Решение по дело №336/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2177
Дата: 11 юни 2024 г. (в сила от 11 юни 2024 г.)
Съдия: Кристиана Кръстева
Дело: 20243110100336
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2177
гр. В., 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110100336 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Производството е образувано по предявен от П. Г. М., ЕГН ********** с адрес гр.
В., ул. „Ф. У.“ № 24А срещу М. М. М., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. В. ул. „доц. Д-
р И. К.“ № 6, иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да му
заплати сумата от 8500лева, представляваща дължима главница по договор за заем от
06.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 11.01.2024г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 06.04.2023г. между страните
бил сключен договор за заем с нотариална заверка на подписите, по който ищецът като
„заемател“ предоставил на ответника в собственост парична сума в размер на 9500лева.
Връщането й било уговорено да стане на вноски от 500лева и от по 1000лева в срок до
31.01.2024г. На 28.12.2023г. страните подписали анекс, с който констатирали, че на
06.04.2023г. ищецът е предоставил на ответника сумата от 9500лева, съгласно договора за
заем, а до 28.12.2023г. ответникът е върнал сума в размер на 1000лева. Останалата сума
следвало да бъде върната на ищеца до 03.01.2024г. На падежа на задължението, плащане от
ответника не последвало, вкл. и към датата на подаване на исковата молба. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
Първото по делото заседание е проведено на 05.06.2024г., като редовно призован
ответникът не се е явил, не е представляван и не е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
1
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 240 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват
на твърденията му. Анализът им обосновава категоричен извод за наличие на валидно
възникнало заемно правоотношение между страните на 06.04.2023г., по което ищецът е
изпълнил задължението си като е предал на ответника сумата от общо 9500лева, както и че
по силата на анекс от 28.12.2023г. страните са констатирали, че до 28.12.2023г. ответникът е
върнал единствено сума в размер на 1000лева. Твърдения, респ. ангажирани доказателства
за връщане на цялата сума, респ. на 8500лева по делото няма. А този факт е подлежал на
доказване от ответника. Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на
ангажиран отговор и становище по основателността на исковата претенция в първото
редовно проведено по делото о.с.з., реално не е оспорил тези твърдения, респ. не е
ангажирал доказателства за изпълнение на насрещните си задължения по договора за заем.
Предвид горното, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото
обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по основание, така и по
размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните такива в настоящото производство са в размер на 1620лв., от които 1280лева
адв. възнаграждение и 340лева ДТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В. ул. „доц. Д-р И. К.“ №
6 да заплати на П. Г. М., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „Ф. У.“ № 24А сумата от
8500лева, представляваща дължима главница по договор за заем от 06.04.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
11.01.2024г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. В. ул. „доц. Д-р И. К.“ № 6
да заплати на П. Г. М., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „Ф. У.“ № 24А сумата от
1620лева, представляваща направени в исковото производство съдебно- деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
2