Р
Е
Ш Е Н И Е № 403
гр.
Пловдив 06.03.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на шести март две хиляди и петнадесета година в
състав:
Председател: Елена Арнаучкова
Членове:
Пламен Чакалов
Ели Анастасова
като разгледа
докладваното от съдия Чакалов гр. д. № 3689 по описа за 2014г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е разпределение, изготвено по изп. д. № 20137590404641 по
описа на Частен съдебен изпълнител Никола Видев с район на действие – Окръжен
съд Пловдив, за което е съставен протокол от 14.11.2014г.
Жалбоподателят, който е длъжник в изпълнителното производство – Н.Г.А. моли
съда да отмени разпределението, без да сочи конкретни основания за неговата
незаконосъобразност, нито сочи конкретна сума от разпределението, която да
неправилно изчислена, неясна или неправилно подредена като привилегия.
Първоначалният взискател „Банка Пиреос България” АД моли съда да
отхвърли жалбата като неоноватнелна и недоказана.
Съдебният изпълнител дава мотиви, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът като прецени доказателствата по делото и ги прецени с оглед
направените оплаквания в жалбата намери за установено следното:
При служебно извършената проверка на съставеното разпределение по
изпълнителното дело се установи, че притезанието по чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД в
размер на 514.57лв. включва и таксата за битови отпадъци м размер общо на
317.52лв. В съдебната практика (Р. № 1213/12.06.14г. по в. гр. д. № 1802/14г.
на САп.С) е утвърдено схващането, че нормата на чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД не
може да се тълкува разширително, като в този ред на вземания се включи и
таксата за битови отпадъци, защото това вземане е с правна природа, различна от
тази на данъците посочени в обсъжданата норма. Ето защо неправилно съдебният
изпълнител е поставил вземането за такса битови отпадъци в реда вземания по чл.
136, ал.1, т.2 от ЗЗД. Затова вземането на Община Пловдив, ползуващо се с
привилегията по чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД следва да се определи до размера от
197.05лв.
Другото вземане по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД – за разноските по
принудителното изпълнение, изразяващи се такси по ТРР към ЗЧСИ е точно
определено по размер и в тази част жалбата е неоснователна, а останалите
вземания на държавата, които са в размер на 439.79лв. (л.304) са за здравно
осигурителни вноски и правилно са квалифицирани по чл. 136, ал.1, т.6 от ЗЗД.
Изложеното налага извода, че жалбата против разпределението е
основателна в частта, с която се признава вземане за данъци върху имота в
частта, с която се задължава взикателят да внесе сума над размера от 197.05лв.
и тази част разпределението следва да се отмени, а в останалата част жалбата е
неоснователна и разпределението следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпределението изготвено по изп. д. № 20137590404641 по описа
на Частен съдебен изпълнител Никола Видев с район на действие – Окръжен съд
Пловдив, за което е съставен протокол от 14.11.2014г. в частта, с която се
задължава взискателят „Банка Пиреос България” АД, ЕИК ********* да внесе на
присъединения взискател Община Пловдив сума за данък върху продадения имот за
разликата над 197.05лв. до 514.54лв.
ПОТВЪРЖДАВА разпределението в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано в
едноседмичен срок от съобщаването му пред Пловдивския апелативен съд.
Председател:
Членове:1.
2.