МОТИВИ към присъдата по НОХД № 954
по описа на Варненския окръжен съд за 2014 г.
По
отношение на подсъдимия И.Б.Д. е възведено обвинение за извършено
престъпление, наказуемо по чл.354 а, ал.1 от НК, за това, че на 16.05.2014 г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество: марихуана с
общо нетно тегло 1,64 грама,
от които както следва : 0.50гр. със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
5,65%, 0,47 гр.
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
7,9 %, 0,35гр. със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
4,2 %, 0,24гр. със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
6,6 %, 0,08гр. със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
6,5 %, всичко на обща стойност 9,84лева / девет лева и осемдесет и четири
стотинки/, с цел разпространение и на 16.05.2014г. в гр. Варна разпространил на
К.С.Б. високорисково наркотично вещество- марихуана с
общо нетно тегло 0.50 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
5,65%, на стойност 3.00 / три/ лева.
По
съществото на делото представителят на Варненската окръжна прокуратура поддържа
предявеното по отношение на подсъдимия обвинение. Анализира доказателствения
материал и прави извод в посока на съставомерно
поведение на подсъдимия по чл.354а, ал.1 от НК. Моли съда да го признае за
виновен в извършването на престъпното деяние, като индивидуализира наказанието между
минималния и средния размер, предвиден от закона, което да бъде изтърпяно
ефективно, както и за наказанието „Глоба” към средния размер. Пледира и за
привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено на Д. при
предходното му осъждане, изтърпяването на което е било отложено с изпитателен
срок, по време на който е извършил настоящото престъпление.
Защитникът
на подсъдимия Д. счита обвинението за недоказано. Според нея не се е установило
по категоричен и несъмнен начин, че Д. е осъществил от обективна и субективна
страна вмененото му престъпление. Защитникът на подсъдимия пледира за неговото
оправдаване.
Разпитан
в хода на съдебното следствие подсъдимият Д. отрича да е продавал марихуана на свид.Б., като обяснява, че намерената у него и в дома на
баба му и дядо му марихуана е за лична употреба, а намерената в мазето е
забравена от него там от около година. В последната си дума моли да бъде
оправдан.
От
фактическа страна съдът прие за установени следните обстоятелства:
В ОД на МВР – Варна, група
„Наркотици” през м.май 2014 г. била получена оперативна информация, че подс.Д. продавал наркотично вещество - марихуана от дома си.
За да проверят сигнала, на
16.05.2014 г. полицейските служители - свидетелите А. и К. предприели действия
по наблюдение на адреса, на който живеел подс.Д. ***6.
Наблюдавали входа на блока около 20 минути, през които във входа влязла
възрастна жена, мъж който си поправял л.а
влизал и излизал от входа неаколкократно,
излязло и дете, което отивало на училище.
В 14.38 часа на 16.05.2014 г. свид.
К.Б., който бил студент V курс дентална медицина, се
обадил на мобилния телефон, използван от подс. Д. и
поискал да закупи марихуана за една цигара. Свид. Б.
купувал периодично по един - два пъти месечно марихуана за по една цигара от Д.,
като винаги заплащал за нея сума от 10 лв. Б. винаги предварително се обаждал
по телефона, а щом приближал адреса, на който живеел Д., му прозвънявал отново,
като сигнал кога последният да слезе пред входа на блока и да се срещнат.
Свидетелите А. и К. забелязали, че свид.
Б. носел кашонче, което оставил на земята когато
застанал пред входа на блока и започнал да чака, а в ръцете си държал мобилен
телефон. Бил нервен, суетял се, сновял напред-назад около 5 минути, което
навело А. и К. на предположението, че Б. е потенциален купувач на наркотично
вещество.
Подс.Д. се появил от вътрешността на
входа и отворил входната врата. Тогава двамата със свид.Б.
се здрависали и влезли във входа на блока.
От мястото където се намирали свидетелите К. и А.
нямали възможност да видят какво се случва вътре във входа по време на срещата
между Д. и Б..
Вътре във входа, Б. дал на Д. банкнота от 20 лв, а Д. му дал пакетче с трева-марихуана и му върнал ресто
от 10 лева. След това Б. излязъл от входа, а непосредствено след него излязъл и
Д..
Свидетелят Б. тръгнал към близкото кръстовище, и на ул.
„Г. Раковски" бил спрян за проверка от свид.К.,
който тръгнал след него. При извършената проверка К. установил, че в джоба си Б.
носел кутия с цигари, между които имало и пакетче с тревна маса, за която
предположил, че е марихуана предвид специфичната й миризма и вида й. От
разговора със свид.Б., полицейският служител разбрал,
че Б. е купил марихуаната от момче, което се казва И., като Б. дори предложил
да го заведе до мястото, кадето малко преди това се
бил срещнал с И.. Б. бил много разстроен и през цялото време плачел, като
обяснил, че се притеснява за образованието си, че му е напрегнато около сесията
и т.н.
През това време свид.А. настигнал в
градинката срещу входа на блока, в който живеел подс.Д.,
легитимирал му се, при което последният изхвърлил на земята саморъчно свитата
цигара, която държал. А. го попитал какво е изхвърлил и Д. обяснил, че това
било цигара марихуана и я е изхвърлил защото се уплашил.
Свидетелите А. и К. провели помежду си тел.разговор, в
който се информирали един друг за установеното при проверката на двете лица,
след което повикали дежурния разследващ полицай от ОД на МВР – Варна.
Докато чакали да започнат действията по разследване, свид. А. разговарял с подс. Д.,
който му съобщил, че не купувал марихуана в големи количества, тъй като имал
условна присъда, но имал малко количество в избеното помещение и една главичка
в апартамента и изразил женалие да ги предаде
доброволно.
Изхвърлената от Д. цигара била иззета при извършения
оглед на местопроизшествието - градинка, разположена срещу бл.26 на ул. „Ангел
Кънчев" в гр. Варна.
С протокол от 16.05.2014 г. свид.
Б. доброволно предал закупената от него цигара марихуана, като в протокола за
доброволно предаване написал „Това е марихуаната, която купих от И. днес. Тя е
за една цигара”.
С протокол от 16.05.2014 г. в апартамент № 72 на ул.
„Ангел Кънчев" в гр. Варна № 26, ет.7 Д. доброволно предал на разследващия
полицай едно топче суха зелена тревиста маса и мобилен телефон Нокия, а в избеното помещение на блока с протокол от същата
дата доброволно предал сгъната рекламна брошура, съдържаща суха зелена тревиста
маса и прозрачно полиетиленово пликче със
самозалепваща се лента, съдържащо суха зелена тревиста маса.
От
заключението на изготвената физико-химическа експертиза се установява, че предадената
от свид. Б. зелена тревиста маса представлява
високорисково наркотично вещество -марихуана с нетно тегло 0.50 гр. със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
5.65%. Тревистата маса, предадена от подс.Д. с
протоколи за доброволно предаване и саморъчно свитата цигара, иззета с протокол
за оглед на местопроизшествие също представляват високорисково наркотично
вещество марихуана както следва: 0.35 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4.2 %, 0.24 гр. със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 6.6 % , 0.08 гр. със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
6.5% и 0.47 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
7.9 %.
Съгласно
приложение № 2 към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. левовата
равностойност на 1 грам марихуана е 6 лева.
От заключението на назначената СПЕ се установява, че подс.Д. не страда от психично заболяване или зависимост към
психоактивни вещества. При него е налице вредна употреба на марихуана, към момента
на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съдът кредитира изготвените
по делото заключения по назначените експертизи като обективни и компетентно
дадени.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства:
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, протоколи за доброволно
предаване, протокол за обиск, физико-химическа експертиза, СПЕ, обяснения на
подсъдимия, свидетелски показания, справки, справка за съдимост и др.
При формиране на решението
си съдът, прие следното:
Безспорно за предмета на
доказване по делото е, че подсъдимият е държал високорисково наркотично
вещество, а именно марихуана както
следва: 0.35 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
4.2 %, 0.24 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
6.6 % , 0.08 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
6.5% и 0.47 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
7.9 %, както и 0.50 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
5.65%, като последната /0.50 гр./ е разпространил на свид.Б..
Подсъдимият не отрича, че марихуаната е била в
неговата фактическа власт, с изключение на 0.50 гр. със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 5.65%, установена у свид.Б.. Подсъдимият не оспорва обстоятелството, че е владял останалото
наркотичното вещество до момента на предаването, респ. изземването му. Това
обстоятелство се установява и от протоколите за извършване на съответните
процесуални действия – доброволно предаване и оглед.
Нелогично и неподкрепено от
доказателства по делото е твърдението на подс.Д., че
наркотичното вещество е за лични нужди, тъй като, ако беше предназначено за
лична употреба, то нямаше да бъде разпределено на различни места из жилището и
избеното помещение и нямаше да бъде установено определено количество от него у свид.Б. /за една цигара според последния/ малко след
срещата им, на която е станала продажбата на марихуаната, за което пък разказва
самият Б. в хода на ДП.
Употребата и продажбата на
наркотични вещества от подс.Д. е станало негов начин
на живот, имайки предвид, че освен за себе си е купувал и препродавал малки
количества наркотичното вещество-марихуана на други лица, което обстоятелство
се установява, както частично от неговите обяснения, така и от показанията на
разпитаните по делото свидетели Б., К. и А., а и от изисканите от съда и
приложени към материалите по делото Заповед за задържане на лице и протокол за
личен обиск на подс.Д. от 16.05.2014 г. От този
протокол се установява, че при извършения обиск на Д. у него са намерени
парични знаци, между които и банкнота от 20 лева, която е получил от свид.Б. при продажбата на марихуана
с нетно тегло 0.50 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
5.65%.
Свид.Б. е знаел за тази дейност
на Д., тъй като в продължение на около половин година периодично си е купувал
от него марихуана. Именно за да купи марихуана за една цигара той се е срещнал
с Д. и на инкриминираната дата.
В тази връзка анализирайки
показанията на свид.Б., дадени в хода на съдебното
следствие и на ДП, съдът съобрази следното:
Показанията, дадени от този
свидетел в хода на ДП и то в деня на извършване на престъплението с в пълен
унисон с тези на двамата полицейски служители, които пък от своя страна остават
непроменени и пред съда и съдът ги кредитира като напълно последователни,
логични и добросъвестни.
Отделно от това Б. е предал
доброволно притежаваната от него марихуана, нещо повече - саморъчно е записал в
протокола за доброводно предаване, че я е купил от И. в деня на предаването й –
16.05.2014 г.
При
разпита му на ДП е обяснил начина, по който по принцип се свързва с подс.Д. когато желае да си купи марихуана. Разказал е също,
че на инкриминираната дата отново се е обадил на подсъдимия и са се уговорили
за продажбата, този разговор е фиксиран като час на провеждане и времетраене от
справка за проведените на 16.05.2014 г. разговори, изготвена от „Космо България
Мобайл” ЕАД – София изх.№ 11736/02.06.2014 г. относно моб.номер
**********, собственост на подс.Д..
На
ДП свид.Б. е обяснил, че е дал на подсъдимия банкнота
от 20 лв. за марихуаната, а Д. му е върнал ресто от 10 лв. От протокола за личен обиск на подс.Д. от 16.05.2014 г. се установява, че при извършения
обиск на Д. у него са намерени парични знаци, между които и банкнота от 20
лева, което също потвърждава показанията на Б. от ДП.
От друга страна при
проведените очни ставки между свидетелите К. и А. и Б., последният уклончиво и
неубедително твърди, че не си спомня какво конкретно е казал при спирането му
за проверка на 16.05.2014 г. защото бил шокиран от ситуацията, в която е
попаднал, както и че полицаят не му е „оказвал никакво влияние, за да го
стресира”..., докато при разпита му пред съда, проведен в същото с.з. заявява,
че е ”усетил натиск от страна на полицаите” и затова ги е разказал така нещата.
Съдът съобрази също така и
обстоятелството, че свид.Б. отрича да е писал нещо в
полицията, но при предявяване на протокола за доброволно предаване /л.6 от ДП/
заявява, че почерка е негов, съответно и подписа е негов, но „не бил прочел
какво подписва”...
Тези твърдения освен, че са
лишени от всякаква логика са и абсурдни.
Нелогични са показанията на свид.Б., дадени в хода на съдебното следствие, че е отишъл
при подсъдимия да си разменят части за плейстейшън,
тъй като в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират с показанията
му, дадени на ДП, където въобще не е споменавал за играта.
Съдът не кредитира
показанията на свид.Б., дадени в с.з., тъй като те са
изолирани и противоречат изцяло на показанията, дадени от него в хода на ДП, с
показанията на свидетелите А. и К., и останалия събран по делото доказателствен материал – протоколи за доброволно предаване
/л.6 от ДП/, за личен обиск на подс.Д. от 16.05.2014
г. и др.
Съдът не кредитира и показанията на свидетелите Д. и К.. При разпитите им на ДП двамата твърдят, че
след 14 ч. на 16.05.2014 г., заедно с подс.Д. са
стояли пред входа на блока, в който живее последният, след известно време
влезли във входа на блока, извикали асансьора и точто
тогава се появил свид.Б.. Д. и К. задържали
асансьора, а Д. слязъл и му отворил, поканил го да влезе, но Б. бързал и
отказал. Говорили за плейстейшъна и момчето си
тръгнало, като Д. им казал да се качват, а той ще отиде до магазина. Двамата се
качили в апартамента, а Д. излязъл от входа на блока.
В съдебно заседание свид.Д.
твърди, че тримата с подсъдимия и свид.К. са щели да ходат до магазина и когато са били до асансьора на първия
етаж са видели свид.Б. пред входа, тогава Д. им е
казал да се качват в апартамента, а той ще отиде сам до магазина. В с.з.
свидетелката твърди, че не е присъствала до края на срещата между Д. и Б..
Съдът
намира, че на показанията на тези свидетели не следва да се дава вяра, тъй като
същите са в пълно противоречие с показанията на свидетели К. и А.. Според
последните във входа на блока, в който живее подс.Д.
и който те са наблюдавали /от 10 минути, според свид.А.
и от 20-30 мин., според свид.К./ преди да пристигне свид.Б. не е влизал нито един от тримата /Д., К. или Д./.
Безспорно след като са наблюдавали входа, именно за да проверят сигнала за
разпространение на наркотични вещества от Д., то полицейските служители щяха да
го забележат, ако беше влизал или излизал от входа преди да се появи Б..
Освен
това свид.Д. е в интимни отношения с подс.Д., а свид.К. е негов
приятел.
Нещо
повече в с.з. показанията на Д. се променят с оглед и защитната позиция на
подсъдимия в посока не, че са влизали във входа и отивали към апартамента, а че
са излизали от входа, за да отидат до магазина. Същата не е способна да обясни
в кой момент се е появил приятелят им свид.К. -
сутринта, по обяд или по др. време, налице са и противоречия в показанията й и
относно обстоятелствата кога си е легнала да спи, кога се е събудила и кой е
бил в апартамента по това време...
Предвид
изложените съображения, съдът намира, че е
налице както фактическа, така и логическа връзка между събраните по
делото доказателства - свидетелските показания и заключенията на изготвените
експертизи, водеща недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от
подсъдимия по начина, описан в обвинителния акт.
След като прецени всички
доказателства релевантни по делото, съдът призна подсъдимия И.Б.Д. за виновен в извършване на престъпление
по чл.354 а,
ал.1 от НК, тъй като на 16.05.2014
г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество: марихуана с
общо нетно тегло 1,64 грама,
от които както следва : 0.50гр. със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
5,65%, 0,47 гр.
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
7,9 %, 0,35гр. със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
4,2 %, 0,24гр. със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
6,6 %, 0,08гр. със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
6,5 %, всичко на обща стойност 9,84лева / девет лева и осемдесет и четири
стотинки/, с цел разпространение и на 16.05.2014г. в гр. Варна разпространил на
К.С.Б. високорисково наркотично вещество- марихуана с
общо нетно тегло 0.50 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
5,65%, на стойност 3.00 / три/ лева.
Правните съображения на съда
са следните:
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че подсъдимият е осъществил две от формите на
изпълнителното деяние на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК, а именно държал
и разпространил наркотични вещества - той е извършил система от действия под
контрола на съзнанието си, насочени към осъществяване на фактическа власт върху
инкриминираните наркотични вещества с цел последващо
разпространение, като с част от тези наркотични вещества в последствие се е
разпоредил, продавайки я на свид.Б..
Марихуаната е забранено за
свободна продажба високо рисково вещество по смисъла на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. Тя е включена в
Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите, като за държането й подсъдимия не е
разполагал със съответното разрешение.
Обект на престъплението са
обществени отношения, свързани със защита на здравето на гражданите.
От обективна страна деянието
е осъществено чрез действия.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е
искал те да настъпят. Действията на подсъдимия показват, че в съзнанието му са
били оформени представи за това, че държи и разпространява наркотични вещества
без да има разрешение за това, като пряката цел е била тяхното разпространение.
Подсъдимият е осъждан към
момента на извършване на настоящото престъпление, с влязъл в сила на 27.03.2014
г. съдебен акт по НОХД № 283/2014 г., по което за престъпление по чл.354а, ал.1
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три години.
Съдът, като прецени степента
на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, подбудите за извършването
на деянието, за да определи наказанието за извършеното от него престъпление,
взе предвид следните обстоятелства:
Степента на обществена
опасност на деянието е сравнително висока - засегнати са обществени отношения
поставени под особен режим на закрила.
Личността на подсъдимия Д. също
е със сравнително висока степен на обществена опасност с оглед данните за
съдебното му минало.
От друга страна той е на
сравнително млада възраст - 27 години, оказал е съдействие на разследващите
органи и доброволно е предал дължаното наркотично вещество, с добри
характеристични данни по местоживеене и полага грижи за болните си възрастни
баба и дядо, поради които факти
съдът счете, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
поради което съдът определи наказанието лишаване от свобода в минималния
предвиден от закона размер, а именно за срок
от две години, изтърпяването на основание чл.61, т.2, вр.
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва започне при първоначален строг режим в затвор.
Съдът намира, че за
постигане на целите на наказателната репресия, визирани в чл.36 от НК, така
определеното наказание по най-добър начин ще изиграе своя поправителен ефект по
отношение на подсъдимия Станков, а и спрямо останалите членове на обществото.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна предварителното задържане, считано от 16.05.2014 г. до
влизане в сила на присъдата.
Съдът
незаконосъобразно не е наложил кумулативно предвиденото наказание глоба.
С оглед обстоятелството, че подс.Д. е извършил деянието предмет на разследване по ностоящото дело в изпитателния срок на предходното му
осъждане, на основание чл.68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение отложеното
наказание по НОХД № 283/2014 год. на ВОС, в размер на една година лишаване от свобода,
като определи строг режим при изпълнение на наказанието, което да се изтърпи в
затвор.
Съдът, на основание чл.354а, ал.6 от НК постанови отнемане
на предмета на престъплението – наркотични вещества, намиращи се на
съхранение в Централно митническо
управление, отдел „МРР-НОП"-София по протокол № 32530/25.06.2014 г., като
след влизане на
присъдата в сила същите да бъдат унищожени.
Съдът
постанови отнемане в полза на Държавата
на ВД по делото Мобилен
телефон „Нокиа” с ИМЕИ № 35982901446785S и СИМ карта
с № 89359-650100704249953, а ВД опаковки от наркотични вещества, след влизане на присъдата в сила да
бъдат унищожени.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът възложи на подсъдимия
направените деловодни разноски.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС: