Решение по дело №16/2021 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 44
Дата: 11 ноември 2021 г.
Съдия: Любен Димитров Хаджииванов
Дело: 20215400900016
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Смолян, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело №
20215400900016 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 238 и сл. ГПК.

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът А.М. Ан. от гр. См. чрез адв. Г.Г., САК, твърди, че на
26.01.21г. получил обаждане от лице, представящо се за В. К., служител на
Гранд спот маркет ЕООД. К. отправила предложение за сключване на
договор за финансови услуги и посредничество при търговия с ценни книжа
на Американската фондова борса. След обяснения за сигурността на
дружеството, ответникът изпратил чрез куриер договор за извършени
финансови услуги, който не бил подписан от него. Ищецът подписал договора
и го изпратил на Гранд спот маркет ЕООД.
Твърди, че в договора, подписан от него като възложител и Гранд спот
маркет ЕООД, като изпълнител, било уговорено, че изпълнителят се
задължавал да осигури извършване на финансови услуги, които по естеството
си представлявали инвестиции на финансови и капиталови пазари, съгласно
чл. 2, ал.2, т.9 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, като разпоредбата
препращала към чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови
1
инструменти/ЗПФИ/. Услугите, които Гранд спот маркет ЕООД предлагало
на Алт.Ан. представлявали такива сделки по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 ЗПФИ, поради
което и тяхното извършване следвало да се осъществява само от
инвестиционен посредник. На интернет страницата си
https://grandspotmarcet.com дружеството представяло дейността си като
финансови услуги, платежни услуги, финансов лизинг и парично брокерство.
Към договора било представено и удостоверение за регистрация №
6983 на Министерство на икономиката, според което Гранд спот маркет
ЕООД имало лиценз на основание чл. 13, ал. 1 от Валутния закон, да
извършва сделки с благородни метали и скъпоценни камъни. По-късно от
ищеца било установено, че предложените сделки не попадали в обхвата на
тази лицензия.
Ананиев твърди, че изпълнил дадените с имейл указания да заплати
сумите за закупуване на акции и финансови инструменти, като превел суми
по банкова сметка на В. Ф.К. ЕООД, ЕИК ********, дружество различно от
Гранд спот маркет ЕООД. След извършване на справка в публичния регистър
на Комисията по финансов надзор /КФН/ се установило, че всъщност Гранд
спот маркет ЕООД и В. Ф.К. ЕООД не разполагали с лиценз за извършване на
дейност като инвестиционен посредник и чрез ответника получило парична
сума за извършване на дейности, за които нямал лиценз. При извършена
справка за ответника на телефонен номер на Комисията за финансов надзор,
се установило, че дружеството нямало право да извършва дейност като
инвестиционен посредник или управляващо дружество на територията на
РБългария.
Ищецът поддържа, че бил заблуден и подбуден от представител на
Гранд спот маркет ЕООД да закупи акции на стойност 1000лв. от компания
Шолас Технолоджи. Така, според указанията на представител на Гранд спот
маркет ЕООД, с банков превод от 26.01.21г. ищецът заплатил сумата от
1000лв. по банкова сметка на ответника.
Твърди, че на 02.02.21г. лицето В.К., в качеството на представител на
Гранд спот маркет ЕООД се обадила на ищеца с предложение за сключване
на изгодна сделка с акции на компания Телус, за които при закупуване на
пакет от 5000 щатски долара се предоставял бонус. На 02.02.21г., в
изпълнение указанията на ответника, с банков превод ищецът заплатил
2
сумата от 8 100лв. по сметка на Вержиния ФинКорп.
На 04.02.21г. К. отново се обадила на ищеца с предложение за
закупуване на още акции на Телус, които можели да бъдат извадени от пакет,
който бил на изгодна цена. За тези акции на 04.02.21г. с банков превод
ищецът заплатил сумата от 2 450 лв. по банкова сметка на ответника, отново в
изпълнение указания на Гранд спот маркет ЕООД.
Твърди, че по препоръка на представители на дружеството Гранд спот
маркет ЕООД, за извършване на други сделки с финансови инструменти и
акции, ищецът извършил още преводи по банкова сметка на ответника, на
09.02.21г. сумата от 30 000лв. и на 10.02.21г. сумата от 27 000лв.
Ищецът твърди, че в процесния период между него Гранд спот маркет
ЕООД протичала комуникация чрез мобилното приложение Viber, в която
бил убеждаван, че с преведените суми били закупени акции и други
финансови инструменти. В действителност такива сделки не били сключвани,
тъй като дружеството нямало лиценз да извършва дейност на инвестиционен
посредник.
Поддържа, че според чл. 3 от Гранд спот маркет ЕООД имало
задължение след приключване на сделките, предмет на договора, да
прехвърли резултата от тях на клиента си. Ищецът многократно заявявал
желанието си за продажба на част от своите финансови инструменти за което
изпращал формуляри за теглене на парични средства. Въпреки задълженията
си ответникът или Гранд спот маркет ЕООД не предприели необходимото и
не върнали паричните средства на ищеца.
Ищецът твърди, че общо преведените суми към ответника били в
размер на 68 550лв., с банкови преводи, както следва: на 26.01.21г. 1000 лв;
на 02.02.21г. 8100лв.; на 04.02.21г. 2 450лв.; на 09.02.21г. 30 000лв.; на
10.02.21г. 27 000лв. Формален повод за посочените преводи били указанията
на представители на Гранд спот маркет ЕООД.
Ананиев твърди, че договорът за финансова услуга сключен между
него и Гранд спот маркет ЕООД бил нищожен, от което следвало, че общо
преведената сума от 68 550лв. към ответника била получена при изначална
липса на основание. Предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗПФИ, липсата на
лиценз на Гранд спот маркет ЕООД по чл. 17, ал.1 ЗПФИ обуславяла
нищожността на сключения между страните договор. Според чл. 7, ал. 1
3
ЗПФИ дейност като инвестиционен посредник можело да извършва само
лице, което притежавало необходимия лиценз за извършването на подобно
дейност. Отсъствието на лиценз на Гранд спот маркет ЕООД и на ответника
Вержиния ФинКорп ЕООД за извършване на дейност като инвестиционен
посредник била видна и от приложен списък с лицензирани инвестиционни
посредници, който бил публичен и наличен на страницата на Комисията за
финансов надзор.
Нищожността на договора била изначална, тъй като ответникът към
момента на сключване на договора нямал право да получава сумата, предвид
невъзможността Гранд спот маркет ЕООД да извършва услугата, за която
било заплатено. Според разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосществено или отпаднало основание е длъжен да
го върне.
Ищецът поддържа, че било безспорно обстоятелството, че заплатил
възнаграждение за услуга, за която законодателят предвиждал лицензионен
режим. Липсата на лиценз обуславяла изначална нищожност на договора,
сключен между него и Гранд спот маркет ЕООД, по указания на което пък
ответното дружество получило от ищеца сума в размер на 68 550лв., която
следвало да се върне като платена без основание. Ан. няколко пъти подавал
заявления, с които искал връщането на посочената сума, но му било отказано.
Основание за отказа било допълнително искане за заплащане на сумата от 37
800лв. отново по сметка на ответника.
Предвид отправените покани и липса на извършено плащане от
ответника или Гранд спот маркет ЕООД, за ищеца бил налице правен интерес
от завеждане на иск. Ищецът подал сигнал и до ОП-Смолян за предполагаема
измама, който бил изпратен по компетентност на РП-Смолян с постановление
от 16.02.21г.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му
заплати сумата от 68 550лв., получена при начална липса на основание, като
формален повод за превеждането й бил договор за извършване на финансови
услуги, сключен с Гранд спот маркет ЕООД, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и
направените разноски.
Ответното дружество, редовно призовано на вписания в Търговския
4
регистър адрес на управление при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е
депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК.
Според разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска.
В първото по делото заседание ответникът не се е явил и не е направил
искане за разглеждане в негово отсъствие, като процесуалният представител
на ищеца е заявил изрично искане за постановяване на неприсъствено
решение – условия по чл. 238, ал. 1 ГПК.
От приложените в делото разпореждане на съда и съобщение за
връчване на препис от исковата молба е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от
неявяването му в съдебно заседание – условие по чл. 239, ал. 1, т.1 ГПК.
За основателността на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът е
представил доказателства, подкрепящи твърденията му за съществуване на
спорното право.
Допусната и прита е и съдебно-счетоводна експертиза, според която
ищецът извършил пет превода от разплащателната си сметка в лева в ОББ АД
по сметка на Вержиния ФинКорп ЕООД в същата банка, на обща стойност
68550лв.,както следва : 1000лв. на 26.01.21г.; 8100лв. на 02.02.21г.; 2 450лв. на
04.02.21г.; 30 000лв. на 09.02.21г.; 27 000лв. на 10.02.21г. Като основание в
платежните нареждания било записано 10 370 и GSM00002677, което било
клиентския номер на ищеца в Гранд спот маркет ЕООД, като последното
ставало ясно от кореспонденцията в приложението Viber. Всяко от
преводните нареждания имало уникален референтен номер, което показвало,
че били изпълнени от банката и тъй като и двете сметки били в една и съща
банка, то сметката на Вержиния ФинКорп ЕООД била заверена със сумите на
датите, на които били преведени. Извлечението, което ОББ АД предоставило,
потвърждавало, че на посочените дати разплащателната сметка на ответника
била заверена със същите суми. Сметката била активна до 02.03.21г., когато
била запорирана от ЧСИ.
Посоченото обуславя извод за вероятната основателност на исковете,
5
което е и условие по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, ведно с последиците от това за
присъждане и на законната лихва върху главницата. Или установява се
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по
чл. 239 ГПК, поради което искът следва да се уважи по този ред.
Според чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски списък по чл. 80
ГПК, в размер на 5880лв./л.78/ /л.90/. В списъка са включени и разноски по
т.д. 63/21г. / ДТ 40лв. и 2400лв. адвокатско възнаграждение/.
Според т. 5 от ТР № 16 от 06.11.13г. на ОСГТК на ВКС, направените
от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му
изход.
Посочено е в списъка по чл. 80 ГПК, че държавната такса по т.д. №
16/2021г. е в размер на 10лв., а действително платената такава е в размер на
2 742лв. /извлечение от ОББ на л.47/.
По принцип на присъждане подлежат действително направените, т.е.
заплатените разноски, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, ответникът следва
да се осъди да заплати на ищеца разноски в размер на 8 612лв.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ВЕРЖИНИЯ ФинКорп ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. Дж. Н. № **, ет. *, ап. * , да
заплати на А.М. Ан., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. См., ул. Ел. *,
бл. **, вх. Б, ап. **, сумата 68 550лв., получена от ответника при начална
липса на основание, ведно със законната лихва от 23.03.21г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ВЕРЖИНИЯ ФинКорп ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. Дж. Н. № **, ет. *, ап. * , да
заплати на А.М. Ан., ЕГН ********** и 8 612 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
7