№ 186
гр. Дупница, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I-ВИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ели Г. Скоклева
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ели Г. Скоклева Административно
наказателно дело № 20231510200017 по описа за 2023 година
*** ***,чрез процесуалния си представител, обжалва наказателно
постановление № 24/ 18.07.2022г., издадено от директора на ОБДХ
гр.Кюстендил, с което му е наложена имуществена санкция в качеството му
на едноличен търговец в размер на 1000лв. за нарушение по чл.132,ал.1,т.18
ЗВД.Прави оплаквания за незаконосъобразност, като излага доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,както и че не е
извършено горното нарушение.Претендира разноски.
Административно наказващия орган оспорва жалбата, излагайки
съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото гласни и писмени доказателства, преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят, като едноличен търговец, осъществява търговска
дейност като собственик на животновъден обект с рег. № 2640-0105 в
гр.Кочериново. На 18.04.2022г.. длъжностни лица при ОБХД гр.Кюстендил,
отишли на проверка в обекта, при която установили,че няма достъп до същия.
Жалбоподателят бил уведомен по телефона,че следва да осигури достъп до
1
обекта за извършване на проверката, като последният ги насочил към
съпругата си, тъй като бил извън населеното място. Проверяващите се
свързали и с нея, като и тя заявила,че не може да дойде до обекта, тъй като
има ангажимент в Община Кочериново.Със съдействие от полицейските
органи, на длъжностните лица бил осигурен достъп и била извършена
проверка в животновъдния обект на жалбоподателя, за която бил съставен
констативен протокол № 48/18.04.2022г.
На 19.05.2022г., в присъствие на жалбоподателя, му бил съставен
АУАН за нарушение по чл.131,ал.1,т.18 ЗВД.
В срока по чл.44,ал.1 ЗАНН ,жалбоподателят направил писмено
възражение срещу констатациите в АУАН, като посочил,че не е осигурил
достъп до обекта по обективни причини, тъй като се е намирал извън
територията на областта, като е навел и доводи за маловажност на случая по
см. на чл.28 ЗАНН.
Ано е приел възражението за неоснователно и въз основа на
съставяния акт, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на
осн.чл.417,ал.2 ЗВД е наложена посочената по-горе имуществена санкция в
размер на законовия минимум.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка, като
даде вяра на показанията на разпитаните свидетели. Същите не си
противоречат , установяват събитията в тяхната последователност и се
подкрепят от писмените доказателства. Свид.д-р Б. и Й. установиха,че не до
животновъдния обект не е имало осигурен достъп ,като проверката е
извършена със съдействието на полицейски служители, след като
жалбоподателя и свид.***/ негова съпруга/ са били уведомени и не са
осигурили достъп до обекта. В тази насока са и показанията на свид.***,
която сочи,че действително не е отишла и не е осигурила достъп до обекта в
деня на проверката, тъй като е била ангажирана по служебни причини в
Община Кочериново, за което е представила и писмени доказателства.
С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима.
Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна., а по
същество е неоснователна, поради което съдът потвърди наказателното
постановление, по следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
2
орган ,съгласно 472,ал.2 ЗВД, , въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това длъжностно лице, съобразно ал.1 на този текст.
АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл.42 ЗАНН, а НП е
съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН. Неоснователни са възраженията,че
АУАН е съставен в нарушение на чл.42,ал.1,т.4 ЗАНН. Описанието на
нарушението и обстоятелствата ,при които е извършено обосновават
обективните признаци от състава на нарушението по чл.417,ал.2 във вр. с
чл.132,ал.1,т.18 ЗВД, като словесното описание съответства на визираната
нарушена правна норма.
Събраните по делото доказателства установиха,че в жалбоподателят,
като собственик на животновъден обект със селскостопански животни по см.
на чл.132,ал.1 ЗВС е нарушил задълженията си, визирани в т.18 на този текст-
да осигурява постоянен достъп до обекта на контролните органи от БАБХ и
да съдейства при извършване на проверките. В случая, същият, освен че не е
осигурил достъп до обекта, е отказал и съдействие за извършване на
проверката т.е. осъществил е и двете форми на изпълнително деяние.
Задължението за осигуряване на постоянен достъп визира възможността във
всеки един момент, контролните органи да извършват проверки, като не е
необходимо собствениците или ползвателите да бъдат уведомявани
,предвид,че се касае за обект със селскостопански животни, които не могат да
бъдат оставени без надзор т.е.в обекта би следвало винаги да има лице, което
да осигури и достъпа на контролните органи на обекта. В случая, освен,че
такъв достъп не е бил осигурен, жалбоподателят е бил уведомен за
проверката и не е съдействал за извършването и като осигури достъп до
обекта лично или чрез трето лице. Обстоятелството, че той и неговата
съпруга са били възпрепятствани в този момент, е неотносимо към
изпълнението на горните задължения,доколкото същите са му вменени по
закон и е следвало да организира дейността си по начин / лично, с помощта на
работници или членове на семейството си/, който да осигури изпълнението
им.
Възражението, че независимо от горните обстоятелства, е била
извършена проверка, поради което деянието е несътавомерно, също е
неоснователно.Неизпълнението на задълженията, визирани в чл. 132,ал.1,т.18
ЗВД се осъществява чрез бездействие и не е обвързано с настъпване на
3
резултат , а в случая безспорно се установи,че жалбоподателят не е предприел
каквито и да било действия, които да изпълнят задължението му по
осигуряване на достъп и съдействие.
С оглед изложеното, съдът прие,че атакуваното постановление е
законосъобразно и следва да го потвърди.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24/
18.07.2022Г издадено от директора на Областна Дирекция по безопасност на
храните /ОБДХ/гр.Кюстендил, с което е наложена имуществена санкция в
размер на 1000лв.. за нарушение по чл.417,ал.2 във вр. счл.132,ал.1,т.18 от
ЗВД на ЕТ“*** ***-Вени“ с ЕИК ********* и адрес на управление
гр.Благоевград ул.“Даме Груев“ № 29,представлявано от търговеца *** ***
*** като законосъобразно..
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския
административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4