№ 908
гр. Бургас, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204599 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на М. Д. М., с ЕГН: ********** и
постоянен адрес: гр.Я., ****, чрез процесуален представител адв. К.И. А., срещу
Наказателно постановление №7430/16.09.2021г., издадено от В.Б.А. - началник на отдел
„Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна
инфраструктура”, с което за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закон за пътищата
във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП на жалбоподателя е
наложена административна санкция - глоба в размер на 1000лв.
В жалбата се излагат подробни аргументи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява, като депозира становище, с което заявява, че
поддържа жалбата и излага аргументи в насока неправилност и незаконосъобразност на НП.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. П.,
която моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката НП е връчено на жалбоподателя на 23.09.2021 г., а
жалбата е депозирана на 29.09.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва изводът, че същата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено следното:
На 26.08.2021г. служители на АПИ осъществявали проверки на товарни пътни
превозни средства, като на път III-6008, км 7+700 в посока гр.Айтос - гр.Бургас спрели за
проверка управляваното от жалбоподателя съчленено пътно превозно средство с пет оси -
МПС с 2 оси марка ДАФ, модел ФТ ХФ 105.510 с peг. № У2500АС и полуремарке с 3 оси с
peг. № СТ0729ЕМ. Осите на ППС-то били измерени чрез мобилна електронна везна PW-10
№ К0200010 и ролетка 1309/18 (5м). Измерването установило, че сумата от натоварването на
1
ос на тройната ос на полуремаркето на ППС-то е 30т. при максимално допустимо
натоварване 24т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както и при измерено разстояние между
осите 1.36 м. Контролните органи заключили, че се касае до тежко пътно превозно средство
по чл.3, т.2 от Наредбата. Водачът не представил изискуемо по закон разрешение за
движение на такова пътно превозно средство. Св. К.К. съставили АУАН, въз основа на който
било издадено обжалваното Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Липсва спор по така установената
фактическа обстановка, поради което не се налага допълнителен анализ на доказателствата.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
От формална страна съдът счита, че АУАН и обжалваното НП са съставени при
спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това
срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му.
Съобразно разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства: Във вътрешността на
страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура"
спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства..., както и съставят акт на водача, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи,
че: движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по
чл.14, ал.3.
В чл.14, ал.1 от Наредбата е предвидено, че разрешителното за движение на
извънгабаритните ППС при условията на чл.8, ал.2, 3 и 4 се издава по образец (приложение
№ 3).
Според чл.14, ал.3 от Наредбата, извънгабаритните и/или тежките ППС, на които
се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат
обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери:
широчина – до 3, 30 м, височина – до 4,30 м, и дължина – до 22 м.
Цитираната нормативна уредба води на извода, че има два режима, при които се
преодолява забраната за движение на извънгабаритни ППС по пътищата – или след
издаване на разрешително по образец, което се издава от администрацията,
управляваща пътя, или само след заплащане на дължима такса, когато
извънгабаритните и/или тежките ППС отговарят на условията по чл.14, ал.3 от
Наредбата.
В актуалната съдебна практика на БАС /Решение №414/18.03.2021г. на АдмС -
Бургас по к.а.н.д. №367/2021г./ , а и на съдилищата в страната /цитираните в горното
решение - Решение № 40/28.02.2018г. по КАНД №4/2018г. на АС – Стара Загора, Решение
2
№457/18.12.2019г. по КАНД №453/2019г. на АС – Стара Загора, Решение №33/09.01.2020г.
по КАНД №2599/2019г. на АС – Бургас, Решение №892/05.12.2019г. по КАНД №1137/2019г.
на АС – Хасково, Решение №98/28.02.2020г. по КАНД № 1397/2019г. на АдмС-Хасково и
др./ се застъпва становището, че в случаите, когато движението на извънгабаритно и/или
тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл. 8, ал.2 от Наредбата на
МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП и се осъществява съставът на
чл.53, ал.1, т 2 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатената такса
по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този
на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за две различни хипотези, тъй като разрешението за
движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП (управителния
съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от
агенцията – за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини – за
общинските пътища), а в хипотезата на чл 14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се
издава формален административен акт.
В конкретния случай БРС споделя изложеното в иницииралата настоящото
производство жалба, че се явява неясно, във връзка с коя от двете хипотези на чл.37, ал.1, т.1
от Наредба №11/03.07.2001г. е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин
е нарушена възможността на същия да разбере, за извършването на какво точно нарушение е
ангажирана административно – наказателната му отговорност респ. да организира защитата
си съобразно вмененото му във вина нарушение.
Нещо повече, посоченото нарушение прави невъзможно и упражняването на съдебен
контрол за законосъобразност на обжалваното Наказателно постановление, доколкото в
производството по обжалването му следва да се установи съществуването или
несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно
съпоставянето на фактически установеното действие на жалбоподателя със съответната
законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.
Нещо повече, в случай че АНО е имал намерение да санкционира водача за движение
на извънгабаритно и/или тежко ППС без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от
Наредбата на МРРБ, действително би било налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП
и би се осъществявал съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, както е посочено в НП. В този
случай обаче нарушението би се явявало несъставомерно, доколкото по делото има
доказателства за издадено Разрешително №РП-4438/26.08.2021г. /находящо се на л.37 от
делото/. Ето защо дори и да се приеме, че именно това е вмененото на жалбоподателя
нарушение, с оглед наличието на разрешение за движение на тежко ППС, НП следва да се
отмени като неправилно.
В случай, че АНО е имал намерение да санкционира водача за управление на ППС без
заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, то би бил налице съставът на чл.177, ал.3 от
ЗДвП, а не този на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, под която норма е подведено процесното
нарушение. Ето защо, и в този случай НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед на всичко гореизложено обжалваното НП следва ба се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представено пълномощно, договор за
3
правна помощ, фактура за начислено адвокатско възнаграждение и платежно за
заплащането му, видно от които е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 540лв.
В настоящия случай беше направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, а в чл.63, ал.4 от ЗАНН, ДВ, бр.94 от 2019г., се предвижда, че
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по -
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение по настоящото дело
се явява в размер на 300лв. С оглед на наличието на начислени и заплатено ДДС върху
претендираното в случая адвокатско възнаграждение, същото следва да бъде определено в
окончателен размер от 360лв./ минималният размер от 300лв. + 20% ДДС/.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №7430/16.09.2021 г./16.09.2021г., издадено от
В.Б.А. - началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с което за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква
„а” от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП
на жалбоподателя - М. Д. М., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: гр. Я., ж.к.***, е
наложено административно наказание - глоба в размер на 1000лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати на М. Д. М., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Я., ****, сумата от 360 (триста и шестдесет)
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4