Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Р., 31.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Р.ският
районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Р. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Марияна
Маркова, като разгледа докладваното от съдията АНД № .2 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № .г.
директорът на ОД МВР - Перник е наложил на жалбоподателя Г.Ю.Г. административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, на основание чл. 53,
ал. 1 ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Недоволен от така наложеното му наказание
жалбоподателят по изложените в жалбата правни доводи моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Перник,
Териториално отделение - Р., редовно и своевременно призована, не изпраща представител
и не изразява становище по жалбата.
Р.ският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното от
фактическа страна:
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По делото се установява, че на 14.04.2020
г. бил съставен акт № 28 за установяване на административно нарушение от
свидетеля Д.Д.М. в присъствието на свидетеля Н.М.Н.,
срещу Г.Ю.Г., за това, че на 14.04.2020 г., около 10,55 ч., в гр. Р., ЖК „Г.“,
пред бл. ., жалбоподателят не е поставил задължителна предпазна маска за лице
или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнил заповед № РД-01-197/11.04.2020
г. на министъра на здравеопазването.
В АУАН е отразено, че нарушителят
отказва да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с подписа на
свидетеля Р.Г.Г..
Въз основа на съставения АУАН
впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл.
53, ал. 1 ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение
на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето.
По делото са разпитани актосъставителят Д.М. и свидетелят по акта Н.Н., които потвърждават фактическата обстановка, така както
е отразена в съставения АУАН.
От показанията на свидетеля Р.Г.
се установява, че същият се е подписал като свидетел на отказа на жалбоподателя
да подпише съставения АУАН, без изобщо да е присъствал при съставянето му, като
свидетелят не е разбрал причината, поради която се подписва, нито за какво
нарушение е бил съставен АУАН и срещу кое лице.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя,
както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, установи следното от правна страна:
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка съдът приема, че обжалваното наказателно постановление № .г.
следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
На първо място, следва да се
посочи, че по делото не са ангажирани доказателства относно компетентността на
длъжностното лице, съставил процесния АУАН – мл.
инспектор Д.М.. Предвид редовното призоваване на въззиваемата
страна, неизпращане от нейна страна на процесуален представител и неангажиране
на становище по делото и доказателства относно компетентността на актосъставителя,
за съда не става ясно по несъмнен начин, имал ли е актосъставителят
необходимата по закон компетентност да съставя АУАН за процесното
нарушение или не. Съгласно чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ „нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват
с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица,
определени от директора на регионалната здравна инспекция, длъжностни лица,
определени от директорите на областните дирекции на Министерството на
вътрешните работи, или длъжностни лица, определени от кметовете на общини”. В
хода на съдебното производство не се представиха доказателства за делегиране на
правомощия на актосъставителя, а това безспорно е
задължение на АНО, което от своя страна, е самостоятелно основание за отмяна на
процесното НП.
На следващо място, съдът намира,
че са налице пороци при съставяне на АУАН, поради което е
опорочена и процедурата по издаване на наказателното постановление.
В акта е извършено невярното
отразяване, че нарушителят е отказал да го подпише. Формиран отказ не може да е
налице, без да е налице предоставена възможност за изразяване на такова
волеизявление.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН, АУАН
се съставя в присъствието на нарушителя, като изключенията от този принцип са
регламентирани в ал. 2 на посочената норма. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН
предвижда, че след съставянето АУАН следва да бъде предявен на нарушителя за
подпис или да му бъде изпратен за връчване по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. Тези
нормативно установени изисквания гарантират и обезпечават правото на защита на
лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното
производство, в т. ч. правото да се запознае със съдържанието на АУАН; да
направи възражения и да даде обяснения към момента на съставяне на АУАН, които
обяснения да бъдат включени като част от съдържанието на акта съгласно чл. 42,
т. 8 ЗАНН; да поиска събирането и/или да представи доказателства и писмени
възражения по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН и т. н. Неспазването на тези
изисквания води до незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като
е ограничено правото на нарушителя да се защити още в хода на самата административнонаказателна процедура.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН е императивна и е условие за законосъобразност на издадения акт. В
настоящия случай АУАН е подписан от актосъставителя и свидетеля, но не е бил подписан от нарушителя.
По делото не се установи безспорно, че е бил налице отказ на жалбоподателя да
подпише АУАН, което да е удостоверено по съответния ред, с подпис на свидетел.
Това е така, тъй като пред съда свидетелят Г. изрично посочи, че изобщо не е
разбрал причината, поради която е подписал АУАН, нито пък срещу кого и за какво
нарушение е бил съставен актът. Тук следва да се посочи, че ЗАНН визира четири
категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на АУАН и да
го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а
именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от
състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма
степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа
обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а
именно - лицата, възприели факти и обстоятелства, относими
към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е
възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и
чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това дали възприетите
факти и обстоятелства са надлежно обективирани в
акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно - това
са лица, както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са
възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то
е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне
на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а
именно - това са лица, чието участие се налага само в случай, че лицето,
посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43,
ал. 2 ЗАНН. Тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и
обстоятелства. За да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността
на актосъставителя и в истинността на отразеното от
него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 ЗАНН следва
да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. В
разглеждания случай, действително така посоченото изискване е спазено, но
същевременно, както се посочи и по-горе свидетелят Г. не можи дори да посочи
причината, поради която е положил подпис в съставения АУАН, от което следва, че
по делото липсват категорични доказателства за отказа на нарушителя да подпише
АУАН.
Посоченото нарушение на
процедурата по връчването на съставения АУАН на жалбоподателя е съществено по
своя характер и води до отмяна на атакуваното НП, издадено въз основа на един
незаконосъобразен акт. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН императивно
постановява, че съставеният АУАН се предявява на нарушителя да се запознае с
него и се подписва от него със задължение да уведоми наказващия орган при
промяна на адреса си. Това изискване на закона има важно значение с оглед
защитата на посочения като нарушител.
Безспорно е налице неизпълнение на императивно вмененото задължение на органите
на администрацията по провеждането на законосъобразно и справедливо административнонаказателно производство. Невръчването на
акта не е от нарушенията, които могат да бъдат санирани
по реда на чл. 53 ЗАНН, тъй като води до тежко ограничаване на правото на
защита на лицето, чиято административнонаказателна
отговорност се ангажира, а подобно нарушаване на правото на защита на свой ред
води до опорочаване на цялата административнонаказателна
процедура и съответно до отмяна на издаденото наказателно постановление.
Според чл. 52, ал. 2 ЗАНН
законодателят е утвърдил важността на предявяването на акта, който съставлява
по своята същност официално обвинение в извършване на противоправно
деяние и започване на процедура по преследването му, като е предвидил, че в
случай, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща
веднага на актосъставителя. Правилото е императивно и
не е въпрос на оперативна самостоятелност на АНО дали ще се съобрази с него или
не.
Като не е процедирал по реда на
чл. 52, ал. 2 ЗАНН чрез връщане на акта на актосъставителя,
АНО е издал незаконосъобразно НП, което следва да бъде отменено само на това
основание, без да се разглеждат поставените въпроси по съществото на делото.
На последно място следва да се
посочи, че нито в АУАН, нито в НП е цитиран чл. 2 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., който създава правна основа изобщо за
постановяване на всяка от посочените заповеди и който е единствено обнародван в
ДВ.
Предвид горните съображения
районният съд намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № .г., издадено от директора на ОД МВР
- Перник, с което на Г.Ю.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева
за нарушение на чл. 209а, ал.
1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона
за здравето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: