Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003
25.01.2022г. град Стара Загора
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
на двадесети декември 2021 година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ УРУКОВ
Секретар П.Г.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ
Гражданско дело № 104 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази
следното :
Производството
е на основание чл. 95, ал.1 във вр.с чл. 95а., ал.1 от ЗАПСП и вр.чл. 95,б.,
ал.1, т.2, 3 и 6 и във връзка с чл.15, чл.18 от ЗАПСП.
Постъпила е Искова молба от ищците И.Д.Ж., ЕГН ********, с постоянен адрес:***, и Щ.Х.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, чрез адв. А.Б.К., със съдебен адрес и
адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Цоко Каблешков" №10, ет. 2, офис 4
срещу ответника Г.Д.Д., с адрес ***, Студентски град, Аграрен факултет на
Тракийски университет -Стара Загора с правно основание: чл. 95, ал. 1 ЗАПСП,
вр. чл. 95а ЗАПСП, вр. чл.З, ал.1, т.1 ЗАПСП вр. чл. 15, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗАПСП вр. чл. 18, ал. 1, т, 1 и т. 2 ЗАПСП и с Цена на иска: 5 000 лева,
представляваща съответно сбор от 1 500 лева /имуществени вреди/ и 3 500 лева
/неимуществени вреди/.
Ищците твърдят в исковата си молба, че същите те доц.
д-р И.Ж. и проф. д-р Щ.К., са преподаватели в Катедра "Земеделие и
Хербология" в Агрономическия факултет на Аграрен университет — Пловдив. Те
са съавтори в създаването и издаването на книгата "Хербология",
заедно с доц. д-р Тоньо Тонев, доц. д-р Мая Димитрова, доц. д-р Иван Жалнов и
проф. д-р Величко Спасов, издадена под общата редакция на доц. д-р Мая
Димитрова от Академично издателство на Аграрния университет Пловдив през 2007
г. Този авторски труд е предназначен да ползва студентите с аграрни
специалности, специалистите в областта, фермерите и земеделските стопани, като
е написан в съответствие с новите учебни планове и програми по хербология и
отразява най-новите достижения на хербологичната наука и практика.
Доверителите му са съавторите на
статията "Лозя" (Доказателство № 1), публикувана в раздела "9.4.
Трайни насаждения (обща част)" в частта "9. Борба с плевелите при
основните полски култури" в книгата "Хербология". Двамата са
обединили теоретичните си знания и практическия си опит, като са създали
статия, която да е полезна на студентите при изучаването на материята, но
съдържаща и практически насоки за борба с плевелите по лозята. И.Ж. и Щ.К. са
автори в условията на съавторството съгласно чл. 8 ЗАПСП в хипотезата на чл. 3,
ал. 1, т. 1 ЗАГ1СП на статията "Лозя" в раздела "9.4. Трайни
насаждения (обща част)" в частта "9. Борба с плевелите при основните
полски култури", публикувана в книгата "Хербология" на доц. д-р Тоньо
Тонев, доц. д-р Мая Димитрова, доц. д- р Иван Жал нов, доц. д-р Щ.К. и проф.
д-р Величко Спасов, издадена под общата редакция на доц. д-р Мая Димитрова от
Академично издателство на Аграрния университет Пловдив през 2007 г.
През 2016 г. излиза и книгата със
същото заглавие "Хербология" на доц. д-р Г.Д., издадена под
рецензията на доц. д-р Христина Г. и доц. д-р Петър Янков от издателство
"САЙПРЕС". В част 3 "Интегрирана борба с плевелите при основните
култури", раздел 4 "Борба с плевелите при трайни насаждения" е
публикувана статията "Лозя" (Доказателство № 2), идентична като текст
със статията на ищците. Като автор на така посочената статия е посочено именно
лицето Г.Д.. Текстът на статията е дословно преписан от по-ранния авторски труд
на ищците, като не са направени никакви промени. В исковата молба са изложени и
подробните Правни мотиви относно горепосочените твърдения.
Ищците твърдят че горепосочения ответник
е нарушил авторските им права, като е публикувал вече издадени техни публикации,
които представлявали обект на авторското право, без тяхното съгласие, в
нарушение на чл. 15, ал.1, т.1, 4 и 5 и чл. 18, ал.1 от ЗАПСП. Твърди, че горецитираните
им публикации представлявали обект на
авторското право и съгласно чл.3, ал.1 от ЗАПСП имали правото и на закрилата на
закона. Твърдят, че ответникът е нарушил
авторското им права, чрез действията си , подробно описани в исковата им
молба.
Молят съда да постанови решението
си, с което на основание чл. 95 във
връзка с чл. 95а от ЗАПСП да осъди
ответникът по делото Г.Д.Д. да заплати на доверителите му - Щ.Х.К. и И.Д.Ж.
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 500 лв. за нарушени
права в хипотезата на чл. 18, ал.1, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗАПСП и неимуществени вреди в размер на 3 500 лв. за нарушени права в
хипотезата на чл. 15, ал.1, т. 2, 4 и 5 от ЗАПСП.
Молят съдът на основание чл. 95б,
ал. 1, т. 2 ЗАПСП да осъди Г.Д.Д. да преустанови неправомерното използване на
статията "Лозя" на Щ.Х.К. и И.Д.Ж..
Молят съдът на основание чл. 95б,
ал. 1, т. 3 ЗАПСП да постанови изземване и унищожаване на неправомерно
възпроизведените екземпляри на произведението "Лозя" на Щ.Х.К. и И.Д.Ж..
Молят съдът на основание чл. 956,
ал. 1, т. 6 ЗАПСП да постанови разгласяване за сметка на нарушителя диспозитива
на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояси на
телевизионна организация с национално покритие.
Молят в полза на доверителите му
да бъдат присъдени сторените от тях съдебни и деловодни разноски във връзка с
образуването и воденето на настоящото производство.
В едномесечния срок ответника по
делото Г.Д.Д. е депозирал писмения си отговор на исковата молба, чрез Адвокатско Съдружие „Попов-Ненов” от САК чрез
адв. Л. Попов от САК с адрес- София-1000, ул. ’’Парчевич” No,44, ет.5, в качеството ни на съдебен пълномощник на
ответника по делото Г.Д.Д. с ЕГН ********** по Искова молба заведена в ОССЗ с
вх. No. 11464/11.09.2019 г. с ищци: И.Д.Ж.
и Щ.Х.К. ***, с който изразяват следното становище по предявения иск:
В срока за изпълнението на
указанията на съда, дадени им в Съобщението от 17.10.19 г. връчено на
доверителя им на 24.10.19 г. и от негово име оспорват изцяло подсъдността,
основанието и размера на исковете и исканите принудителни мерки спрямо
доверителя ни, по следните съображения;
Твърдят, ме и двата учебника
предмет на спора са издадени в град Пловдив, поради което подсъдността по спора
подлежи на съда, където е извършена издателската дейност.
По отношение на направеното
възражение за местна неподсъдност на делото, направено от ответника с отговора
на ИМ съдът e намерил за установено следното:
Съгласно чл. 96. Споровете по този закон са подсъдни на окръжните
съдилища. Според чл. Чл. 115. (1)
(Предишен текст на чл. 115 – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Иск за вреди от непозволено
увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието. В случая
избора на местната подсъдност е предоставен изцяло на ищеца, като същият е
предпочел общата местна подсъдност предвидена в чл.105 от ГПК, а именно по
постоянния адрес на ответника.
В
тази връзка възражението на ответника за непосъдност на делото на настоящия
ОС-Стара Загора се явява неоснователно. Именно поради това настоящият съд с
Определението си под № 274/06.03.2020 год. е оставил без уважение възражението
на ответника за неподсъдност на делото на настоящия ОС-Стара Загора, като неоснователно.
Същото определение не е обжалвано от никоя от страните и е влязло в законна
сила.
Ответникът твърди също в отговора
си, че в исковата молба не са представени никакви релевантни доказателства за
претендираните имуществени и неимуществени вреди.
Повдигнатият спор по съществото
си попадал в обсега на чл.24, ал.1, т.т.2 и 3 от Закона за Авторското Право и
Сродните му Права /ЗАПСП/ - свободно използване без заплащане на авторско
възнаграждение.
Доверителят му е споменал в
своята книга учебника на ищците в Литературата (Библиография) към издадения от
него учебник.
По-подробно и по съществото на
спора -текстът в раздела “Лозя” не е публикуван дословно, както се твърди от ищците
И.Ж. и Щ.К.. Ответникът твърди в писмения си отговор, че в него са направени
три важни актуализации, които са лично авторско участие на доверителя му, както
следва:
1.1 В учебника по Хербология на Аграрен университет,
Пловдив, в раздела за борба с плевелите в младите лозови насаждения, се
препоръчват за употреба хербициди на
база трифлуралин (Агрифлан 24 ЕК) и халоксифоп (Галант супер). Хербицидите от
тези две групи са забранени за употреба, както на територията на България, така
и на целия Европейски съюз.
В учебника по Хербология на
Тракийски университет, Стара Загора целият този текст коментиращ тяхната
употреба е премахнат. По него време е било недопустимо студентите да се
обучават да използват забранени хербициди. Всеки производител, който прилага
забранени продукти за растителна защита, вече е попадал под ударите на Закона и
най-малкото и под страх да му бъдат спрени субсидиите по СЕПП. Подробно за тези
обстоятелства излагат и правият доводи в т. 1.2.
В раздела за борба с плевелите в
лозови насаждения над 3-годишна възраст доверителят им е премахнал текстът
препоръчващ употребата на забранения хербицид халоксифоп (Галант супер). До
този период е било препоръчано да се използват хербициди от групата на
„балурицидите“ без да са били конкретизирани активни вещества. Тази група
хербициди е била представена в раздел Химична борба с плевелите и студентите са
били запознати с всички разрешени за употреба хербициди в страната, в това
число и с тези от групата на така наречените „балурициди“.
През 2007 г. тези хербициди са
били разрешени и поради това са препоръчвани в учебника по Хербология на
Аграрен университет, Пловдив, но през 2016 г. тяхната употреба вече е била
недопустима и наказуема от Закона.
Отменения текст от учебника на
ищците е жизнено важна актуализация при борбата с плевелите в лозята. За
доказване на това обстоятелство прилага Справка със Списък на Българската
Агенция за Безопасност на Храните от 2015 г., за верността на което моля да
бъде назначена експертиза от вещо лице- херболог от Лесотехническия Университет
в град София.
В учебника по Хербология на
Тракийски университет в раздела “Лозя” доверителят им е променил изписването на
мерните единици на дозите на всички препарати.
В учебника на ищците по
Хербология на Аграрен университет дозите НЕ са били изписани правилно, както е
прието в Международната система единици (SI units). Ставало въпрос за изписването
на думата декар. На кирилица нейното съкращение е дка, но на латиница е da.
В учебника по Хербология на
Тракийски университет всички дози на хербициди доверителят им ги е изписал като
ml/da, g/da или kg/da. В учебника по Хербология на Аграрен университет декарите са изписани като
dka, което именно е неправилния
надпис на български, но с латински букви.
В раздела Лозя доверителят им е
променил текстовете, касаещи вредата от плевелите. Това са цитирани текстове на
Ленц Мозер, Иван Колев и Н. Фетваджиева. В учебника по Хербология на Аграрен
университет тези текстове са цитирани в строго научен стил.
Подробни съображения относно
всички възражения на ответника са изложени в подробния му писмен отговор,
депозиран своевременно по делото.
В тази връзка молят иска на
ищците да бъде изцяло отхвърлен.
Ищците по делото И.Д.Ж. и Щ.Х.К.,
редовно призовани явяват се лично по делото, заедно с процесуалния си
представител адв. А.Б.К. и считат, че предявената искова
молба се явява основателна и доказана,
по съображенията подробно изложени в писмената защита на ищците по делото, подадена
чрез пълномощника им по делото адв. К. *** съответно с вх. № 268779/27.09.2021
год.
Ответникът по делото Г.Д.Д.,
редовно призован, явява се лично заедно с процесуалния си представител адв. Л.П.и
считат че предявената искова молба се явява неоснователна и недоказана, по съображенията
подробно изложени в съдебните заседание по съществото на делото от датите
20.09.2021 год. и 20.12.2021 год. и в писмената защита на пълномощника адв. Попов
от АК гр.София.
Съдът след като обсъди всички
събрани по делото доказателства преценени всяко по отделно, така и в тяхната
съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намери за
установено следното:
Видно от материалите по настоящото
дело е, че в настоящето производство е доказано по безспорен начин, че ищците -
доц. д-р И.Ж. и проф. д-р Щ.К., са преподаватели в Катедра "Земеделие и
Хербология" в Агрономическия факултет на Аграрен университет - Пловдив. Те са съавтори в създаването и издаването
на книгата "Хербология", заедно с доц. д-р Тоньо Тонев, доц. д-р Мая
Димитрова, доц. д-р Иван Жалнов и проф. д-р Величко Спасов, издадена под общата
редакция на доц. д-р Мая Димитрова от Академично издателство на Аграрния
университет Пловдив през 2007г. Този авторски труд е предназначен да ползва
студентите с аграрни специалности, специалистите в областта, фермерите и
земеделските стопани, като е написан в съответстиве с новите учебни планове и
програми по хербология и отразява най- новите достижения на хербологичната
наука и практика.
Безспорно бе
доказано също така, че ищците са съавтори на статията "Лозя" (Доказателство № 1 от
исковата молба), публикувана в раздела "9.4. Трайни насаждения (обща
част)" в частта "9. Борба с плевелите при основните полски
култури" в книгата "Хербология".
Двамата са обединили теоретичните си знания
и практическия си опит, като са създали статия, която да е полезна на
студентите при изучаването на материята, но съдържаща и практически насоки за
борба с плевелите по лозята. И.Ж. и Щ.К. са автори в условията на съавторство
съгласно чл. 8 ЗАПСП в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП на статията
"Лозя" в раздела "9.4. Трайни насаждения (обща част)" в
частта "9. Борба с плевелите при основните полски култури",
публикувана в книгата "Хербология" на доц. д-р Тоньо Тонев, доц. д-р
Мая Димитрова, доц. д-р Иван Жал нов, доц. д-р Щ.К. и проф. д-р Величко Спасов,
издадена под общата редакция на доц. д-р Мая Димитрова от Академично
издателство на Аграрния университет Пловдив през 2007г.
Доказано бе също така, че през 2016г. излиза
и книгата със същото заглавие "Хербология" на
ответника - доц. д-р Г.Д.,
издадена под рецензията на доц. д-р Христина Г. и доц. д-р Петър Янков от
издателство "САЙПРЕС". В част 3 "Интегрирана борба с плевелите
при основните култури", раздел 4 "Борба с плевелите при трайните насаждения" е публикувана статията
"Лозя" (Доказателство с № 2),
идентична и близка като текст със статията на ищците. Като
автор на така посочената статия е посочено именно лицето Г.Д.. Текстът на
статията според
твърденията на ищците е
дословно възпроизведен от по-ранния авторски труд на ищците, като
не са направени никакви промени.
В този смисъл според разпоредбата
на чл. 6 ал. 1 от ЗАПСП „До доказване на противното за автор на произведението
се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния
за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него
и/или техните опаковки.". Имената на ищците са изписани безспорно като
автори на процесната статия "Лозя" в издадения учебник на ответника -
доц. д-р Г.Д., издаден под рецензията на доц. д-р Христина Г. и доц. д-р Петър
Янков от издателството "САЙПРЕС".
Видно от заключението на ЕКСПЕРТНАТА ОЦЕНКА, извършена от вещото
лице доц. д-р Н. Иванова М.-С., преподавател в Катедрата
по български език на Софийския университет „Св.Климент
Охридски“, гр.София
1. В „Хербология“ от 2007 г. на
стр. 214 има следното изречение: „Вредното влияние на 100 вида плевели върху
развитието на лозата е установено от Ленц Мозр“. Това .изречение липсва в „Хербология“ от 2016 г. на
доц. Г.Д..
2. В „Хербология“ от 2007 г. на
стр. 215 има следното изречение: „Едно от първите проучвания върху плевелната
растителност в лозята у нас е извършено от Иван Колев (1963). Това изречение липсва в „Хербология“ от
2016 г.
В тази насока ответникът по делото Д. е
постъпил правилно, като е упоменал по подходящ начин съгласно с чл.24, ал.1,
т.2 от ЗАПСП, процесния учебник на ищците в Литературата (Библиография) от своя
учебник - на стр. 258, т. 77. Учебникът на ответника Д. е издаден през 2016 г,
след влизането на България в Европейския Съюз с изменените правни норми относно
за защитата на растенията. Следователно е издаден девет години по-късно от
учебника, който Библиотеката на Аграрен Университет-Пловдив представя. Учебникът
на ответника е послужил само и единствено за студентите по специалностите
Агрономство, Агроекология и Производство на посевен и посадъчен материал от
Аграрния Факултет на Тракийския Университет. Казуса не касае ползването на учебника от неограничен
кръг от лица, нито за търговия. Не са налице и доказателства за това, представени от ищците по делото.
Каквото
и да било възпроизвеждане на произведенията от общодостъпни библиотеки за
нуждите на учебно заведение с учебна цел е законно и освободено от съгласието
или съответно и заплащането на авторско възнаграждение, съгласно и в
съответствие със специалната разпоредба на чл.24, ал.1, т.9 (изм. - ДВ, бр. 99
от 2005 г.) от ЗАПСП, която гласи, че без съгласието на носителя на
авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо: възпроизвеждането
на вече публикуваните произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други
образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с
цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
Вещото лице по приетата от съда
литературно-филологическа експертиза на стр. 5 долу потвърждава, че за такава
цел автора на всеки нов учебник има право „ на технически подход .... като може
да избере или да цитира текста или да го изведе като библиографска справка
отзад…”, както именно е процедирано от ответника Д. в процесния случай.
Статията “Лозя” е написана на четири
страници от общия труд на ответника състоящ се от 260 страници. В него ответникът
цитира общо 121 послужили му трудове, включително идентифицира учебника с
авторите му и заглавието му „Хербология”.
В съответствие и съгласно с чл.6,
ал.1 от ЗАПСП на оригинала, в случая корицата на авторските произведения се
посочват ПО ОБИЧАЙНИЯ НАЧИН техните автори. В тази връзка на ответника е послужил
единствения печатно запазен учебник, който е бил изискан от съда и представен
по делото от Библиотеката на “Аграрен Университет” град Пловдив. Първият ищец не е споменат на
корицата на учебника, издаден от “Аграрен Университет” град Пловдив, нито
отделно в Предговора на този учебник , който изрежда благодарностите за
участието на авторския колектив, предговор дословно изчетен при устната защита на
адв. Попов в съдебното заседание по съществото на делото, проведено на
20.09.2021 г.
Съобразно с чл.6 ал.1 от ЗАПСП
„имената на авторите на произведението се поставят върху оригинала на
произведението, копия или екземпляри от техните опаковки- в случая корицата на
произведението. Това
обстоятелство отсъства в учебника на Аграрен Университет град Пловдив, по
отношение на първия ищец по делото.
По-подробно и по съществото на спора съдът намира, че текстът в статията „Лозя” не е публикуван
дословно, както се твърди от ищците И.Ж. и Щ.К.. В
учебника на ответника Д. предназначен най-вече за обучението на
студентите в Агрономическия Факултет на Тракийския Университет са направени
седем важни изменения и актуализации, които са лично авторското участие на този ответник, и приети от съда на 26.04.2021 г. като отделно
доказателство, представляващо неговата статия „Лозя”, както следва:
В учебника по Хербология на Аграрен
университет, Пловдив, в раздела за борба с плевелите в младите лозови
насаждения, се препоръчват за употреба хербициди на база трифлуралин (Агрифлан
24 ЕК) и халоксифоп (Галант супер). Хербицидите от тези две групи са забранени
за употреба, както на територията на РБългария,
така и на целия Европейски съюз. Това е станало съответно през годините 2008 и 2009 г., което обстоятелство беше потвърдено на
стр. 1 от приетото от съда заключение на вещо лице от Българската Агенция за
Безопастност на Храните (БАБХ).
Поради този доказан факт, в учебника по
Хербология на Тракийски университет, Стара Загора с автор ответника Д. целият текст,
коментиращ тяхната употреба е премахнат. По същото време
е било недопустимо студентите да се обучават да използват забранените вече хербициди. Всеки производител, който прилага
забранените продукти за растителна защита, попада под
санкциите на Закона за защита на растенията (ЗЗР) прилаган от БАБХ, която
заедно с висшите учебни заведения обучава и издава срочни или безсрочни
сертификати за използване на продуктите за
растителната защита на професионалните потребители,
дистрибуторите и консултантите използващи такива препарати. В тази връзка виж
раздел VII (седми) от ЗЗР.
В раздела за борба с плевелите в лозови
насаждения над 3-годишна възраст ответникът Д. е премахнал текстът препоръчващ употребата на забранения хербицид
халоксифоп (Галант супер). До 2007 г. е било препоръчано да се използват
хербициди от групата на „балурицидите“ без да са били конкретизирани активните вещества. Тази група хербициди е била представена в
раздел Химична борба с плевелите и студентите са били запознавани с всички
разрешени за употреба хербициди в страната, в това число и с тези от групата на
така наречените „балурициди“.
През 2007 г. тези хербициди са били
разрешени и поради това са препоръчвани в учебника по Хербология на Аграрен
университет-Пловдив, но след тази година включително и през 2016 г., когато е
издаден учебника на ответника, тяхната употреба вече е била недопустима и съответно наказуема от Закона.
Съдът намира, че от обикновен
преглед и прочит и на двете процесни статии в учебника по Хербология на Тракийски университет в
статията „Лозя”, ответникът е променил изписването на мерните единици на дозите
на всички препарати.
В учебника на ищците по Хербология на
Аграрен университет-Пловдив, дозите НЕ са били изписани правилно, както е
прието в Международната система единици (SI units). Става въпрос за изписването
на думата декар. На кирилица нейното съкращение е „дка”, но на латиница е „da”.
В учебника по Хербология на Тракийски
университет всички дози на хербициди са изписани от ответника като ,,ml/da”,
„g/da” или „kg/da”. В учебника по Хербология на Аграрен университет-Пловдив,
декарите са изписани като ,,dka”, което е неправилно изписване с латински букви
за тази мерна единица.
Горното неправилно обучаване на студентите
от специалността „Агрономство” е отстранено в учебника написан от ответника. Това обстоятелство беше
установено от вещото лице по назначената аграрно-техническа експертиза по
делото, на стр. 2 долу в съдебния протокол от 20.09.2021 г., воден за
изявленията на вещото лице в откритото съдебно заседание.
В Тракийския Университет
студентите са обучавани правилно да използват и изписват мерните единици
съгласно Стандартите на Международната система единици (SI units), публикувани от Международното
бюро за мерки и теглилки (BIPM). Висшите учебни заведения в системата за професионално
образование и обучение са задължени да обучават бакалаврите и магистрите според
законово одобрените пестициди, боравенето с тях и мерните единици, като част от
тяхното обучение.
В статията „Лозя”, съдът намира, че ответникът е променил и текстовете,
касаещи вредата от плевелите. Това са текстове от Ленц Мозер, Иван Колев и Н.
Фетваджиева. В учебника по Хербология на Аграрен университет- Пловдив, тези
текстове са цитирани в строго научен стил. Налага се извода, че статията на ответника Д. е
по-различна от тази на ищците.
Практиката на ответника в Тракийския
Университет е показала, че такъв стил на обучение от Аграрен Университет-
Пловдив, обременява студентите да запаметяват наизуст имена и факти, а не
важните изводи от изследванията. Студентите се фокусират по този начин да
научават кой е автора, през коя година, на кое място е провел съответните
изследвания, вместо да обърнат внимание на същественото -да научат същината на
резултатите от тези текстове и тяхното реално приложение на практика.
Поради горните мотиви в статията
„Лозя” от учебника по Хербология на Тракийски университет, ответникът е
представил тези текстове в своеобразен и собствен вариант, без да променя
основните тези и данни представени от Ленц Мозер, Иван Колев и Н. Фетваджиева, и
без да споменава имена, години и местоположения. Публикациите на горепосочените
автори, от където са взети тези текстове, са ясно и точно отразени накрая в
учебника - в раздел „Литература”, съдържаш ползвани 121 трудове.
Също така настоящият съдебен
състав приема, че учебникът по Хербология на Тракийски университет, Стара
Загора не е литературно произведение, което да се разпространява в търговската
мрежа на страната с цел финансови облаги. Той е тясно предназначен за обучението на студентите от специалност Агрономство на Тракийски
университет. Това изрично е
записано и като цел на учебника, в предговора към него на стр. 6. от същия.
Но дори и да се приеме, че двете
статии, тази на ищците и тази на ответника са идентични, то предявеният иск се
явява неоснователен и поради следното:
Двете основни императивни норми в
ЗАПСП, стоящи в основата на предмета на доказване в един авторскоправен спор са
съответно разпоредбите на чл.2 и чл.6 от ЗАПСП. Първият текст визира основанието,
касаещо възникването на авторското право. Законодателят е
приел в чл.2 от ЗАПСП, че авторското право върху произведенията на
литературата, изкуството и науката възниква
за автора със създаването на произведението. Вторият важен момент от
предмета на доказване е самото авторство. Както нормативната уредба, така и
константната практика на Върховните съдилища на Републиката, както и авторскоправната
доктрина в България е приела един теоретично „улеснен" начин на доказване
в този контекст, чрез изграждането на т.нар „предположение за авторство",
както е озаглавена и самата законова разпоредба на чл.6 от ЗАПСП. Последната
гласи, че до доказване на противното за автор на
произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са
посочени върху произведението по обичайния за това начин. Съдът счита, че по един
категоричен и безспорен начин от събраните по делото доказателства е видно, че именно
ищците И.Д.Ж. и Щ.Х.К. се явяват авторите на процесната статия “Лозя”.
Но в тази насока ответникът Д. не
оспорва по принцип авторството на процесната статия “Лозя” на двамата ищци, но същият
изразява становището си и прави обоснованото и доказано възражение, че тази
статия е ползвана от него при условията на специалните разпоредби на чл.24,
ал.1, т.2, т.3 и т.9 от ЗАПСП. Настоящият съдебен състав намира, че това
възражение с оглед на гореизложените подробни съображения и доводи се явява
както основателно, така и мотивирано и доказано. Безспорно е че ищците са авторите
на процесната статия, но ответникът Д. е използвал изключенията от закона при
хипотезите, когато се ползва съответния авторски труд, без съгласието на
носителя на авторското право и без заплащането на възнаграждение е законно допустимо,
при условията на чл.24, ал.1 от ЗАПСП.
Именно поради което настоящият съдебен
състав счита, че въпреки, че авторството върху процесната статия “Лозя” е
безспорно установено, искът се явява неоснователен и недоказан.
Неоснователността на иска се установява
и доказва именно с това, че въпреки че ищците И.Д.Ж. и Щ.Х.К. се явяват авторите
на процесната статия, то ответникът
навежда основателното изключващо отговорността му правно основание, което
обосновава и позволява ползването на процесния обект на авторските права на
ищците, автори на процесната статия, като това е надлежно отбелязано от Д. в
неговата книга в раздела “Ползвана литература”, без тяхното съгласие,
съответно и без необходимостта от заплащането на възнаграждение, което е
законно допустимо, при условията на чл.24, ал.1 от ЗАПСП.
С оглед на
гореизложените съображения и доводи, съдът счита, че главният иск по чл.95 във
връзка с чл.95а от ЗАПСП се явява изцяло неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде изцяло отхвърлен, ведно със законните последици от това.
Неоснователни се явяват и допълнителните и акцесорни искове, подробно заявени и
посочени в петитума на исковата молба, които изцяло следват съдбата на главния
иск и именно поради това и същите акцесорни искова следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
направените от последния разноски по делото общо в размер на 1240 лева от които
240 лева внесеното и заплатено от ответника възнаграждение за вещото лице и
сумата от 1000 лева представляваща възнаграждение за един адвокат – адв. Попов от
Софийската АК.
Ето
защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. чл.24, ал.1 т.2, т.3
и т.9 от ЗАПСП във връзка с 95., ал.1, във връзка с чл.95а, ал.1 и чл.95б, ал.1
от ЗАПСП, Окръжен съд- гр.Стара Загора
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска на ищците И.Д.Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, и Щ.Х.К., ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, чрез адв. А.Б.К., със съдебен адрес и адрес на
призоваване гр. Пловдив, ул. „Цоко Каблешков" №10, ет. 2, офис 4 срещу
ответника Г.Д.Д., с адрес ***, Студентски град, Аграрен факултет на Тракийски
университет -Стара Загора с правно основание: чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, във връзка с
чл. 95а. от ЗАПСП, и във вр. с чл.З, ал.1, т.1 от ЗАПСП вр. чл. 15, ал. 1, т.
2, 4 и 5 ЗАПСП вр. чл. 18, ал. 1, т, 1 и т. 2 ЗАПСП с цена на иска: 5 000 лева,
представляваща съответно сбор от 1 500 лева /имуществени вреди/ и 3 500 лева
/неимуществени вреди/, с който иск молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 95 във връзка
с чл. 95а от ЗАПСП да осъди ответникът
по делото Г.Д.Д. с посочени по-горе данни да заплати на ищците Щ.Х.К. и И.Д.Ж.
и двамата с посочени по-горе данни обезщетение за претърпени имуществени вреди
в размер на 1500 лв. за нарушените им права в хипотезата на чл. 18, ал.1, във
връзка с чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗАПСП и неимуществени вреди в размер на 3
500 лв. за нарушените им права в хипотезата на чл.15, ал.1, т. 2, 4 и 5 от ЗАПСП, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ иска и в частта му, с която ищците И.Д.Ж. и Щ.Х.К. и двамата с посочени по-горе данни молят съдът на
основание чл. 95б., ал. 1, т.2 от ЗАПСП да осъди Г.Д.Д. с посочени по-горе
данни да преустанови неправомерното използване на статията "Лозя" на Щ.Х.К.
и И.Д.Ж. и двамата с посочени по-горе данни, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН в
тази му част.
ОТХВЪРЛЯ иска и в частта му, с която ищците И.Д.Ж. и Щ.Х.К. и двамата с посочени по-горе данни молят съдът на
основание чл. 95б, ал. 1, т. 3 ЗАПСП да постанови изземване и унищожаване на неправомерно
възпроизведените екземпляри на произведението "Лозя" на Щ.Х.К. и И.Д.Ж.
и двамата с посочени по-горе данни, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН в тази му
част.
ОТХВЪРЛЯ иска и в частта му, с която ищците И.Д.Ж. и Щ.Х.К. и двамата с посочени по-горе данни, с който молят съдът на основание чл. 956, ал. 1, т. 6
от ЗАПСП да постанови разгласяване за сметка на нарушителя диспозитива на
решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояси на
телевизионна организация с национално покритие като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН в
тази му част.
ОТХВЪРЛЯ иска и в частта му, с която ищците И.Д.Ж. и Щ.Х.К. и двамата с посочени по-горе данни молят в тяхна полза
да бъдат присъдени сторените от тях съдебни и деловодни разноски във връзка с
образуването и воденето на настоящото производство, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН в тази му част.
ОСЪЖДА ищците
И.Д.Ж. И Щ.Х.К. и двамата с
посочени по-горе данни да заплатят на ответника Г.Д.Д. с посочени по-горе данни сумата от 1240 /хиляда двеста и
четиридесет/ лева, представляваща направените от ответника разноски по делото
пред настоящата инстанция, включително и
възнаграждението за един адвокат пред тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-
седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез
Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :