Номер 295103.08.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградПърви въззивен граждански състав
На 03.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско дело №
20201200500823 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.121 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв.Ю., като пълномощник на С. К. Ф. , И.
Б. Н. , М. К. Ф. и М. К. Ф. , против Определение №2069 от 04.03.2020 г., постановено по
гр.д.№111/2020 г. по описа на РС – Благоевград.
С атакуваното определение е прекратено производството по делото и същото по
правилата на местната подсъдност е изпратено за разглеждане от РС – Самоков.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
определение.Поддържа се, че разпоредбата на чл.114 ГПК е изключение от общото правило
за местна подсъдност, но е допустимо в настоящия казус да се тълкува разширително и като
изключение от общото правило, уреждащо местната подсъдност (по седалището на
ответника юридическо лица – чл.105 ГПК) по трудови спорове.Твърди се, че независимо, че
нито един от жалбоподателите няма качеството работник или служител на ответното
дружеството, то като наследници на работник в дружеството могат да искат разглеждане на
делото в съда по адресната си регистрация.С жалбата се иска отмяна на обжалваното
определение, оставяне без уважение на направеното от ответното дружество възражение за
местна неподсъдност на делото и връщане на делото на РС – Благоевград за продължаване
на съдопроизводствените действия по делото.
По реда на чл.276, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Кедър – лес“
ЕООД, ЕИК *********, в който се застъпва становище за неоснователност на
жалбата.Твърди се, че с отговора на исковата молба „Кедър – лес“ ЕООД е възразил срещу
избора от страна на ищците на местната подсъдност на иска, тъй като РС – Благоевград не е
местно компетентен да разгледа иска, като е заявил, че желае делото да бъде прекратено
пред него и да бъде изпратено на компетентния местен съд, а именно на РС –
1
Самоков.Посочва се, че съгласно легалната дефиниция на чл.357, ал.1 КТ трудови са
споровете между работника и служителя и работодателя относно възникването,
съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и
споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов
стаж.Навежда се, че в случая предявения от ищците иск по чл.200 КТ е за вреди от трудова
злополука, които са причинили смърт на работника, като посочения предмет е извън обхвата
на трудовите спорове, посочени в легалната дефиниция на чл.357 КТ.Твърди се, че съгласно
чл.212 КТ за неуредените въпроси в Глава десета от КТ, в която се намира и чл.200 КТ, се
прилага гражданския закон, а в случая – ГПК.Посочва се, че съгласно чл.105 ГПК искът се
предявява пред съда, в района на който е седалището на ответника „КЕДЪР – ЛЕС“ ЕООД, а
именно в гр.Самоков.Твърди се, че при иск за вреди от непозволено увреждане, същият,
съгласно чл.115, ал.1 ГПК може да се предяви и по местоизвършването на деянието, като в
случая, и деянието е извършено също на територията на гр.Самоков, поради което е налице
съвпадане в избора, който ищците имат при определяне на местно компетентния съд, като в
случая този съд е само РС – Самоков.Ето защо и се поддържа, че определението на съда е
правилно, обосновано и законосъобразно, и се иска неговото потвърждаване.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в установения от
закона едноседмичен срок от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване по арг. от чл.121 ГПК съдебен акт.
В производството по разглеждане на частни жалби въззивният съд е длъжен служебно
да провери изцяло валидността, допустимостта и правилността на атакуваното определение
и, ако намери основания за неговата незаконосъобразност, и без да са наведени доводи за
това от жалбоподателя, е длъжен да го ревизира.В тази насока е и приетото в Тълкувателно
решение №6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, докладвано от съдия
Гергана Никова, съобразно което ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния
съд, предвидени в чл.269, изр.2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.
Настоящата инстанция, след като извърши проверка за валидността, допустимостта и
правилността на атакуваното определение, стигна до извод, че то е валидно, допустимо и
правилно, а частната жалба е неоснователна.Този извод се базира на следните съображения:
Производството пред РС – Благоевград е образувано по искова молба от ищците И. Б.
Н. , ЕГН **********, *********, С. К. Ф. , ЕГН **********, гр.Благоевград, *********,М.
К. Ф. , ЕГН **********, ********* и М. К. Ф. , ЕГН **********, гр.Благоевград,
*********, всички чрез адвокат Ю., против ответника „КЕДЪР – ЛЕС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Самоков, ул. “*********
представлявано и управлявано от Т. Д. М., с която е направено искане на основание чл.200
КТ ответникът да бъде осъден да заплати на ищците обезщетение в размер на по 150 000
2
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на трудовата
злополука – 21.05.2019 г. до окончателното изплащане, която сума представлява
обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на К. Д. Ф. ЕГН-*********,
бивш жител на село *********, починал на 21.05.2019 г. в резултат на трудова злополука.
Изпълнена е процедурата по чл.131 ГПК и на ответника е изпратен препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея, като му е предоставена възможност за депозиране на
писмен отговор в едномесечен срок.Разпореждането, ведно със съдебните книжа, е връчено
на управителя на ответното дружество на 04.02.2020 г.
В срока за писмен отговор е постъпил такъв на 02.03.2020 г., с който е направено
изрично възражение за неподсъдност на делото по правилата за местна подсъдност и искане
за изпращане на делото на местно компететнтния съд – Районен съд-Самоков.
С атакуваното определение РС – Благоевград е приел, че направеното възражение за
неподсъдност на делото на РС – Благоевград е основателно. Приел е, че в случая релевантна
разпоредба, определяща местната подсъдност е чл.105 ГПК, която сочи, че исковете се
предявяват по адрес или седалище на ответника, и доколкото седалището на ответника е в
гр.Самоков, то местно компетентен да разгледа делото е РС – Самоков.На следващо място,
районният съд е приел, че в случая приложение не може да намери разпоредбата на чл.114
ГПК, определяща изборна местна подсъдност по трудови дела – по мястото, където
обичайно работникът полага своя труд, тъй като тя се отнася само до работници, които са
страни по трудови правоотношения, а ищците в процесния случай нямат това качество, тъй
като претендират обезщетение за вреди, настъпили в резултат на смъртта на техния близък,
който е работил при ответника. Районният съд е посочил, че дори и да бъде приложена
разпоредбата на чл.114 ГПК отново компетентен да разгледа делото е РС – Самоков, защото
починалият работник е полагал труд по седалището на ответника, което е в гр.Самоков.Не
на последно място, районната инстанция е посочила, че дори и да се приеме, че в случая е
приложима разпоредбата на чл.115, ал.1 ГПК отново компетентен по правилата на местната
подсъдност се явява РС – Самоков, доколкото трудовата злополука е настъпила в с.*,
общ.Самоков.По изложените съображения, с атакуваното определение производството пред
РС – Благоевград е прекратено, а делото е изпратено по правилата на местната подсъдност
на РС – Самоков.
Определението е правилно като краен резултат.
Разпоредбата на чл.105 ГПК предвижда хипотеза на обща местна подсъдност, според
която искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището
на ответника.В конкретния случай, спора е за парично вземане и подсъдността е съгласно
нормата на чл.105 ГПК – по седалището на ответника, което е в гр.Самоков и попада в
района на РС – Самоков.
3
Следва да бъде посочено обаче, че споровете по чл.200 КТ относно ангажиране на
отговорността на работодателя при смърт на работника, предявени от неговите наследници,
са трудово правни такива. Наследниците на починалия работник имат право на иск по
чл.200 КТ, доколкото самата разпоредба предвижда ангажиране на безвиновната обективна
отговорност на работодателя в случай на смърт, причинена от трудова злополука.След като
правното основание на заявените претенции е свързано с трудово правоотношение, БлОС
намира, че разпоредбата на чл.114 ГПК намира приложение в процесния казус.Същата
предвижда, че работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където
обичайно полага своя труд.Видно е от материалите по делото обаче, че починалият работник
е полагал труд по седалището на ответника – в гр.Самоков, поради което в случая делото е
подсъдно на РС – гр.Самоков и по правилата на чл.114 ГПК.
Делото е подсъдно на този съд и по правилата на чл.115, ал.1 ГПК, доколкото
трудовата злополука е настъпила в с.*, общ.Самоков, което е видно от Протокол №5103-22-
6 от 17.06.2019 г. на ТП на НОИ – гр.София.
В ГПК не е предвидена възможност иска на наследниците по чл.200 КТ да се разгледа
от съда по адресната регистрация на наследниците, като същият е ирелевантен при
определяне подсъдността по настоящото дело, поради което изложените в частната жалба
съображения, че иска може да се гледа от съда по адреса на ищците, са неоснователни.
Изводите на двете инстанции съвпадат, поради което атакуваното определение, следва
да се потвърди.
Съгласно т. 9 б. „в“ от ТР №1/2013 г от 9.12.2013 г по т. дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3 ГПК определението на
въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за
прекратяване на производството поради неподсъдност на спора по чл.121 ГПК, каквото е
настоящото определение.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2069 от 04.03.2020 г., постановено по гр.д.
№111/2020 г. по описа на РС – Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните, пред Върховния касационен съд на Република България, при наличието на
4
предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5