Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __
.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 16313 по описа за 2020 г.:
Производството
по делото е образувано по предявени от С.Г. срещу „Т.“ ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. Варна в условията на обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
1./ с правно основание чл. 242 вр.
чл. 128, ал.1, т.2 КТ за заплащане на сумата от 4 828, 64 лв., претендирана като неизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода от месец април 2019г. до 06.11. 2019г. /вкл./, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението;
2./ с правно основание чл. 262 КТ за заплащане на сумата от 4 450, 67 лв., претендирана като
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за времето от месец
октомври 2018г. до 06.11. 2019г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 17.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението;
3./ сумата от 1 452
лв., претендирана като разходи
за транспорт за времето от месец
октомври 2018г. до 06.11. 2019г. /вкл./, произтичащи от трудов договор №
067/27.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 17.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
4./ с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата
от 1 044, 30 лв., претендирана
като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 5 дни от 2018г. и 18
дни за 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 17.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
Първият
от исковете е основан на твърдения, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което С.Г. е заемал длъжността “охранител” с
основно трудово възнаграждение в размер на 510 лв., ведно с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и опит от 0, 6 % за всяка година трудов
стаж, като същото е прекратено въз основа на заповед от 06.11.2019г.
При
сключване на договора работодателят е поел задължение да заплаща на работника
разходите му до отиване и връщане до работното място.
Ищецът
твърди, че работодателят не е заплатил полагащото му се трудово възнаграждение
от месец април 2019г. до 06.11.2019г. /вкл./, транспортните разходи и
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и за положен извънреден труд.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, не е депозирал
писмен отговор.
За
да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Ангажираните по
делото доказателства установяват, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по трудов договор № 067/27.09.2018г., по силата на което С.Г. е
приел да изпълнява в ответното дружество длъжността “охранител” при уговорено
основно трудово възнаграждение от 510 лв. и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит от 0, 6 % за всяка година, което е
прекратено със заповед на работодателя на 06.11.2019г.
Ответникът не е
оспорил твърденията, изложени от ищеца, че за процесните периоди работодателят
не е заплатил брутното трудово възнаграждение и обезщетенията.
Съдът като взе предвид, че с връчените на
ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на
писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито
съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва
да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени
в претендираните размери.
В полза на ищеца следва да се присъдят
сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 300 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответното дружество „Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/следва да бъде осъдено да заплати
следващите се за производството държавни такси по обективно съединените искове
в размер на 479, 25 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Г., ЕГН **********,***
сумата от 4 828,
64 лв. /четири хиляди осемстотин двадесет и осем лева и шестдесет и четири
ст./, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода
от месец април 2019г. до 06.11. 2019г. /вкл./, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 17.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 242 вр. чл. 128, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Г., ЕГН **********,***
сумата от 4 450,
67 лв. /четири хиляди четиристотин и петдесет лева и шестдесет и седем ст./, представляваща неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за времето от месец октомври 2018г. до 06.11. 2019г. /вкл./,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
17.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 262 КТ.
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Г., ЕГН **********,***
сумата от 1 452 лв. /хиляда четиристотин петдесет и два лева/, представляваща разходи за транспорт за времето от месец октомври 2018г. до
06.11.2019г. /вкл./, произтичащи от трудов договор № 067/27.09.2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Г., ЕГН **********,***
сумата от 1 044,
30 лв. /хиляда четиридесет и четири лева и тридесет ст./, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, за 5 дни от 2018г. и 18 дни за 2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 17.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Г., ЕГН **********,***
сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********,
гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 479, 25 лв. /четиристотин седемдесет и
девет лева и двадесет и пет ст./, представляваща дължими за производството
държавни такси, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на
основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да
се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: