№ 5916
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100505202 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 20.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 48708/ 2021 г. на Софийски
районен съд, ГО, 150 състав, „ЗАД Д.Б.: Ж. И З.“ АД- гр. София /ЕИК ****/ е осъдено
да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД- гр. София /ЕИК ****/ на основание чл.411 КЗ сумата
190.53 лв., представляваща неизплатено регресно вземане за застрахователно
обезщетение и за ликвидационни разноски, свързани с пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 10.03.2021 г. в Благоевград между моторните превозни
средства „Мазда“ с peг.№ Е **** MX и „Тойота Корола“ с peг.№ Е **** КТ, ведно със
законната лихва от 23.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като искът е
отхвърлен като недоказан за разликата над сумата 190.53 лв. до пълния претендиран
размер от 200.53 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ е
осъден да заплати на ищеца „Б.В.И.Г.“ АД сумата 513.07 лв.- разноски по делото, и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Б.В.И.Г.“ АД е осъден да заплати на ответника
„ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ сумата 13.46 лв.- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от „ЗАД Д.Б.: Ж. И З.“ АД- гр. София /ответник
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в осъдителната му част /без частта за разноските по
чл.78, ал.3 ГПК/, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за отхвърляне на иска като неоснователен, с присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата страна ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва
жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да
бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
1
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД
осъдителен иск по чл.411 КЗ за горепосочената сума, като основателен и доказан-
чл.272 ГПК.
Спорен в настоящото въззивно производство е въпросът за размера на
дължимото на ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.” регресно обезщетение, претендирано въз основа
настъпилата суброгация в правата на увреденото при ПТП на 10.03.2021 г. лице,
вследствие извършено по имуществена застраховка „каско” плащане на
застрахователно обезщетение за причинените при ПТП имуществени вреди.
Правилно, съобразно събраните в процеса доказателства, е определено
дължимото от застрахователя- ответник на застрахователя- ищец регресно
обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.499, ал.2 КЗ, при вреди на имущество
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди
към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл.499 КЗ и
клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл.499, ал.2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането- да се
приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние, в
какъвто смисъл е и постановената по приложението на чл.273, ал.2 КЗ /отм./-
разпоредба със същото нормативно съдържание, съдебна практика на ВКС /Решение
№ 115/ 9.07.2009 г. по търг. дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т.д.№ 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 109/ 14.11.2009 г. по
т.д.№ 870/ 2010 г.; Решение № 153/ 22.12.2011 г. по т.д.№ 896/ 2010 г. и др./.
Действителната стойност на вредата по смисъла на цитираните законови разпоредби е
пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на
имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда.
Предвид горното, тъй като заявената от ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД регресна претенция
е обоснована и посоченият размер на претендираното регресно обезщетение
съответства на заплатеното от дружеството застрахователно обезщетение, а
релевираните от ответника възражения са неоснователни и като краен резултат не
могат да доведат както до освобождаването му от регресна отговорност, така и до
намаляване на определеното на ищеца регресно обезщетение, първо-инстанционното
решение, което е правилно в обжалваната осъдителна част, следва да бъде потвърдено.
2
В случая ищецът е определил дължимото на увредения при ПТП
застрахователно обезщетение въз основа на експертна оценка, според която
обезщетението е в размер на 459.59 лв., която сума включва обезщетение за ремонт и
на облицовка предна броня /ремонт, боя и допълнит. материали, боядисване и
разоборудване/, определено от застрахователя на 190.53 лв. и изплатено на увреденото
лице.
Според заключението на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното
производство авто- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и
възприето от въззивния съд като обективно дадено, средната пазарна стойност за
възстановяване на щетите, нанесени на лек автомобил „Мазда 6“ с peг.№ Е **** MX
при ПТП на 10.03.2021 г., възлиза на общо 646.69 лв., която сума надвишава
значително изплатеното на застрахованото лице обезщетение. Посочено е от експерта,
че щетите по лекия автомобил „Мазда 6“, включая увреждането на предна броня,
което е описано в процесния двустранен констативен протокол за ПТП и за което е
заплатено обезщетение от застрахователя- ищец, се намират в пряка причинно-
следствена връзка с процесното произшествие. Този извод следва и при съвкупна
преценка на останалите събрани в процеса доказателства- двустранен протокол за ПТП
и свидетелски показания, в първия от които е изрично посочено увреждане на предна
броня, а в показанията на св. Сугарева /водач на увредения л.а.„Мазда 6“/ е посочено,
че при произведения при ПТП удар отзад управляваният от нея автомобил бил
изместен напред и вляво и се ударил в бордюра на кръговото кръстовище, вследствие
на което именно била увредена предната му броня. Същевременно свидетелката сочи,
че автомобилът й бил в движение, а не в спряло състояние, както твърди другият
участвал в процесното ПТП водач на л.а.“Тойота Корола“, разпитан като свидетел по
делото.
При това положение направеното от въззивника- ответник възражение за
несъответствие между претендираното от ищеца регресно обезщетение и
действителната стойност на вредата към датата на настъпване на събитието е
неоснователно. Действителната стойност на причинената вреда /чл.499, ал.2 КЗ/ към
датата на настъпване на застрахователното събитие, до която застрахователят-
ответник дължи плащането на застрахователно обезщетение, следва да бъде
определена на 459.59 лв., и предвид извършеното преди завеждане на делото пращане
на сумата 284.06 лв., правилно с обжалваното решение на ищеца е присъдена
останалата част от регресното вземане- в размер на 190.53 лв., включая ликвидационни
разноски от 15 лв.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, при зачитане принципа
за пълната обезвреда, залегнал в чл.499, ал.2 КЗ, регресната претенция, имаща за
предмет и платено за ремонт на предна броня /облицовка на предна броня/ на
увредения автомобил „Мазда 6“ застрахователно обезщетение, възлизащо на 190.53
лв.- според оценката на застрахователя- ищец, се явява основателна и правилно е
уважена с обжалваното решение. Регресното право на застрахователя- ищец за
изплатеното от него застрахователно обезщетение е възникнало и за сумата 190.53 лв.,
която покрива понесените от застрахованото лице действителни вреди, намиращи се в
причинно- следствена връзка с посоченото по- горе застрахователно събитие, и
предвид настъпилата съобразно чл.411 КЗ суброгация, подлежат на възстановяване в
този определен по делото размер. Искът по чл.411 КЗ е основателен и доказан за
процесната сума и правилно е уважен с обжалваното решение.
При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
по съществото на спора и неоснователност на релевираните във въззивната жалба на
ответника доводи постановеното от СРС решение, което е правилно в обжалваната
3
осъдителна част, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът
дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 480 лв.- разноски за въззивното
производство /за платено адв. възнаграждение с ДДС/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 20.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 48708/ 2021
г. на Софийски районен съд, ГО, 150 състав, в обжалваната част, в която ЗАД „Д.Б.:
Ж. и З.“ АД- гр. София /ЕИК ****/ е осъдено да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД- гр. София
/ЕИК ****/ на основание чл.411 КЗ сумата 190.53 лв., представляваща неизплатено
регресно вземане за застрахователно обезщетение и за ликвидационни разноски,
свързани с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.03.2021 г. в Благоевград
между л.а. „Мазда“ с peг.№ Е **** MX и л.а.„Тойота Корола“ с peг.№ Е **** КТ, ведно
със законната лихва от 23.08.2021 г. до окончателното й изплащане, и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 513.07 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“- гр. София /ЕИК ****/ да заплати на ЗАД
„Б.В.И.Г.“- гр. София /ЕИК ****/ сумата 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/-
разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението по гр.д.№ 48708/ 2021 г. на СРС, ГО, 150 състав, като необжалвано е
влязло в сила в останалата му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4