Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260670/10.6.2021г.
гр.
Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХVІІ-и състав,
в публично съдебно заседание на пети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пл. Караниколов
Секретар:
Петранка Петрова
като
разгледа АНД № 141/2021 год. по описа на ВРС, ХХХVІІ-и наказателен състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59
и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана
жалба от И. П. К., ЕГН:**********, срещу Наказателно постановление № 20 – 0819 -
003942/30.10.2020 год., издадено от Началник група към ОД МВР - Варна, сектор
"Пътна полиция"-Варна, с което на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са й наложени административни наказания – „глоба“ в
размер на 100.00 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 /един/ месец,
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „в“ от ЗДвП.
С жалбата се оспорва
законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление.
Сочи се, че отразеното от фактическа страна в АУАН и НП не отговаря на
действително случилото се на процесната дата. Излага се становище за неправилно
дадена квалификация на вмененото нарушение и неправилно приложена санкционна
разпоредба. Предвид изложеното, моли се атакуваното наказателно постановление
да бъде отменено в своята цялост.
В проведеното открито
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява лично, за нея
се явява адв. Е.К.П.. Поддържа се жалбата. Излагат се допълнителни съображения
в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на атакуваното НП.
Въззиваемата страна – ОД
МВР - Варна, сектор "Пътна полиция", редовно призована, не изпраща
представител. В писмена молба - становище се пледира за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и потвърждаване на обжалваното НП. При евентуално уважаване
на жалбата, прави възражение за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна до нормативно предвидения минимален размер.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Жалбата се явява
процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.
59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
От фактическа страна съдът
установи следното:
На 02.09.2020 г. около
17:00 часа в гр. Варна, по ул. "Дрин", в
посока бул.“Сливница“ възз. К., управлявала
собствения си лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег.№ В 44-80 СА, като до
кръстовището с ул. "Генерал Радко Димитриев"
е била блъсната от движещия се след нея лек автомобил „Смарт“,
с рег. № В 46-80 ВК, управляван от Д.Г.М.. В резултат на това настъпило ПТП с материални
щети. Жалбоподателят без да постигнат съгласие с другия участник в ПТП напуска
мястото на произшествието и не уведомява съответната служба за контрол.
На 08.09.2020 год. в ОД МВР
– Варна била подадена жалба от възз. К. за
настъпилото на 02.09.2020 г. ПТП. Била извършена проверка от св. Г.Г. и св.И.Х., които установили и двамата водачи на л. а.
„Ауди А3“, с рег.№ В 44-80 СА, а именно жалб. К. и
другия участник в настъпилото ПТП Д.Г.М., която управлявала л.а. „Смарт“ с рег. № В 46-80 ВК.
Свидетелят Г. призовал
двамата водачи, като след беседа със същите и оглед на местопроизшествието
съставил Протокол за ПТП с материални щети № 1692849/22.09.2020 г., който бил
подписан от И.К. и Д.М. без възражения.
На същата дата – 22.09.2020
г., свидетеля Г.Г. съставил в присъствието на
жалбоподателя и АУАН № 285484, който жалбоподателят подписала без възражения.
В законоустановения
тридневен срок К. не се е възползвала от възможността да депозира писмени
възражения по реда на чл.
44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения
АУАН било издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета
от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Г.Г.
/актосъставител/, И.Х., Д.М., А. К.. Съдът кредитира показанията на свидетелите
Г., Х. и М. в цялост, доколкото същите са обективни, последователни, взаимно се
допълват и съответстват на събрания по делото доказателствен материал. В
показанията актосъставителят Г. и св.Х. описват начина на установяване на
проверката и този, по който е направено заключение за механизма на ПТП. Макар
да не са били очевидци на извършване на нарушението, същите са установили
всички обстоятелства относими към административното нарушение и въз основа на
тях е бил съставен процесния АУАН.
В показанията си св. М.
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец.
При оценката на изложеното от нея в хода на съдебното следствие, съдът
съобрази, че последната се явява другия участник в настъпилото произшествие, но
това не е основание „a priori“ да се отрече
доказателствената стойност на показанията й, както и възможността да дава
правдиви показания по делото.
Съдът кредитира показанията
на св. К., но отчита обстоятелството, че същите са лишени от каквато и да е
конкретност и не представляват източник на обективна информация с
доказателствена стойност относно фактите и обстоятелствата, относими към
състава на изследваните нарушения. Следва да се отчете обстоятелството, че
същия е съпруг на възз. К. и е заинтересуван от
изхода на делото.
Описаната
и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по
делото, а именно: сведение на Д.М., протокол за ПТП № 1692849/22.09.2020 год.,
докладна записка, справка за нарушител/водач, оправомощителни
заповеди, АУАН бланков № 239137/22.09.2020 год. и др.
Относно приложението на
процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42
и чл.
43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Неоснователно е оплакването
на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуални правила в
административнонаказателното производство, изразяващо се в неясно описание в
атакуваното постановление на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено, което нарушение е довело до ограничаване правото и на защита. Както
в АУАН, така и в издаденото въз основа на него постановление ясно са посочени
конкретните факти, които съставляват описание на нарушението и на
обстоятелствата по извършването му. Със съставянето на акта са очертани фактическите
рамки на административнонаказателното производство, а с посочването им в
постановлението, административно наказващият орган ги е приел за установени и
за съставомерни за нарушенията по ЗДвП, за което жалбоподателят е
административно наказан. Твърдените съществени нарушения на процесуалните
правила, касаещи пропуски в НП, съдът не приема като годно основание за
отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
доколкото тези обстоятелства по никакъв начин не ограничават правото на
жалбоподателя да разбере въз основа на какви факти е ангажирана неговата
административно наказателна отговорност и да организира защитата си срещу
фактическите и правни изводи на административнонаказващия орган.
От правна страна съдът
намира следното:
В резултат на настъпилото
ПТП, от което са причинени само имуществени вреди за жалбоподателя като водач
на ППС и участник в ПТП е възникнало предвиденото в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в“ ЗДвП
задължение без да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието и да изпълнява дадените му указания, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него. В случая безспорно се установява, че на посочената дата, час и място е
настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6,
т. 30 от ДР на ЗДвП, тъй като става въпрос за събитие възникнало в процеса
на движение на пътно превозно средство, при което са настъпили
имуществени вреди. Като участник в това ПТП, при което са настъпили имуществени
вреди, жалбоподателят е бил длъжен да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на МВР, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Това
свое задължение обаче тя не е изпълнила и следва да носи административнонаказателна
отговорност. Правилно нарушението на посочената норма е подведено под състава
на чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, предвиждащ да се наказва с "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 1 до 6 месеца и с "глоба" от 50 до
200 лева водач, който наруши задълженията си, като участник в пътнотранспортно
произшествие. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият
орган е спазил принципите на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание към минималния размер, „глоба“ - 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец. Ето защо, наказателното постановление
следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
По
приложението на чл. 28, б. "а" ЗАНН.
Правилно
административнонаказващият орган не е квалифицирал случая като маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретните
нарушения не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. В случая е отчетено и
обстоятелството, че жалбоподателят е бил санкциониран и за други нарушения на
правилата на ЗДвП, видно от приложената в преписката справка за
нарушител/водач. От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе
установено жалбоподателят да е извършил вменените му нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „в“ ЗДвП.
Случаят не
попада в приложното поле на чл. 28 б. "а" ЗАНН. Обжалваното
НП следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на
спора и направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, претенцията на въззивника за
присъждане на сторените по делото разноски следва да бъде отхвърлена, а
въззивника следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3, вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, определено съгласно чл. 144
от АПК, вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Съдът намира, че следва да
бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било
процесуална активност от страна на представляващия въззиваемата стана.
Присъждането на минималния
размер на възнаграждение е свързано и с липсата на каквато и да било фактическа
и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било
процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО,
ограничило се до вземане на становище, че НП е правилно и законосъобразно.
Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 0819 -
003942/30.10.2020 год., издадено от Началник група към ОД МВР - Варна, сектор
"Пътна полиция" Варна, с което на И. П. К., ЕГН:**********, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са й наложени административни наказания: „глоба“ в
размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ ЗДвП.
ОСЪЖДА И. П. К., ЕГН:**********, да заплати на ОД на МВР - Варна
сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и 20.00
/двадесет/ лева разноски за свидетел.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: