РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Перник, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720106483 по описа за 2024 година
Производство по делото е образувано по искова молба предявена от Е. Д. Е., ЕГН:
********** от гр. П., кв. „П.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** чрез адв. М. Г. срещу Национален
Осигурителен Институт-чрез Териториално поделение-гр. Перник, с адрес в гр. Перник,
ул. „Отец Паисий“ № 50 с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, с която се
претендира обезщетение на претърпени от ищеца имуществени в размер на 720 лв. и
неимуществени вреди в размер на 2000 лв., причинени от незаконосъобразни действия
на служителите на ТП на НОИ-Перник изразили се в незаконосъобразно удържане на
пенсията му в противоречие с чл. 446 ГПК. Ищецът твърди, че получава пенсия за
инвалидност и работи на четиричасов работен ден по трудов договор, като общия размер
на пенсията и трудовото му възнаграждение надхвърля от 01.01.2024 г. размера на
минималната работна заплата с 100 лв. Има образувани срещу него изпълнителни дела
при ЧСИ Ст. Б. по които е наложен запор върху получаваната от него пенсия. Посочва, че
служителите на ТП НОИ-Перник били правили незаконосъобразно удръжки от неговата
пенсия в нарушение на чл. 446 ГПК в размер на половината му пенсия, като от месец
февруари 2024 г. до месец май 2024 г. вкл., незаконосъобразно му били удържали по 180
лв. или общо незаконосъобразно му били удържали сумата от 720 лв., която сума
съставлявала претърпени от него имуществени вреди. Неимуществените вреди, които
твърди, че бил претърпял в резултат на неправомерното поведение на служителите на
НОИ били в размер на 2000 лв. съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД. Същите се изразили в
негативните емоции, които ищецът бил изпитал в резултат на неправомерните удръжки
от неговата пенсия и притеснения от невъзможността да поеме текущите разходи на
семейството си, както и да си закупи необходимите му лекарства и загубеното време в
спорове със служители на НОИ. С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да
му заплати сумата от 720 лв., съставляваща претърпени от него имуществени вреди, сбор
от незаконосъобразните удръжки от неговата пенсия в нарушение на чл. 446 ГПК за
месеци февруари до май включително на 2024 г. в размер на 180 лв. месечно и сумата от
2000 лв., съставляваща обезвреда за претърпените от него неимуществени вреди ведно
1
със законната лихва от датата на исковата молба-03.06.2024 г. до окончателното й
плащане. Претендира сторените по делото разноски.
В законоустановения срок, от ответника е депозиран отговор на исковата молба. Същият
заявява, че искът бил недопустим и неоснователен и НОИ не бил надлежния ответник.
Твърди, че не била налице противоправно поведение от страна на служител на НОИ,
което да се намира в причинно-следствена връзка с претендираните от ищеца вреди.
Оспорва настъпването и на имуществени и на неимуществени вреди в правната сфера на
ищеца, както и самия размер на вредите. Посочва, че ищецът бил получавал пенсия за
инвалидност в резултат на трудова злополука в размер на 523,04 лв. От м. март 2024 г.
били възобновени удръжките от неговата пенсия по трите изпълнителни дела образувани
при ЧСИ А. В. и прехвърлени след смъртта й на ЧСИ Г. К., с район на действие СГС и
били преобразувани под номера- № 11510/2023 г.; 13667/2023 г.; 13888/2023 г. В
запорните съобщения ЧСИ Г. К. бил посочвал, че ищецът бил получавал трудово
възнаграждение в размер на 663,37 лв., което прибавено към получаваната от ищеца
пенсия формирало доход при налагане на запорите и определяло фиксирани удръжки в
размер на 100 лв. месечно по изп.д. - № 11510/2023 г. и изп.д. № 13667/2023 г. Сумата на
месечните удръжки била изчислена като разликата между общия доход от 1186,41 лв.
/сбор от пенсия за инвалидност и трудово възнаграждение/ и минималната работна
заплата за страната за 2024 г. в размер на 933 лв. Общият размер на удръжките по трите
изпълнителни дела бил 253,41 лв. съобразно правилата на чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК и ТР №
2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Административният орган не
могъл да преустанови удръжките по наложения запор, тъй като бил обвързан от
разпореждането на ЧСИ. Ищецът не бил доказал неимуществени вреди в претендирания
размер и същият бил завишен. Неимуществените вреди следвало да бъдат доказани, а не
да се предполагат. Изброените от ищеца болки и страдания не съставлявали
неимуществени вреди. Действията на служителите на НОИ били в изпълнение на
задължението на третото лице съобразно чл. 507 ГПК, което било длъжно да изпълнява
разпорежданията на ЧСИ. С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира сторените по делото разноски.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с който се
претендира обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на 720 лв.
и неимуществени вреди в размер на 2000 лв., настъпили в резултат на незаконосъобразни
действия на служители на ТП НОИ-Перник, изразили се в незаконосъобразно удържане
на пенсията му в противоречие на чл. 446 ГПК.
Съдът с определение по чл. 140 ГПК от 03.01.2025 г. е разпределил доказателствената
тежест между страните като е указал на ищеца, че следва да докаже, следните факти и
обстоятелства: 1) деяние (действие или бездействие) на служители на ТП НОИ-Перник,
изразили се в незаконосъобразно удържане на пенсията му в противоречие на чл. 446
ГПК при, по повод или във връзка с упражняването на техните правомощия при
изплащането на пенсията на ищеца; 2) противоправност (несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане
на имуществената сфера на увредения – намаляване на неговия патримониум
(претърпени загуби), респ. непостъпване в неговия патримониум с висока степен на
сигурност на очаквано имуществено благо (пропуснати ползи) или засягане на неговата
телесна неприкосновеност, чест или достойнство); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени или неимуществени вреди и 5)
вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция
се предполага. Ответникът следва да докаже възраженията си, изключващи и
намаляващи отговорността му, както и да проведе обратно доказване на презумпцията
по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
От фактическа страна се установява, че ищецът получава пенсия за инвалидност поради
трудова злополука и професионална болест по чл. 78 от КСО, считано от 30.06.2023 г. по
разпореждане № 13230857256/30.06.2023 г. на ТП на НОИ –Перник в размер на 523,04
2
лв. Съгласно представеното допълнително споразумение №108.1 от 01.01.2024 г. към
трудов договор № 108 от 01.09.2023 г. ищецът работи на непълно работно време и
получава основно месечно възнаграждение в размер на 467 лв. Видно от представеното
удостоверение от работодателя на ищеца за изплатени трудови възнаграждения на
същия му е било заплатено брутно трудово възнаграждение за месеците февруари и
март 2024 г. в размер на 526,30 лв. или нетно възнаграждение в размер на 453,78 лв.
Ищецът има постановено експертно решение на ТЕЛК от 17.05.2022 г., с което му е
определена 50 % трайно намалена работоспособност вследствие на трудова злополука и
10% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване.
Видно от представените удостоверения за раждане ищецът има две ненавършили през
процесния период пълнолетие деца-А. Е.ова Д.а, родена на 09.08.2012 г. и М. Е.ов Д.,
роден на 21.07.2006 г., като същите са ученици в шести и дванадесети клас, което се
установява от представените от съответните училища служебни бележки.
Със запорно съобщение № 9364/22.02.2022 г. от ЧСИ А. В. с НОИ – ТП Перник е
сезирано да се извършват удръжки по изпълнително дело №434/2022 г. на по описа на
ЧСИ В. поради наложен запор върху пенсията, която лицето получава в размер на 100
лв., тъй като получава и трудово възнаграждение в размер на 712,40 лв., което се прибавя
към получаваната от него пенсия.
С писма от 11.03.2022 г. ЧСИ А.В. е уведомила на ТП на НОИ-Перник, че по
изпълнително дело №434/2022 г. на по описа на ЧСИ В. длъжникът е депозирал молба с
приложена заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, поради което
запорът следва да се счита за наложен само до размера на получаваната пенсия без
размера на трудовото възнаграждение. С писма от 31.10.2022 г. ЧСИ А.В. е уведомила на
ТП на НОИ-Перник, че по изпълнително дело №434/2022 г. на по описа на ЧСИ В. е
била извършена справка и се е установило, че длъжникът има трудов договор и получава
трудово възнаграждение в размер на 710 лв., като размера на трудовото възнаграждение
следва да се прибави към размера на отпусната пенсия, поради което се определя месечна
удръжка на пенсията в размер на 100 лв.
Със запорно съобщение № 24955/31.05.2023 г. от ЧСИ А. В. НОИ – ТП Перник е
сезирано да се извършват удръжки по изпълнително дело №745/2023 г. по описа на ЧСИ
В. поради наложен запор върху пенсията, която лицето получава в размер на 100 лв., тъй
като получава и трудово възнаграждение в размер на 663,37 лв., което се прибавя към
получаваната от него пенсия.
Със запорно съобщение № 17212/05.04.2023 г. от ЧСИ А. В. НОИ – ТП Перник е
сезирано да се извършват удръжки по изпълнително дело №501/2023 г. по описа на ЧСИ
В. поради наложен запор върху пенсията, която лицето получава в размер на 100 лв., тъй
като получава и трудово възнаграждение в размер на 663,37 лв., което се прибавя към
получаваната от него пенсия.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелката А. Е.а, съпруга на ищеца,
те живеят заедно с двете си деца в едно домакинство. Знае, че съпругът й е длъжник по
изпълнителни дела при ЧСИ Б. с кредитори Топлофикация и Водоснабдяване и
Канализация. Бил ходил по повод на удръжките му от пенсията по тези изпълнителни
дела в НОИ и служителите там му заявили, че няма да му възстановят сумите, което било
ядосало съпруга й и се отразило негативно на семейния им бюджет. Парите не им
стигали и ищецът бил разстроен, че не бил в състояние да си закупува лекарствата, да си
плаща сметки и да покрива разходите на децата си и на домакинството. Свидетелката
също получавала трудови възнаграждения, но имала и запори наложени по
изпълнителни дела. Съпругът имал конфликт със служител на НОИ, тъй като му казали,
че няма да му възстановят извършените удръжки от неговата пенсия и няма да получава
цялата си пенсия. Смятал, че му били удържали по-големи суми от необходимото и бил
депозирал молба за определяне на по-нисък размер на удръжките, като не бил получил
отговор. Съпругът й бил ядосан и огорчен от грубото отношение на служителката на
НОИ, с която бил имал нееднократно словесен конфликт. Съпругът й бил получавал
3
минималната работна заплата и пенсия за инвалидност. Към настоящият момент дългът
не бил изплатен, но били спрели удръжките от пенсията му.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Б. А., приятел на ищеца
последният бил притеснен, тъй като пенсията не му била изплащана навреме, поради
което му бил искал всеки месец пари назаем. Ищецът работил към момента и получавал
трудово възнаграждение, като свидетелят не знае ищецът да е длъжник по изпълнителни
дела.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни и
безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
При горните фактически установявания, съдът формира следните изводи:
Предявените искове са допустима, а разгледани по същество са неоснователни.
Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е безвиновна, обективна
отговорност за вреди, причинени на другиго от чужди незаконни действия или
бездействия при и по повод изпълнение на възложената работа, от страна на
служителите, в конкретния случай на ТП на НОИ-Перник. Следователно, пасивно
легитимиран ответник по исковете за обезщетение по чл. 49 ЗЗД е юридическото лице, с
което съответния служител - пряк причинител на вредата, е в трудови или служебни
правоотношения. В този смисъл е и т. 6 от ТР № 3/2004 г. на ВКС по т. гр д. № 3/2004 г.,
ОСГК. В настоящия случай такова юридическо лице е Национален осигурителен
институт, съобразно въведеното от ищеца твърдение, като исковете за обезщетение
срещу това юридическо лице, са насочени срещу надлежния ответник, притежаващ
самостоятелна правосубектност.
В конкретния случай ищецът претендира вреди от незаконосъобразни действия на
служители на административен орган – ТП на НОИ Перник, а именно незаконосъобразно
извършвани удръжки от служители на НОИ от получаваната пенсия от ищеца.
В хода на настоящето съдебно производство не се разглежда, а и не може да бъде
изследвана законността на наложените с трите броя изчерпателно изброени запорни
съобщения от ЧСИ А. В. запори върху получавани от ищеца доходи. Последното е
предмет на изследване по друг съдебно производствен ред, като акта за налагането на
запор от ЧСИ по чл. 507 във вр. с чл. 450, ал. 3 от ГПК и неговата законосъобразност
следва да бъдат разглеждани в производство по чл. 441 ГПК в рамките на което се
ангажира отговорността на ЧСИ за причинени вреди по реда на чл. 45 ЗЗД от
незаконосъобразно принудително изпълнение, какъвто не е настоящия случай.
Нещо повече, не може да се изследва и претенцията за несеквестируемост на която се
позовава ищецът. Предвидената от законодателя несеквистируемост в нормата на чл. 446
от ГПК е с оглед естеството на имущественото право върху което не може да се наложи
принудително изпълнение – трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд,
пенсия, стипендия, като тази несеквестируемост е в полза на длъжника – физическо лице.
На несеквестируемостта може да се позове само задълженото лице, като в този смисъл
съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Редът за обжалване е
предвиден в нормите на чл. 436 - чл. 438 от ГПК, като жалбата се разглежда от окръжния
съд по мястото на изпълнението, който е компетентен да прецени дали се касае за
секвестируемо или несеквестируемо имущество. След като в ГПК е предвиден специален
ред за обжалване на действията на съдебните изпълнители, касаещи насочването на
изпълнението върху имущество, което се счита за несеквестируемо, недопустимо е
такава преценка да се извършва от служителите на ТП на НОИ Перник. Поради това и в
настоящото производство, което е по реда на чл. 49 ЗЗД, също е недопустимо
установяването дали доходът, който постъпва, има характер на несеквестируем.
Доводите на ищеца относно действията и бездействията на служителите означават по
същество да се вмени задължение на тези служители да извършват преценка за вида на
имуществото и да се предприемат действия, които са изцяло извън техните правомощия.
4
В настоящото исково производство не би могло обективно да се извърша подобна
преценка, след като съществуващата нормативна уредба предвижда специален ред за
оспорване действията на съдебния изпълнител, а именно от произнасянето на
компетентния съд относно законосъобразността на тези действия би могло да се направи
извод дали това имущество е секвестируемо или не, т. е. дали правомерно е било обект
на принудително изпълнение или не. По делото не са налични данни, че ищецът е
възразявал срещу действията на ЧСИ А.В. впоследствие на ЧСИ Г.К.. От значение в
случая е, че няма акт на ЧСИ или съдебен за отмяна на наложения запор.
Така съгласно чл. 450, ал. 3 от ГПК, запорът върху вземането на длъжника се смята за
наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното
съобщение съгласно чл. 507 ГПК. Съгласно чл. 507, ал. 1 от ГПК, запорното съобщение
на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за
доброволно изпълнение до длъжника. В ал. 2 е предвидено, че в запорното съобщение се
забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на
длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно, а в ал. 3, че от деня на получаване
на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо
дължимите от него вещи или суми.
В ГПК не е предвидено задължение на третите лица да уведомяват съдебния изпълнител,
че изпълнението е насочено върху имущество, което смята за несеквестируемо. В този
смисъл, в нормата на чл. 508, ал. 1 от ГПК, е предвидено, че в едноседмичен срок от
връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния
изпълнител: 1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и
готово ли е да го плати; 2. има ли претенции от други лица върху същото вземане; 3.
наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви
претенции; 4. превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е
открита сметката, както и размера на сумата.
По делото се установява, а и не се спори, че ищецът получава пенсия за инвалидност
поради трудова злополука и професионална болест по чл. 78 от КСО, считано от
30.06.2023 г. по разпореждане № 13230857256/30.06.2023 г. на ТП на НОИ Перник за
изменение на размера на пенсията. Не се спори също, че ищецът е имал задължения, по
повод на които в ТП на НОИ Перник са получени запорни съобщения от ЧСИ А.В..
Вземането на длъжника по изпълнителните дела за пенсия се изплаща от НОИ, съгласно
чл. 33, ал. 5, т. 6 от Кодекса за социално осигуряване. Предвид последното НОИ се явява
трето лице, което на основание чл. 508, ал. 3 ГПК е бил длъжен да внася дължимата от
него сума по сметката на съдебния изпълнител. Така НОИ, като трето задължено лице,
ако извърши плащане на длъжника въпреки полученото запорно съобщение, спрямо него
взискателят разполагат с процесуална възможност да иска направеното плащане.
Законодателят е предвидил солидарна отговорност както на третото задължено лице,
така и на лицата от органите му на управление – чл. 452, ал. 3 от ГПК, като
нововъзникналите права на взискателя се реализират в рамките на същото изпълнително
производство, в което не е изпълнен запорът. Следователно в случай, че
администрацията на ТП на НОИ Перник, въпреки получените запорни съобщения и при
липса на данни за отмяна или изменение на същите, извърши плащане към получателят
на пенсията, би се поставил в положение на солидарно отговорна страна по това
правоотношение, което най-малко представлява нарушение на счетоводните политики за
управление на бюджетни средства.
В случая, твърдяните действия на администрация на ТП на НОИ Перник не могат да се
квалифицират и като фактически действия и/или бездействия. Те се основават на
подлежащ на изпълнение акт на съдебния изпълнител – наложен запор, който е годно
изпълнително основание и няма данни същият да е отменен. Също така, при изпълнение
на разпореденото от съдебния изпълнител правно действие, НОИ не действа като
административен орган, а като трето задължено лице в изпълнителното производство.
Ищецът подържа несеквестируемост на получаваната от него пенсия за инвалидност
5
поради трудова злополука и професионална болест.
Имуществото на длъжника се състои от вещи и от вземания. Според терминологията на
ГПК всички имуществени обекти, които не са вещи (движими или недвижими) са
вземания: паричните вземания, в т. ч. възнаграждението за труд и пенсия (частично
несеквестируеми) и другите вземания, върху които не се допуска принудително
изпълнение (вземания за издръжка, социални плащания и др.); вземанията за предаване
на вещи; наличните и безналичните ценни книжа; както и дяловете от търговски
дружества. Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг,
освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично
несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само
секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния
изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.
В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съдебната практика е единна, че съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК, всяко възнаграждение за
труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор
обхваща само секвестируемата част. В т. 3 на цитираното ТР е посочено още, че
несеквестируемият минимум е определен абсолютно в чл. 446 ГПК и това се отнася
както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. Няма основание да се приеме,
че законодателят третира различно длъжниците, които получават доходи от полагането
на труд от тези, които получават доходи от пенсия. Какъвто и да е източникът на дохода,
абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници. Следователно, по
общите правила не може да се приеме, че получаваната от ищеца пенсия е
несеквестируема, а от там с осъществяването на удръжки от пенсията да се нарушават
императивни норми. Конкретният размер на секвестируема и несеквестируема част от
пенсията, както бе изложено по-горе, подлежи на изследване по друг ред –чл. 435 ГПК
или по реда на чл. 441 ГПК и пред друг съд при иск по чл. 435 ГПК-окръжен съд по
мястото на изпълнението.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не е налице задължителен елемент от
хипотезата за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД.
За да бъде основателен искът по чл. 49 ЗЗД, т. е. да възникне право на обезщетяване по
този ред е необходимо наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки:
претърпяна вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразно действие
(фактическо) или бездействие на служител на юридическо лице ответник; вредата да е
настъпила при или по повод на възложената работа, т. е. от незаконосъобразно действие
или бездействие на служител на юридическо лице ответник при или по повод на
възложената работа; на последно място причинна връзка - пряка и непосредствена такава
между незаконосъобразното действие или бездействие с вредоносния резултат от
възложената работа.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай тези предпоставки за основателност
на настоящето исково производство не са налице, липсва незаконосъобразно и
противоправно действие (или бездействие) по см. на чл. 49 ЗЗД, предвид изложеното по-
горе. Липсата на един от елементите на хипотезата за ангажиране на отговорността по
чл. 49 ЗЗД, прави безпредметно изследването на останалите – наличието на вреда и
причинна връзка между незаконосъобразните действия/бездействия и настъпилия
вредоносен резултат, както и дали иска в тази му част е доказан по размер.
Гореизложеното налага извода и за неоснователност на претенцията за присъждане на
неимуществени вреди. Липсата на незаконосъобразно и противоправно действие или
бездействие на служители на ТП на НОИ-Перник води до липса на причинна връзка с
претендираните неимуществени вреди. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
причинна връзка между незаконосъобразно действие или бездействие на служителите на
ТП на НОИ-Перник и твърдените претърпени имуществени и/или неимуществени вреди.
6
Предвид неоснователността и недоказаността на така заявените основни искове,
неоснователна е и претенцията за лихва, което е акцесорно вземане и е в зависимост от
основателността на заявените за обезщетение претенции, представляващи претърпени
вреди.
При този изход на делото, основателна е претенцията на процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Размерът на
възнаграждението съдът определя на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.
24 от Наредбата за заплащане на правна помощ.
С оглед на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД,
предявени от Е. Д. Е., ЕГН: ********** от гр. П., кв. „П.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** чрез
адв. М. Г. срещу Национален Осигурителен Институт-чрез Териториално поделение-гр.
Перник, с адрес в гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 50, с които се претендира
обезщетение на претърпени от ищеца имуществени в размер на 720 лв. и неимуществени
вреди в размер на 2000 лв., причинени от незаконосъобразни действия на служителите на
ТП на НОИ-Перник изразили се в незаконосъобразно удържане на пенсията му в
противоречие с чл. 446 ГПК, ведно с лихви за забава, от незаконосъобразни действия на
служители на ответника, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Е. Д. Е., ЕГН: ********** от гр. П., кв. „П.“, бл. **, вх. *, ет.*, ап. ** да
заплати в полза на Национален Осигурителен Институт-чрез Териториално поделение-
гр. Перник, с адрес в гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ № 50 сумата от 100.00 лв. /сто
лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщението му на страните пред ОС-Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7