Р Е Ш Е Н И Е
№
15.09.2020г., град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 1252 по описа за 2020
- та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 35-0000307/11.06.2020
г. на **на РД „**” - ПЛЕВЕН, на „**“ ООД – ПЛЕВЕН ЕИК: ** е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ на основание
чл.96г ал.1 от Закона за автомобилните превози, за извършено нарушение на чл.7а
ал.2 ЗАП.
Срещу така издаденото наказателно постановление
(НП), санкционираното юридическо лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила: в АУАН и НП не е посочено мястото на извършване на
твърдяното нарушение; в АУАН и НП не е посочена надлежно нарушената законова
разпоредба. Наред с това, жалбоподателят оспорва правилността на НП като
изтъква, че в процесния случай, не е било налице изискване за наличие на
удостоверение за психологическа годност на водача. Алтернативно, счита, че
случаят е „маловажен“ и е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от съответен Управител, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения и пледира за отмяна на НП, като незаконосъобразно
и неправилно.
За ответната страна – РД „**” - ПЛЕВЕН,
представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН,
поради което се явява допустима.
По нейната основателност, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е
започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) бл.№ 271038/28.05.2020г. от страна на И.Ц.М. – инспектор при РД „АА“ –
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Д.П.И., както и ** на „**“ ООД – ПЛЕВЕН
ЕИК: **. Съставен е за това, че на 27.05.2020 г. около 13:00 часа в гр. Плевен,
при извършена проверка в офиса на фирма „**“ ООД притежаваща лиценз № 08428 за
извършване на обществен превоз на товари в Република България, е установено, че
превозвачът е допуснал осъществяването на превоз на товари за собствена сметка
от водача **ЕГН: **********, с товарен
автомобил „** на дата 17.07.2019 г., видно от тахографски лист и заповед за
превоз за собствена сметка от 17.07.2019 г., който не отговаря на изискванията
за психологическа годност – няма удостоверение за психологическа годност на
водача към датата на извършвания превоз и към датата на извършване на
проверката /след направена справка в електронния регистър на ИА „АА“ гр. София/
- нарушение по чл. чл.7а ал.2 ЗАП. Нарушителят не се е ползвал от правото на
възражения при съставяне на акта; такива не е представил и по реда, и в срока
по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Описаната по – горе фактическа обстановка е
възприета изцяло от административнонаказващия орган. На тази основа, издал
обжалваното Наказателно постановление, с което на „**“ ООД – ПЛЕВЕН ЕИК: ** е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ на
основание чл.96г ал.1 от Закона за автомобилните превози, за извършено
нарушение на чл.7а ал.2 ЗАП.
Актът за установяване на административно нарушение
е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.12
– 13 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче, са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, основателно се възразява, че
процесният АУАН и издаденото НП не съдържат посочване на мястото, на което се
твърди извършване на твърдяното административно нарушение. Следва да бъде
подчертано, че се касае за един от основните признаци от обективната страна на
всяко деяние и неговата липса /включително – евентуалните неясноти, свързани с
този признак/ не може да бъде подценявана, още повече, че чл.42 т.3 ЗАНН и
чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН предвиждат посочването на времеизвършването на деянието
като задължителен реквизит на Акта за установяване на административно
нарушение, респективно – Наказателното постановление. Следователно, допуснато е
нарушение на процесуалните правила, което е съществено, тъй като ограничава
правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да узнае въз основа
на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателна
отговорност.
На второ място, отново основателно се възразява, че
нито АУАН, нито – НП съдържа отбелязване на законовите разпоредби, които се
твърди, че са нарушени в процесния случай. Актосъставителят и
административнонаказващият орган са приели, че се касае за разпоредбата на чл.7а
ал.2 ЗАП, но същата разпоредба /в относимата редакция към ДВ бр. 105 от
18.12.2018 г./, гласи „Лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.“. Видно е, че се
касае за бланкетна по своя характер разпоредба, т.е. нейното съдържание следва
да бъде запълнено посредством друга разпоредба/разпоредби от нормативен акт,
към който тя препраща. В случая, обвързване с конкретни разпоредби от друг
нормативен акт, не е направено нито от актосъставителя, нито от
административнонаказващия орган, което е лишило административното „обвинение“ от
задължителен законов реквизит по чл.42 т.5 ЗАНН, респективно - чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН. Нарушението на процесуалните правила се явява съществено, тъй като
нарушителят е лишен от възможността да научи за какво аддминистративно
нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност - и
надлежно да упражни правото си на защита.
По изложените дотук съображения, издаденото
Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова – следва да
бъде отменено, без да бъде разглеждан по същество правния спор. За пълнота на
настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че НП се явява и неправилно.
Както вече беше изтъкнато, разпоредбата на чл.7а ал.2 ЗАП е бланкетна по своя
характер, като относно изискванията към водачите, осъществяващи превози на
пътници и товари, препраща към „изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и
чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата.“. Нормативните актове, към които е извършено препращане в
посочената последователност, са: Наредба № 33 от 3.11.1999 г.
за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България; Наредба №Н-8 от 27.06.2008г.
за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за
собствена сметка; Наредба № 36 от 15.05.2006г.
за изискванията за психологическа годност и условията и
реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания. Аналитично погледнато,
предвид обстоятелствата на твърдяното нарушение и по-конкретно – извършения на 17.07.2019г.
превоз на товари за собствена сметка от страна на водач, трудово ангажиран към „**“
ООД – ПЛЕВЕН, би следвало да намерят приложение разпоредбите на НАРЕДБА №Н-8 от 27.06.2008г.
Следва да бъде подчертано обаче, че този нормативен акт не предвижда изискване
за наличие на удостоверение за психологическа годност на водачите, в случаите
на превози на пътници и товари за собствена сметка. Наред с това, такова
изискване не е предвидено и в другите две посочени по-горе Наредби, независимо
от различния им предметен обхват, а заслужава да бъде отбелязано, че в тях са
налице законови разпоредби /например чл.8 от НАРЕДБА № 36 от
15.05.2006 г., чл.18, чл.66, чл.71, чл.87, чл.89 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999
г./, които възлагат задължение за наличието на удостоверение от коментирания
вид при други видове превози, включително – за представянето му, при извършване
на съответна проверка. Дали се касае за законодателен пропуск при уредбата на
превозите на пътници и товари за собствена сметка или за целенасочено прокарано
законотворческо решение - е въпрос, който не следва да бъде обсъждан в
настоящия съдебен акт; следва обаче да бъде подчертано, че евентуалната
законодателна непълнота в очертаната насока, не позволява правоприлагане по
аналогия и обосноваване по този начин на административнонаказателна отговорност
– чл.46 ал.3 ЗНА. Следователно, жалбоподателят е административно наказан за нарушение,
което не е извършил, т.е. Наказателното постановление се явява издадено и в
нарушение на материалния закон.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 35-0000307/11.06.2020 г. на **на РД „**” - ПЛЕВЕН, с което на „**“
ООД – ПЛЕВЕН ЕИК: ** е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
/три хиляди лева/ на основание чл.96г ал.1 от Закона за автомобилните превози,
за извършено нарушение на чл.7а ал.2 ЗАП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: