МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД 1794/2010Г.
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
С
внесен от Варненска окръжна прокуратура по отношение на подсъдимия - от гр. Монтана, e повдигнато
обвинение по чл.115 вр с чл.18,ал.1 от НК, за това че на 06.06.2010 г. в гр. Варна,
направил опит умишлено да умъртви Е.Н.А. с ЕГН **********, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца
причини.
По искане на защитата и подсъдимия, съдът с
определение обяви провеждането на съдебното следствие по реда на чл.373,ал.2
във вр. с чл.372,ал.4 от НПК.
В пледоарията си в хода
на съдебните прения представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение и
моли съда да признае подсъдимия за виновен. С оглед
вида на диференцираната процедура мотивира наказание “лишаване от свобода” наложено при условията на
чл.58а, като се приложи чл.55 от НК. Моли
съда да определи наказание между пет и шест години
лишаване от свобода, което да бъде търпяно
ефективно, при строг режим
В пледоарията си в хода
на съдебните прения защитника на подсъдимия обосновава налагане на наказание в
размер под пет години лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване, като
акцентира на множеството смекчаващи вината обстоятелства –самопризнания,
тежкото семейно положение и раздразненото състояние на подсъдимия предизвикано
от жертвата извън афект.
В
последната си дума подсъдимия изразява
съжаление за стореното и моли за ниско наказание.
Съдът за да се произнесе, като взе
предвид самопризнанието
на подсъдимия, които се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти изложени в
обвинителния акт:
Подсъдимият
Н.А.А. е роден и живущ в Монтана,
има завършено начално образование. Не работи, женен. Осъждан и реабилитиран както следва:
С присъда на ВС Плeвен по НОХД № 275/1983г, е осъден на лишаване
от свобода за деяние по чл.256 вр. с чл.63 от НК по чл.325,ал.1 вр с чл.63 от НК
Реабилитиран по чл.86,ал.1,т.1 НК от 07.03.2007г.
С присъда на ВС Плeвен № 160/23.06.1987г е осъден на
лишаване от свобода за престъпление по чл.381 от НК
С присъда на ВС Плeвен по НОХД № 109/1988г, е осъден на
лишаване от свобода за престъпления почл.381 НК чл.196,ал.1,т.2 вр с чл.195,т.3 и 4 от НК
С определение от 12.02.2008г по ЧНД № 12/2008г на ВС Плeвен, влязло в сила на 19.02.2008г е реабилитиран НОХД №
160/1987г. И НОХД № 109/1988г
От брака си с пострадалата Е.Н.А. имат 4/четири/
деца, най - малкото, от които Исак, роден 2003 г. живеело с него в гр. Монтана. Още през 2009 г.
свидетелката Е.А. напуснала съпруга си и се преместила да живее и работи в гр. Варна.
На
05.06.2010 г. подс. А. пристигнал с малолетния им син Исак в гр. Варна. Искал да
се срещне със съпругата си и да я моли да се съберат отново,
защото изпитвал затруднения в грижата за детето.
Открил я в квартира на ул. „Братя
Миладинови" № 59. Срещнал се с нея. На молбата му да се съберат отново
А. противопоставила бурно нежеланието си за това и отказала с
обяснението, че понастоящем живеела с друг мъж.
На 06.06.2010 г. подсъдимият
причакал А. на излизане от квартирата и в гр. Варна на ул.
„Братя Миладинови" № 59. Първоначално и казал, че довел детето,
за да се сбогува с него, в последствие и обяснил, че ще и го
остави. А. хванала
Исак за ръка и с него отишла на интервю за работа в заведение
на плажната ивица на Варна. На излизане от там А. се появил и отново започнал да я
увещава да се съберат, но тя категорично му отказала. Тримата вървели през морската градина като говорели и се
карали до ж.п. гарата, където А. се оплакала на полицейски
служители. Последните
ги посъветвали да се разберат помежду си. А. поела сама нагоре по улицата, следвана от подсъдимия с детето. Към 11:30-12:00 часа стигнали до Аптека
„Марешки", находяща се на
ул. „Дебър" № 33. А.
бръкнал в джоба си за фас. Напипал джобното си ножче.
Извадил го и го разпънал. С дясната си ръка държал дръжката и с
острието от 6.5 см. дължина и ширина 1 см. започнал да нанася удари по лицето,
шията, гръдния кош и десния горен крайник на пострадалата А.. Служителки на аптека
„Марешки" - свидетелките К. и С. чули виковете за помощ, които
издавала А. и писъците на детето Исак и К. незабавно се обадила в полицията. Докато К. телефонирала, пострадалата А. се довлякла цялата
в кръв до стълбите на аптеката, а подс.
А. хвърлил джобното си ножче в близост — на 6 м. и 20 см. от
входната врата на аптеката. Точно
тогава в близост минал служител на СОД - Варна АД - св. Н.,
който виждайки окървавената А. задържал подсъдимия
до идването на полицията.
Полицейските служители се отзовали своевременно на местопроизшествието, оказали първа помощ на А. и задържали извършителя След 10-15 мин. екип на бърза помощ
откарал пострадалата в шокова зала на МБАЛ, където и било оказано специализирана медицинска помощ по нейното
спасяване.
На мястото на
произшествието е извършен оглед по време на който е фиксаран чрез описване и
иззет ножче
С протоколи за
доброволно предаване са приобщени панталоните на подсъдимия, кръв за
сравнително изследване от пострадалата и нокти от пъдсъдимия.
По делото са назначени
следните експертизи:
Съдебно-медицинска
експертиза за установяване на характера на уврежданията на А. от
заключението на която е видно, че същата е получила
прободно-порезни наранявания в областта на лицето, шията, гръдния кош и десния горен крайник.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с
или върху предмет с остър връх и режещ ръб / режещи ръбове / реализирани в гореописаните
анатомични области.
Прободно-порезното нараняване във 2-ро
ляво междуребрие е ангажирало кожа, подкожие, подлежаща мускулатура,
външния плеврален лист, създало е реална комуникация между външната среда и
гръдната кухина и в този смисъл е определило проникващо нараняване в гръдната
кухина.
Такова
нараняване определя и прободно-порезното нараняване по задната дясна
повърхност на гръдния кош.
Тези
наранявания са били съпроводени с навлизане на въздух и излив на кръв в гръдната
кухина, клинично проявено с картината на дихателна
недостатъчност / задух, намалено до липсващо дишане в
белодробните основи/ и в този смисъл са
обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота.
В своята съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота , ако не настъпят
усложнения.
Съдебно медицинска експертиза - освидетелстване
на А. от заключението на
която е видно, че Н.А.А. е мъж
на видима възраст отговаряща на действителната, с правилно физическо
развитие, адекватен към момента на прегледа, с тъмночервеникави петна от
засъхнала течност по 5-ти пръст на дясната ръка и по лявата длан. При
прегледа не се установяват пресни травматични увреждания.
По дрехите на
освидетелствания се установени
тъмни петна по десния ръкав на якето му, тъмночервеникаво
петно по десния крачол на панталоните и бледочервеникаво петно
по левия крачол на панталоните му.
Химическа
експертиза, която дава заключение , в кръвната проба на А. не е
констатирано наличието на алкохол.
ДНК
експертиза
изследвала като обекти: джобно ножче със следи
от червено-кафява материя; син,
дънков панталон със следи от
червено-кафява материя, обтривка от
десен палец на Н.А.А. и сравнителен
материал, от пострадалата Е.Н.А. . От заключението на същата е
видно, че човешката кръв по ножчето и дънките има ДНК профил, който е еднакъв
с този на сравнителния материал от пострадалата Е.Н.А. и вероятността
да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен Е.Н.А., е 1 на 11
400 000 000 000 По отривката иззета от палеца на Н.А. АНДРЕВ има клетъчен
материал, който произхожда от лице от мъжки
пол, който може да
се предположи, че клетъчния материал по този обект произхожда от него. При изследването на същия обект не се наблюдават допълнителни алели, т.е не се
доказва наличие на биологичен материал от второ лице.
Съдебна психиатрично-психологическа, която дава заключение, че Н.А. не страда от
психично разстройство. Налице са данни за злоупотреба
с алкохол с дисфоричен тип на зависимост, но без развитие на
психическа и физическа зависимост към него.
Към момента на извършване на деянието на 06.06.2010 същият е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Физическото и психичното му състояние му е давало възможност правилно да възприема фактите, които имат значение за
делото и да дава достоверни данни
за тях.
Към момента на извършване на деянието Н.А. не е бил в състояние на силно раздразнение,предизвикано
от пострадалата Е.А..
Горната
фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал: самопризнанията на подсъдимия; показанията на свидетелите Е.А.,***А.,
Н.Т., А.А. и А.Н., писмените доказателства и заключенията на коментираните по
горе експертизи,
Съдът
кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни и взаимно допълващи се и
незаинтерисовани показанията на всички свидетели.
Съдът
кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията по посочените
по горе експертизи.
Подсъдимия
се признава за виновен, като призна фактите и обстоятелствата изложени в
обвинителния акт и същите се подкрепят от останалите доказателства по делото.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
На първо място следва да
се отбележи, че при правилно установени факти прокуратурата е направила неверен
правен извод, като е приела в диспозитива на обвинението, че се касае за
недовършен опит. Чл.18,ал.1 от НК съдържа две хипотези:
-започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което
изпълнителното деяние не е довършено
- или макар и да е
довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици на това престъпление.
Когато деецът обективно е
направил всичко необходимо за настъпване на общественоопасните последици,
предвиждани и съзнавани от него, които са били и неизбежни, той следва да
отговаря за умишлено деяние при пряк умисъл, както това е в разглеждания
случай. А., както се подкрепя от заключението на съдебно-психиатричната и
психологическа експертиза, че не е бил в състояние на афект. Волево и насочено
е взел средство с което да нанесе удари и същото е годно да причини желаните
обществено опасни последици. След това е нанесъл не по малко от четири силни
удара във важни жизнени части от човешкото тяло на пострадалата, каквито са
шията и гръдната клетка в областта на сърцето от общо констатирани 9 удара. С
това деянието му е довършено. Обстоятелството, че е спрял ударите не означава,
че се е отказал от довършване на деянието, в противен случай щяхме да сме
изправени пред довършено престъпление с резултат –умъртвяване, а не опит. Ударите
са преустановени поради уплаха, но със субективната увереност, че е изпълнил
замисленото деяние, а не защото е преоценил действията си, преди да са
настъпили целените общественоопасни последици. В настоящия случай интензитета, силата на
ударите, избора на оръдието и подбраното място в което са нанесени обосноват
само един възможен извод и той е, че смърт ще настъпи, ако не е била
навремената медицинска намеса. Да се приеме, че подсъдимия се е надявал на друг
резултат би бил декларативно и не подкрепено от никакви доказателства.
Визираната неточност обаче не може да бъде поправена със
съдебния акт, поради което и съдът се произнесе по възведеното обвинение
съгласно обвинителния акт.
Инкриминираната дейност на
подсъдимият не се свежда до изолиран случай на противоправно поведение, макар и
това да не се отразява на квалификацията на деянието, същото бе отчетено, като
лоши характеристични данни и бе взето при индивидуализацията на наказанието.
Съвсем умишлено А. е следвал пострадалата и в удобен момент без да е
предизвикано от нищо е взел носената от него ножка и е започнал да нанася удари
в жизнено важни органи на А.. Броя на ударите и тяхната сила говорят за една
упоритост от негова страна да осъществи замисленото, което граничи и с особена
жестокост. Нито присъствието на детето, нито общественото място не са се
явявали контрамотив и възпиращ фактор на извършеното и същия е искал
настъпването на обществено опасните последици.
По изложените съображения съдът намери, че от обективна и
субективна страна подсъдимят е осъществил състава на
чл.115, във вр с чл.18,ал.1 от НК и го призна за виновен, че на
06.06.2010 г. в гр. Варна, направил опит умишлено да умъртви Е.Н.А.
с ЕГН **********, като деянието е останало недовършено
поради независещи от деца причини.
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението - незачитане на телесната неприкосновеност
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – чисто съдебно минало, нисък социален статус като
безработен, тежко семейно положение, изразена самокритичност
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА- престъпна упоритост обусловена от лоши
характеристични данни изразяващи се в минали осъждания за която е постановена
реабилитация и с това невлиящи на квалификацията на деянието, бруталност, данни
за агресия изразени в домашно насилие спрямо жертвата.
Съдът като взе предвид високата
степен на обществена опасност на деянието, невисоката степен на обществена
опасност на дееца, при баланс на смекчаващи и отегчаващите вината
обстоятелства, съобразявайки се нормата
на чл.58а, ал.4 от НК, че нормата на чл.55,ал.1,т.1 от НК се явява по благоприятна за дееца с оглед възможностите
визирани в разпоредбата на чл.58 б.”а” от НК в случаите на 18,ал.2 от НК, то
определи наказанието именно в тази хипотеза и на основание чл.115,
вр. с чл.18 от НК и чл.55,ал.1,т.1 от НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ
Мотивиращи налагането на това наказание са и фактите, свързани с
личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението, в което, като акт на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални
качества и особености, и предвид изискванията на специалната превенция,
обуславящи адекватната на репресивната и поправително - възпитателна функция,
наказателна санкция. Подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото и превъзпитаван в място
за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, за посочения по горе срок,
тъй като криещата се вътрешна агресия следва да бъде овладяна и потушена, след
като се отключва независимо от обекта към когото е насочена в случая съпруга и
майка на децата му и то в присъствието на едно от тях. Доколкото
качествата на личността намират проявление и в конкретиката на престъпната
дейност, то начинът на осъществяване на престъпния състав също има значение за
тази преценка. Начин на живот воден от подсъдимия явно не му позволява
социализирането и приобщаването към обществото, където насилието е недопустимо
и морално укоримо. Единствено по този
начин ще се
предизвикат съответни положителни промени в съзнанието на дееца, с което ще се постигне не само индивидулната
превенция, но и генералната такава. По
ниско наказание при демонстрирана бруталност в осъществяване
на престъпления по Глава втора на НК - своеобразен вид неправомерни посегателства личността, с оглед техния
интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви, и предвид облика на
визираната инкриминирана дейност в контекста на общата престъпност, индициращ
на сериозна социална нетърпимост, сочи на съществуваща реална опасност, същото да бъде възприето като безнаказаност.
Така определеното наказание е
достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да поправи и превъзпита осъденият към спазване
законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления както и да се въздействува възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Като се съобрази с размера на наказанието и
обстоятелството, че същия не е рецидивист по смисъла на ЗИНС, на основание чл.59,ал.1 и чл.61,т.3 от ЗИНЗС определи първоначален „ОБЩ” режим на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода” във затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.59,ал.2 във вр. ал.1 от НК съдът приспадна при изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода”, времето през което същия е бил задържан с
мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 06.06.2010г.
По делото са направени разноски в размер на 790,36 лв, поради което съдът осъди на основание чл.189,ал3 от НПК
подсъдимият да ги заплати
направенитев полза на Държавата по сметка на ВОС.
Съдът постанови
веществените доказателства по делото след влизане на присъдата в сила: джобно ножче с
оранжева пластмасова дръжка с острие с дължина 6.5 см. и ширина 1
см, 1 бр. отривка с марля с
кафеникаво-червеникава течност, нокти от дясна ръка
отривка от десен палец на подс. А. и 1 бр. марля с кръв да се унищожат поради
липса на стойност, а сини дънки с пришит кожен етикет на задната страна на колана с надпис „Росsаn Sсоrioп" се върне на подсъдимия.
ПО СТАНОВИЩЕТО НА ЗАЩИТАТА
В хода на съдебните
прения защита мотивира наказание под пет години лишаване от свобода, като
акцентира особено внимание на обстоятелството, че подсъдимият е извършил
деянието в състояние на раздразнение, предизвикано от жертвата, както и на
изразеното от него самопризнание.
Съдът намери това
становище за неправилно, тъй като по делото не са налице доказателства, че
подсъдимият е бил в състояние на раздразнение от действията на пострадалата.
Същата е напуснала съпруга си, около една година преди деянието, в резултат на
осъществено домашно насилие, за което са били сезирани и компетентните органи.
Желанието на всяка цена да бъде запазен семейния статус и то със акт на
брутално насилие целящо отнемане на живот, не може да бъде смекчаващо вината
обстоятелство, още повече, че с тези си действия подсъдимия по разбираеми
причини, е нямало как да постигне запазване на семейството си. Наред с това,
самопризнанието му не може да бъде отчетено втори път като смекчаващо вината
обстоятелство, тъй като същото е взето предвид от законодателя ,съгласно
разпоредбата на чл. чл.373,ал.2 НПК и чл.58а от НК.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата.
Мотивите се изготвиха на
26 ноември 2010г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: