Определение по дело №52756/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7241
Дата: 15 февруари 2024 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20221110152756
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7241
гр. София, 15.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110152756 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 203429/2022 г., подадена от Н.
Д. С. срещу А. К. Л., с която са предявени следните обективно кумулативно съединени
искове: отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответницата не е
собственик на сграда с идентификатор ****.2; негаторен иск за възстановяване
безпрепятственото ползване на ищеца върху поземлен имот с идентификатор ****, като
ответницата бъде осъдена да премахне сграда с идентификатор ****.2.
По повод указания на съда за отстраняване на нередовности в исковата молба е
депозирана от ищеца молба с вх. № 288479/23.12.2022 г., в която е посочено, че ответницата
се опитва всячески да влиза в поземления му имот, въпреки че няма право на собственост
върху него, с което смущава правото му на собственост, както и че не предприема никакви
действия за направата на вход към къщата си с идентификатор ****.2 откъм ул. „21-ва“,
вместо да преминава през целия двор и да смущава собствеността му. С молба с вх. №
40547/14.02.2023 г. ищецът е посочил, че е налице незаконно строителство в неговия
поземлен имот, което нарушава правото му на собственост – ограничава правото му да го
ползва по предназначение и в пълен обем. Твърди, че изграждането на незаконната сграда е
единствено с оглед възможността за ползване на поземления му имот, като ответницата се
опитва всячески да влиза в него, въпреки че няма право на собственост върху него.
В открито заседание на 07.12.2023 г. съдът е констатирал, че въпреки двукратно
даваните указания до ищеца и предприетите от него действия исковата молба в частта по
предявения негаторен иск продължава да е нередовна, поради което му е указал да отстрани
нередовностите досежно негаторния иск, като: 1. отстрани противоречието в исковата молба
относно това дали твърди, че ответницата е или не е собственик на сграда с идентификатор,
завършващ на 344.2; 2. ако поддържа по негаторния иск, че ответницата не е собственик на
процесната сграда, да обоснове правния си интерес от иска срещу нея за премахване на
сградата, на която твърди, че тя не е собственик, както и да изложи фактически твърдения за
нейни действия/бездействия, които смущават неговото право на собственост върху
поземления имот и които логически да обуславят формулирания петитум по негаторния иск;
3. ако поддържа по негаторния иск, че ответницата е собственик на процесната сграда, да
обоснове правния си интерес от кумулативно съединяване на отрицателен установителен
иск за собственост на сградата и негаторен иск за премахване на същата сграда на фона на
противоречивите фактически твърдения по двата иска относно правото на собственост на
1
ответницата върху сградата.
В указания от съда срок е подадена молба с вх. № 363706/18.12.2023 г., в която
ищецът твърди, че ответницата не е собственик на процесната сграда. Излага, че с факта на
преминаване и на ползване на неговия водопровод тя му пречи да ползва в пълен обем
правото си на собственост. Посочва, че макар тя да не е собственик на процесната сграда,
нито на поземления имот, всячески се опитва да влиза в неговия поземлен имот.
С Разпореждане № 161597/21.12.2023 г. съдът е указал на ищеца да обоснове правния
си интерес от иска за осъждане на ответницата да премахне сграда, за която той твърди, че
не е нейна собственост, като го е предупредил, че при неизпълнение на указанията в срок
исковата молба ще бъде върната в частта по негаторния иск, без да му бъдат давани повече
възможности за изпълнение.
В молба с вх. № 15115/17.01.2024 г. ищецът поддържа твърдението, че процесната
сграда не е собственост на ответницата, но счита, че доколкото сградата се ползва и
стопанисва от нея, ответницата следва да бъде задължена да я премахне, за да не пречи на
неговото право на собственост върху поземления имот.
Съдът намира, че след множеството уточнения на исковата молба в частта по
предявения негаторен иск твърденията на ищеца по него се свеждат до това, че ответницата
не е собственик на процесната сграда, за която се сочи, че е незаконна, но като неин
ползвател ограничава и смущава правото на собственост на ищеца върху поземления имот с
факта на преминаване през него и ползване на водопровода на ищеца, поради което се иска
именно тя като ползвател на сградата да бъде осъдена да я премахне, за да възстанови
безпрепятственото ползване на поземления имот от ищеца.
Съдът счита, че щом ищецът поддържа, че ответницата не е собственик на процесната
сграда, за него липсва правен интерес от предявяване на негаторен иск срещу нея с петитум
като формулирания – за осъждането й да премахне сградата, на която тя не е собственик.
Така е, защото този петитум не представлява логическо следствие от изложените
обстоятелства, на които ищецът се позовава, като в случая несъответствието между
твърдяните обстоятелства и формулираното искане е толкова съществено, че изключва
наличието на правен интерес у ищеца да иска именно ответницата да бъде осъдена да
премахне процесната сграда.
Доколкото на ищеца двукратно са давани конкретни указания относно правния му
интерес от иска по чл. 109 ЗС /в откритото заседание на 07.12.2023 г. – че следва при
обосноваване на правния си интерес от негаторния иск да изложи фактически твърдения,
които логически да обуславят формулирания петитум по този иск, т.е. искането за
премахване на сградата от ответницата, и с Разпореждане № 161597/21.12.2023 г. – да
обоснове правен интерес от иска за осъждане на ответницата да премахне сграда, за която
твърди, че не е нейна собственост/, съдът намира, че възможностите за обосноваване на
правен интерес при така поддържаните от ищеца твърдения са изчерпани.
По изложените съображения исковата молба следва да бъде върната в частта по
негаторния иск на основание чл. 130 ГПК, а производството – частично прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА частично искова молба с вх. № 203429/2022 г., подадена от Н. Д. С. срещу
А. К. Л., въз основа на която е образувано гр. д. 52756/2022 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85
състав – в частта по предявения негаторен иск, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази
част.
2
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3