административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание
за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 100 лева. В тази връзка следва да се подчертае, че мотивите на
административно – наказващия орган да индивидуализира административното
наказание са изключително бланкетни, без каквато и да е конкретика, нито за конкретната
обществена опасност на самото нарушение, нито за обществената опасност на самия
деец.
При индивидуализиране на
наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, че в
административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „О.Л.“
ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на законодателството, което
мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от
своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на
въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Отегчаващи вината
обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното производство, поради
което съдът намира, че определеното към минимален размер наказание се явява
справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл.
12 от ЗАНН.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № НП – 23 от 19.02.2019
г., издадено от Зам. Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера
на наложеното административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до
предвидения в разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗТИП минимум от 100 лева.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
Изменя Наказателно
постановление № НП – 23 от 19.02.2019 г., издадено от Зам. Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на О.Л.“ ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите
изисквания към продуктите, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 7а, т. 3 от Наредбата за
безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ до размер от 100
лева (сто лева).
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: