№ 453
гр. Стара Загора, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20255530202155 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 25-1228-001847 от
11.06.2025 година на Началник Група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна
полиция – Стара Загора /упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на МВР/, с което на Б. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл.
174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, като се моли съда същото да бъде
отменено.
Въззиваемият, чрез процесуалния си представител в открито
съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
1
Жалбата е подадена от правоимащо лице, но разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 4028065 от 25.05.2025 година, за това, че на
25.05.2025 година, около 04.10 часа, в област Стара Загора, община Стара
Загора, град Стара Загора, по улица „***“, на кръстовището с ул. „***“, в
посока изток-запад, жалбоподателя управлява лек автомобил марка „***“
модел „**“, с регистрационен номер ****, собственост на „ОББ Интерлийз“
ЕАД – Клон Стара Загора, като водачът управлява МПС след употреба на
алкохол. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN – 0025, като уредът отчита 0,95 промила
алкохол в издишания въздух. Проба номер 06086 е извършена в 04:15 часа на
25.05.2025 г. На водача е издаден талон за медицинско изследване с номер
099808 и седем броя холограмни стикери, отговарящи на номера на талона.
На основание така съставения АУАН е издадено обжалваното
Наказателно постановление, в което е възприета идентична фактическа
обстановка със съставения АУАН. На жалбоподателя за това нарушение са
наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 1000,00 лева и
лишаване от право на управление на МПС за 12 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от Закона за движение по
пътищата на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
На първо място, по делото не се спори, че към момента на
проверката – на 25.05.2025 година жалбоподателят е имал качеството на водач
на лекия автомобил *** с регистрационен номер ****. Това обстоятелство се
доказва и от показанията на полицейските служители – свидетелите М. Н. и
Ж. И.. Така съдът намира, че по отношение на субекта на административното
нарушение е било налице специалното качество, изискуемо от фактическия
състав на чл. 174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, а именно – водач,
съгласно § 6 , т.25 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по
пътищата.
Изпълнителното деяние на разглежданото нарушение се изразява в
управление на моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в
2
кръвта над 0,5 на хиляда. Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба №1/19.07.2017
година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, при извършване на
проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта
се установява с техническо средство. Видно от представената по делото
разпечатка на резултати от техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер ARDN0025, на 25.05.2025 година в 21.26 часа, средството е
отчело резултат 0,95 на хиляда. По делото е представена справка за преминали
последваща проверка анализатори на алкохол в дъха рег. № 3286р—32433, екз.
№3/24.06.2025 година. В нея, в табличен вид, под осми пореден номер е
вписано процесното техническо средство. На жалбоподателя на 25.05.2025
година в 05.00 часа е бил издаден и връчен талон за изследване №272601. Не е
установено по отношение на водача да е било извършено медицинско
изследване, а съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредба №1/19.07.2017 година за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява
въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да
подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения
срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване. Предвид тази разпоредба
съдът приема за доказано изпълнителното деяние на разглеждания
фактически състав на административното нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
Закона за движение по пътищата.
Нарушението по чл. 174, ал.3 от Закона за движението по
пътищата е от категорията на формалните – за довършването му не е
необходимо настъпването на конкретен противоправен резултат.
Нарушението е извършено при форма и вид на вина – пряк умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
Неоснователно се явява възражението в жалбата, че служителят
3
при ОД на МВР, извършил проверката не е разполагал с правоспособност да
тества жалбоподателя с техническо средство. Съгласно чл. 165, ал.1, т.1 ЗДвП
определени от министъра на вътрешните работи служби контролират
спазването на правилата за движение от участниците в движението,
техническата изправност и обезопасяването на товарите на движещите се по
пътя пътни превозни средства, като за целта служебните лица са длъжни да
извършат проверката по безопасен начин, осигурявайки необходимата
видимост, а предвид чл. 165, ал.2 т.6 от Закона за движението по пътищата при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства. Видно
от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., т. 1.3.1 за дейностите по чл. 165 ЗДвП
са определени полицейските органи от ОПП при СДВР и секторите „Пътна
полиция (СПП) в ОД на МВР. От друга страна, съгласно чл. 8, ал.1 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух с доказателствен анализатор се извършва от служители на
Министерството на вътрешните работи (МВР), преминали специализирано
обучение. В конкретния случай обаче, водачът не е тестван с доказателствен
анализатор, по реда на чл.3а от тази наредба, а чрез техническо средство – по
реда на чл. 3 от същата. Ето защо съдът намира, че служителите, извършили
проверката на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя на
процесната дата са действали компетентно, в рамките на предоставените им за
това правомощия.
Неоснователно се явява и възражението за техническа
неизправност на техническото средство, с което е била извършена проверката
на концентрация на алкохол в кръвта. По делото е представена справка рег. №
3286р-32433 /24.06.2025 г. /л. 38 от делото/, в която в табличен вид са изброени
преминалите периодична проверка технически средства за измерване. Под
номер 8 в тази таблица е вписано устройството, използвано при проверката на
процесната дата – ARDN 0025. Установява се, че същото е преминало
периодична проверка на 19.05.2025 г. – непосредствено преди датата на
нарушението
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят
4
действително е извършил вмененото му административно нарушение. В тези
случаи, предвид разпоредбата на чл. 174, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата, нарушителят се наказва с абсолютно определени административни
наказания – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000,00 лева. Именно тези наказания е
наложено на жалбоподателя с атакуваното наказателно постановление, поради
което и обсъждането на вида и размера на наложените наказания се явява
безпредметно.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, съдът не констатира и нарушения,
допуснати при неговото издаване, опорочаващи последното до степен на
незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност –
административнонаказателното обвинение е формулирано достатъчно пълно,
точно и ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере и да организира
адекватно защитата си.
С оглед изложеното съдът, намира че наказателното
постановление в тази му част се явява законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
На основание чл. 63д ЗАНН, следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на административно-наказващия орган
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-1228-001847
от 11.06.2025 година на Началник Група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна
полиция – Стара Загора /упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на МВР/, с което на Б. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл.
174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
ОСЪЖДА Б. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: град Стара Загора,
улица „Сава Силов“ №130, вх.А, ет.3, ап.17 да заплати на ОД на МВР – Стара
Загора сумата в размер на 100,00 лева представляващи сторени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6