Р Е Ш
Е Н И
Е
Номер: ………260187 Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 25.05. 2021 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 237 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК .
Районен
съд Панагюрище е сезиран
с искова молба , подадена от В.Т.П.,
ЕГН **********,*** , против М.И.А.,
ЕГН **********,***.
С
Решение № 117 /07. 08. 2020г. на районен съд Панагюрище , постановено по гр. д. № 141/2019г.по описа на
същия съд исковете са отхвърлени , като неоснователни. Осъден е
ищеца да заплати в полза на
ответницата сторените съдебно- деловодни разноски .
Решението
на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се твърди ,че решението
на районния съд е неправилно поради
необоснованост , нарушение на материалния закон
и допуснати съществени процесуални нарушения . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение по съществото на
спора от въззивната инстанция , с което се
уважат предявените искове.
В
срока по чл.263 ал. І от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство.
Правни
изводи .
При служебната проверка на съда относно
валидността и допустимостта на съдебното решение, извършена при условията на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция установи
следното :
Решението
на районния съд е валидно ( постановено е от надлежен съдебен състав , в предвидената
от закона писмена форма и в рамките на правораздавателната компетентност на съда). Няма основания за прогласяване нищожността на съдебния
акт, при условията на чл.270ал. І от ГПК
).
Решението
на районния съд е процесуално
допустимо ( няма основания за обезсилване на съдебното решение при хипотезите на чл. 270 ал. ІІІ от ГПК ) .
Разгледана
по същество въззивната жалба е неоснователна .
Районен
съд Панагюрище е сезиран с отрицателен
установителен иск за прогласяване нищожност на правна сделка поради нейния „привиден“ характер.
Правното основание на иска е по чл. 124
ал.1 от ГПК във вр. чл. 26 ал. 2 от ЗЗД
и чл. 17 ал. 1 от ЗЗД. При условията на обективно , кумулативно съединяване на
исковете е предявен и конститутивен иск за намаляване на дарение до размера на
запазената част на наследника. Правното основание на предявения иск е по чл. 30
ал.1 от ЗН.
По иска за „привидност“ на
сделката,оформена с нот. акт № 96/
13.07. 1972г.
Искът
е неоснователен.
С
посочения по – горе нот. акт наследодателя
Т.И. П. е продал на сина си И. Т.П. недвижимият имот , описан в нот. акт,
срещу продажната цена от 1460 лв. ,
която представлява паричната равностойност на грижите , които следва да полага
купувача за продавача и лицето ,посочено в нот. акт до тяхната смърт.
Основанието
за привидност на договора за продажба на
недвижим имот , сключен с нот. акт № 96/13.07. 1972г. е поради „ относителна симулация „. Твърдението
на ищцовата страна е, че договора за продажба прикрива договор за
дарение , тъй като това е била действителната воля на страните . Твърди се
в исковата молба ,че страните по сделката не са желали да настъпят правните
последици на договор за продажба , по тази причина правните последици на този
вид договор не са настъпили, което го прави „ нищожен „ при условията на „начална нищожност“ . Твърди се ,че продажбата не е имала „възмезден характер“
, който е съществен неин белег, а
безвъзмезден характер, който е съществен
белег на договора за дарение.
Според
съдебната теория и практика нищожността на
една сделка може да бъде предявена
от
страните по сделката , така и от
всяко трето лице , което има“ правен интерес“. В конкретния казус нищожността
не е предявена от страните по сделката,а от трето лице по сделката. В исковата молба правния интерес от
предявяване на нищожността е мотивиран с обстоятелството ,че сделката уврежда
интересите на ищеца , тъй като той е наследник с право на запазена част и не
може да получи размера на неговата запазена част поради привидния характер на
сделката. Това е достатъчно,за да се приеме наличието на правен интерес от предявяване на иска.
Както
бе посочено по – горе , сделката е оформена с нот. акт. По своята правна природа нот.
акт представлява „ официален
свидетелстващ документ „ по смисъла на чл. 179 ал. 1 от ГПК . Официалните
свидетелстващи документи се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила/ДС/ .Това означава
, че при повдигнат правен спор , до доказване на противното ,
съдът е длъжен да приеме , че фактите , които са удостоверени в документа , действително са се
осъществили ,така както е отразено в него . Материалната ДС на официалните свидетелстващи документи важи спрямо всички и
ползва всички правни субекти .
Доказателствената
тежест на оборването е на страната, която
оспорва съдържанието на документа и материализираното в него удостоверително изявление на издателя (чл.154 ал. 1 от ГПК )
.
Доказателствените
средства , с които разполага страната , когато иска да установи привидност на сделката са ограничени от нормата на чл. 165 ал. 2 от ГПК . При оспорване по съдебен ред, привидността следва да се
установи чрез т. нар. в правната теория „обратен документ „ ( contra lettre) . Документът може да бъде съставен и от двете страни по
сделката, може да изхожда само от едната страна, но в него трябва да бъде установена
привидността на волеизявленията . Липсата на такъв документ може да бъде заместена от изявления на другата страна по сделката , които са удостоверени
пред държавен орган . И в двата случая трябва да може да се направи извод за вероятност
в твърдението за привидност на
съгласието . Това ограничение важи само за страните по сделката и за техните частни
правоприемници . То не се отнася до
трети лица , както и до наследниците на страните по сделката( универсални
правоприемници) чийто интереси са накърнени от сделката. В конкретния казус иска е предявен от наследник на страна
по сделката.От представеното по делото
удостоверение за наследници на
лицето Т.И. П. се установява ,че ищеца В.Т.П. е син на Т.И. П.. В исковата молба ищеца е
изложил обстоятелства за това ,че сделката между баща му и брат му е насочена
срещу него , тъй като с тази сделка баща му е искал да го лиши от наследство .
Това прави допустими свидетелските
обяснения за установяване привидността на сделката. Що се отнася до представения по делото писмен
документ „писмо от бате С.“ следва да
се отбележи ,че този документ не представлява начало на писмено доказателство
по смисъла на чл. 165 ал. 2 от ГПК ,тъй като документа не изхожда от
страните по сделката , нито пък
изявленията в документа са удостоверени пред държавен орган.
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това,че разпитаните по делото свидетели не
установяват привидност на волеизявленията на страните по сделката. Свидетелите на ищцовата страна Ц.Н.К. и Н.И.Б. в обясненията си твърдят ,че ищеца ги е
помолил да му станат свидетели по
делото, тъй като бил лишен от наследство, като законен наследник на баща си.
Ищецът казал на свидетелите ,че имота бил взет от дъщерята на брат му ,
неговата племенница, която в декларацията пред нотариуса била посочила ,че е
починал. Следва да се отбележи,че нито свидетелите на ищеца ,нито тези на
ответната страна установяват относими
към спора обстоятелства , поради което
съдът не обсъжда техните обяснения.
Предявеният
иск за привидност на договора при условията на
„ относителна симулация „ е недоказан по своето основание ,поради което
е неоснователен. В съдебното производство ищцовата страна не е оборила
обвързващата съда материална ДС на нот. акт за продажба на имота .
Неоснователността
на главния иск води до неоснователност и на акцесорната претенция за намаляване на дарението до размера на
запазената част на ищеца .
Правните
изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд,поради
което обжалваното решение ще следва да
се потвърди .
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед
изхода на спора пред въззивната инстанция ще следва да се осъди
жалбоподателя да заплати в полза на
ответницата по въззивната жалба сумата 680 лв. , представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция .
Предвид
на гореизложеното и на основание
чл. 235 от ГПК във вр. с
чл. 271 ал. І и чл.272 от
ГПК Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117
/07. 08. 2020г. на районен съд Панагюрище ,
постановено по гр. д. № 141/2019г.по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В.Т.П., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на М.И.А., ЕГН **********,***, сумата 680 лв. , представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал.3т.1 от ГПК ( гражданско дело с цена на исковете над 5000лв. ) решението на
въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :