Р Е Ш Е
Н И Е
№ .........../ 21.11.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1506 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Р.Ж.Ж. срещу Решение № 1493 от 10.04.2018г. по гр.д.
№ 17616/2017г. по описа на ВРС, ХLVIII-ми състав, с
коeто на основание чл. 189, ал. 1, пр. II вр. чл. 188 от ЗЗД са отхвърлени предявените от него срещу Р.Й.С. с ЕГН ********** и Н.Р.С. с
ЕГН ********** *** искове за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 14 500 /четиринадесет хиляди и петстотин/
лева, представляваща платена от него, като купувач цена по Договор за
покупко-продажба на МПС – лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № В 1571 РК, рег. № 6118 от 16.05.2012
г. на нотариус Р. К., рег. № 212 на НК, развален с отправено едностранно
изявление до продавачите, поради това, че продадената вещ принадлежи изцяло на
трето лице, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
предявяване на искова молба – 22.05.2017г. до окончателното плащане на
задължението.
Решението е постановено при участието на Г.А.Д. с ЕГН ********** и с
адрес: *** като трето лице помагач на страната на ответниците Р.Й.С. и Н.Р.С..
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, като противоречащо на трайната съдебна практика и събраните по делото
доказателства. Безспорно е установено, че лекият автомобил е бил обект на
престъпление, отнет от владението на С.К.С., която е получила обезщетение от
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, което дружество е носител на правото на
собственост върху продадената вещ. С договора за покупко продажба ответниците
са му продали лекия автомобил, който е бил собствен на трето лице. Ето защо
договорът не е произвел вещен ефект по отношение правото на собственост и
въззивникът не е придобил същото. Добросъвестният купувач винаги може да
развали договора, като законът не прави разлика между предстояща и реализирана
евикция, доколкото и в двата случая се касае за пълно неизпълнение на
задължението да се прехвърли правото на собственост. В случая добросъвестността
на купувача не е спорна по делото. Неправилен е извода на ВРС, че договора не е
развален. Развалянето на договорите поради неизпълнение е извънсъдебно с
едностранно изявление на развалящата страна. Достигането на изявлението за
разваляне до ответниците в случая е установено от събраните по делото гласни
доказателства, както и от изявление на ответника С. в качеството му на свидетел
по гр.д. № 4835/2016г. по описа на ВРС. Предявяването на искова молба, с която
се претендират последиците от разваляне на договора от друга страна
представлява съгласно трайната съдебна практика изявление за разваляне на
договора, което е достигнало до знанието на другата страна с получаване на
преписи от същата. Ето защо ВРС неправилно не е съобразил трайната съдебна
практика на ВКС, както и доказателствата по делото при формиране на извод за
неоснователност на иска. Моли в тази връзка обжалваното решение да се отмени и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.
В срока и по
реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата не е депозиран от въззиваемите
страни Н. и Р. С..
Отговор на
жалбата е депозирал Г.А.Д., който оспорва доводите в нея. Навежда други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на изводите, че договорът не е
развален, доколкото писмено изявление за разваляне не е достигнало до знанието
на продавачите. Твърди, че е придобил собствеността върху автомобила и с писмен
договор, прехвърлил правото на въззиваемите. Последните са били носители на
правото на собственост върху МПС, което надлежно прехвърлили на въззивника. Ето
защо не са били налице предпоставките за разваляне на договора по чл. 87 от ЗЗД, като е изтекъл и срокът за това. Моли поради това за постановяване на
решение, с което обжалваното решение бъде потвърдено.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции
по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от Р.Ж.Ж. срещу Р.Й.С. и Н.Р.С. осъдителен иск с правно основание чл. 189, ал.
1, пр. II
вр. чл. 188 от ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят
сумата от 14 500 лева, представляваща платена от него, като купувач цена
по Договор за покупко-продажба на МПС – лек автомобил марка „Шкода“, модел
„Октавия“, рег. № В 1571 РК, рег. № 6118
от 16.05.2012 г. на нотариус Р. К., рег. № 212, развален с отправено
едностранно изявление до продавачите, поради това, че продадената вещ
принадлежи изцяло на трето лице, ведно със законната лихва върху сумата считано
от датата на предявяване на искова молба – 22.05.2017г. до окончателното
плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които се основава иска са
следните: на 16.05.2012г. в гр. Варна между страните е сключен договор за
покупко продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите на страните по
сделката на Нотариус Роза К., рег. № 212, по силата на който ответниците
съпрузи, като продавачи прехвърлили на ищеца, като купувач правото на
собственост върху лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № В 1571
РК, Рама TMBCS61Z762250095,
цвят бежов металик, срещу задължението на последния да плати уговорената
продажна цена в размер на 14 500 лв. В т.1 от договора страните привидно,
с оглед плащане на ниски такси и местен данък, посочили продажна цена в размер
на 6 000 лв. Уговорената цена от 14 500 лв. е преведена от ищеца по
банкова сметка *** Р.С. с изрично посочено основание в платежното нареждане
„договора за покупко продажба“. При опит за регистрация на закупеното МПС в
„Отдел Пътна полиция“ при СДВР на 17.05.2012г., автомобилът е задържан от
полицейските органи, поради това, че същият се издирва на територията на
държава – членка на ЕС. Така ищецът установил, че продаденият му автомобил не е
бил собствен на продавачите по договора, поради което не е настъпил и
вещнопрехвърлителният ефект на сделката, доколкото вещта е принадлежала на
трето лице. Ето защо на 26.05.2012г. ищецът отправил изрично устно изявление до
продавачите, че разваля договора на това основание и претендира връщане на
платената цена. Изпълнение не е последвало от ответниците, поради което ищецът
им отправил и нотариална покана. Евентуално твърди, че договорът е развален по
право на основание чл. 89, изр. 1 от ЗЗД. Моли за постановяване на положително решение
по иска.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК, ответниците оспорили иска. Навели твърдения, че с валиден
договор за покупко продажба, сключен в изискуемата от закона форма на 16.05.2012г.
продали описания лек автомобил на ищеца. Действително уговорената между
страните продажна цена е била 14 500 лв., а вписаната такава в чл. 1 от
договора – симулативна. Ответниците от своя страна придобили собствеността
върху същия лек автомобил с ДПП, сключен по време на брака им на 29.04.2009г. с
продавача Г.А.Д.. Нито към момента на придобиване, нито към този на
разпореждането семейство С. са знаели, че автомобилът е собственост на трето
лице, от чието владение е отнет чрез кражба. Със сключване на ДПП от
16.05.2012г. ищецът придобил правото на собственост върху вещта, поради което
не са били налице предпоставките за разваляне на договора по реда на чл. 87 от ЗЗД. По делото не е установено по категоричен начин, че правото на собственост
върху лекия автомобил е принадлежало на трето лице към тоз момент. Доброволното
предаване на автомобила на органите на досъдебното производство не означава, че
ищецът е загубил правото на собственост, или че е евинциран. При доброволното
предаване по чл. 69а, ал. 2 от ЗМВР вещта се изземва временно за определен срок,
след което могат да последват различни действия, вкл. и връщането й на лицето,
от което е иззета. Наред с това не е налице и разваляне на договора. Доколкото
за валидността на договора е предвидена специална форма – писмена с нотариална
заверка на подписите на страните /чл. 144, ал. 2 от ЗДвП/, то и за развалянето му
следва да е налице писмено изявление /чл. 87, ал. 1, пр. II от ЗЗД/. Писмено изявление за
разваляне ответниците не са получили, поради което договорът не е развален по
този ред. Не е развален и поради обективна невъзможност по чл. 89 от ЗЗД, който
ред в хипотеза на евикция е неприложим, предвид изричното препращане към
правилата за разваляне по чл. 87 от ЗЗД. Така обосновал неоснователност на иска и отправил искане за
отхвърлянето му.
В отговор Г.А.Д. изразил становище за неоснователност на
иска. Навел твърдения, че придобил правото на собственост върху продадения на
ответниците на 29.04.2009г. лек автомобил с договор от 17.12.2008г., когато
превозното средство било докарано с автовоз в гр. Велико Търново. Автомобилът е
регистриран в КАТ – Велико Търново. След придобиването му от ответниците,
същите са го регистрирали в КАТ – Варна. Доброволното предаване на автомобила
на органите на досъдебното производство не променя правото на собственост върху
МПС. С договора от 16.05.2012г. ищецът е придобил правото на собственост върху
автомобила, поради което не са налице основания за разваляне на договора по чл.
87 от ЗЗД. Отправил искане за отхвърляне на иска.
Във връзка с предприетото оспорване ищецът допълнително
уточнил, че по ДП № 209/2009г. по описа на 09-РУ при СДВР е установена
идентичността между номерата на рамата на автомобила, отнет от владението на С.К.С. на 19.01.2009г. и на продадения на
ищеца автомобил, вследствие въздействие по механичен път.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен
е автосертификат, в превод от италиански език, видно от който на 17.12.2008г.,
Фисколо Луиджи от Малнате, област Варезе, Италия декларирал, че продал лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия 2.0 TDI“,
рег. № CS944JKС, рама № TMBCS61Z762250095
на стойност 9 500 евро на купувача Г.А.Д.,***, България.
С
Договор за покупко продажба от 29.04.2009г., с нотариална заверка на подписите
на страните рег. № 6826 от същата дата на Пом. нотариус Елица Георгиева при
Нотариус Роза К., с район на действие този на ВРС, Г.А.Д., чрез пълномощника му
Александър Великов Райков продал на купувача Р.Й.С. лек автомобил марка „Шкода
Октавия“, рег. № ВТ 0045 ВМ, рама № TMBCS61Z762250095, двигател без номер,
цвят: бежов металик за сумата от 7 000 лв., който купувачът се съгласил да
купи. Към момента на покупката Р.С. се е намирала в граждански брак с Н.Р.С.
видно от Удостоверение за граждански брак от 08.09.2006г.
На
16.05.2012г. Р. и Н. С., като продавачи от една страна и Р.Ж.Ж., като купувач
от друга, постигнали съгласие първите да прехвърлят правото на собственост по
отношение на придобития от първите по време на брака им лек автомобил на
купувача за сумата от 6 000 лева. Подписите на страните по договора за
официално заверени със заверка рег. № 6118 от 16.05.2012г. от Пом. нотариус Б.Р.
при Нотариус Роза К., рег. № 212.
С
платежно нареждане за кредитен превод от 16.05.2012г. при ОББ, купувачът Р.Ж.
превел по сметка на продавача Р.С. сумата от 14 500 лв. – действителна продажна
цена по договора, факт приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в
отношенията между страните с протоколно определение от 14.02.2018г.
Видно
от съдържанието на Протокол от 17.05.2012г. по пр.пр. № 5032/2012г. по описа на
СГП, Ц.Г., на длъжност ОР при 04 РУП-СДВР, на основание чл. 69а, ал. 2 от ЗМВР
поканил Р.Ж., който предал доброволно закупения от него лек автомобил „Шкода
Октавия“, рег. № В 1571 РК, рама № TMBCS61Z762250095 и контактен ключ за
същия за изясняване на случая.
С
Постановление от 08.03.2013г. прокурор при СРП, след запознаване с материалите
по ДП № 209/2009г. по описа на 09 РУП-СДВР, пр.пр. № 3228/2009г. по описа на
СРП установил, че ДП е образувано срещу неизвестен извършител, затова, че за
времето от 19.01.2009г. до 20.01.2009г. в гр. София, ж.к. „Люлин“, от
неохраняем паркинг пред вх. Б, на бл. 538, противозаконно отнел чуждо МТП – лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с ДК № С 3939 ХР, рама № TMBBE21Z552066025,
двигател BKD256747, собственост и от владението на С.К.С., без
нейно съгласие, с намерение да го ползва – престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. На 17.05.2012г. пред Отдел „ПП“ – СДВР бил представен за пререгистрация лек
автомобил същата марка и модел, с рама № TMBCS61Z762250095,
без номер на двигател от Р.Ж.. Чрез извършване на трасологична експертиза било
установено, че е налице интервенция в съдържанието на номера на рамата на
автомобила, като установеното първоначално съдържание на номера на рамата е TMBBE21Z552066025
– идентично с номера на рамата на автомобила, отнет от владението на С.К.С..
Това съдържание било заличено по механичен начин, след което на негово място е
набито настоящето съдържание. Вследствие на установената идентичност в
първоначалното съдържание на номера на рамата между предадения от Р.Ж. и
отнетия от владението на Светлана Стоименова лек автомобил и изплатено на
28.05.2009г. от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ обезщетение на последната,
при което и съобразно ОУ на дружеството при намирането му, автомобилът става
собствен на застрахователното дружество, същото отправило искане за връщане на
автомобила. С постановлението искането е оставено без уважение поради наличие
на спор за собственост.
С
Нотариална покана рег. № 5673, том 2, № 97 от 05.06.2012г. Р.Ж. уведомил
продавачите С., че разваля договора за покупко продажба от 16.05.2012г., като
ги поканил в седемдневен срок да му върнат продажната цена от 14 500 лв. Съобразно отразяването от 26.06.2012г.
поканата е изпратена чрез Български пощи и е върната, като лицата не са открити
и поканата е непотърсена след поставено надлежно уведомление на адреса.
Пред
ВРС са събрани и ангажирани от ищеца гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Наталия С. и Ивайло Ж. /брат на ищеца/.
В
решението си, ВРС приел за недоказани твърдяните начини за разваляне на
договора – устно, писмено и по право, поради което отхвърлил иска.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 188 от ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост
или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на
купувача, освен ако последният е знаел това. Съгласно чл.
189, пр. I и II от ЗЗД ако продадената вещ принадлежи
изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В
този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му
заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за
вещта.
При
евикция е налице неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото
на собственост, поради противопоставими права на трети лица и затова купувачът
може да развали договора за продажба по реда на чл. 87 от ЗЗД и да иска връщане
на платената цена, както и разноските по договора, стига да е добросъвестен, т.е.
да не е знаел, че купува от несобственик или че трети лица имат права върху
вещта. В искането за връщане на даденото
поради неизпълнение на договора от друга страна, имплицитно се съдържа и искане
договорът да бъде развален. Исковата молба има значението на покана, при положение,
че към момента на постановяване на решението правоотношенията между страните
сочат на неизпълнение от страна на длъжника по сключения договор /Решение № 706 от 30.12.2010г. по гр.д. №
1769/2009г. на ВКС, III ГО/.
От писмените доказателства по делото е установено, че на 16.05.2012г.
между страните е сключен валиден договор за покупко продажба на лек автомобил,
по силата на който въззивникът – купувач платил на въззиваемите – продавачи
исковата сума. На следващия ден при опит за регистрация на закупения лек
автомобил, Р.Ж. бил уведомен, че по отношение на същия автомобил е подаден сигнал
за издирване в ШИС и/или в Интерпол, поради което и по нареждане на полицейските
органи предал владението на МПС доброволно на органите на 04 РУП-СДВР, на
основание чл. 69а, ал. 2 от ЗМВР. По случая е образувано ДП № 209/2009г. по
описа на 09 РУП-СДВР срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346,
ал. 1 от НК, извършено на 19-20.01.2009г. с предмет закупения лек автомобил от
въззивника, по което са заявени права на собственост на трето лице.
Следователно, налице е евикция. За продадения лек
автомобил са налице данни, че към 19.01.2009г. е бил откраднат от владението и е
собственост на трето лице, а не на продавачите. Продавачите, чиято е била
доказателствената тежест, не са установили изправността си по основното
задължение да прехвърлят собствеността върху продадената вещ. В тази насока, по
делото липсват доказателства за правото на собственост на праводателя на техния
праводател към момента на кражбата на превозното средство. Съдържанието на
дължимата престация на продавачите от друга страна – да бъде направен
приобретателя собственик, включва и недопускането да настъпят пречки за
запазване на правото му, дължащи се на поведението на праводателя или на
отношенията му с трети лица. Отговорността на последните не зависи от това дали
са знаели, че лекият автомобил е бил откраднат, т.е. че е чужда вещ /чл. 188 от ЗЗД/. Съдебната практика приема, че за уважаването на иска е ирелевантно дали
третото лице е предявило правата си и купувачът е отстранен от вещта, или
купувачът не е отстранен от вещта, защото към предявяването му е налице висящ спор
или третото лице въобще не е предявило претенциите си по съдебен ред, но
съществува възможност за това. Това е така, защото и в двата случая става
въпрос за пълно неизпълнение на задължението да се прехвърли правото на
собственост. Неоснователни в тази връзка са доводите за недоказано извънсъдебно
отстраняване на купувача.
Същевременно няма данни купувачът да е знаел, че автомобилът
не е собственост на продавачите към момента на сключване на процесния договор. За
да се използва един лек автомобил той следва да бъде регистриран, но в случая
регистрацията е отказана поради наличие на данни за противозаконно отнемане на
лекия автомобил от владението на трето лице. При това положение автомобилът не
може да бъде регистриран, поради което не може да бъде използван съобразно
законовите изисквания и по предназначение. Налице е правна пречка закупената
вещ да се използва по предназначение, поради неизпълнение на задължението на
продавачите да прехвърлят собствеността върху вещта. Нещо повече, МПС е чужда
вещ, която подлежи на възстановяване на истинския собственик след приключване
на наказателното производство. С предявяване на исковата молба с искане за
връщане на дадената продажна цена, ищецът е отправил в писмена форма изявление
за разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, достигнало до
знанието на продавачите чрез получаване на преписите от нея. Съдебният състав
намира за несъстоятелни доводите за неприложимост на развалянето по чл. 87, ал.
1 от ЗЗД към договора по чл. 144 от ЗДП. От разпоредбите на чл. 87, ал. 1 и ал.
3 от ЗЗД следва, че развалянето на договорите, поради неизпълнение става
извънсъдебно с едностранно волеизявление на развалящата страна. Изключение
правят само договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или
прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто договорът за продажба на
лек автомобил явно не е. Писмена форма на предизвестието с нотариална заверка
на подписа в чл. 87 от ЗЗД не е уредена. Следователно, договорът за покупко
продажба е развален, поради което платената цена от купувача на продавачите
следва да бъде върната, като дадена на отпаднало основание. Предявеният иск е
основателен и следва да се уважи. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът има право на поискани разноски.
Действително реализирани от страната са разноски в размер на 2 080 лв.
пред първата инстанция /580 лв. държавна такса и 1 500 лв. двокатско
възнаграждение/, както и в размер на 1 290 лв. пред настоящата инстанция
/290 лв. държавна такса и 1 000 лв. възнаграждение на адвокат/. В тези
размери разноските следва да се възложат в тежест на въззиваемите.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1493 от 10.04.2018г. по гр.д. № 17616/2017г. по описа на ВРС, ХLVIII-ми състав, с коeто на основание чл. 189, ал. 1, пр. II вр. чл. 188
от ЗЗД са отхвърлени предявените от него срещу Р.Й.С. с ЕГН ********** и Н.Р.С. с
ЕГН ********** *** искове за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 14 500 /четиринадесет хиляди и петстотин/
лева, представляваща платена от него, като купувач цена по Договор за
покупко-продажба на МПС – лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № В 1571 РК, рег. № 6118 от 16.05.2012
г. на нотариус Р. К., рег. № 212 на НК, развален с отправено едностранно
изявление до продавачите, поради това, че продадената вещ принадлежи изцяло на
трето лице, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
предявяване на искова молба – 22.05.2017г. до окончателното плащане на
задължението и са присъдени разноски И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА на основание
чл. 189, ал. 1, пр. II вр. чл. 188
от ЗЗД Р.Й.С. с ЕГН ********** и Н.Р.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.Ж.Ж. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 14 500 /четиринадесет хиляди и петстотин/
лева, представляваща платена от него, като купувач цена по Договор за
покупко-продажба на МПС – лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № В 1571 РК, рег. № 6118 от 16.05.2012
г. на нотариус Р. К., рег. № 212 на НК, развален с отправено едностранно
изявление до продавачите, поради това, че продадената вещ принадлежи изцяло на
трето лице, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
предявяване на искова молба – 22.05.2017г. до окончателното плащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.Й.С. с ЕГН **********
и Н.Р.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ
на Р.Ж.Ж. с ЕГН ********** и с адрес: ***
080 /две хиляди и осемдесет/ лева, представляваща реализирани съдебно
деловодни разноски пред първата инстанция, както и сумата от 1 290 /хиляда двеста и деветдесет/ лева,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на Г.А.Д. с ЕГН ********** и с
адрес: *** като трето лице помагач на страната на въззиваемите Р.Й.С. и Н.Р.С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, който за страните
започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК преписи от решението да
се връчат на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.