№ 24611
гр. София, 27.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
Гражданско дело № 20231110119435 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:33 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Г. Ф. – редовно призован за днешното съдебно заседание, не
изпраща процесуален или законен представител. Депозира молба от
26.10.2023 г., чрез своя процесуален представител – юрк. Г., с която заявява,
че не възразява делото да се гледа в отсъствието на негов представител.
ОТВЕТНИКЪТ Т. Б. П. – редовно призован за днешното съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адв. Д. – особен представител.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като счете, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА искова молба, депозирана по делото на 11.04.2022 г. от
ищеца – Г. Ф..
ДОКЛАДВА отговор на исковата молба, депозиран по делото на
1
15.08.2023 г. от ответника – Т. Б. П..
АДВ. Д.: Поддържам отговора на исковата молба.
СЪДЪТ ЗАДАДЕ ВЪПРОС НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ
НА ОТВЕТНИКА: Доколкото в отговора на исковата молба не са оспорени
фактите, сочени като правопораждащи на процесния фактически състав, а
именно: не е оспорено, че на сочената от ищеца дата е настъпило ПТП, в
резултат на виновно и противоправно поведение на ответницата, която към
датата на неговото реализиране не е била страна по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, не е оспорено, че
ищецът е заплатил в полза на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи, сума в твърдения от него размер, във връзка с
процесното ПТП, възразявате ли тези обстоятелства да се отделят като
безспорни?
АДВ. Д. Не възразявам тези обстоятелства, неоспорени от нас да се
отделят като безспорни.
С оглед изявлението на процесуалния представител на ответника,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проекта на доклада по делото, съдържащ се в Определение от
26.09.2023 г. за окончателен, като
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на сочената от ищеца дата е настъпило ПТП, в резултат
на виновно и противоправно поведение на ответницата, която към датата на
неговото реализиране не е била страна по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и че
ищецът е заплатил в полза на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи, сума в твърдения от него размер, във връзка с
процесното ПТП.
2
АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания.
С оглед липсата на доказателствени искания, съдът намира делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО И
ДАВА ХОД ЗА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. Д.: Оспорваме иска по размер, позоваваме се на изтекла
погасителна давност на част от сумата. Моля да ми бъде издаден РКО.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на особения представител на ответника.
СЪДЪТ ОБЯВИ СВОЕТО РЕШЕНИЕ.
РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ ГО, 172 с-в , в публичното заседание на 27.10.2023 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА
при секретаря Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 19435 по описа за
2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът твърди, че на 11.02.2017 г., във град В., А. е настъпило ПТП в
3
резултат на виновно и противоправно поведение на ответницата по делото,
която към момента на неговото реализиране не е била страна по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
обстоятелство породило суругационно правно в полза на ищеца да
претендира заплатеното от него обезщетение в полза на Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи от деликвента. Прави искане за
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да възстанови
заплатеното от него обезщетение в размер на 7773,47 лева.
В срока за отговор е постъпил такъв от особения представител на
ответника, с който прави изявление, че не оспорва фактите, сочени като
правопораждащи спорното право, но релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, както и
събраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намери за установено следното, а именно:
По делото бе отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че на сочената от ищеца дата, а именно - 11.02.2017 г., във
град В., А. е настъпило ПТП в резултат на виновно и противоправно
поведение на ответницата по делото, която към момента на неговото
реализиране не е била страна по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, че ищецът е заплатил
обезщетение в полза на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи, в сочения от него размер, а именно – 7773, 47 лева и че тази
сума възлиза на размер на възстановителната стойност за отстраняване на
процесните щети по увреденото имущество, поради което съдът намира, че в
полза на ищеца е възникнало суругационно право на вземане срещу
деликвента за възстановяване на заплатеното от него обезщетение.
Относно възражението на ответника за изтекла погасителна давност за
предявяване на това вземане по съдебен път, съдът взе предвид утвърдената
съдебна практика, обективирана в решение на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК, едно от които решение по тр. д. № 2835/2018 г., на ВКС, I
отделение, Търговска колегия, съгласно разясненията, в което вземането на Г.
Ф. срещу деликвента имащо суругационен характер се погасява с общата
петгодишна давност, която започва да тече от датата на плащане на
4
обезщетението на правоимащото лице, в случая от датата на плащане на
сумата от 7773,47 лева на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи, който момент е настъпил към 27.04.2018 г., видно от
представения на лист 7 от делото платежен документ. От този момент –
27.04.2018 г., до датата на предявяване на исковата молба – 10.04.2023 г.,
която е подадена по пощата, не е изтекъл петгодишния давностен срок,
поради което съдът намира възражението за изтекла погасителна давност за
неоснователно, ето защо искът следва да бъде уважен в пълния претендиран
размер.
В полза на ищеца, съобразно изхода по делото следва да бъдат присъдени
разноски за държавна такса в размер на 310,94 лева, юрисконсултско
възнаграждение, определено по правилата на чл. 78, във вр. чл. 78, ал. 8, във
вр. Закона за правната помощ, във вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на
правна помощ в размер на 100,00 лева, както и разноски за особен
представител в размер на 677,00 лева.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Б. П., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на Г. Ф.,
БУЛСТАТ .., с адрес и седалище на управление: адрес, на основание чл. 559,
ал. 3, във вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ, сума в общ размер на 7773,47 лева,
представляваща стойност на възстановеното от ищеца обезщетение по щета
ГФ №120284/17.04.2018 г., ведно със законната лихва от 10.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски, а именно: разноски за държавна такса в размер на 310,94 лева,
юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата на чл. 78, във вр.
чл. 78, ал. 8, във вр. Закона за правната помощ, във вр. чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правна помощ в размер на 100,00 лева, както и разноски за
особен представител в размер на 677,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване
5
препис от него на страните, с молба пред СГС.
Препис да се връчи на страните.
Съдебното заседание приключи в 10:46 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6