РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 10.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и двадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8067 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод на депозиран от Ц.С.М. ЕГН ********** с адрес *** срещу К.И.И. ЕАД, ЕИК : 20242322, със седалище и адрес ***,Бизнес център „Люлин
6" ет.2 иск правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер
на 3777,99 лв, от които сума в размер на 2007.08 лева -главница, ведно със законната лихва считано
от 26.04.2011г.; сума в размер на 987.27 лева - печалба по договор за кредит за
периода от 30.07.2008г. до 28.05.2010г.; сума в размер на 611.52 лева - законна
лихва за забава, начислена за периода от 29.08.2008г. до 01.04.2011г., както и
сума в размер на 172.12 лева - разноски по ч.гр.д. № 2756/2011г., за събирането на която е образувано изп. д. № 20198150402236 от ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие
ОС Плевен.
В обстоятелствената част на ИМ твърди, че въз основа
на издаден на 01.09.2011 г по гр.д. №2756/2011 г. Изпълнителен лист е осъден да
заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД следните суми: сума в размер на
2007.08 лева -главница, ведно със законната лихва считано от 26.04.2011г.; сума
в размер на 987.27 лева - печалба по договор за кредит за периода от
30.07.2008г. до 28.05.2010г.; сума в размер на 611.52 лева - законна лихва за
забава, начислена за периода от 29.08.2008г. до 01.04.2011г., както и сума в
размер на 172.12 лева - разноски по ч.гр.д. № 2756/2011г., Излага, че въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20118150403155 по описа на ЧСИ ***, с рег. № 815 в регистъра на КЧСИ. Сочи се,
че с договор за продажба на вземания е извършена цесия, като БНП Париба
пърсънъл файненс ЕАД е продало вземането си към ищеца на "К.И.И.Б."
ЕАД, и последното е конституирано като взискател по изпълнителното дело.
Твърди, че с Постановление от 16.09.2019г., изпълнително дело № 20118150403155
по описа на ЧСИ *** е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Излага, че
кредиторът "К.И.И.Б." ЕАД е изтеглило издадения изпълнителен лист и е
образувало ново изпълнително дело № 20198150402236 по описа на ЧСИ ***, като по
същото дело на 11.11.2019г. е връчена покана за доброволно изпълнение на Ц.С.М..
Сочи се, че след образуване на изпълнително дело № 20118150403155 по описа на
ЧСИ *** са извършвани справки, като последното същинско изпълнително действие,
съгласно практиката на ВКС, е било 27.01.2012г., чрез насрочване на опис на
движими вещи в дома на длъжника. Твърди
се, че след това не са предприемани други изпълнителни действия в продължение
на повече от 7 години, поради което и изпълнителното производство е прекратено
ех lеgе на 27.01.2014г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а на 16.09.2019г.
съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното
изпълнение. Излага, че след датата на прекратяване на изпълнително дело №
20118150403155 - 27.01.2014г., по същото са извършвани и други действия -
налагане на запор на сметки /13.10.2017г./, поради което и извършените впоследствие
по него изпълнителни действия не са породили правните последици по прекъсване
на давността, т.к. същите са извършени по вече прекратено дело. Счита, че
доколкото извършените изпълнителни действия не могат да бъдат зачетени, то
следва да се приеме, че за периода от 27.01.2014г. до 11.11.2019г. /дата на
връчване на ПДИ по изп.д. 2236/2019г./ не са извършвани валидни изпълнителни
действия по отношение на длъжника, поради което и вземането по изпълнителен
лист от 01.09.2011г., издаден от Районен съд - гр.Плевен по ч.гр.д.
№2756/2011г., по отношение на него е погасено по давност. Поради изложеното моли съда да уважи предявения
иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан. Навежда доводи, че
след образуване на изпълнителното дело в продължение на повече от две
години не са извършвани същински изпълнителни действия, а извършените такива са
по вече прекратено изпълнително дело. Смита, че вземането е погасено по
давност, за което развива пространни съображения и моли съда да уважи иска и да
му присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал отговор. Счита, че предявения иск е допустим, но
неосноателен. Твърди се, че на 28.05.202008 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД (с предишно наименование "ДжетФайненс Интернешънъл" АД), в
качеството му на кредитор, от една страна и Ц.С.М., в качеството му на
кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит PLUS - 01209612, по силата на който в полза на ищеца е
отпусната сума в размер на 2062,40 лв. и с обща стойност на плащанията в размер
на 3124,54 лева, с 24 на брой анюитетни месечни вноски размер на 130.19
лв. и краен срок на погасяване на сумите
28.05.2010 г. Излага се, че вследствие на възникналите между страните договорни
правоотношения кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
финансирал кредитополучателя, а за ищеца е възникнало задължение да издължи
горепосочения кредит съгласно условията по сключения договор. Твърди се, че
поради неизпълнение на възникналите договорни задължения от страна на ищеца
кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение, с което е прекъсната теклата
до момента погасителна давност, като действие по принудително изпълнение, съгл.
т.14 ТР от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излага, че в
хипотезата на чл. 410 ГПК длъжникът узнава за инициираното производство и може
да влияе върху събитията още преди да се е стигнало до издаване на изпълнителен
лист срещу него, тъй като за същият съществува възможността да депозира
Възражение, с което да препятства влизането в сила на издадената Заповед за
изпълнение. поради изложеното счита, че давността е прекъсната с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че с депозирането му
в съда, същата е спряла да тече, съгл. чл. 115 ЗЗД и е възобновена на
01.09.2011 г. с издаване на изпълнителен лист. Излага се, че по молба на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД от 19.12.2011 г. е образувано изп.
дело № 3155/20121г. по описа на ЧСИ ***, с рег. № 815 към КЧСИ и е приведен в
изпълнение гореописания изпълнителен лист, като в молбата си за образуване,
взискателят е възложил на ЧСИ *** правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Сочи, че на тази
дата е прекъсната погасителната давност. Твърди, че след образуване на
горепосоченото изпълнително дело погасителна давност не е текла, съгласно
задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 3/18.11.1980
г., която е била в сила към датата на образуването на изпълнително дело №
3155/2011 г. по описа на ЧСИ ***, за което развива подробни съображения.
Излага, ,че за периода от образуване на изпълнително дело № 3155/2011 г. по
описа на ЧСИ ***, до дата на влизане в сила на Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността е спряла да тече и
нова давност започва да тече отново след влизане в сила на това решението, от
който започва да тече нова 5- годишната погасителна давност и същата следва да изтече
на 26.06.2020 г. В условията на евентуалност, ако съдът не приеме изложеното
счита, че погасителната давност за оспореното вземане не е изтекла тъй като по
време на образуваното изпълнително производство по изпълнително дело №
3155/2011 /перемирано/ и по преобразуваното въз основа на същия изпълнителен
лист изпълнително дело № 2236/2019 - и двете по описа на ЧСИ ***, по желание на
взискателя са били предприети множество изпълнителни действия, всяко от които
прекъсващо погасителната давност, а именно: на 27.01.2012 г. е насрочен опис върху движимите вещи в дома на длъжника,
съобщението за който е получено на 17.12.2013 г. на 13.10.2017 г. е наложен
запор върху банковите му сметки в „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, като
ищецът е получил запорно съобщение на 23.10.2017 г.; на 13.10.2017 г. е наложен запор върху банковите му сметки
в „Юробанк България" АД, като ищецът е получил запорно съобщение на
28.10.2017 г.; на 30.09.2019 г. е изпратена молба за образуване на
ново изпълнително дело, с което се иска насрочване на опис на движимите вещи в
дома на ищеца, както и справка в електронния регистър на БНБ. В резултат на
това на 12.11.2019 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника. Излага и,
че на 15.05.2015 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (с
предишно наименование ДжетФайненс Интернешънъл АД) в качеството му на Цедент и
„К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на Цесионер, се е сключил
договор за цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" е
прехвърлило вземанията си по сключения с ищеца договор за кредит на „К.И.И.Б."
ЕАД. Твърди, че с пълномощно №10094 от 09.06.2015 r., предишният кредитор
(цеденгьт) е упълномощил „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от
името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД всички длъжници по
вземания на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, които "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от
15.05.2015 г. Излага, че в съответствие с чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД,
"БНП ПарибаПърсънълФайненс" ЕАД, чрез пълномощника си „К.И.И.Б."
ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до ищеца,
върнато с бележка, че уведомлението не е потърсено. Твърди, че ответното дружество
е положило необходимата грижа гореописаните уведомление и известие да достигнат
до знанието на ищеца, като фактът, че пратката не е получена от получателя, в
никакъв случай не освобождава ищеца от отговорност спрямо новия кредитор,
предвид уговореното в самия договор за кредит. Счита, че длъжникът по договора
е надлежно уведомен за прехвърляне на задълженията му. Моли съда, в случай че
не приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на
вземания, да приеме приложеното към отговора Уведомление за прехвърляне на
вземания, като уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Твърди, че в искова си молба ищецът не
упоменава предприетите действия по събиране на вземането, с които давността се
прекъсва, като в настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана
многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените изпълнителни
действия, с което предишния взискател "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, настоящия взискател „К.И.И.Б." ЕАД и ЧСИ *** не са бездействали, а са
предприемали необходимите действия, в хода на образуваното изпълнително дело №
3155/2011 и новообразуваното изпълнително дело № 2236/2019 г. Поради изложеното
моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба
ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от представената по
делото ПДИ по из.д. № 20198150402236 по описа на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие
ОС Плевен, че на ответника е връчена
покана за доброволно плащане на процесните вземания.
Видно е от представения по делото
Договор за кредит № PLUS 01209612,
сключен на 28.05.2008 г. между ищеца и "ДжетФайненс Интернешънъл" АД, че на първия е отпуснат кредит в размер на 2000,00
лева, със задължението сумата да бъде върната на определени месечни вноски.
Установява се и от процесния договор, че на ищеца е начислена и застраховка
„защита на плащанията“.
От приложеното по делото
застрахователно удостоверение № PLUS 01209612 по
групова застрахователна полица №001337, се установява, че ищеца по делото е сключил
застраховка защита на плащанията.
Приобщено като доказателство по
делото е и договор за цесия и приложенията към него, от който се установява, че
вземането на БНП Париба Пърсанал Файненс ЕАД /
с предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД/ е цедирано на ответника.
Видно е от представеното по
делото уведомление за прехвърляне на вземане, че е направен опит ищецът да бъде
уведомена за извършената цесия.
Приобщено като
доказателство по делото е и изпълнително дело №201118150403155/19.12.2011 г., по описа
на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие
ОС Плевен, от което се установява, че въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело за събиране на
вземането.
Видно е по образуваното
изпълнително дело, че: на 17.12.2013 г. ЧСИ е връчил ПДИ на ищеца по делото; че
на 28.03.2016 г. ответникът по делото, като пълномощник на взискателя е поискал
от ЧСИ проучване на имущественото състояние на ищеца; че на 23.10.2017 г. е
наложен запор върху банковата сметка на ищеца в „Юробанк България“ АД; че на 01.11.2017
г. на ищеца е наложен запор върху банковите сметки в „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД; че с постановление за прекратяване от 16.09.2019 г. изпълнителното дело е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
От приложеното по делото
изпълнително дело №20198152402236/30.09.2019 г., по описа на
ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие
ОС Плевен се установява, че въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело от ответника за събиране
на вземането, като последният е възложил на ЧСИ всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ.
Видно е, че по
образуваното изпълнително дело, че след образуване на същото и връчване на ПДИ
на ищеца по делото не са извършвани същински изпълнителни действия.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
С оглед наведените
твърдения в ИМ съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Искът
по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност
на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет предприето от
длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно
изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в
изпълнителното производство.
По допустимостта:
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения
отрицателен установителен иск. Ищецът
основава иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на гражданското
дело, по което е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта
на същия произтича от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в
изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по
изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния
установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. С оглед на изложените в исковата молба
твърдения, че вземането е погасено по давност след издаване на изпълнителния
лист срещу длъжника съдът намира, че ищецът има правен интерес да води
настоящия иск за сумите, присъдени с издадения изпълнителен лист.
По отношение на основателността на иска:
Ищецът носи доказателствената
тежест да докаже, че е налице висящо изпълнение срещу него, образувано от
ответника, за процесната сума, че е налице новонастъпил /след приключване на г
ч.гр.д. №2756/2011 г. по описа на ПлРС / факт с правопогасяващ ефект за
задълженията по изпълнителното дело.
В случая ищецът твърди, че е налице
новонастъпил юридически факт - изтекла погасителна давност, след издаване на изпълнителния лист по по
цитираното гражданско дело, поради неизпълнение от страна на кредитора. В
случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените
си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти
водещи до спиране и прекъсване на давността.
От представените по делото
доказателства се установява, че въз
издадената заповед за изпълнение № 2053/29.04.2011 г. е издаден изпълнителен
лист, с който ищецът по делото е осъден да заплати на ответника сума в размер на 2007.08 лева -главница, ведно със
законната лихва считано от 26.04.2011г.; сума в размер на 987.27 лева - печалба
по договор за кредит за периода от 30.07.2008г. до 28.05.2010г.; сума в размер
на 611.52 лева - законна лихва за забава, начислена за периода от 29.08.2008г.
до 01.04.2011г., както и сума в размер на 172.12 лева - разноски по ч.гр.д. №
2756/2011г..
Установява се и, че за събиране на горното вземане по молба на
кредитора е било образувано на 19.12.2011 г.
изпълнително дело №201118150403155, по описа
на ЧСИ Т. ***, по което дело ЧСИ е направил неуспешни опити
да връчи ПДИ на длъжника и запорно съобщение до работодателя му, както и е
извършвал е проучване на имуществото на длъжника.
От представените по делото
писмени доказателства се установява и, че ЧСИ след образуване на изп. Дело, след молба
на ответника по делото,
като пълномощник на взискателя на 23.10.2017 г. е наложил запор върху банковата
сметка на ищеца в „Юробанк България“ АД, а на 01.11.2017 г. на ищеца е наложен
запор върху банковите сметки в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.
Не е спорно и, че
след прекратяване на горепосоченотодело е образувано ново изпълнително дело №20198152402236/30.09.2019 г., по описа
на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие
ОС Плевен, по което след молбата за
образуването му не са извършвани други
същински изпълнителни действия.
Основният спорен между страните по делото
въпрос се отнася до протичането на давностния срок за събиране на вземането,
вкл. в рамките на изпълнителното производство обуславящ погасяване правото на
взискателя да иска принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са
факти обуславящи неговото спиране или прекъсване.
В настоящия случай
ищецът се позовава на изтекла петгодишна
погасителна давност, считано от датата
на издаване на изпълнителния лист по гр.д. № 2756/2011 г. по описа на ПлРС.
Следователно, с оглед твърденията на ищеца от издаване на изпълнителния лист е
започнала да тече петгодишна давност, в рамките на която кредиторът е могъл да
събере вземането си, без риск от противопоставяне на възражение за погасяване
правото му на принудително изпълнение. Преценката на съда относно настъпване на
твърдяните факти е обвързана от задължителното тълкуване дадено в т. 10 на ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС касаещо приложението на института на давността
в изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва с
образуването на изп. дело на основание чл. 116, б.
"в" ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ независимо дали изпълнителното действие е предприето по
молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител. Следователно,
давността се прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване на
изпълнителното производство, а с извършените по него принудителни действия.
Като действия по изпълнението водещи и до прекъсване на давността са изброени
неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат характер на
такива- образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване
имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване
на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това, в рамките на
изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят
има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено
разрешението дадено с ППВС 3/1980 г.
Доколкото обаче съществува колизия между
двете разрешения по ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, по отношение на въпроса спира ли изпълнителното производство теченето на
погасителна давност на вземането, следва да се отговори и дали се ползва с обратно
действие тълкувателното решение или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна
сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на последващата промяна на
тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие,
доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с
едно предходно дадено. Установеното с новото ТР тълкуване на правната
норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е
отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива,
които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР,
което е било действащо към момента на настъпването на последиците – така
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното
тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между
страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното
решение 26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От
горното следва, че с подаването на молбата от 19.12.2011 г. за образуване на изпълнително дело взискателят е прекъснал
теченето на давностния срок, като същият е спрян, ако изпълнителното дело е висящо до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва
да тече давност по материалното правоотношение.
От друга страна обаче по изпъл. дело №201118150403155/19.12.2011
г., по описа на ЧСИ Т. ***,
не са извършвани същински действия по по искане на взискателя,
поради което и е настъпила перемпция, респективно изпълнителното производство е
прекратено по право, считано на 19.12.2013 г., без да има правно значение обстоятелството дали съдебният
изпълнител ще се произнесе с нарочно постановление за това или не. Приема се,
че актът му има само констативно, но не и правопораждащо действие.
Следователно, с изтичане на двугодишния срок от последно извършеното действие
по изпълнението, изпълнителното производство се счита за прекратено по право на
основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, защото в рамките на него, взискателят е бездействал спрямо
този длъжник.
От този момент /19.12.2013 г./ започва да тече нова петгодишна
погасителна давност, която към датата на образуване на изпълнително дело №20198152402236/30.09.2019 г., по описа
на ЧСИ Т. *** с рег. № 815 от регистъра на Камарата на ЧСИ на 30.09.2019 г. е изтекла.
Съдът счита, че
следва да отбележи, че действително по изпъл. дело
№201118150403155/19.12.2011
г., са извършвани същински изпълнителни действия, които обаче са били извършени
по вече прекратено изпълнително дело,
поради което и не следва да се зачетат като действия, прекъсващи давността.
Предвид изложеното
съдът приема, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, в общ размер на 675,12 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.439 ГПК, че Ц.С.М. ЕГН ********** с адрес *** не дължи на „К.И.И.“ ЕАД, ЕИК : 20242322, със седалище и адрес ***,Бизнес център „Люлин
6" ет.2, сума в общ размер на 3777,99 лв, от които сума в размер на 2007.08 лева -главница, ведно със
законната лихва считано от 26.04.2011г.; сума в размер на 987.27 лева - печалба
по договор за кредит за периода от 30.07.2008г. до 28.05.2010г.; сума в размер
на 611.52 лева - законна лихва за забава, начислена за периода от 29.08.2008г.
до 01.04.2011г., както и сума в размер на 172.12 лева - разноски по ч.гр.д. №
2756/2011г., за
събирането на която е образувано изп. д. № 20198150402236 от ЧСИ Т. *** с рег.
№ 815 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, КАТО ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „К.И.И.“ ЕАД, ЕИК : 20242322, със седалище и адрес ***,Бизнес център „Люлин
6" ет.2 да заплати на Ц.С.М. ЕГН ********** с адрес ***,
сумата от 675,12 лева, представляващи сторените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: