№ 215
гр. Варна, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000677 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Л. Л. Й. с ЕГН **********,
чрез адв. Н. Н. Д., адв. Ж В Т и адв. Г. Г. Р. против решение №
18/26.08.2021г., постановено по т. д. № 70/2020г. по описа на Търговищкия
окръжен съд в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск за сумата
над 100 000 лв. до размера от 150 000 лв., ведно със законната лихва от
19.08.2020г., както и в частта, с която е отхвърлен искът му за присъждане на
законна лихва на осн.чл.429 ал.3 от КЗ.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната
част, като постановено в противоречие с материалния закон и
съдопроизводствените правила. Счита, че определеният размер на
застрахователното обезщетение е прекомерно занижен с оглед принципа на
справедливост, съответните нива на застрахователно покритие, конкретните
икономически условия, постоянната съдебна и застрахователна практика.
Твърди, че първоинстанционният съд не е анализирал достатъчно
задълбочено и всеобхватно събраните в хода на производството свидетелски
показания и обстоятелства установяващи емоционалната връзка между
1
починалия и въззивника, както и претърпените от последния неимуществени
вреди. Намира, че след като Търговищкият окръжен съд не е уважил
направеното доказателствено искане за допускане на КСПсПсЕ, последният
не е успял да изгради правилна преценка относно цялостното отражение на
деликта върху психичното и емоционално състояние на Л.Й.. Излага
подробни аргументи във връзка с началния момент, от който се дължи
законна лихва. Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Депозирана е и частна въззивна жалба от Л. Л. Й. с ЕГН **********, чрез
адв. Н. Н. Д. срещу определение № 102 от 07.10.2021 г., постановено по т. д.
№ 70/2020 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което е оставена без
уважение молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 18 от
26.08.2021 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като
определената сума за адвокатско възнаграждение на ответника от 10 800 лв.
бъде редуцирана до 1 000лв. с вкл. ДДС.
В подадената частна въззивна жалба се излагат съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение.
Въззивникът намира уважената от първоинстанционния съд претенция за
разноски, съобразно с отхвърлената част от предявените искове, за изцяло
неоснователна. Инвокират се аргументи, че адвокатското възнаграждение е
заплатено на адвокат, който не е извършвал процесуално представителство и
защита по делото. В условие на евентуалност, счита уважения от съда размер
на разноските за прекомерен с оглед реално извършените процесуални
действия от представляващия застрахователното дружество адв. М Г. Моли
се за отмяна на определението.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „ЗД „Бул Инс“
АД, чрез адв. Т. АТ. Д., в който се излагат аргументи във връзка с
правилността, законосъобразността и обосноваността на обжалваното
определение. Подробно се инвокират доводи за неоснователност на
изложените в частната жалба претенции. Счита се, че решението на СЕС, на
което се е позовавала страната в частната жалба е неотносимо към спора.
2
Моли за потвърждаване на определението.
За да се произнесе по съществото на въззива, съдът съобрази следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Ищецът Л. Л. Й. с ЕГН **********, от гр.Търговище претендира от
ответното застрахователно дружество ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
гр.София заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди – болки и страдания, причинени му от смъртта на баща му Л Й С,
настъпила на 08.07.2020 г. от получени телесни увреждания при ПТП на
20.06.2020 г. на третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока от с. Лиляк,
общ. Търговище към гр. Търговище по вина на водач със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредена с
полица No BG/02/120001060556 с начална дата на покритие 17.04.2020 г.,
издадена от ЗД "Бул Инс" АД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 19.08.2020 година до окончателно изплащане на задължението.
Безспорно установено по делото е, че процесното ПТП е осъществено на
20.06.2020 г. около 16,45 ч по третокласен път III-4009 при 1-ви км в посока
от с. Лиляк, общ. Търговище към гр. Търговище между лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Спейс“ и per. No Т ХХХХ АК, управляван от Я А С, с
ЕГН ********** и лек автомобил с марка „Мазда“, модел „323“ и per. No Х
ХХХХ ХХ, управляван от Л Й С с ЕГН **********. В резултат на
произшествието Л С е получил множество телесни увреждания, наложили
спешната му хоспитализация в МБАЛ - гр.Търговище. Въпреки оказаната му
медицинска помощ и усилията на лекарите, на 08.07.2020г. пострадалият С
починал. Ищецът е негов син, а гражданската отговорност на водача на
автомобил „Мицубиши“ е застрахована при ответното застрахователно
дружество по задължителна застраховка „ГО“ по полица No BG /02/
120001060556 с начална дата на покритие 17.04.2020г.
С присъда № 2 от 13.01.22г. по НОХД 275/21г. на Търговищкия окръжен
съд, влязла в сила на 31.01.22г., Я А С е призната за виновна в това, че при
осъществяване на процесното ПТП е нарушила правилата за движение по
пътищата – чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл.20 ал.1 от с.з. и по
непредпазливост причинила смъртта на Л Й С и средни телесни повреди на
повече от едно лице, за което й е наложено съответното наказание. Съгласно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
3
настоящия състав относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Безспорно установен е механизмът на осъществяване на произшествието.
От заключението на САТЕ, прието пред първата инстанция, се установява, че
причината, довела до настъпване на ПТП, е субективното поведение на
водача Я С, която навлязла неправомерно в лентата за насрещно движение на
автомобила, управляван от Л С, който не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП при движение със скорост 96 км/ч., а също и при движение
с максимално допустимата скорост за района на произшествието от 90 км/ч. и
предприемане на маневра „аварийно спиране“.
От свидетелските показания и заключението на СПЕ, прието пред
настоящата инстанция, са установени и понесените от ищеца в резултат от
смъртта на неговия наследодател неимуществени вреди – морални болки и
страдания. Свидетелката А Л И, съпруга на брата на ищеца, явствува, че Л
бил много привързан към баща си, двамата много се разбирали и уважавали.
Баща му се грижел за него финансово, защото бил най-малкият в
семейството, живеели заедно. След катастрофата Л останал една седмица в
болницата. Когато му казали, че баща му не е добре, реагирал много зле,
започнал да плаче. Преди да почине, баща му бил две седмици в болницата.
През това време Л започнал да говори несвързани работи, много го било
страх, чувал гласове, не можел да спи. Много тежко приел смъртта на баща
си, защото бил много привързан към него и много го обичал. Още не е на себе
си, не може да свикне без него, няма вече желание за нищо, не му се излиза
навън, не се вижда с приятели. Заминал при брат си в чужбина, да е край него,
да не е сам. Преди инцидента всеки ден излизал с приятели, ходел по
дискотеки, сега нищо не иска.
Свидетелят М Е П, приятел на брат му С, познава ищеца покрай брат му.
Били добро семейство, не се карали, не е чувал скандали да има. Баща му му
помагал финансово. Л отишъл в София, а сега е в чужбина, защото в
Търговище всичко му напомняло за баща му, искал да се откъсне от
ежедневието. След смъртта на баща си си стоял в къщи, спрял да излиза, а
преди ходел по кафенета, дискотеки, излизал постоянно. Станал свит, плах,
спрял да се бръсне, да се къпе като хората.
Според заключението на СПЕ в резултат на инцидента ищецът получил
4
множество телесни травми и краткотрайна загуба на съзнанието.
Първоначалната му психична реакция била свързана с остър, внезапен и
тежък стрес и заплаха за живота, като състоянието му било допълнително
усложнено от притесненията за състоянието на баща му и последвалата
смърт. Според в.лице психичното състояние на ищеца отговаря на Остра
стресова реакция и последвала Реакция на тежък стрес и разстройство в
адаптацията с разнообразни и флуктуиращи симптоми. Това, което е
относимо към настоящия спор, е Реакцията на скръб/траур при ищеца, която е
с характеристиката не тежък депресивен епизод. Симптомите са трайно
понижено настроение, тревожност, липса на удоволствени
изживявания/анхедония и изолация от околните, раздразнителност, безсъние,
кошмарни съновидения, натрапливо припомняне на загубата и спомени с
починалия. При ищеца това се е проявило под формата на ярки представи и
дори илюзии с починалия, които са специфични за неговата социална и
семейна среда. Симптомите са били по-изразени в продължение на четири-
шест месеца, след което постепенно са отзвучали в рамките на година. За
подобрението е допринесла и консултацията с психиатър, от когото е
поставена диагноза Посттравматично стресово разстройство. Ищецът е
провел медикаментозна психотропна терапия. Към момента на изготвяне на
експертизата при Л все още са били налице елементи на повишена
емоционална реактивност и депресивни мисли, свързани с инцидента.
Прогнозата на така установеното състояние е, че предвид младата възраст на
освидетелствания, липсата на данни за минали психични проблеми и въпреки
значимостта на психотравмата от внезапната загуба на родител следва да се
очаква подобрение до пълно възстановяване. Към момента не се налага
приемането на лекарства.
Въз основа на горната фактическа установеност настоящият състав
споделя извода на първоинстанционния съд за доказаност на всички елементи
от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя по
реда на чл.432 КЗ, както и на претърпените от ищеца морални болки и
страдания в резултат на загубата на неговия родител.
Във връзка с това е очертан и основният спорен между страните въпрос, а
именно - определянето на размера на дължимото застрахователно
обезщетение въз основа на критериите за справедливост, установени в
нормата на чл.52 ЗЗД и съобразени с константната съдебна практика. В тази
5
връзка съдът взе предвид следното:
В т.2-ра на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по
приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили
актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога
обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства -
начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането,
произтичащите от него физически и психологически последици за увредените
лица, възраст на пострадалия, социално положение, отношение между него и
ищците, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги
прецени в тяхната съвкупност. /Така решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС
по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по
т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК/. При прилагане на тези критерии в процесния
случай съдът съобразява, че ищецът е в доста млада възраст, предполагаща
липсата на житейски опит и висока емоционална чувствителност,
внезапността на трагичното събитие и неговата необратимост, тежестта на
понесената загуба, доколкото връзката между родител и дете е най-силната
биологична връзка в семейството, привързаността между ищеца и неговия
починал баща, безспорно установена от свидетелските показания по делото,
изключително силното негативно въздействие на трагичното събитие върху
психическото състояние на ищеца, довело до сериозна промяна в начина му
на живот – до затвореност, преживяване на силни негативни емоции,
напускана на страната и започване на работа в чужбина, за да избяга от
травмиращите го спомени, проведеното психиатрично лечение. Следва да
бъде отчетена и оптимистичната прогноза на състоянието му, както и онзи
период от време, през който ищецът се е надявал баща му да се възстанови от
травмите си в болницата, свързан с мъчително очакване и съпреживяване на
цялото лечение.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при
определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, размерът
6
на МРЗ за страната през 2020г. – 610лв.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено в размер
на 150 000лв. Предвид на това въззивната жалба се явява изцяло
основателна.
Законната лихва за забава върху така определеното застрахователно
обезщетение се дължи от момента на предявяване на извънсъдебната
претенция пред застрахователя, тъй като неговата отговорност за забава е
функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент.
Действително според чл.409 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след изтичане на срока по чл.405 КЗ, освен в
случаите на чл.380 ал.3 КЗ. Но от друга страна съгласно чл.429 ал.3 изр.2 КЗ
и чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2 т.2 КЗ застрахователят дължи на увреденото
лице лихвите за забава, считано от по-ранната дата на уведомяването му за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или
от увреденото лице, вкл.чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в лимита на отговорността на застрахователя.
В процесния случай извънсъдебната претенция пред застрахователя е
предявена на 30.07.2020г., поради което лихвата за забава се дължи именно от
тази дата.
В този смисъл всички доводи във въззивната жалба и искания за
присъждане на лихви, различни от горепосочената, се явяват неоснователни.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се дължат
разноски, както следва: минималният размер на адв.възнаграждение за
процесуалния представител на ищеца за първа инстанция при заявен
материален интерес от 200 000лв е 6 636лв. с ДДС /3 530лв +2% от 100 000лв
+ 1 106лв ДДС/. Съобразно уважената част на иска от 150 000лв му се дължат
4 977лв. За втора инстанция при заявен материален интерес от 50 000лв му се
дължат 2 030лв минимално адв.възнаграждение, или общо 7 007лв. за двете
инстанции.
Присъденото на ответника в първа инстанция адв.възнаграждение е
обжалвано с частна жалба в производство по чл.248 ГПК. При тяхното
определяне първоинстанционният съд не е взел предвид направеното в
пледоария по същество възражение за прекомерност от страна на ищеца. Това
7
възражение настоящият състав намира за основателно, тъй като фактическата
и правна сложност на делото не са високи, в двете инстанции са проведени по
едно открито съдебно заседание, обемът на осъщественото процесуално
представителство включва изготвяне на писмен отговор на ИМ и ДИМ, както
и отговор на частната жалба по чл.248 ГПК. С оглед на заявения материален
интерес от 200 000лв мин.размер на адв.възнаграждение е 6 636лв. Съобразно
отхвърлената част на иска на ответника се дължат 1 659лв. За втора инстанция
на ответника не се дължат разноски, тъй като въззивната жалба е изцяло
уважена.
На осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса върху
уважената част на иска в размер на 9 000лв за двете инстанции, както и 300лв
– възнаграждение за в.лице по приетата пред въззивната инстанция СПЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 18/26.08.2021г., постановено по т. д. №
70/2020г. по описа на Търговищкия окръжен съд в частта, в която е отхвърлен
предявения от Л. Л. Й. с ЕГН ********** от гр.Търговище иск срещу ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр.София за заплащане на обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, причинени му
от смъртта на баща му Л Й С, настъпила на 08.07.2020 г. от получени телесни
увреждания при ПТП на 20.06.2020 г. на третокласен път III-4009 при 1-ви км
в посока от с. Лиляк, общ. Търговище към гр. Търговище по вина на водач със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
учредена с полица No BG/02/120001060556 с начална дата на покритие
17.04.2020 г., за горницата над 100 000лв до 150 000лв, в частта, в която
лихвата за забава върху застрахователното обезщетение е присъдена от
19.08.2020 година до окончателно изплащане на задължението, както и в
частта, в която Л. Л. Й. с ЕГН ********** от гр.Търговище е осъден да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр.София направените по
делото разноски съобразно отхвърлената част на иска над 1 659лв до
присъдените 5 400лв., като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр.София да заплати на Л.
8
Л. Й. с ЕГН ********** от гр.Търговище още 50 000лв обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, причинени му
от смъртта на баща му Л Й С, настъпила на 08.07.2020 г. от получени телесни
увреждания при ПТП на 20.06.2020 г. на третокласен път III-4009 при 1-ви км
в посока от с. Лиляк, общ. Търговище към гр. Търговище по вина на водач със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
учредена с полица No BG/02/120001060556 с начална дата на покритие
17.04.2020 г., ведно със законната лихва върху цялото присъдено обезщетение
от 150 000лв, считано от 30.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр.София да заплати в полза
на мл.адв. Г. Г. Р. от САК, в качеството му на процесуален представител на
ищеца по т.д. No 70/2020г. по описа на Търговищкия окръжен съд, на
основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
адв.възнаграждение в размер на още 3 689лв за двете инстанции.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр.София да заплати по
сметката на Варненския апелативен съд в полза на бюджета на съдебната
власт още 5 000лв – държавна такса съобразно уважената част на иска и още
300лв – възнаграждение на в.лице по приетата пред въззивната инстанция
СПсих.Е.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9