№ 406
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601218 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 33-та НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор на РБългария за възобновяване на
наказателно дело – внохд № 194/2020 на Окръжен съд – Кюстендил, по което с Решение №
260039 от 07.12.2020г. съдът е потвърдил присъда № 3 от 15.01.2020г. постановена по нохд
№ 704/2018 на Районен съд Кюстендил, с която подс. Г. А. Х. е признат за невинен за това,
че на 10.04.2014г. в гр. Кюстендил, в лек автомобил държал акцизни стоки без бандерол,
какъвто се изисква по закон: чл. 2, т. 2, чл. 64, ал.2, чл. 100 и чл. 123 от Закона за акцизите и
данъчните складове и чл. 25, ал. 1, чл. 28, ал.1 и чл. 30 от Закона за тютюна и тютюневите
изделия, случаят е немаловажен и деянието е извършено от подсъдимия при повторност по
смисъла на чл. 28, ал.1 НК - престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК, поради което и
на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението.
Главният прокурор навежда касационните основания на чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК -
съществени нарушения на закона и на процесуалните правила. Аргументира, че
процесуалните нарушения са засегнали формирането на вътрешното убеждение на
съдилищата, сведено до неправилна оценка на релевантните факти. Оспорва като
неправилен довода на съдилищата по приложение на закона, а именно, че подсъдимият
следва да е упражнявал трайна фактическа власт върху предмета на престъплението.
Обосновава, че продължителността на държането е ирелевантна. Оспорва и преценката на
съдилищата за субективната страна на престъплението. Прави искане да се възобнови
делото, да се отмени постановеното по него решение и делото се върне на окръжния съд за
ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебното заседание пред апелативния съд представителят на Софийска апелативна
1
прокуратура поддържа искането по съображенията в него. Моли делото да се възобнови.
Защитникът на оправданото лице моли искането да се остави без уважение. Оспорва
довода за неправилно приложение на закона, тъй като бил изведен от съдебна практика,
която не се отнасяла до типа процесен случай. Оспорва и довода, че решението почива на
игнориране или неправилна интерпретация на доказателствата. Релевира, че зад твърдението
за процесуално нарушение стои претенция за необоснованост на решението, но
необосноваността не е сред касационните основания. Възразява и срещу аргумента на
искането, че оправданият е знаел за стоките в автомобила. Обосновава, че фактът, че
оправданият е предлагал на служителя на МВР да „забрави“ какво има в автомобила следва
да се тълкува като насочен да защити не него, а св. Л. С..
Оправданото лице в лична защита се присъединява към защитника си. В последна
дума моли за оправдателна присъда.
Съдът, като взе предвид доводите на искането, на страните в съдебно заседание и
материалите по делото, прие следното:
Искането е подадено в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу акт, който
подлежи на проверка от кръга на чл. 419 НПК и е допустимо за разглеждане.
Разгледано по същество, искането е основателно, макар по едно от основанията –
това за съществено нарушение на процесуалния закон. Доколкото е налице такова
нарушение, второто релевирано от прокурора основание – за неправилно приложен
материален закон, не би могло да се обсъжда. То е предпоставено от отсъствието на
съществени процесуални пороци.
Искането сочи пропуски на съдилищата при оценката на всички „релевантни за
отговорността обстоятелства“, т.е. тяхното едностранчиво разглеждане, при което съдът е
стигнал до погрешен начин до приетите от него факти. То не засяга въпроса за качеството
на проведеното разследване и за нарушения на изискването да е обективно, всестранно и
пълно. В случая обаче именно разследването като проведено в разрез с посоченото
изискване, визирано и в нормата на чл. 14 НПК, се явява особено същественият и абсолютен
по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК порок. Той е довел до накърняване на правата на
страните, в частност на прокурора - да обосновава обвинението като разчита на
законосъобразно по смисъла на чл. 14 НПК разследване и събиране на пълния обем
доказателства. Доколкото порокът обуславя и начина на установяване на фактите като
неправилен, следва да бъде отбелязан.
Това, че в настоящото производство като извънредно се разглеждат поначало само
релевираните от искателя основания и съображения, не препятства дефинитивно
възможността и за служебна намеса, когато се касае за допуснати груби нарушения на
процесуалните правила, такива, каквито накърняват основни начала на правораздаването и
правят постановените актове нетърпими за правния мир. /Решение № 359 от 28.10.2014 г. по
н. д. № 1069/2014 г., н. к., ІІ н. о. на ВКС, Решение № 486 от 03.12.2012 г. по н. д. №
1609/2012 г., н. к., ІІ н. о. на ВКС/. От такъв характер именно са допуснатите от решаващите
съдилища нарушения. При това остава без значение изпускането им от доводите на
искането.
Решаващите съдилища са допуснали съществени процесуални нарушения по смисъла
на чл. 13 и чл. 14 НПК – нарушили са принципите на разкриване на обективната истина,
както и на вземане на решение по вътрешно убеждение основано на обективно, всестранно
и пълно разследване.
Видно от атакуваните с искането съдебни актове, второинстанционният съд напълно
е възприел приетите и от първостепенния факти, независимо от проведеното допълнително
2
съдебно следствие. Според тези факти процесните цигари без бандерол били закупени,
оставени и укрити в автомобила от св. Л. С.. Подсъдимият само управлявал автомобила без
да знае какво има в него и без да има каквото да е отношение към намиращите се в него
стоки.
Срещу така формираните от съдилищата фактически изводи, като формирани по
неправилен начин, главният прокурор и възразява. Верен е доводът на защитника, че
необосноваността на решението не е сред касационните основания предмет на проверка. Но
искането за възобновяване и не претендира за такъв тип контрол, а изтъква недостатъци на
аналитичната дейност на съдилищата, като отстъпваща от определени процесуални
принципи, при която доказателствата биват разглеждани едностранчиво, изолирано и не са
съобразени фактически положения, каквито могат да се изведат от тяхната съвкупност.
Решаващите съдилищата не са събрали и проверили доказателства с особено важно
значение за делото, при което са нарушили гаранциите за правилното му изясняване.
Доколкото несъбраните доказателства, част от които се намират и по самото дело и може да
се узнае съдържанието им, се намират в противоречие със събраните, съдилищата,
съответно, не са подложили на анализ тези противоречия и не са посочили кои от
противоречащите си доказателства кредитират.
Непълнотата на разследването се е изразила в три направления:
На първо място, съдилищата са оставили извън доказателствения обем, който са
могли да съобразят, част от показанията на ключов свидетел – св. Л. С..
Следва да се признае, че съдилищата са положили усилия да издирят и разпитат този
свидетел непосредствено. Установили са, че св. С. е напуснала територията на страната и се
намира в Англия.
Без да извърши действия по узнаване на адреса на свидетелката в Англия, което е
могло да стане най-малкото чрез сведения от нейни близки и роднини, и независимо от
настояването на прокурора във всяко заседание свидетелката да се разпита, първостепенният
съд прибързано е приел, че адресът на свидетелката е неизвестен и е прочел по реда на чл.
281, ал. 5 НПК единствената част от показанията от досъдебната фаза, която е могъл да
прочете при това положение – тези пред съдия на л. 49 ДП, след което заличил свидетелката
от списъка на свидетелите.
Окръжният съд на свой ред също не е извършил действия да установи адреса на
свидетелката в чужбина. С това се е присъединил към погрешната преценка на
първостепенния съд, породена от технически трудности, че не е налице обективна
възможност свидетелката да се разпита.
По този начин показанията на св. Л. С., дадени в други два разпита – в самостоятелен
такъв на л. 44 от ДП и в очна ставка със св. Г. К. - на л.175 ДП, са останали извън
приобщения доказателствения обем, респективно съдилищата са се лишили от възможността
да ги съобразят.
Съдилищата са съставили грешен извод, че и без тези показания могат да решат
делото правилно. Изводът се обуславя от съществено различното съдържание, които
отделните показания имат и което е налагало тяхното непременно едновременно
съобразяване и оценка.
Непосредственият разпит на св. Л. С. е бил особено нужен поради данните, че
свидетелката е с пряко отношение към предмета на вмененото престъпление, поради това, че
в различните разпити е давала различни показания, както обвинителни, така и защитни, и
поради това, че редът за евентуалното прочитане и на тези показания - по чл. 281, ал. 4 вр.
3
ал. 1, т. 1 и 2 НПК, е изисквал присъствието й в съдебното заседание.
Така, в разпит пред разследващия орган на досъдебното производство /ДП/ от
22.04.2015г. в протокол на л. 44 ДП св. Л. С. заявява, че няма нищо общо с намерените в
автомобила цигари, само предоставила автомобила на подсъдимия. Тя не описва да е
пресичала границата с Македония и да е закупила цигари оттам. Заявява, че подсъдимият я
помолил да поеме вината за цигарите, тъй като имал вече условна присъда.
В разпит пред съдия от 23.05.2014г. в протокол на л. 49 ДП св. Л. С. вече признава, че
тя е закупила цигарите от Македония, че ги е укрила в автомобила, че го е предоставила на
подсъдимия без да му казва за цигарите, които смятала по – късно да продаде.
В разпит в очна ставка със св. Г. К. в протокол от 02.06.2015г. на л. 175 ДП св. Л. С.
потвърждава като вярно казаното от св. Г. К.: че подсъдимият се занимавал с внасяне на
цигари без бандерол от Република Македония в Република България, където ги пласирал. Че
в един момент подсъдимият и свидетелката започнали да внасят цигари заедно. Че след
забраната наложена на подсъдимия да влиза на територията на Република Македония,
свидетелката внасяла цигарите, а подсъдимият ги пласирал. Че била обект на натиск от
бащата на подсъдимия да поеме цялата вина, срещу което да получи пари. Че се опасявала за
здравето и живота си. Че след като е признала цялата вина в разпит пред съдия, е споделила
със св. К., че е взела 600 лв. от сестрата на подсъдимия. Че съжалява, че е взела парите, тъй
като и подсъдимият имал участие в случая и е готова на по – късен етап за разкаже цялата
истина.
На свой ред свидетелката разкрива в собствено изложение в очната ставка, както
своето участие в случая, при което е закупила и прекарала цигарите през граница, така и
участието на подсъдимия, който я придружавал, изчакал на българска територия,
непосредствено след това взел автомобила, и който поначало пласирал цигарите в Перник.
При така изложеното, приобщаването само на една част от показанията на св. С. –
тези пред съдия, респективно само тези със защитен за подсъдимия характер, при цялата
специфика на тяхното даване, разкрита от свидетелката впоследствие, без да са приобщени
другите й показания, с обвинителен характер, е очевидно, че не позволява правилното
изясняване на фактите, включително и защо свидетелката е променила своята позиция.
При това, наложително е било съдилищата да извършат действия, чрез които да
установят местоживеенето на свидетелката, независимо че то е в чужбина, като за целта
използват инструментите на международното съдебно, но и полицейско сътрудничество
чрез възлагане и на полицейски органи установяването на местонахождението. Както вече
се посочи, то е могло да се установи и чрез събрани данни от близки и роднини. Съответно,
при установяване на това местонахождение съдилищата са могли и са били длъжни да
организират разпит на свидетелката, включително чрез видеоконферентна връзка.
Приетото и от въззивния съд, че само св. С. има отношение към процесните стоки,
без да са изследвани всички факти по отношенията между нея и подсъдимия, за общите им
действия и тяхната съгласуваност, така като са описани от свидетелката, за което има данни
и в писмените доказателства, в частност - многократните пресичания на границата и от
подсъдимия, това, че е придружавал св. С. в крайно необичайно за разходка време: около
промеждутъка 01:42ч. – вход в Македония и 03:21ч. изход, както и за установени съответни
негови административни нарушения, това, че е осъждан за такова деяние и оттук
мотивацията да отклони от себе си ново преследване, на по – голямо основание са
задължавали съдилищата за по – внимателен, задълбочен и критичен подход при изясняване
на делото.
На второ място, съдилищата са оставили извън доказателствения обем, който е
4
следвало да съобразят, част от показанията и на друг ключов свидетел, чийто показания се
явяват производни на показанията на св. С. и също са били съществени за изясняване на
обективната истина и това са показанията на св. Г. К..
Въззивният съд, след като правилно допълнително е разпитал този свидетел и
правилно е счел, че са налице основания за прочитане на показанията му от досъдебното
производство, е пропуснал да прочете тези от протокола за очна ставка на л. 175 ДП, на
които този съд вече се спря по – горе.
В еднакво необходима степен съдилищата е следвало да вземат предвид, по
надлежния ред, показанията и на двамата свидетели от този протокол, както на св. Л. С., но
със същата важност и на св. Г. К.. Възможността за разпит на този свидетел и за прочитане
на така пропуснатите показания същевременно не премахва необходимостта от личен и
непосредствен разпит на св. Л. С., включително с възможността да се изяснят множество
детайли по нейното участие, но и евентуално такова на подсъдимия, в това число – техни
предварителни разговори, организация и координация, тъй като именно св. С. е прекият
източник на доказателствата и като такъв, и при пълна възможност за събиране на
показанията й, не следва да се замества с производни източници.
И на трето място - в съдебно заседание въззивният съд е констатирал противоречия в
показанията на св. Р. К. по въпроса за оказван й натиск. Поради това е прочел частично
показания дадени на досъдебното производство в протокол на л. 45. Констатацията на съда
за противоречието като основание за прочитане обаче остава спорна и неясна, тъй като, нито
в показанията пред въззивния съд, нито в показанията от досъдебното производство,
свидетелката заявява, че й е оказван натиск.
Същевременно въззивният съд по съвсем неясен начин е описал в протокола
прочетените показания като ги е означил тематично, а не технически – чрез мястото в
протокола и което най – прецизно би могло да стане чрез посочването на съответната
страница, абзац, ред, начален и краен израз. По този начин е оставил висящ въпроса, а и
невъзможна проверката от следваща инстанция, каква точно част от показанията е прочел.
При това положение, неясно е дали съдът е прочел частта от показанията, която е засегната
от действително противоречие, индиции за каквото прочитане се съдържат в показанията на
св. К.. За това противоречие липсва изрична констатация на въззивния съд. И
противоречието е не дали на св. К. й е оказван натиск, а за съдържанието на молбата, с която
подсъдимият се е обърнал към нея, както и кои лица точно са се обърнали – дали само
подсъдимият, или подсъдимият и св. Л. С.. И това противоречие е от съществено значение
за изясняване на обективната истина и в частност отношението на подсъдимия към
процесните факти.
Така, разпитана от въззивния съд /л. 24 от внохд/ св. Р. К. твърди, че двамата -
подсъдимият и св. Л. С., я помолили да поеме „вината на Л.“ за намерените в колата цигари.
Г. нямал нищо общо, за да има той вина. Тези показанията са продължение на показанията
от първоинстанционното производство, в които свидетелката също твърди, че знае от самата
св. С., че намерените в колата цигари са нейни и че подсъдимият и св. С. я помолили да
поеме вината на С.. /протокол на л. 103 нохд/
На досъдебното разследване обаче св. К. заявява нещо съществено различно – че
подс. Х. по фейсбук й направил предложение да поеме „неговата“ вина за количеството
цигари, с което бил задържан и този случай да го приобщят към нейния. Свидетелката
двукратно заявява в разпита, че подс. Х. й направил предложение да поеме вината за
„неговия случай“. Респективно, никъде в този разпит св. К. не твърди св. С. да е идвала и
молила да се поеме и нейната вина и че изобщо е следвало да поема вина на св. С., тъй като
5
именно тя е имала проблем. /протокол на л. 45 ДП/
По-натам въззивният съд в мотивите на решението си съвсем бегло е отбелязал, че
кредитира показанията на св. Р. К. – за това, че е имала предложение от подсъдимия да
поеме вината за цигарите в колата.
Съдът обаче не е отграничил кои точно показания кредитира – тези, според които св.
К. е трябвало да поеме „неговата“ /на подсъдимия/ вина или тези, според които е трябвало да
поеме вината на св. Л. С.. Не е обсъдил и че веднъж св. К. заявява, че само подсъдимият я е
помолил, и то за „неговия случай“, а втори път – че са я помолили св. С. и подсъдимият, и то
за случая на св. С..
Съдът не е обсъдил тези важни различия, а те са от значение за изясняване на
субективното отношение на подсъдимия към обвинителните факти. Още повече, че е видно
и от самото дело, че то е било насочено не срещу св. С., а срещу подсъдимия. Това още
повече е налагало съдът да обсъди противоречията и да ги подложи на логически анализ и
анализ за достоверност, включително в отнасянето им към въпроса с чие наказателно
преследване са били обвързани.
Въззивният съд, на следващо място, след като е отбелязал, че кредитира показанията
на св. К., по никакъв начин не е изяснил какво значение им придава, какъв извод прави за
подсъдимия. В частност потвърждават ли показанията или опровергават, че подсъдимият не
е знаел за цигарите, което в крайна сметка е приел.
Описаните пропуски са довели до порочно формиране на вътрешното убеждение на
съдилищата по фактите, доколкото то е следвало да се състави при съобразяване на целия
доказателствен обем и при изчерпване на всички възможни следствени действия и мерки за
изясняване на обективната истина.
Основателни са съображенията на искането за повърхностно и схематично
разглеждане и на така събраните от съдилищата доказателства.
И районният, но и окръжният съд, дори след прочита на показанията на св. Г. К., не
са провели задълбочен анализ и не са показали значението им за фактите. Това е засегнало
най-вече показанията дадени пред районния съд, според които подсъдимият първо казал на
полицейските служители, че в автомобила нямало нищо, после казал, че откритите цигари
били на св. Л. С., и накрая - направил предложение св. К. да забрави за цигарите, срещу
което щял да му даде информация за лица, които държат по – големи количества.
Градацията на реакциите на подсъдимия към проверката е следвало да бъде обвързана и с
останалите данни от разпита на свидетеля, а и с всички вече събрани доказателства в
тяхната съвкупност, а да не се разглеждат изолирано, както на практика съдът е направил.
Останалите доводи на искането за възобновяване – за правилността на приложението
на материалния закон, който не се интересувал от продължителността на фактическата власт
върху акцизните стоките, не биха могли да се обсъждат. Това е така, доколкото фактите по
делото, както относно фактическото държане на стоките, така и за субективното отношение
на подсъдимия към него, не са установени по правилен и законосъобразен начин, а и
доколкото фактическата власт никога не може да се разглежда изолирано и сама за себе си,
без да е налице съответното субективно отношение. Това означава, че простият факт, че
подсъдимият е управлявал автомобила, дори и при така намерените в него стоки, не е
достатъчен за определен извод, включително, че подсъдимият по този начин е упражнявал
фактическа власт върху тях, към какъвто извод накланя искането, в това число и чрез
цитирана съдебна практика. Това е така, доколкото, обективно, държането на вещите винаги
предпоставя и изисква и определено субективно отношение, така че да се счита, че се
упражнява. И това е изискването най-малко за знание у лицето, а после и за воля за
6
специфично субективно отношение към стоките, така че да може да се приеме, че субектът
активно ги държи, било за себе си, било за друг.
Така описаните съществени процесуални нарушения са отстраними на стадия
съдебно заседание от въззивния съд, тъй като той е равностоен, с всички правомощия по
изясняване на фактите и прилагане на правото, съд.
Мотивиран от това, Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1 – ви състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 194/20 по описа на Окръжен съд Кюстендил, наказателно
отделение.
ОТМЕНЯ постановеното по делото Решение № 260039 от 07.12.2020г. на Окръжен
съд Кюстендил.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Окръжен съд Кюстендил от друг състав на
съда от стадия на съдебното заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7