РЕШЕНИЕ
N 352
гр.Перник,
01.11.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд - гражданска колегия, в откритото съдебно заседание на 20.09.2018 г. в състав:
Председател: Капка
Павлова
Членове:
Димитър Ковачев
Мл.
с-я Кристина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ковачев в. гр.
дело N. 267 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК във
връзка с чл. 341 ГПК, чл. 23, ал. 2 от СК и чл. 30 ЗН.
Образувано е по обща Въззивна
жалба от Й.Н.П. и М.С.П. чрез адв. К.Б. срещу Решение 1168/11.01.2018г.
на Пернишки районен съд по гр.д. 6004/2016г., поправено по реда на чл. 247 ГПК
с Решение от 26.03.2018г. , в частта с която ПРС в дело за делба:
1.
Отхвърлил предявеният от жалбоподателите като насрещен иск по чл. 23, ал.
2 от СК за установяване на наличие на частична трансформация на лично имущество
на М.Р. (общ наследодател) при придобиването на процесния апартамент, при което
негова лична собственост били ¾ ид. части.
2.
На основание чл. 30 ЗН намалил с ½ ид. част, извършеното от М.Р. в
полза на Й.П. завещание на половината от апартамента и възстановил запазена
част на ищцата по иска за делба В.Е. (преживяла съпруга на Р.)
3.
Допуснал делба на апартамента между В.Е. и Й.П. при квоти ¾ за Е.
към ¼ за П.
4.
Отхвърлил иска за делба по отношение на М.П..
В жалбата се излагат оплаквания
за нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост.
Твърди се необсъждане на
всички доказателства в тяхната съвкупност. Посочва се, че при отхвърляне на
насрещния иск съдът не е отчел, че със сумите по жилищно спестовен влог на М.Р.
той е закупил апартамента при 54 % завършеност тоест груб строеж, което било
половината от стойността на апартамента и следователно само остатъка от 46 %
станал СИО между ищцата В. Е. и общият наследодател. Съдът не посочил към каква
стойност следва да се съпоставят внесените от Р. лични средства за закупуването
на апартамента, за да приеме, че личните средства са незначителни. По делото
нямало доказателства за формирана окончателна цена апартамента по реда на закона
за жилищностроителните кооперации. Твърди се, че апартамента бил завършен към
1997г., макар нотариалния акт по закона за ЖСК да е от 2007г. Твърди се че
платените от Р. суми с цифрово изражение от 1098640 лева включвали както
неденоминирани така и деноминирани валутни единици-левове, което не било взето
предвид от съда. Не било взето предвид и че към 1994г. стойността на жилището
била 117469 лева и била изцяло покрита от средствата по личния (преди брака)
жилищен влог на Р.. Твърди се, че членството в ЖСК е лично съгласно чл. 15 от
този закон и принос на другия съпруг който не е член (в случая Е.) можело да се
доказва само с иск в срока по чл. 15 от ЗЖСК, какъвто нямало предявен. Съдът не
бил изследвал стойността на апартамента към 1997г. когато се твърди от жалбоподателите
да е бил завършен, нямало доказателства за окончателната цена в състояние на „груб
строеж“ както бил предаден на кооператорите. Това била и меродавната ценя спрямо
която следвало да се съпоставя приноса на всеки от бившите съпрузи. Наличните
по делото доказателства обосновавали извод за придобиване на собствеността от Р.
в размер на ½ на лично основание
и възникване на СИО само върху останалата 1/2., което водело до различни
делбени квоти.
С оглед по - голямото лично
участие в собствеността не било налице накърняване на запазената част на Е..
Твърди се липса на доказателства за обема на наследствената маса, което водело
до необоснованост на решението по иска по чл. 30 защото не може да се установи
размера на запазената и разполагаемата част.
Постъпил е отговор на
жалбата с който същата се оспорва и се иска потвърждаване на решението.
В хода на процедурата по чл. 269 от ГПК въззивния съд констатира, че решението е валидно и допустимо в
обжалваните му части.
След преценка на твърденията и
възраженията на страните с оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства и експертизи ПОС намира решението в частта по предявения от
жалбоподателите насрещен иск по чл. 23, ал. 2 СК за правилно като краен
резултат, но по други съображения. Решението в частта, с която е възстановена
запазена част на ищцата от наследството на М.Р. в размер на ½ чрез намаляване в същият размер на
завещателното разпореждане от 26.02.2015г. е неправилно относно размера на
частта, с която трябва да се намали завещанието и да се възстанови запазената
част. Решението е неправилно и в частта, с която е допусната делба при квоти
¾ за ищцата и ¼ за ответника П.. Решението в частта за отхвърляне
на иска за делба спрямо ответницата М.П. е правилно.
Съображенията за горните изводи
са следните:
Неправилно ПРС е квалифицирал
завещанието като универсално такова с мотив, че стойността на движимите вещи е
незначителна.
Ищцата е приела наследството по
опис, което се установява от приложеното ч.гр.д. 4239/2016г. на ПРС. В описа са
включени множество движими вещи. При липсата на искане по чл. 12, ал. 1 от ЗН
(а такова искане е необходимо според Тълкувателно решение
№ 28 от 11.IV.1970 г., ОСГК на ВС-запазило значение и днес) тези движими вещи не могат да се изключат от наследствената маса
при преценката дали завещанието е универсално или не, тоест дали с него е
завещано цялото имущество, като е без значение каква е стойността им и че те не
са предмет на иска за делба. Освен това стойността на движимите вещи по
експертиза е над 4000,00 лева, което е повече от девет пъти размера на
минималната работна заплата и според ПОС в никакъв случай това не е незначителна
стойност.
От друга страна завещателя е
посочил, че се разпорежда с имуществото, което притежава към момента на смъртта
си като е описан конкретно процесния недвижим имот и няма посочване, че се
извършва разпореждане и с движими вещи.
При това положение завещателното
разпореждане е частно и придава на ответника по иска за делба Й.П. качеството
на заветник - в такъв смисъл и Решение № 165 от 19.10.2015
г. на ВКС по гр. д. № 2185/2015 г., I г. о., ГК, в което при идентична хипотеза на наследство
прието по опис, включващ недвижим имот и движими вещи завещанието на имота е
прието за завет.
Заветника обаче няма
материалното право да иска установяване на трансформация на лично имущество по
чл. 23 СК - изрично в този смисъл е вече посоченото решение на ВКС. Ето защо
решението по иска на Й.П. по чл. 23, ал. 2 СК като краен резултат е правилно
макар и с други съображения.
По иска на М.П. по чл. 23, ал. 2 СК решението също е
правилно, но
също по други съображения. Този иск е свързан с твърденията на ищеца за способа
на придобиване на процесния апартамент в режим на СИО поради участието на
наследодателя в ЖСК.
Според ПОС обаче
собствеността не е придобита чрез правния способ участие в ЖСК. Съставения нотариален
акт не може да легитимира наследодателя и ищцата (негова съпруга) като
собственици на имота. По делото е безспорно установено, от издаденото от ЖСК
Удостоверение, прието във въззивното производство, че няма провеждано общо
събрание на ЖСК по чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК и не е изготвяна окончателна стойност на
имотите. При липсата на такова решение издадения Нотариален акт в който е
вписано, че се издава по реда на чл. 35, ал. 2 няма конститутивното действие по
отношение на собствеността, което би имал и не легитимира лицата посочени в
него като собственици (Решение
№ 39 от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2009 г., II г. о.).
Независимо от горното ПОС
намира, че процесния имот е бил придобит от починалия наследодател и съпругата
му по давност в периода от издаването на акт 16 за сградата през 2002 г. до
2012г..
Позоваването на придобивна
давност е валидно направено от ищцата с молба вх. N.
10804/19.05.2016г.
на ПРС. Това твърдение не е оспорено от двамата ответници. От съставения Акт 16
за сградата се установява, че тя е завършена на 18.04.2002г. От показанията на
свидетеля Й. се установява, че след приемане на блока с акт 16 всеки член
кооператор е започнал да довършва определеното му жилище вкл. наследодателя на
страните (шпакловки, поставяне на плочки и др.). От показанията на св. Ч. се установява
същото. Според него вътрешния интериор в апартаментите се е довършвал от самите
кооператори. Наследодателя също си е довършвал апартамента – шпакловки, подови
настилки и др. В същият смисъл са показанията на св. М., според която всеки
собственик след издаване на сграда сам е довършвал своя имот от етап стени и
дограма. Показанията на св. Х. са в същият смисъл. Всички свидетели са член
кооператори на ЖСК, поради което и ПОС намира показанията им за достоверни.
Според показанията на последните двама свидетели и ищцата е идвала от
2010-2012г. в апартамента. Според представеното удостоверение от ЖСК има и други член кооператори които са се снабдили
с нотариални актове, което сочи на липсата на противопоставяне на ЖСК на
установеното от членовете владение върху имотите след приемането на сградата с
акт 16. Предвид горното ПОС приема, че собствеността върху процесния имот е
придобита в режим на СИО по оригинерен способ-придобивна давност.
Твърденията поддържани и във
въззивната жалба, че имота бил придобит през 1994г. от Р. чрез договор с община
Перник-приложен по делото са неоснователни според ПОС. Видно от самия договор
страните по него изрично са посочили, че той няма силата на нотариален акт по
чл. 18 от закона за собствеността, следователно не е имало воля (съгласие) за
прехвърляне на собственост, а целта е била да се заплати на общината стойността
на фактически извършените СМР. Договора и не би могъл да прехвърли собственост,
защото към този момент сградата не е достигнала етап „груб строеж“ и не е имало
самостоятелен обект на правото на собственост. Този извод се базира на представения
акт 16 за сградата, в който е посочено че Протокол за установяване годността на
конструкцията и ползване на строеж – за покрив е от 06.02.1996г., а без покрив
няма „груб строеж“. В същият смисъл са и показанията на св. Ч., който заявява,
че „от грубия строеж оставаше да се направи покрива..“
Съгласно Решение № 133 от 22.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2057/2016 г., II г. о.,
ГК: „…презумпцията на
чл. 69 ЗС намира приложение и в хипотезата, при която само единият от бившите
съпрузи се позовава на изтекла по време на брака придобивна давност, като за
възникване на собственически права в полза на двамата в режим на СИО е без значение
както липсата на демонстрирано намерение за своене от страна на другия съпруг,
така и последващото оспорване от негова страна на придобитите права.
Задължителната съдебна практика е константна, че наличието на съпружеска
имуществена общност по смисъла на чл. 19, ал. 1 СК (отм.) се определя съобразно
момента, в който юридически се е осъществил съответният придобивен способ /ПП №
5 от 31.10.1972 г./. Според ТР № 4/17.12.2012 г. по т. д. № 4/12 г. на ОСГК,
при придобивната давност действието на придобивното основание се зачита от
момента на изтичане на срока, стига да е налице позоваване от страна на
владелеца или неговите наследници, респ. на неговите кредитори, ако длъжникът
им бездейства и не се позовава на изтеклата в негова полза давност съгласно чл.
120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗЗД. Следователно, щом действието на предвидения в
чл. 79 ЗС оригинерен придобивен способ се е реализирало по време на брака като
резултат от упражнявано от единия или от двамата съпрузи непрекъснато владение
на чужд имот в продължение на предвидения от закона период от време,
придобитото е съпружеска имуществена общност.“.
Предвид това е без значение дали ищцата е идвала в
апартамента или не. Достатъчно е един от съпрузите в случая ищцата да се позове
на давност и да се установи, че някой от двамата е демонстрирал намерение за
своене, а от показанията на свидетелите се установяват именно действия,
обективиращи такова намерение от М.Р..
Ето защо ПОС приема, че наследодателя М.Р. и ищцата са
придобили в режим на СИО по давност процесния имот.
При придобиване по давност обаче няма как да се говори
за трансформация на имуществото на единия съпруг. Давността е оригинерен способ
и при нея няма превръщане на едно имущество в друго, поради което и искът на М.П.
по чл. 23, ал. 2 от СК също е неоснователен.
По иска по
чл. 30 от ЗН на ищцата Е.: Правилно
ПРС е счел, че има накърняване на запазена част, но предвид неправилното
квалифициране на завещанието като универсално ПРС неправилно е и извършил намаляването
на завещанието относно размера на намаляването.
При хипотеза на завет се налага образуване на
наследствена маса и определяне на нейната стойност и запазената и
разполагаемата част. В случая в наследствената маса се включва ½ ид.
част от апартамента и всички движими вещи, включени в протокола за опис на
наследството. Движимите вещи следва изцяло да се считат за част от
наследството, а не само половината от тях, защото в молбата за приемане по опис
само за апартамента е заявено, че една втора е наследствено имущество. Няма
твърдения и данни и в описа на имуществото да е направено твърдение, че
наследствено имущество е само една втора от собствеността върху движимите вещи.
Съгласно изслушаната експертиза стойността на целия
недвижим имот към смъртта на наследодателя е 46560,00 лева, от която в
наследствената маса се включва половината или 23280,00 лева. Стойността на
движимите вещи по експертиза е 4052,10 лева или общата стойност на
наследственото имущество е 27332,10 лева.
Запазената част на съпругата ищца е една втора (Постановление № 1 от 26.V.1984 г. по гр. д. № 1/84 г., Пленум на ВС), което е равно на 13666,05
лева. За да се определи размера на накърняването трябва се вземе предвид, че Е.
е получила 2/3 от движимите вещи, които са свободното имущество (не са предмет
на завещанието) по чл. 9, ал. 2 от ЗН и стойността на тези две трети (2701,40
лева) следва да се приспадне от стойността на запазената част за да се получи
стойността на накърняването (Решение
№ 34 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3542/2013 г., I г. о., ГК). Аритметичната сметка показва, че запазената част на Е. е накърнена с
10964,65 (13666,05-2701,40) лева. За нейното възстановяване следва да се отдели
такава идеална част от имота предмет на завещанието (една втора от целия имот)
която да съответна на стойността на накърняването. В случая стойността на
накърняването съответства на 47/100 от стойността на половината от имота, която
е предмет на завещанието 10964,65/23280=0,47=47/100. Тоест от завещаната
½ от имота трябва да се отделят
47/100 ид.ч., което прави 47/200 (1/2:100*47), за да се възстанови
запазената част на ищцата като решението по тази част следва да се отмени и да
се постанови намаляване съответно възстановяване с посочената ид.част.
Следва да се отбележи, че в
случая е неприложим чл. 36 от ЗН защото е завещана идеална част от имот („…50 %
(половината)..“)-изрично в този смисъл Решение № 93 от 15.07.2015
г. на ВКС по гр. д. № 138/2015 г., II г. о., ГК.
След намаляването и
възстановяването ищцата ще има ½ ид. част на лично основание поради
прекратена СИО и 47/200 ид.части по наследяване, а П. 53/200 ид. ч. по завет.
Доколкото М.П. не е
наследник със запазена част то след намаляването на завещанието и
възстановяването на запазената част на Е. остатъка от имота остава собствен на
ответника Й.П. и иска за делба спрямо М.П. правилно е бил отхвърлен тъй като
няма право на собственост върху недвижимия имот, а движимите вещи не са предмет
на иска за делба.
Решението по иска за делба в
частта за квотите следва да се отмени като делбата да се допусне при квоти
147/200 ид. части за Е. и 53/200 ид.ч. за П..
Водим
от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 1168/11.01.2018г. на Пернишки районен
съд по гр.д. 6004/2016, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение от
26.03.2018г. в частта с която ПРС е
отхвърлил предявените като насрещни с една искова молба от М.С.П. и Й.Н.П.
срещу В.М.Е. искове по чл. 23, ал. 2 от СК за установяване на наличие на
частична трансформация на лично имущество на М.С. Р. в придобиването на
процесния апартамент.
ОТМЕНЯ Решение 1168/11.01.2018г.
на Пернишки районен съд по гр.д. 6004/2016, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
Решение от 26.03.2018г., в частта с която на основание чл. 30 ЗН е намалил с ½
ид. част, извършеното от М.Р. в полза на Й.П. завещание на половината от
апартамента и възстановил в размер на ½ запазена част на В.Е. (преживяла
съпруга на Р.) КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 във връзка с
чл. 29, ал. 3 от ЗН запазената част
на В.М.Е., гражданка на ***, родена на ***г., паспорт №***, издаден на ***, с
адрес: *** от наследството на М.С. Р. с ЕГН **********,
починал на *** КАТО НАМАЛЯВА
с
47/200 ид.части от завещаното
имущество завещателното разпореждане, извършено от М.С. Р. с ЕГН **********, починал на ***, в полза на Й.Н.П.,
ЕГН: **********,***, направено със саморъчно завещание от 26.02.2015г.
ОТМЕНЯ Решение 1168/11.01.2018г. на Пернишки районен
съд по гр.д. 6004/2016, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение от
26.03.2018г., В ЧАСТТА относно квотите, при които е допусната делба на
процесния апартамент N. **, находящ се в *** с
идентификатор 55871.515.142.1.112 по кадастралната карта на гр. Перник,
одобрена със Заповед РД-18-91/13.10.2008г. на изп.дир. на АГКК между В.Е. и Й.Н.П.
като ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
За В.М.Е., гражданка на ***, родена на ***г., паспорт №***,
издаден на ***, с адрес: ***: 147/200 идеални части
За Й.Н.П., ЕГН: **********,***: 53/200 идеални части.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕ.Л: Членове: 1. 2.