№ 344
гр. К., 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510103411
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание на основание чл. 229 КЗ (отм.), вр.
чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба управителят на ищцовото дружество, чрез
пълномощника си адв. М. Т. заявява, че на 26.11.2015 г. представляваното от
него дружество „ДКЦ П." ЕООД, с ЕИК *** сключило застраховка
„Професионална отговорност" с полица № *** с ответното дружество
Застрахователна компания „Д." АД, с ЕИК ***. Всички дължими от тях суми
били надлежно платени в уговорения помежду им срок. Предметът на така
сключеното облигационно правоотношение било покритието на
застрахователния риск „професионална отговорност", изразяващ се в
причиняването на имуществени или неимуществени вреди причинени на
трети лица, вследствие на виновно неизпълнение на професионални
задължения от лица, които са наети от представляваното от него лечебно
заведение. С оглед на това застрахователят носи отговорността да заплати
сумата в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за едно събитие при предвидено
договорно самоучастие на застрахования от размера на всяка щета от 100
/сто/ лева в случай на настъпване на въпросното застрахователно събитие.
Периодът на валидност на процесното съглашение бил от 01.12.2015 г. до
30.11.2016 г. На 11.08.2016 г., около 02.30 часа лицето Х.Ю.Х., тогава на 13
г., придружен от баща си посетил дежурен лекарски кабинет към „ДКЦ П. -
К." ЕООД за оказването на неотложна медицинска помощ по повод силни,
остри болки в десния ***, слизащи към долната част на корема, придружени
от повръщане. Дежурният лекар в кабинета д-р М.Й.И. извършила прегледа
около и поставила диагноза ОВИ (остра вирусна инфекция), като изписала
медикаментозно лечение. Тъй като състоянието на Х.Ю.Х. не се подобрило на
1
11.08.2016 г. в 8:15 ч., с баща си посетили личния си лекар, който им издал
медицинско направление за консултация с хирург въз основа на поставената
основна диагноза -други и неуточнени болки в областта на корема.
Вследствие, на което посетили МБАЛ „Х." ЕООД гр. К., където след преглед
от детски хирург била поставена диагноза „торзио на ***" и били насочени
към УМБАЛ „П." АД - гр. С.й като било невъзможно в казанлъшката болница
да бъде извършена спешна операция на десен ***. В 12 ч. на същия ден
Х.Ю.Х. бил приет в Отделение по обща хирургия - детска хирургия към
УМБАЛ „П." АД - гр. С., където след извършване на спешните необходими
предоперативни действия, лицето било оперирано по спешност, като била
извършена „операция - хемикастрацио". До отстраняването на органа (десен
***) безспорно се стигнало, тъй като д-р М.Й.И. не е изяснила
здравословното състояние на пациента, не е назначила уточняващи
състоянието клинико-лабораторни, инструментални и образни изследвания,
не го е насочила за допълнителна консултация със специалист, с което е
можело да се предотвратят настъпилите в последствие усложнения. С оглед
на горното родителите на Х.Ю.Х. завели гражданско дело за лекарска грешка
и претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитвани силни болки
за периода от прегледа до забавената операция, загуба на орган (***) и
свързаните с това болки, страдания, страх и неудобство от физическо и
психологическо естество изживени от синът им. В тази връзка „ДКЦ П. - К."
ЕООД била призована като ответна страна по делото, тъй като имала сключен
договор за възлагане на медицински услуги с д-р М.Й.И., която била дежурен
лекар в дежурния кабинет за неотложна медицинска помощ в „ДКЦ П. - К."
ЕООД към датата на застрахователното събитие. След проведените заседания
Районен съд - К. постановил решение от 25.04.2019 г., с което признал, че д-р
М.Й.И. е извършила лекарска грешка, изразяваща се в неизвършването на
своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, което е довело до
загуба на орган (***), болки, страдания, страх и неудобства от физическо и
психологическо естество. Представляваното от него дружество „ДКЦ П. - К."
ЕООД, в качеството си на възложител на работа на д-р М.Й.И., било осъдено
да заплати сумата от 16 678.40 /шестнадесет хиляди шестстотин седемдесет и
осем лева и четиридесет стотинки/ лева, явяващи се главницата на вземането,
лихви и разноски по делото. Впоследствие горепосоченият съдебен акт бил
обжалван пред Окръжен съд - гр. С. като въззивният съд изцяло потвърдил
първоинстанционното решение. То от своя страна било атакувано и пред
Върховния касационен съд, който отхвърлил касационната жалба и на
22.10.2020 г. решението от 25.04.2019 г. на Районен съд — К. влязло в сила. В
хода на всички съдебни производства по процесния случай ответното
дружество Застрахователна компания „Д." АД, с ЕИК *** било
конституирано в качеството си на трето лице - помагач и с оглед на това
успяло да упражни надлежно всички свой права и интереси по предвидения
за това ред. Тъй като представляваното от него дружество имало валидно
сключена застраховка „Професионална отговорност", подробно описана по-
горе в настоящата искова молба с предмет на покритие, именно настъпилото
събитие, счита че ответникът е отговорен за уговореният помежду им размер,
да заплати стойността на застрахователното събитие. След като
първоинстанционното решение на Районен съд – К. влязло в сила
представляваното от него лечебно заведение заплатило сумата, явяваща се
2
неговия предмет, ведно с лихвата и разноските по трите производства.
Своевременно след това обстоятелство ищцовото дружество завело
претенция чрез писмо с Изх. № ***г., като поканили застрахователят да
престира доброволно поетите от него облигационни задължения, изразяващи
се в заплащането на сумата на така настъпилото застрахователно събитие в
уговорения помежду им размер. Сочи, че в конкретния случай давността на
процесното вземане, съгласно разпоредбата на чл. 229 от КЗ - отм. започва да
тече не от момента на настъпване на застрахователното събитие 11.08.2016 г.,
а от плащането на деликтното обезщетение от застрахования на увредения
(*** г.), откогато възниква и вземането на застрахования, в случая
представляваното от него лечебно заведение. Вследствие на горното получил
писмо с Изх. № *** от *** г., с което ответното дружество Застрахователна
компания „Д." АД, с ЕИК *** отказала да заплати, каквото и да е било
обезщетение, тъй като увреденото лице е следвало да предяви писмено за
пръв път претенцията си пред застрахования в периода от 01.12.2015 г. до
30.11.2016 г. и с оглед на това настъпилото събитие не се явявало
застрахователно такова. Въпросният отказ не бил нормативно обоснован, а
само бланкетно визиран. Нещо повече, в конкретния случай представляваното
от него дружество нямало как да знае кой ще е конкретният период, в който
увреденото лице ще упражни своите права. Това са факта и обстоятелства,
които те, в качеството си на застраховано лице няма и не могат да предвидим.
Счита, че така постановеният му отказ се явява изцяло неправомерен и
същият следва да бъде отменен. Заявява, че този факт се подкрепя от
обстоятелството, че застрахователят, съгласно чл. 211 от КЗ отм., който
намира приложение в конкретния случай, тъй като е действал при
сключването на облигационното правоотношение между страните може да
откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице;
2. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон
или в застрахователния договор;3. в други случаи, предвидени със закон. В
случая твърдяното от ответника неизвършване на общите условия на
застрахователния договор не е благоприятствало настъпването на
застрахователното събитие и не е оказало, каквото и да било друго
въздействие върху него, поради което отговорността на ответника по чл. 405,
ал. 1 от КЗ (чл. 211 от КЗ отм.) следва да бъде ангажирана. В тази връзка и
постановеното от ВКС решение № 4 от 21 03 2012 Г по Т. Д. № 81/2011 Г., Т.
К., II Т. О. НА ВКС. Предвид гореизложеното моли съда да осъди на
основание чл. 229 от Кодекса на застраховането - отменен, чл. 86 от ЗЗД
Застрахователна компания „Д." АД, с ЕИК ***, гр. С. ***, р-н О., бул. „***,
представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К. и Р.Ц.Д., да заплати в полза на
представляваното от него дружество „ДКЦ П." ЕООД, с ЕИК ***, сумата в
размер на 4 900 (четири хиляди и деветстотин) лева, представляваща
полагащото се справедливо застрахователно обезщетение. Моли,
обезщетението за настъпилото застрахователно събитие, ведно с законната
лихва от датата на завеждането на настоящия иск 17.11.2021 г., както и
направените от съдебно-деловодни разноски в това число и заплатения
адвокатски хонорар да бъде преведено по следната банкова сметка: *** в Р.
ЕАД, собственост на адв. М.Т.. Моли съда да осъди ответното дружество да
3
заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително
адвокатски хонорар. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
адвокат Т., който моли съда да уважи предявения иск като основателен и
доказан.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество „Д.“ АД, чрез пълномощника юриск. В. Т., с който заявява, че
намират исковете за процесуално допустими, но неоснователни, поради което
ги оспорват, както по основание, така и по размер. Счита, че не са налице
всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на Дружеството им
по застраховка "Професионална отговорност" в така претендираните размери
за вредите, които ищецът твърди да търпи, като в тази насока излагат
следното: Намират, че между страните не се спори, относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Професионална отговорност" сключен с полица № *** от 26.11.2015 г.,
между ДКЦ „П. - К." ЕООД, като застрахован и „Д." АД, като застраховател,
предоставящ договореното покритие по смисъла на Общите условия /ОУ/ към
застраховката за периода от 01.12.2015 г. до 30.11.2016 г., при лимит на
отговорност от: 5 000 лв. за едно пострадало лице; 5 000 лв. за едно събитие; и
договорено минимално безусловно самоучастие на застрахования от 100 лв.
от размера на всяка щета. Сочи, че съгласно пар. 22 от ПЗР на КЗ, за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ от
01.01.2016 г., се прилага част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
КЗ от 01.01.2016 г. Между страните не е договаряно друго, което налага
извода, че процесното застрахователно правоотношение се урежда от
отмененият КЗ. Между страните не е спорно и наличието, и правната
валидност на договорените в ОУ към застраховката, условия и фактически
състави на застрахователното покритие, които съгласно чл. 20а от ЗЗД, имат
силата на закон между страните. Така и в т. 2 от ОУ на застраховката,
страните са се договорили, че застрахователят се задължава да обезщети
увредените от застрахования, трети лица, до размера на застрахователната
сума по полицата (в случая 5 000 лв. минус 100 лв. безусловно самоучастие)
за сумите, които застрахованият е длъжен да заплати по искове предявени
писмено към него за първи път през срока на застраховката, за вредите,
причинени от нарушаване на неговите професионални задължения при
осъществяване на посочената в полицата дейност, вследствие на небрежност,
грешка или пропуск, извършени през срока застраховката. Твърди, че
застраховката между Дружеството им и ищеца отговаря на т. нар. модел
"Claim made" („предявяване на претенция" - отговаря застрахователя, който е
към момента на предявяване на претенцията за обезщетение), който е единият
от практически наложилите се модели за застраховане на отговорности,
актуални към датата на сключване на застраховката. Следователно, за да е
налице застрахователно събитие по смисъла на процесната застраховка, за
конкретния случай е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. вредите да са настъпили в периода на застрахователното
покритие, т. е. в срока от 01.12.2015 г. до 30.11.2016 г., тъй като ретроактивна
дата не е договаряна; 2. вредите да са вследствие на небрежност, грешка или
пропуск; 3. претенцията от увреденото лице да е била предявена писмено за
първи път пред застрахования в периода от 01.12.2015 г. до ЗОЛ 1.2016 г.
4
Безспорно в случая са налице само първите две предпоставки, но не и
последната. Увреденото лице е предявило за първи път писмена претенция
към ДКЦ „П. -К." ЕООД на 23.12.2016 г., т. е. след края на застраховката. С
оглед горното настъпилото събитие не се явява застрахователно.
Алтернативно правят и възражение за изтекла погасителна давност по чл. 197
от КЗ (отм.). Предвид всичко дотук изложено намират, че не са налице
всички нужни предпоставки за ангажиране на отговорността ни на
застраховател за исковата сума. Неоснователността на главният иск води до
неоснователност и на акцесорният такъв за лихви от претендираната дата. В
случай, че производството по делото бъде прекратено, молят на основание чл.
78, ал. 4 и ал. 8 от ГПК да им бъдат присъдени съдебни разноски с включено
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. В случай, че не са в
състояние да изпратят процесуален представител за предстоящото съдебно
заседание, молят делото да бъде гледано при условията на чл. 142, ал. 1 от
ГПК. В случай, че ищеца претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение и същото надвишава минималния размер съгласно Наредба
№ 1 от 9-ти Юли 2004 г. заявяват, че намират претендираното
възнаграждение за прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК молят
съда да намали същото до минималният размер посочен в Наредбата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните доказателства, че на 26.11.2015 г. между „ДКЦ П." ЕООД, с ЕИК
*** и "Д." АД е бил сключена застраховка ,,Професионална отговорност" с
полица № ***, със срок на действие от 00. 00 часа на 01.12.2015 г. до 24. 00 ч.
на 30.11.2016 г. ., при лимит на отговорност от: 5 000 лв. за едно пострадало
лице; 5 000 лв. за едно събитие; и договорено минимално безусловно
самоучастие на застрахования от 100 лв. от размера на всяка щета. Уговорено
е дължимата застрахователна премия от 210,78 лева, данък 2% по ЗДЗП 4,22
лв., т.е. общо дължима сума 215,00 лв. В полицата е посочено, че при
разсрочено плащане, първата вноска следва да е в размер на 108 лв. и да бъде
направена на 05.01.2016 г., а втората – в размер на 107 лв. – съответно на
31.03.2016 г.
По делото са представени и ОУ към полицата, както и клауза 01-
професионална отговорност на лекарите и другия медицински персонал.
Видно от преводно нареждане с рег. № *** от *** г. на Постбанк
ищецът е превел сумата от 16678,40 лв. на получател Г.К.Х., като основание
за превода е посочено Решение № 272/25.04.2019 г. на К. районен съд и в
графа още пояснения е отбелязано името Х.Ю.Х..
Приобщено е заверено копие на заявление с Изх. № ***г. от ДКЦ“П. -
К. “ЕООД до Застрахователна компания „Д." АД, с което ищецът уведомява
ответника, че са заплатили сума в размер на 16 678 лева и 40 стотинки /
главница, лихви и разноски/, въз основа на влязъл в сила съдебен акт и с
оглед изложеното, отправят заявлението - изплатените по делото суми да им
бъдат възстановени.
5
Приобщено е гражданско дело № 772 по описа за 2018 г. на Районен съд
К.. С влязло в сила решение, постановено при участие на ответника като трето
лице помагач, ищецът е осъден да заплати на на Х.Ю.Х., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на родителите си Ю.Х.Х., ЕГН **********
и Г.К.Х., ЕГН **********, всички с адрес: гр. К., ***, по иска с правно
основание чл. 49 от ЗЗД, връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), във връзка с чл. 52 ЗЗД, сумата от 10 000 лв., предявен
като частичен иск от вземане в размер на 42 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в изпитвани силни болки за часовете от
прегледа, извършен от д-р М.Й.И. до операцията, загуба на орган (десен ***)
и свързаните с това болки, страдания, страх и неудобства от физическо и
психологическо естество, както и законна лихва за забава от деня на
увреждането - 11.08.2016 г. до изплащане на обезщетението, както и сумата
от 948,40 лева представляваща сторени в производството съдебно- деловодни
разноски.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Фактическият състав на така предявения иск е очертан от нормата на
чл. 229 КЗ. За да бъде уважен и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, че се е намирал в застрахователно
правоотношение с ответното дружество по застраховка ,,Професионална
отговорност" с полица № ***, със срок на действие от 00. 00 часа на
01.12.2015 г. до 24. 00 ч. на 30.11.2016 г.; че в този период е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, за което застрахователят носи
застрахователен риск; че е изправна страна по застрахователния договор; че в
резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са
настъпили твърдяните вреди и техния резмер; плащане на обезщетението на
увреденото лице; факти, обосноваващи спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си изключващи,
намаляващи отговорността му, респ. деня, на който е следвало да извърши
плащане по надлежния ред на вземането за застрахователно обезщетение.
Като безспорни между страните са обявени следните факти от
фактическия състав на спорното право:
- че между страните е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка ,,Професионална отговорност" с полица №
***, със срок на действие от 00. 00 часа на 01.12.2015 г. до 24. 00 ч. на
30.11.2016 г., в срока на действие, на която е настъпило застрахователното
събитие- увреждане на трето лице;
- че с влязло в сила решение по гражданско дело № 772 по описа за
2018 г. на Районен съд К., постановено при участие на ответника като трето
лице помагач, ищецът е осъден да заплати на Х.Ю.Х., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на родителите си Ю.Х.Х. и Г.К.Х.
обезщетение в размер на 16678,40 лв.
Страните не спорят, че застрахователната премия е била платена в
цялост, а и това е видно от преводно нареждане с рег. № *** от *** г. на
6
Постбанк.
В т. 2 на раздел II от общите условия по застраховка «Професионална
отговорност», страните са уговорили, че в зависимост от съответната клауза и
съобразно общите и специални изключения, застрахователят се задължава да
обезщети увредените от застрахования трети лица до размера на
застрахователната сума по полицата за сумите, които застрахованият е
длъжен да заплати, съгласно българското законодателство по искове,
предявени писмено към него за първи път през срока на застраховката, за
вредите, причинени от нарушаване на неговите професионални задължения
при осъществяване на посочената в полицата застрахована дейност,
вследствие на небрежност, грешка или пропуск, извършени/допуснати през
срока на застраховката (или след ретроактивната дата, ако такава е посочена в
полицата) от застрахования, негов съдружник, служител или консултант,
действащи от негово име и за които той е отговорен при осъществяване на
тяхната професионална дейност.
При така установените факти по делото спорният между страните
въпрос се свежда до това настъпилото събитие явява ли се застрахователно,
тъй като според ответника увреденото лице е предявило за първи път писмена
претенция към ДКЦ „П. - К.“ ЕООД на 23.12.2016 г., твърди, че датата е след
края на застраховката. Алтернативно прави възражение за изтекла
погасителна давност по чл. 197 от КЗ.
Настоящата застраховка е вид имуществено застраховане гражданската
отговорност на застрахования със специфичен предмет свързан с
упражняваната от него професия.
Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя обаче е ограничена с
разпоредбата на ал. 2 на чл. 223 КЗ, според която той заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.
Законодателят не свързва момента на предявяване на претенцията с
момента на настъпване на застрахователното събитие, който се счита
проявлението на вредите. Предявяване на претенцията за плащане и след
изтичане на срока на застраховката, не освобождава застрахователя от
отговорност, в случай че бъде установено настъпването на застрахователното
събитие в този срок. По делото е безспорно и установено по категоричен
начин, че застрахователното събитие е настъпило на 11.08.2016 г.Този факт се
установява от представените по делото писмени доказателства - влязло в сила
решение, постановено при участие на ответника като трето лице помагач, по
гражданско дело № 772 по описа за 2018 г. на Районен съд - К. т.е. към
момента на настъпване на застрахователното събитие между страните по
делото е било налице застрахователно правоотношение, основано на
застраховка ,,Професионална отговорност" с полица № ***, със срок на
действие от 00. 00 часа на 01.12.2015 г. до 24. 00 ч. на 30.11.2016 г. Безспорно
е, че в рамките на срока на валидност на полицата е настъпило
7
застрахователно събитие, в резултат на което на трети лица били причинени
вреди. Задължението на застрахователят за обезщетяване на увредения
възниква от момента на настъпване на застрахователното събитие и
отговорността му е идентична по обем на тази на делинквента. За пострадалия
е налице възможност да търси обезщетение на вредите си пряко от
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента или пряко от
делинквента. В случаите, когато получи обезщетение за претърпените вреди
от прекия причинител, то последният може да предяви иск с правно
основание чл. 229 КЗ, за да възстанови застрахователното обезщетение, с
което е удовлетворил увреденото лице. Следователно доводите на ответника
при оспорване на иска, относно претенцията за плащане пред застрахователя
извън срока на действието на застраховката се явяват неоснователни.
Предвид горното, съдът следва да разгледа и направеното алтернативно
възражение за погасяване вземането по давност. То е неоснователно.
Давността за задължението по чл. 229 КЗ (отм.); е 5-години съгласно § 31 от
ПРЗ на КЗ и започва да тече от плащането на обезщетението от
застрахования. Давността за регресното вземане по чл. 435 от
КЗ / чл. 229 от КЗ - отм. / тече не от момента на
настъпване на застрахователното събитие / 11.08.2016 г. /, а от плащането на
деликтното обезщетение от застрахования на увредения /***г./, от тогава
възниква и вземането на застрахования - правно нелогично е давността за
дадено вземане да започне да тече преди то да е възникнало, поради което
приложимата 5-годишна давност не е изтекла към датата на подаване на
исковата молба – 17.11.2021 /определение № 621/08.11.2019 г. по т.дело №
618/2019 г. на ВКС, 2-ро т.о/.
Съобразно разпоредбата на чл. 434 КЗ, ако е удовлетворил увреденото
лице,застрахованият има право да получи от застрахователя
застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване
изискванията на чл. 434. Видно от сключена застраховка ,,Професионална
отговорност" с полица № *** същата е сключена при лимит на отговорност
от: 5 000 лв. за едно пострадало лице; 5 000 лв. за едно събитие; и договорено
минимално безусловно самоучастие на застрахования от 100 лв. от размера на
всяка щета. По изложените съображения съдът счита, че отговорността на
застрахователя следва да бъде ангажирана в лимита на отговорност от че
претендираната от ищците сума в размер на 4900 лева.
Следователно иска е доказан по основание и размер и следва да бъдат
уважен.
С оглед изхода на делото на ищецът следва да се присъдят и
направените в настоящото производство разноски в размера на 896 лева,
представляващи заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 229 КЗ (отм.);, вр. чл. 86 ЗЗД
Застрахователна компания „Д." АД, с ЕИК: ***, гр. С. ***, р-н О., бул. „***,
8
представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К. и Р.Ц.Д., да заплати на „ДКЦ П."
ЕООД, с ЕИК ***, с адрес: град К., *** по сметка на адв. М.Т.: *** в Р. ЕАД,
сумата от 4900 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка ,,Професионална отговорност" с полица № ***.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Д." АД, с ЕИК: ***, гр. С. ***, р-
н О., бул. „***, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К. и Р.Ц.Д. да заплати
на „ДКЦ П." ЕООД, с ЕИК ***, с адрес: гр. К., *** по сметка на адв. М.Т.: ***
в Р. ЕАД, сумата от 896.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9