Решение по адм. дело №494/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Образувано е по жалба на ЕТ "Пенчев–99-Д. П.", със седалище гр. Русе, чрез адвокат О. Б., срещу заповед № РД-14-3724/18.07.2025 г. на началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Русе, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "г" и ал. 2, т. 1 и ал. 7 от ЗАвтП, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "г" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 24е, ал. 5 и чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП - временно спиране от движение на моторно превозно средство - специален автомобил марка Мерцедес Спринтер 412 Д от категория N1, с peг. № [рег. номер], регистриран в Р България на дата 20.08.2013 г., собственост на ЕТ "Пенчев-99-Д. П.", до отстраняване на нарушението, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че не е извършвана дейност „Пътна помощ“, тъй като превозвания автомобил не е бил нито повреден, нито аварирал. Иска се отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата - Началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Русе, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което жалбата и преписката са изпратени на съда, същата се оспорва, като се иска съдът да потвърди издадената заповед. В депозирани по делото писмени бележки развива допълнителни съображения относно законосъобразността на административния акт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Административен съд - Русе, след като съобрази доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По фактите:

При извършване на проверка на 18.07.2025 г., около 08:50 часа, на бул. „Липник“ № 133, в двора на ПП КАТ, органите на ООАА – Русе, установили, че Й. И. И. извършва дейност като „Пътна помощ“ с МПС (репатриране на автомобил), по пътищата отворени за обществено ползване, като управлява специален автомобил марка Мерцедес Спринтер 412 Д от категория N1, с peг. № [рег. номер], регистриран в Р България на дата 20.08.2013 г., собственост на ЕТ "Пенчев-99-Д. П.", превозвайки на територията на гр. Русе лек автомобил марка Фолксваген, в нарушение на изискванията на чл.24е, ал. 5, изр. 2, предл. 2 от ЗАвтП – МПС с peг. № [рег. номер], без трайно монтирано приспособление за повдигане на преден или заден мост на превозвания автомобил, позволяващ репатрирането му. Срещу водача бил съставен АУАН № 06178/18.07.2025 г. (л. 31 от делото), предявен на Й. И. и подписан от него с „Имам възражения“ на същата дата – 18.07.2025 г., което е отразено в самия акт. Иззети били свидетелство за регистрация част ІІ № ********* и регистрационна табела № [рег. номер]. Към АУАН били приложени и 3 броя снимки на процесното МПС (от л. 32 до л. 34 от делото). При тези данни и предвид констатациите, съдържащи се в АУАН, била издадена оспорената ЗППАМ № РД-14-3724/18.07.2025 г. от началник ООАА – Русе, с която на основание чл. 107, ал. 1 вр. чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „г“ и ал. 2, т. 1 и ал. 7 от ЗАвтП е приложена ПАМ: По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „г“ и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 24е, ал. 5 и чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП – временно спиране от движение на МПС – специален автомобил марка Мерцедес Спринтер 412 Д от категория N1, с peг. № [рег. номер], регистриран в Р България на дата 20.08.2013 г., собственост на ЕТ "Пенчев-99-Д. П.", до отстраняване на нарушението, но за не повече от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с рег. № [рег. номер], отнемане на свидетелство за регистрация № *********, издадено в Р България и отнемане на свързаните с извършвания превоз документи. Видно от разписката, съдържаща се в самия акт, ЗППАМ е връчена на водача на 18.07.2025 г.

Жалбата срещу оспорения акт е подадена директно до Административен съд – Русе на 21.07.2025 г., видно от поставения входящ номер.

По преписката е приложено писмено възражение, депозирано от ЕТ "Пенчев-99-Д. П." до началник ООАА – Русе, срещу съставения АУАН (л. 37 от делото), в което е посочено, че основният предмет на дейност на търговеца е търговия с употребявани автомобили. Процесното МПС било използвано за извършване на превоз на закупени автомобили от чужбина до мястото, където са изложени за продажба, на територията на Р България, и от там до съответната Пътна полиция по постоянния адрес на купувача, където следва да бъде извършена регистрация, ако нямат такава. Уточнено е, че от името на ЕТ, водачът извършвал услуга срещу заплащане – превоз на лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат, собственост на Л. И. И., с прекратена регистрация, до сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с цел възстановяване на същата.

Към жалбата са приложени: Свидетелство за регистрация част І № *********, издадено на 20.08.2013 г., на специален автомобил марка Мерцедес Спринтер 412 Д от категория N1, с peг. № [рег. номер], собственост на ЕТ "Пенчев-99-Д. П." (л. 6 от едлото); Свидетелство за регистрация част І № *********, издадено на 18.07.2025 г., на лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат, рег. № [рег. номер], собственост на Л. И. И. (л. 7 от делото); Фактура № 2306 от 18.07.2025 г. на стойност 50.00 лева, с доставчик ЕТ "Пенчев-99-Д. П." и получател Л. И. И. и основание „Транспорт на автомобил Пасат 1991, рама WVWZZZ31ZNE019348, в рамките на гр. Русе, за регистрация в КАТ“ (л. 8 от делото); Вносна бележка с основание за плащане - Фактура № 2306 от 18.07.2025 г. (л. 9 от делото).

По делото са разпитани свидетелите Л. И. И. – собственик на превозваното МПС и Й. И. И. – водач и работник (шофьор) в ЕТ "Пенчев-99-Д. П.". По данни на първия свидетел, той е строител и собственик на МПС Фолксваген Пасат. Преди време била прекратена регистрацията на автомобила му, тъй като при проверка било установено, че Л. И. е употребил алкохол. Наел търговеца да превози автомобила от паркинга, където се намирал, до КАТ. Още същия ден била извършена регистрацията на МПС - Фолксваген, което било технически изправно и в движение. След възстановяване на регистрацията на автомобила, Л. И. си тръгнал с него на собствен ход. Управлявал го и сега. Водачът свидетелства, че във фирмата управлява МПС Мерцедес, с който автомобили, които пристигат от чужбина с автовози, се транспортират до КАТ за регистрация. Уговорката с Л. И. била да се закара колата до КАТ за регистрацията й. Натоварил автомобила на собствен ход и го превозил. В двора на КАТ му била извършена проверка и той уведомил проверяващите органи, че превозваното МПС не е повредено, а е за регистрация. Не извършвали услуги за пътна помощ. Автомобилът, който извозил, бил регистриран от собственика му и той си тръгнал с него на собствен ход. МПС било в движение. Уточнява, че преди регистрация се прави и технически преглед на автомобила.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес от оспорването, както и срещу акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП.

Разгледана по същество тя се явява основателна.

Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Видно от т. 4 от приложената Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г., издадена от изпълнителния директор на ИААА (л. 29 от делото), на издателя на оспорения акт – началник на ООАА - са делегирани правомощия да прилага с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. Поради това, съдът приема, че оспорената заповед, е издадена от материално и териториално компетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 24е, ал. 1 от ЗАвтП пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра по ал. 4 и притежаващи поне едно превозно средство с българска регистрация, собствено или наето, което отговаря на изискванията на ал. 6. Определение за "пътна помощ" е дадено в § 1, т. 58 от ДР на ЗАвтП, съгласно която норма това е превоз на повредено или аварирало превозно средство с моторно превозно средство, конструирано за тази цел.

В ал. 5 на чл. 24е ЗАвтП е установено, че лицата по ал. 1 извършват дейността със собствени или наети превозни средства, вписани в регистъра по ал. 4, съответно с вписани превозни средства в регистъра по чл. 6, ал. 1, които могат да бъдат от категории N2 или N3, специално оборудвани за превоз на повредено или аварирало превозно средство, и превозни средства от категория N1 с трайно монтирано приспособление за повдигане на предния или задния мост на повреденото превозно средство, позволяващо репатрирането му.

За извършване на превоз на повредено превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без издадено удостоверение за вписване в регистъра по чл. 24е, ал. 4 ЗАвтП, както и за допускане извършването на превоз на повредено превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване с превозно средство, което не отговаря на изискванията на чл. 24е, ал. 5 и/или не е обозначено по начина, указан в ал. 6 на чл. 24е и/или не е вписано в регистъра по чл. 24е, ал. 4 законът е предвидил на виновния водач и на третото лице – допустител, да бъде наложено съответно административно наказание "глоба" или "имуществена санкция“, в размери, определени в чл. 104и ЗАвтП.

Освен това обаче, за преустановяване на административното нарушение законът – чл. 106а ЗАвтП, предвижда и прилагането на ПАМ, сред които и процесната: временно спиране от движение до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца на МПС, с което се извършва превоз на повредено превозно средство, без да са изпълнени изискванията по чл. 24е ЗДвП (ал. 1, т. 1, б. "г").

От анализа на цитираните норми следва извод, че за да е налице основание за прилагане ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП на първо място е необходимо да бъде установено по категоричен начин, че е извършен превоз на повредено превозно средство, след което да се установява дали са изпълнени изискванията по чл. 24е.

В настоящия случай не е спорно по делото, че на посочената в АУАН дата – 18.07.2025 г., водачът на автомобила Й. И., управлявал специален автомобил марка Мерцедес Спринтер 412 Д от категория N1, с peг. № [рег. номер], собственост на ЕТ "Пенчев-99-Д. П.", с което извършвал превоз на МПС марка Фолксваген, модел Пасат, собственост на Л. И. И..

Спорен е въпросът: извършвана ли е дейност като „Пътна помощ“ (репатриране на автомобил), по пътищата отворени за обществено ползване, с процесния специален автомобил марка Мерцедес Спринтер 412 Д от категория N1, с peг. № [рег. номер]. Както бе посочено по-горе, за да са налице основания за налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗАвтП е необходимо на първо място да се установи дали транспортираното МПС – Фолксваген Пасат е било аварирало или повредено, за да е налице предоставяне на услугата „Пътна помощ“.

Нито в материалите по административната преписка, нито в писмените доказателства събрани в настоящото производство, се съдържат данни, които да навеждат на извода, че транспортираното МПС – Фолксваген Пасат не се е придвижвало на собствен ход към момента на проверката. Тъкмо напротив, от представеното Свидетелство за регистрация част І № *********, издадено на 18.07.2025 г., на лек автомобил марка Фолксваген, модел Пасат, рег. № [рег. номер], собственост на Л. И. И. (л. 7 от делото), се установява, че на датата на извършената проверка именно транспортираното МПС е било регистрирано и му е било издадено ново свидетелство за регистрация.

В тази връзка, следва да се има предвид, че съгласно чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Същевременно, от приложения снимков материал, по-конкретно снимка на стр. 34 от делото е видно, че фолксвагенът е бил със свалени регистрационни табели. Свалените регистрационни табели обаче не водят до извод, че МПС е аварирало или повредено, още по-малко има законово изискване за това. Именно, за да бъде извършена новата му регистрация, автомобилът е следвало да бъде транспортиран за тази цел до КАТ, тъй като му е забранено да се движи без регистрационни табели по пътищата, отворени за обществено ползване.

На следващо място, от приложената на л. 8 от делото фактура, е видно, че услугата, за която е заплатено от собственика на транспортираното МПС на жалбоподателя е: „Транспорт на автомобил …..за регистрация в КАТ.“

Така, от приложените и събрани по делото писмени и гласни доказателства, които изцяло кореспондират по между си, се установява, че за транспортираното МПС – Фолксваген Пасат не е предоставена услугата „Пътна помощ“, тъй като не е било аварирало или повредено, а е било със свалени регистрационни номера и не е имало право да се придвижва по пътищата, отворени за обществено ползване до поставянето на нови регистрационни табели.

В тази връзка, съдът намира, че липсват данни за повреда или авария на транспортираното МПС, както и обосноваване от страна на административния орган в издадения АУАН и оспорената ЗПАМ, поради какви факти е приел, че предмет на превоза е повредено или аварирало МПС. Следователно, не може да се приеме, че е налице първата от изискуемите предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, а именно, че е извършен превоз на повредено или аварирало превозно средство, за да е налице необходимост от изпълнение на изискванията посочени в чл. 24е, ал. 5, изр. второ, предл. второ от ЗАвтП.

Ето защо, оспорената в настоящото производство ЗПАМ, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в производството разноски, претендирани в общ размер на 1810 лева, от които 10 лв. – внесена държавна такса [рег. номер]. с ДДС – адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено по банков път, съгласно представените по делото договор за правна защита и съдействие (л. 11) и данни за банкова транзакция (л. 41).

Неоснователно се явява възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като в настоящия случай са развити две самостоятелни по своята същност производства – по спиране на допуснатото предварително изпълнение на ЗПАМ и отделно по обжалването й.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта и съобщенията със седалище София и с областни отдели във всички областни градове. Така, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 ДР от АПК следва Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да бъде осъдена за заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 1210 лева, от които 10 лева – държавна такса и 1200 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ "Пенчев-99-Д. П.", [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.“Сърнена гора“ № 7, заповед № РД-14-3724/18.07.2025 г. на началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Русе, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл.106а, ал. 1, т. 1, б. "г" и ал. 2, т. 1 и ал. 7 от ЗАвтП, е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "г" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 24е, ал. 5 и чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП - временно спиране от движение на моторно превозно средство - специален автомобил марка Мерцедес Спринтер 412 Д от категория N1, с peг. № [рег. номер], регистриран в Р България на дата 20.08.2013 г., собственост на ЕТ "Пенчев-99-Д. П.", до отстраняване на нарушението, но за не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с адрес гр. София, ул. „Ген. Й.В. Гурко“ № 5, да заплати на ЕТ "Пенчев-99-Д. П.", [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.“Сърнена гора“ № 7, представлявано от управителя Д. П., сумата от 1210 лева – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.