№. 260245 / 10.6.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. М. 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. М. трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 11.05.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№. 365 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищцата И.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx е предявила срещу Община М. ЕИК: xxxx с адрес: гр.М. у. №. 1. представлявана от кмета З. С. Ж. отрицатателен установителен иск за признаване за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата посочена в Покана за доброволно изпълнение по ИД №. 20201630420374, съгласно Акт за установяване на данъчно задължение по Акт №. 123/2015 г. на Община М. както следва: 613,41 лв. главница, 162,42 лв. неолихвяема сума и 358,96 лв. лихви.
В исковата молба се твърди следното:
Видно от приложените доказателства е, че Акт за установяване на задължения по декларация №. 123 е издаден на 19.03.2015 г.
Предвид горното, задължението се счита за възникнало на същата дата.
Давностният срок съгласно ДОПК тече от 01.01.2016 г./първи януари на следващата година/.
Съгласно чл. 171 от ДОПК, не са налице основанията за спиране и прекъсване на давността, съгласно разпоредбата на чл. 172 ДОПК.
Предвид горните разпоредби, ищцата твърди, че за посочените задължения е изтекъл 5-годишният давностен срок , с което задълженията са погасени по давност, т. е . не подлежат на изпълнение.
Към исковата молба са приложени относими писмени доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът Община Монтана е подал писмен отговор на исковата молба.
Искът се оспорва като процесуално допустим, но неоснователен.
Изпълнителното производство по ИД №. 2-374/2020 г.по описа на СИС при РС-Монтана е образувано на основание акт за установяване на задължение по декларация, чрез който са установени публични общински вземания. Този акт е връчен на длъжника, не е обжалван от него и е влязъл в законна сила.
Съгласно чл. 4, ал.2 от ЗМДТ невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Граждансия процесуален кодекс. На това основание Община Монтана е възложила събирането на дължимите суми на държавен съдебен изпълнител при РС-Монтана.
В чл. 172 от ДОПК са посочени основанията за спирането и прекъсването на давността. Съгласно ал.2 давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.
Видно от АУЗД, по който е образувано изпълнителното дело е, че същият е издаден на 19.03.2015 г., като е влязъл в законна сила на 07.04.2015 г., т.е. прекъсната е възможността да бъдат погасени по давност дължимите публични задължения за конкретните години, посочени в АУЗД.
Съгласно ал.3 на чл. 172 от ДОПК, от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Регламентацията на давностните срокове по отношение на публичните вземания е уредена в чл. 171 от ДОПК, като е предвиден общ 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, с изтичането на който публичните вземания се погасяват. Крайният момент, в който изтича давностният срок е 31 декември на петата година.
Съгласно т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, в сила от 13.03.2020 г., обн.дв. бр.28 от 24.03.2020 г. до отмяната му, освен в случаите по чл. 172, ал.1 от ДОПК давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение, а в т.1 на същия параграф е посочено, че срокът по чл. 171. ал.2 от ДОПК не се прилага. Именно по тази причина следва да се приеме, че публичните задължения, посочени в АУЗД №. 123/19.03.2015 г. не са погасени както на основание абсолютна давност, така и на основание 5-годишния давностен срок по чл. 171. ал.1 от ДОПК.
В случая поради изтичане на 10 годишната погасителна давност би могло да се приеме, че тя е настъпила единствено за задължението на длъжника към Община Монтана за 2010 г., възникнало за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци.
По отношение на останалите посочени в АУЗД задължения за периода от 2011 г .до 2014 г., такава възможност не е налице, поради което предявеният отрицателен установителен иск, че те са погасени по давност се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим. Разгледан по същество, съдът го намира за основателен.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
От приетите по делото доказателства, безспорно се установява следното:
На 19.03.2015 г. Община Монтана е издала Акт за установяване на задължение по декларация №. 123 за дължими от ищцата И.В.Г. за имот с адрес: xxx/партида №. 6105103201001/ на следните суми:
За 2010 г.- 34,32 лв.данък върху недвижимите имоти, ведно с 16,16 лв. лихва върху тази сума; 89,65 лв. такса битови отпадъци, ведно с 42,21 лв. лихва върху сумата;
За 2011 г.- 34,14 лв.данък върху недвижимите имоти, ведно с 12,40 лв. лихва върху тази сума; 89,18 лв. такса битови отпадъци, ведно с 32,78 лв. лихва върху сумата;
За 2012 г.- 33,96 лв.данък върху недвижимите имоти, ведно с 8,80 лв. лихва върху тази сума; 88,72 лв. такса битови отпадъци, ведно с 23,38 лв. лихва върху сумата;
За 2013 г.- 33,78 лв.данък върху недвижимите имоти, ведно с 5,31 лв. лихва върху тази сума; 88,26 лв. такса битови отпадъци, ведно с 14,24 лв. лихва върху сумата;
За 2014 г.- 33,61 лв.данък върху недвижимите имоти, ведно с 1.87 лв. лихва върху тази сума; 87,79 лв. такса битови отпадъци, ведно с 5,27 лв. лихва върху сумата;
На 04.01.2021 г. ищцата лично е получила покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител по ИД №. 20201630420374 за сумите.
Претендира се пълно погасяване на дължимите публични вземания към Община Монтана поради настъпила погасителна давност.
Изпълнителното производство по ИД №. 2-374/2020 г.по описа на СИС при РС-Монтана е образувано на основание акт за установяване на задължение по декларация, чрез който са установени публични общински вземания. Този акт е връчен на длъжника, не е обжалван от него и е влязъл в законна сила на 07.04.2015 г, което е отбелязано върху акта.
Съгласно чл. 4, ал.2 от ЗМДТ невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Граждансия процесуален кодекс. На това основание Община Монтана е възложила събирането на дължимите суми на държавен съдебен изпълнител при РС-Монтана.
В чл. 172 от ДОПК са посочени основанията за спирането и прекъсването на давността. Съгласно ал.2 давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.
Видно от АУЗД, по който е образувано изпълнителното дело е, че същият е издаден на 19.03.2015 г., като е влязъл в законна сила на 07.04.2015 г., т.е. с неговото издаване е прекъсната погасителната давност. Считано от 19.03.2015 г. е започнала да тече нова давност за вземанията, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.3 от ДОПК.
Регламентацията на давностните срокове по отношение на публичните вземания е уредена в чл. 171 от ДОПК, като е предвиден общ 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, с изтичането на който публичните вземания се погасяват. Крайният момент, в който изтича давностният срок е 31 декември на петата година. Съдът намира обаче, че тъй като на дата 19.03.2015 г. давността е прекъсната и е започнала да тече нова, тъй като задълженията са падежирали и претендирани като единна сума, то следва да се прецени дали от датата на новата давност/19.03.2015 г./ до датата на подаване на исковата молба/09.02.2021 г./ давността е изтекла за общото задължение, а не отделно по години. Новата давност след прекъсването по реда на чл. 172, ал.3 от ДОПК тече по различен начин от първоначалната и се преценява общо за цялото задължение. Отговорът на този въпрос е положителен, тъй като въпреки спирането на давностните срокове по време на обявеното в Р.България извънредно положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., то след отмяната му и преди завеждане на делото, давността е изтекла, поради изтичането на повече от пет години.
Що се отнася до начислените мораторни лихви върху публичните вземания, то за тях важи давността по чл. 111. б.,,в‘‘ от ЗЗД-кратката тригодишна давност, поради което те също са погасени по давност, поради изложените по-горе мотиви.
Така мотивира, съдът намира, че отрицателният установителен иск, като изцяло основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло.
Ищцата не е заявила искане да й бъдат присъдени деловодни разноски.
Така мотивиран, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 439 от ГПК, във вр. с чл.171. ал.1 от ДОПК, вр. чл. 111. б.,,в‘‘ от ЗЗД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че поради погасяването им по давност И.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx не дължи на Община М. ЕИК: xxxx с адрес: гр.М. у. №. 1. представлявана от кмета З. С. Ж. сумите от: 613,41 лв. главница, 162,42 лв. неолихвяема сума и 358,96 лв. лихви, посочени в Акт за установяване на задължения по декларация №. 123/19.03.2015 г., издаден от Община Монтана и в Покана за доброволно изпълнение по ИД №. 20201630420374.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: