Решение по дело №7340/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1705
Дата: 29 август 2022 г.
Съдия: Атанаска Анастасова Анастасова
Дело: 20215330207340
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1705
гр. Пловдив, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330207340 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
594554F601784/19.08.2021г. на Заместник директор на ТД на НАП - Пловдив,
с което на АЛБ. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ......, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.16
ал.1 т.4 вр. чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ вр. §33 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците /загл. доп. - ДВ бр. 44 от
2020г., в сила от 14.05.2020г./, на основание чл.74 ал.1 пр.1 от ЗСч.
По съображения, изложени в жалбата си и в писмена молба,
жалбоподателят Г. моли съда да отмени процесното НП като неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована,
жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна ТД на НАП - Пловдив, редовно призована, в
съдебно заседание се представлява от юрк. И.А., който пледира съда да
отхвърли жалбата и да потвърди НП като правилно и законосъбразно.
Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
1
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваното НП е издадено във връзка с извършена от служители на
ТД НАП - Пловдив, сред които и св. Д. П. Ц., на длъжност „ст. инспектор по
приходите“, проверка на жалбоподателя Г.Д., в качеството й на съдружник на
„Т. ООД, ЕИК *** - предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на
Търговския закон /ТЗ/. Дружеството имало свой управител, а именно Х.В.Б.,
който е бил и съдружник в него, но на 26.11.2019г. починал и затова
отговорността била насочена към жалбоподателя Драгиева. В хода на
проверката било прието, че същата, в посоченото й по-горе качество, въпреки
че е била задължена, не е публикувала годишния финансов отчет /ГФО/ на
дружеството за 2019г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията,
като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок
- до 30 септември на следващата година, т. е. до 30.09.2020г. /съгласно §33 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците/.
Установено било, че търговското предприятие било извършвало
дейност през отчетния период 2019г., видно от подадената ТД на НАП -
Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. №
1600И0893265/21.03.2020г. и от приложения към нея годишен отчет за
дейността.
Контролните органи приели, че деянието представлява нарушение по
чл.16 ал.1 т.4 вр. чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч вр. §33 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците /загл. доп. - ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./
Нарушението било извършено на 01.10.2020г. в гр. Пловдив, като
същото било установено на 14.12.2020г. - датата, на която НАП била
уведомена от Агенцията по вписванията във връзка с писмо вх. № 12-00-
353/14.12.2020 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 04-
01-208/05.02.2021г.
Преди да пристъпи към съставянето на АУАН, св. Ц. изпратила два броя
покани – една с изх. № 70-00-2031-843/15.02.2021г. до „Т. ООД и една с изх.
№ 94-00-1260-968/17.02.2021г. до управителя на дружеството Х.В.Б. за
явяване в 7-дневен срок в ТД на НАП за съставяне на АУАН за нарушение по
чл.38 ал.1 т.1 и т.2 от ЗСч, които покани били върнати като непотърсени.
Изрична покана до жалбоподателя Г.-Д.а, обаче, за съставяне на АУАН не
била изпратена, а директно й бил съставен такъв с № F601784/11.03.2021г.
Актът бил съставен в отсъствието на Драгиева и около 4 месеца по-късно – на
14.07.2021г. препис от същия бил предявен на жалбоподателя, но тя отказала
да го получи. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения
2
срещу акта, но те били приети за неоснователни от
административнонаказващия орган /АНО/, който въз основа на така
съставения акт издал обжалваното НП.
Към датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството за 2019г. не бил
заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към
Агенция по вписванията.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по
преписката писмени доказателства – АУАН с № F601784/11.03.2021г., писмо
с рег. № 94-00-6911/24.02.2022г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив,
препис-извлечение от акт за смърт, покани с изх. № 70-00-2031-
843/15.02.2021г. и изх. № 90-00-1260-968/17.02.2021г., актуално състояние на
„Т. ООД, известия за доставяне, Заповед № ЗМФ - 644/28.08.2020г. на
Министъра на Министерство на финансите, както и от гласните доказателства
- показанията на актосъставителя Д.Ц., която потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи, че процесният
акт е бил съставен срещу А.Г. Г.-Д.а, в качеството й на съдружник на „Т.“
ООД, но заявява, че покани за съставяне на АУАН са били изпратени
единствено до Х.В.Б. и „Т.“ ООД. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като обективни, последователни и логични, съответни на приетите
и приложени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч ръководителят на
предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на
финансовите отчети и на годишните доклади. Съгласно параграф 1 т.24 от ДР
на ЗСч „ръководител на предприятие“ е лице или лица, които лично
ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или
упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа
дейност на предприятието пред собственика или собствениците -
акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред
държавата. Безспорно се установи, че жалбоподателят Г.-Д.а е съдружник в
„Т. ООД, а не управител, и в този смисъл тя не носи отговорност за
публикуване на ГФО на дружеството „Т.“ ООД за 2019г. в Търговския
регистър при Агенция по вписванията. Това е така, тъй като както се посочи
тя е съдружник в ООД, а в този тип дружества съдружниците нямат
представителна власт. Те са членове на общото събрание и по този начин
определят развитието на ЮЛ, но представителството се осъществява от
управителя на дружеството, който се избира от общото събрание и може да
бъде или да не бъде съдружник в него. Това се потвърждава и от чл.135 от ТЗ,
в който изрично е посочено, че управлението на дружеството се осъществява
от общото събрание и управителя, като той дори може и да не е съдружник.
Тези обстоятелства са показателни, че между функциите на управителя и
съдружника в ООД, каквото е процесното дружество, няма нищо общо и в
3
случая е трябвало да бъде ангажирана отговорността на управителя, а поради
неговата смърт - на самото юридическо лице. Предвид това
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г.-Д.а е била
ангажирана неправилно, тъй като тя не е била надлежен субект на
административното нарушение.
Отделно от горното се установи и допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при съставяне на АУАН, довело до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице. Не е било спазено
императивното изискване на чл.40 ал.1 от ЗАНН АУАН да бъде съставен в
присъствието на нарушителя. Същевременно не са били налице
предпоставките на чл.40 ал.2 от ЗАНН, а именно - нарушителят да е известен,
но не може да се намери или след покана да не се яви за съставяне на акта. В
тази връзка изрична покана до жалбоподателя Г.-Д.а като физическо лице за
явяване в ТД на НАП - Пловдив за съставяне на АУАН и то за нарушение по
чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч вр. чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч не е била изпращана, като това
се потвърждава както от разпита на актосъставителя, така и от писмо с рег. №
94-00-6911/24.02.2022г. на Директора на ТД на НАП -Пловдив. Покани с изх.
№ 70-00-2031-843/15.02.2021г. и изх. № 94-00-1260-968/17.02.2021г. са били
изпратени до „Т.“ ООД и неговият управител Х.В.Б., но не и до
жалбоподателя Г.. Още повече следва да се съобрази, че дружеството също е
субект на административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.38
ал.1 т.1 от ЗСч, поради което очевидно е, че няма как да бъде споделено едно
становище, че след като един субект – дружеството е поканено за съставяне
на АУАН, то и друг субект – физическо лице, следва да се счита поканено.
Така в случая се касае за особено съществено нарушение на
адмнистративнопроизводствените правила, което само по себе си е
самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, тъй като води до
накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Така
описаното нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН е довело до там,
че жалбоподателят е била лишена от правото си да присъства при съставяне
на АУАН и съответно – да даде обяснения и да направи възражения както по
реда на чл.42 ал.1 т.8 от ЗАНН, а също и по чл.44 ал.1 от ЗАНН. АУАН е
основен процесуален акт във фазата по установяване на административното
нарушение, а законосъобразното му съставяне и оформяне е равнозначно на
законосъобразното образуване на самото производство.
Поради горните съображения съдът счита, че обжалваното НП като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а
претенции за адвокатски хонорар от жалбоподателя не са предявени.
Мотивиран от гореизложеното съдът

4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 594554F601784/19.08.2021г.
на Заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на АЛБ. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: ......, е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл.16 ал.1 т.4 вр. чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците /загл. доп. - ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, на основание чл.74 ал.1 пр.1 от ЗСч.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5