Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 06.08.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Бисерка Василева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 357 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.186,
ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Аутостайл мания“ ЕООД против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 174-ФК/16.05.2019 г., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която,
на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – магазин
за авточасти, стопанисван от жалбоподателя, находящ се в гр.Русе, ул.“Райко
Даскалов“ № 21 и е забранен достъпът до обекта за срок от 10 дни. В жалбата се
развиват оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради съществено
нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с неспазване
изискванията за мотивирането му, противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона – основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед №
ЗЦУ-928/05.07.2018 г. на главен секретар на НАП и заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП. На съда е служебно известно, че с
последната заповед е определено началниците на отдели “Оперативни дейности” в
дирекция “Оперативни дейности” в ГД “Фискален контрол” при ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Оспореният акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма като при издаването му не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.
Предвид
редакцията на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, компетентният орган
по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна
административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което
не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден
по установения за това ред. Смисловото и граматическо тълкуване на цитираната
норма налагат извода, че във всеки един случай на констатирано нарушение на
реда за отчитане на продажбите в търговски обект, административният орган
действа при обвързана компетентност, т.е. констатира ли такъв вид нарушение той
е длъжен да наложи принудителна мярка (в този смисъл вж. решение № 1929 от
13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от
4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от
19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2018 г., I о. и др.). Следователно
свободата на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се
отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя се
налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна
самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се забранява
достъпът до него.
В т.2 от
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието,
че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по
свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от
няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на
административния акт. В случая такова нарушение не е допуснато. Макар и по –
общи като съдържание, в заповедта са изложени мотиви относно избраната
продължителност на мярката като по този начин е удовлетворено изискването на
чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Към органите по приходите не
следва да бъдат поставяни неизпълними условия за мотивиране всеки път по
различен начин на постановените заповеди за налагане на ПАМ, тъй като те често
касаят практически идентични случаи, които съгласно закона следва да бъдат
третирани еднакво – чл.8, ал.2 от АПК. Противното би означавало, по съображения
за контрол за законосъобразност върху определената продължителност на срока на
мярката, на органа по приходите да бъде отнета възможността да осъществява
вменените му контролни правомощия. Така е и в разглеждания случай, който по
нищо не се отличава от типичното нарушение по чл.25, ал.1 вр. ал.3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., представляващо неиздаване на фискална касова бележка, за
което, съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, се налага оспорената мярка,
нито като начин на извършване, нито като правно и фактическо положение на
санкционирания търговец.
Нарушението се
установява от протокол за извършена проверка № 0306860/09.05.2019 г., който е
подписан от органа по приходите и от управителя на търговското дружество –
жалбоподател, поради което се ползва с презумптивна доказателствена сила
съгласно чл.50 от ДОПК досежно отразените в него фактически констатации и
конкретно по отношение на факта на неиздаване от жалбоподателя на фискална
касова бележка при извършената от органите по приходите контролна покупка.
Според отразеното в протокола при извършената на 09.05.2019
г., в 15:53 часа, покупка на 1 бр.течност за чистачки на стойност 1,90 лева не
е била издадена фискална касова бележка от наличното и въведено в експлоатация
фискално устройство с мобилна дистанционна връзка с НАП. В мотивите към
заповедта за налагане на ПАМ е отразено и следното:“За извършената контролна
покупка е издадена касова бележка след легитимация на инспекторите по
приходите, извършващи проверката“. Според процесуалния представител на
ответника по жалбата се касае до грешка, тъй като всъщност фискална касова
бележка в случая въобще не е била издавана, респ. дори да се приеме, че такава
е била издадена, то това не заличава факта на извършеното нарушение, доколкото
е отбелязано, че това е станало едва след легитимацията на извършващите
проверката служители, а не по времето, когато те са извършвали покупката в
качеството на клиенти на магазина. Самият жалбоподател, чрез процесуалния си
представител, заявява, че оспорва заповедта в частта по отношение на
констатацията за издадена фискална бележка след легитимацията на органите по
приходите. При това положение, доколкото издаването на фискална касова бележка,
макар и след тяхната легитимация, не се установява от доказателствата по делото
– не е отразена в изведения на хартиен носител КЛЕН (контролна лента на
електронен носител) и в протокола за извършената проверка, съдът приема, че
такава в действителност не е била издавана. Този извод не се разколебава
предвид факта, че установената при проверката касова наличност в размер на 574
лева съответства на сумата по дневния отчет (същата включва 464 лева - платени
в брой от клиенти и 110 лева – служебно въведена сума). Обстоятелството, че не е установена разлика
между фактическата касова наличност и регистрираната от фискалното устройство
сума по дневния отчет само по себе си не е достатъчно, за да опровергае
констатацията за неиздадена касова бележка (в този смисъл решение № 5707 от
16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 786/2019 г., VIII о., решение № 10648 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2019 г., VIII о. и
др.). Възможно и житейски Житейски логично е, с цел избягване на евентуална
констатация за разминаване между двете стойности, заплатената при контролната
покупка в брой цена на стоката да не е била вложена в касата, а да се съхранява
у самия касиер, което обстоятелство, както подчертава и процесуалният
представител на ответника по жалбата, няма как да бъде установено при
проверката, тъй като органите по приходите не разполагат с полицейски правомощия
да извършват личен обиск (арг. и от чл.42, ал.1 от ДОПК, според който за целите
на ревизията или проверката може да бъде извършено претърсване и изземване в
подлежащ на контрол обект от органите на МВР по реда на НПК, но не и личен обиск
на лице).
Не е нарушен и
принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Както беше посочено, при извършената
проверка безспорно е установено нарушение на данъчното законодателство, а
обстоятелството, каква е стойността на покупката, за която не е издадена фискална
бележка, е неотносимо към факта на нарушението. Срокът на мярката от 10 дни
кореспондира на установените по делото обстоятелства, при които то е извършено.
Следователно оспорената заповед е постановена както в съответствие с приложимия
материален закон, но така също и с неговата цел. Процесната принудителната
мярка съответства на чл.22 от ЗАНН - има превантивен характер, като целта й е
да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни противоправни
деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици от тях, като по този
начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна
отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на обективно
данъчно облагане и бюджетни приходи. По изложените съображения съдът намира
жалбата неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
Ответникът по жалбата е бил представляван
от юрисконсулт в производството по делото, но не е направил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Присъждането на разноските е
подчинено на диспозитивното начало като самият закон – чл.81 от ГПК вр.чл.144
от АПК предвижда, че не е достатъчно такива да са направени, респ. страната да
е била представлявана от юрисконсулт, а е необходимо да има и искане за тяхното
присъждане. Поради липсата на такова искане, юрисконсултско възнаграждение в
полза на ответника по жалбата не следва да бъде присъждано.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Аутостайл мания“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Райко
Даскалов“ № 21, представлявано от управителя Р.П.И., против заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 174-ФК/16.05.2019 г., издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект“ – магазин за авточасти, находящ се в гр.Русе, ул.“Райко
Даскалов“ № 21 и е забранен достъпът до обекта за срок от 10 дни.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: