Решение по дело №15971/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                 07.07.2020г.                                      Град     С.

                                                          

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                       Първо ГО, 30 състав                                                  

На дванадесети юни                                                                                    Година 2020

В публичното заседание в състав:                        

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар ГАБРИЕЛА ВЛАДОВА

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 15971 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ  .

Ищцата С.Г.  твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на същата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.07.2019г. на ТП – 638, около км 9+945 по вина на Д.Ц., който, управлявайки лек автомобил  Опел Астра с рег. № ******,  нарушил ЗДвП, като навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал произшествие с правомерно движещия се лек автомобил Мазда Трибют  с рег. № ******, управляван от Х.Х., в който ищцата била пътник. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – „ДЗИ – О.з.“ ЕАД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ  за сумата 40 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП,  ведно със законната лихва за забава от датата на ПТП до окончателното изплащане.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор. Сочи, че исковата молба е нередовна, т.к. ищецът не е посочил банкова сметка, ***.127, ал.4 от ГПК. Признава частично предявения иск, като изразява готовност за заплащане на сума от 20 000 лв. по посочена от ищцата сметка. Оспорва претенцията по размер над посочената сума, като счита същата за несъобразена с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, съществуващите в страната икономически отношения  и трайната съдебна практика. Оспорва претенцията за лихви и разноски с твърдението, че по заявената извънсъдебна претенция е определил обезщетение, което не е платено на ищцата, поради изпадането на същата в забава на кредитора, чрез непредставяне на банкова сметка. ***, нито валидността на застрахователното правоотношение.

В допълнителна искова молба, ищцата поддържа първоначалната и прави доказателствени искания, а в допълнителния отговор ответникът сочи, че е заплатил извънсъдебно определеното на ищцата обезщетение, което счита за достатъчно. В проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът заявява, че не е заплатил на ищщцата определеното й обезщетение, но признава иска до сумата от 20 000 лв. Сочи, че обезщетението не е преведено по сметка на ищщцата поради липсата на данни за същата, както в депозираната при  застрахователя извънсъдебна претенция, така и в исковата молба.

Ищецът не  е поискал постановяване на решение при признание на иска и е заявил, че поддържа претенцията в целия й предявен размер.

         Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието решение по н.а.х.д. 3/2020 по описа на РС - Сливница, по което е постановено влязло в сила решение, с което подсъдимият Д.Ц. Цветанов е признат за виновен в това, че на 13.07.2019г. при управление на МПС марка „Опел“, модел „Астра“,  с рег. № ******, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.Д.Г. – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ пр.2 вр.с чл.342, ал.1 пр.3, като на осн. чл.78а, ал.1 от НК деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложен адм. наказание глоба в размер на 1000 лв. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила наказателна присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Трайно съдебната практика приема, че същата сила има и решението, постановено от наказателния съд в производство по чл.78а от НК, в което съдът се произнася по същия кръг от въпроси - относно престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида на отговорността – освобождаването от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Посочените обстоятелства не се оспорват от ответника, който в съдебно заседание признава иска до сумата от 20 000лв., като го оспорва по размер за претендираното над признатото като дължимо обезщетение.

Процесното ПТП е настъпило на посочената дата на третокласен път №638в района на км.9-945, където Цветанов загубил контрол върху управляваното от него МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал удар с движещия се в нея лек автомобил, в който ищцата е била пътник на предна дясна седалка, до водача.

От процесното ПТП за ищцата са настъпили следните увреждания: счупване на лявата лакътна кост в дисталната й трета с частична дислокация и сублуксация на дисталната радиоулнарна става; счупване на лявата лъчева кост в дисталната и метафизарна част без разместване. Първа помощ й била оказана в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. Проведено било първоначално лечение чрез поставяне на гипсова имобилизация. По-късно ищцата била приета за болнично лечение в МБАЛ „Доверие“, което включва: оперативно открито наместване на счупената лакътна кост с автоостеопластика на костния дефект и метална остеосинтеза с плака и винтове – 5 бр., послоен шев и гипсова имобилизация, медикаментозна терапия; амбулаторно лечение – 45 дни гипсова имобилизация, медикаментозна терапия и рехабилитация. В продължение на 60 дни ищцата е била нетрудоспособна. Счупванията са зараснали за период от около 30 до 45 дни. Към момента ръката на ищцата е функционално възстановена добре, като е налице 15 градуса ограничение в супинацията на предмишницата. Този дефицит може да бъде преодолян с рехабилитация, като за в бъдеще не се очакват трайни функционални ограничения в предмишницата и китката. В острия период на травмата, както и след операцията, ищцата е изпитва много силни болки, свързани с разкъсването на периоста, фрактурния хематом, подвижността на фрагментите, посттравматичния оток, постоперативните хематом и оток. По време на проведената рехабилитация ищцата също е изпитвала болка, причинена от преодоляването на контрактурите и възстановяването на мускулатурата. В периода на възстановяване, тя е изпитвала страдания, свързани с ограниченото използване на ръката и затруднения в ежедневното обслужване. Това се установява от заключението на вещо лице д-р М.М., неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, както и от приетата по делото медицинска документация, подробно обсъдена от вещото лице, поради което съдът не я обсъжда отделно.

За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото е разпитан  свидетелят Х.Х., с когото ищцата живее на съпружески начала. Същият заявява, че с ищцата са пътували заедно в автомобила при настъпването на процесното ПТП. Веднага след него, тя била откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където й поставили гипс на ръката. След около седмица била оперирана в друга болница и отново гипсирали ръката. Свидетелят, който към онзи момент не работел, й помагал в ежедневното обслужване, т.к. не можела да се справя сама – за баня и преобличане. Изпитвала болки и след свалянето на гипса. Около десет дни правила рехабилитация, след което започнала работа – като маникюристка, с което се занимавала и преди катастрофата. Не можела обаче да си държи ръката обърната нагоре, което й било необходимо в работата, поради което напуснала. Известно време била без работа, към момента отново работи. През целия възстановителен период се оплаквала от болки и приемала обезболяващи. Към момента все още има ограничения в движението на ръката, като лекарят й обяснил, че поставената пластина не бива да се маха. Психически ищцата все още изпитва стрес, когато се движи в автомобил с по-висока скорост и има насрещно движение. Съдът кредитира показанията на свидетеля, включително и след преценка на  възможната му заинтересованост от изхода на спора, предвид близката му връзка с ищцата, доколкото същите са непосредствени, последователни и логични, и не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.

Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното МПС, към момента на деликта, както и че по заявената от ищцата на 20.08.2019 г. Претенция е образувана щета, по която не е извършено плащане.

       При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

       Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.

Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищцата, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по спора.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна - неудобството от гипсовата имобилизация, поставена веднъж непосредствено след инцидента и повторно – след претърпяната операция за срок от 45 дни; болките и страданията от претърпяната операция с поставени плака и 5 бр.  винтове; общата продължителност на лечебния и възстановителен период от около 2 месеца, през първите дни от които, както и след извършената операция ищцата е търпяла интензивни болки; възрастта й – 44 г. към датата на ПТП; продължаващото и към момента ограничаване в обема на движение на ръката, но и благоприятната прогноза за пълно възстановяване, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 20 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.

По претенцията за лихва съдът намира следното:

По действащия КЗ /в сила от 01.01.2016г./, за разлика от отменения, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. Това е така, защото за разлика от КЗ / отм. / новият КЗ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие. Следователно, до предявяване на претенцията пред застрахователя, обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от пострадалия вреди, се дължи от деликвента на осн.86 ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. При така изложеното, съдът намира претенцията за заплащане от застрахователя на обезщетение за забава за периода от датата на ПТП до датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя, за неоснователна.

В конкретния случай, писменото изявление на ищцата е постъпило при ответника на 20.08.2019г., което не се оспорва от последния, но същото не е отговаряло на императивните изисквания на чл.380 от КЗ да съдържа изрично посочване на банкова сметка, ***деленото обезщетение. В отговора си от 20.11.2019г., адресиран до ищцата - в последния ден на тримесечния срок - находящ се на л. 11 от делото, ответникът е изискал от нея да предостави пълни и точни данни за банкова сметка, ***еделеното обезщетение, наред с документи, относими към определянето основателността на претенцията и нейния размер – протокол са оглед, фоталбум и др. Ищцата не твърди и не доказва да е изпълнила тези указания на застрахователя.

В писмения отговор на исковата молба, депозиран от застрахователя на 06.01.2020г. е направено признание на иска до сумата от 20 000лв., като искът е оспорен за горницата над тази сума като прекомерен.

Със свое разпореждане от 07.01.2020г. съдът също е указал, че на осн. чл. 127, т.4 от ГПК ищцата следва да посочи банкова сметка, ***лни за парично вземане, което съобщение е връчено на ищцата на 22.01.2020г., но в постъпилата по делото допълнителна искова молба отново не се съдържа посочената информация. Едва с молба по делото от 10.06.2020г. ищцата е предоставила информация за номер на банкова сметка, ***де възприето от ответника в проведеното два дни по-късно – на 12.06.2020г. открито съдебно заседание, предвид липсата на препис за ответника и депозирането на молбата в кратък срок преди заседанието по делото, което не би позволило връчването на препис, дори и такъв да беше наличен.

По делото липсват други данни за по-ранно уведомяване на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитите, поради което съдът приема, че уведомяването е станало на 20.08.2019г. - с депозирането пред застрахователя на претенцията на ищцата. От този момент на осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава. След изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.        Същевременно, пропускът за посочване на банкова сметка ***ето на чл.380, ал.3 от КЗ вр. с чл.96 ЗЗД, а именно – института на забава на кредитора. Забава на кредитора по чл.380, ал.3 КЗ е налице, само ако неплащането на обезщетението се дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка, ***.380, ал.1 вр. ал.3 КЗ съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на застрахователя за плащане на обезщетението. Когато длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат негативните последици на собствената му забава.

Ответникът излага противоречиви твърдения относно определянето и изплащането на обезщетението в размер на 20 000 лв. Първоначално твърденията му са, че е платил обезщетение в този размер, а впоследствие сочи, че само е определил обезщетението по размер, но не го е изплатил на ищцата именно поради липсата на данни за банковата й сметка. Не са ангажирани никакви доказателства, въпреки дадените от съда указания, относно посочените твърдения. В отговора си, адресиран до ищцата във връзка с предявената извънсъдебно претенция, застрахователят сочи, че не удовлетворява предявената претенция, поради непълното установяване на основанието й и размера на вредите /чл. 496, ал.2, т.2 от КЗ/. Твърденията на ответника, че само поради непосочването на банкова сметка ***, е налице неизпълнение на задължението за изплащане на обезщетение, не се подкрепят от доказателствата по делото.

Ето защо, съдът приема, че едва с признанието на иска до сумата от 20 000лв., депозирано пред съда на 06.01.2020г. може да се приеме, че застрахователят е определил дължимото обезщетение и ако бяха налице данни за банковата сметка на ищцата, той би могъл да изпълни валидно. Тоест, едва от този момент може да се приеме, че неизпълнението е само поради неоказаното дължимо съдействие от ищцата, поради което са налице основания за приложението последиците на института „забава на кредитора“, свързани с освобождаването на длъжника от последиците на собствената му забава. Забавата на кредитора е преодоляна на 12.06.2020г. - в о.с.з., когато ответникът обективно е могъл да се запознае с предоставените данни за банковата сметка на ищцата.

Предвид гореизложеното, претенцията за законна лихва е основателна за следните периоди – от 20.08.2019г. до 19.11.2019г. - в който период застрахователят отговаря за забавата на деликвента на осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ, от 20.11.2019г. до 06.01.2020г. - в който период застрахователят отговаря за собствената си забава /или общо от 20.08.2019г. до 06.01.2020г./, както и от 12.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата. С помощта на онлайн калкулатор, съдът изчисли размерът на законната лихва върху сумата от 20 000лв. за периода 20.08.2019г. - 06.01.2020г., а именно – сумата от 777.78лв. С признаването на иска до сумата от 20 000лв., каквото е и определеното от съда обезщетение, и при липсата на данни за банковата сметка на ищцата, застрахователят се е освободил от последиците на забавата си и те не следва да му бъдат възлагани поради забавата на ищцата като кредитор, за периода от датата на признаването на иска до датата на която забавата на кредитора е преодоляна / 06.01.2020г. – 12.06.2020г./.

По разноските:

         С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.С.К. Николова- Колева, сумата 865 лв. - адвокатски хонорар, а на ищцата – 150 лв. разноски за СМЕ.

       На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

       На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса в размер на 800 лв.

       На основание изложеното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :    

 

ОСЪЖДА  ДЗИ „О.з.“ ЕАД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Д.Г., ЕГН ********** с адрес *** следните суми:

- сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 13.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода 20.08.2019г. до 06.01.2020г.., която възлиза на 777,78лв., както и за периода от 12.06.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния му предявен размер от 40 000 лева;

- сумата от 150 лв. – разноски по делото.

 

ОСЪЖДА  ДЗИ „О.з.“ ЕАД с ЕИК ******, на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адв. С.К. Н. – К. от САК – сумата от 865лв. представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА С.Д.Г., ЕГН ********** да заплати на ДЗИ „О.з.“ ЕАД с ЕИК ****** сумата от 100лв. – юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА  ДЗИ „О.з.“ ЕАД с ЕИК ****** да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 800 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                         СЪДИЯ: