РЕШЕНИЕ
№ 187
Ямбол, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол
- I състав, в съдебно заседание
на двадесет и трети октомври
две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ:ДИМИТРИНКА
СТАМАТОВА
При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
административно дело № 20237280700251 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на М.С.Г. ***, против Решение № 63 от 07.08.2023 г. на Директора на ТД на НАП Бургас, с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба вх. № С******-***-******* от 26.07.2023 г. срещу Писмо изх. №
С******-***-*******/15.06.2023 г., издадено от Старши публичен изпълнител при ТД на НАП–Бургас.
В жалбата бланкетно се сочи, че оспореното писмо е незаконосъобразно, поради което подлежи на отмяна, каквото е и направеното от оспорващата искане. В проведеното по делото на 23.10.2023 г. открито съдебно заседание жалбоподателката не се явява, но се представлява от надлежно оправомощен процеусален представител – А.С. от АК - Сливен, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна. В допълнение посочва, че обективираното в процесното писмо волеизявление на публичния изпълнител за непризнаване несеквестируемият характер на субсидиите, получени по банковата сметка, запорирана чрез постановление за налагане на принудителни обезпечителни мерки, наред с разпореждането за изпълнение на тези средства по изпълнителното дело, сочи на извод за наличие на правен интерес от обжалването на това писмо на публичния изпълнител.
Оспорва извода на горестоящия орган за изтекъл преклузивен срок за обжалване предвид обстоятелството, че в оспореното писмо не се съдържа указание какъв е срокът и начинът за неговото обжалване, въпреки наличие на волеизявление, пораждащо правен интерес за обжалване. Иска се отмяната на постановеното решение като незаконосъобразно с присъждане в полза на оспорващата на разноски по списък.
Ответната страна – Директор на ТД на НАП, гр. Бургас, редовно призована, се представлява от редовно упълномощен представител - главен юрисконсулт Д.И. - К., която застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и иска отхвърлянето като неоснователна. Сочи, че правилно решаващият административен орган е приел, че в случая липсва индивидуален административен акт, който следва да бъде разгледан по същество. Твърди, че за да се квалифицира писмото като административен акт, е необходимо молителят за издаването на акта да има право да иска издаването му, а издаващият да е нормативно задължен да издаде акта. В случая жалбоподателката е поискала възстановяване на неправомерно получени според нея по сметките на НАП парични средства. От една страна такива средства не са постъпили по сметката на НАП, а от друга - публичният изпълнител не е органът, който е овластен да възстановява неправомерно получени парични средства по сметки на НАП по реда на чл. 129 от ДОПК. В допълнение се сочи, че жалбоподателката не е спазила предвидения в чл. 266, ал. 1 от ДОПК 7-дневен преклузивен срок за подаването на жалба, предвид извършеното редовно връчване на процесното писмо по реда на чл. 29 от ДОПК. По тези съображения се иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна, респ. – да присъди в полза на ответника направените по делото разноски - възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по
издаване на спорния акт.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и становищата на страните, ЯАС приема за установено следното от фактическа страна:
За принудителното събиране на установени и изискуеми публични вземания срещу М.С.Г. в ТД на НАП, гр. Бургас е образувано Изпълнително дело № *********/2016 г., в хода на което, като взел предвид, че ще се затрудни събирането на вземанията по изпълнителното дело, с постановления за налагане на обезпечителни мерки изх. № С******-***-******* от 18.10.2019 г., изх. № С*****-***-0060009 от 09.09.2020 г. и изх. № С*****-***-0065297 от 27.09. 2022 г., на основание чл. 200
и чл. 202, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1 - 3 от ДОПК, публичният изпълнител наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ/доставчик на платежни услуги „ДСК“ АД, по които титуляр е жалбоподателката, в размери, както следва: на 3 250,32 лева, на 2 955,76 лева и на
4 025,65 лева. Публичният изпълнител на НАП изпратил до банката запорни съобщения изх. № С*****-***-0093807/18.10.2019 г., изх. № С******-***-0040843/09.09.2020 г. и изх. №
С******-***-0055154/27.09.2022 г., издадени на основание чл. 202, ал. 1 и ал. 7 от ДОПК. Публичният изпълнител на НАП издал и изпратил на Банка „ДСК“ АД: на 06.11.2019 г. с изх. №
С******-***-0056562/06.11.2019 г. Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № ******-***-0093807/18.10.2019 г.; на 09.09.2020 г. с изх. № С******-***-0029806/09.09.2020 г.
Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № С******-***-0093807/18.10.2019 г. и на 03.10.2022 г. изх. № С******-***-0037437 03.10.2020 г. Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № С******-***-0055154/27.09.2022 г.
На 07.06.2023 г. оспорващата подала в ТД на НАП, гр. Бургас, ИРМ „Събиране“, офис Ямбол Молба вх. № С******-***-0280436/07.06.2023 г., в която посочила, че на 28.04.2023 г. по банковите сметки в Банка „ДСК“ АД е постъпила парична сума в размер на 4 460 лева, преведена от ДФ „Земеделие“ с основание „Подкрепа ликвидност 2023“. Посочено е в молбата, че сумата е несеквестируема, като е отправено искане същата да бъде върната по банковата сметка, а публичният изпълнител да укаже на банката изрично, че паричните средства, платени като субсидии от ДФ „Земеделие“, не могат да послужат за принудителното изпълнение на запора.
В отговор на молбата публичният изпълнител изпратил Писмо изх. № С******-***-0014175 от 15.06.2023 г., с което М.Г. в качеството на длъжник по посоченото изпълнително дело е уведомена за предприети от страна на публичния изпълнител на НАП действия по принудително изпълнение и се посочва, че в чл. 213 от ДОПК е налице специална и изчерпателна регламентация относно несеквестируеми средства/доходи на длъжника, която не включва средствата от субсидии. По изпълнителното дело в резултат на наложените в Банка „ДСК“ АД запори няма постъпили суми. Писмото е надлежно връчено на жалбоподателката на 28.06.2023 г.
Оспорващата подала пред горестоящия орган жалба вх. № С******-***-******* от 26.07.2023 г., с която са оспорени действията на публичния изпълнител по ИД № *********/2016 г. по описа на ТД на НАП, гр. Бургас, обективирани в Писмо изх. № С******-***-*******/15.06.2023 г. В жалбата са изложени твърдения, че по същество писмото представлява отказ да се признае несеквестируемия характер на получените от Г. субсидии от ДФЗ, изплатени по запорираната от публичния изпълнител банкова сметка *** „ДСК“ АД. Счита се за неправилно и незаконосъобразно извършеното действие на публичния изпълнител поради това, че постъпилите по банковата сметка суми са преведени от ДФЗ с основание „подкрепа ликвидност 2023“ и представляват безвъзмездна помощ от държавния и европейския бюджети и като субсидии, насочени към подпомагане на земеделските производители, са несеквестируеми на основание чл. 11 от Регламент (ЕС)№ 1306/2013 г. и чл. 100, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния бюджет за 2022 г., в сила към момента на издаване на оспореното писмо. Поискано е от решаващия административен орган да отмени изцяло извършеното действие на публичния изпълнител като неправилно и незаконосъобразно, както и да укаже на публичния изпълнител да коригира запорните съобщения до Банка „ДСК“ по ИД и да уведоми банката, че не се запорират получените суми от субсидии.
Директорът на ТД на НАП, гр. Бургас се произнесъл по жалбата с оспорното Решение № ** от 07.08.2023 г., с което на основание чл. 267, ал. 1, т. 6 от ДОПК я оставил без разглеждане поради процесуалната недопустимост при излагане на подробни съображения. Актът е надлежно връчен на оспорващата на 22.08.2023 г., а жалбата против него е депозирана чрез административния орган до съда, въз основа на което е образувано и настоящото съдебно производство.
При горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол е Решение № 63 от 07.08.2023 г. на Директора на ТД на НАП, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от М.С.Г. жалба срещу Писмо изх. № С******-***-*******/15.06.2023 г. на Старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, с което Г. в качеството на длъжник по изпълнително дело е уведомена за предприети от страна на публичния изпълнител на НАП действия по принудително изпълнение, както и че няма постъпили суми по изпълнителното дело в резултат на наложените в Банка „ДСК“ АД запори, като е посочено още, че запорираната сума, съставляваща средства от субсидии, не е несеквестируема по аргумент от чл. 213 от ДОПК.
Както се посочи по-горе, жалбоподателката е уведомена за оспореното решение на 22.08.2023 г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 29.08.2023 г., т.е. в законоустановения седемдневен срок, от страна - адресат на акта и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 268 от ДОПК, следователно е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя се преценя като неоснователна предвид следното:
По силата на чл. 17, ал. 1, т. 8 от ДОПК задължените лица имат право да обжалват всички актове и действия на органите по приходите и публичните изпълнители, с които се засягат техни законни права и интереси, по реда, предвиден в този кодекс. Видно от цитираното, задължените лица имат право да оспорват всички действия, с които се засягат техни законни права и интереси, но по реда, предвиден в ДОПК, където изрично са записани случаите, при които кодексът предвижда ред и съответно - кои действия на органите по приходите и на публичните изпълнители подлежат на оспорване. Такива са например действията по обезпечаване на доказателства по чл. 40 от ДОПК, за които редът за оспорване е разписан в чл. 41 от ДОПК; действията по извършване на контрол върху стоки с висок фискален риск по чл. 127а – 127е от ДОПК, които се оспорват по предвидения в чл. 127ж от ДОПК ред. Такива са и действията на публичния изпълнител при налагането на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 от ДОПК, които се оспорват по предвидения в чл. 197 от ДОПК; действия, които да подлежат на оспорване и за които е предвиден ред и правила за оспорване, има разписани и при защитата срещу принудителното изпълнение при събирането на публични вземания по чл. 266 от ДОПК. Сочената разпоредба на чл. 17, ал. 1, т. 8 от ДОПК предполага и наличието на пряк и непосредствен правен интерес от обжалване, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на административния и съдебния контрол. В този смисъл подлежащите на оспорване по реда на чл. 266 от ДОПК актове трябва да представляват индивидуални административни актове по чл. 21 от АПК, за да има интерес от оспорването им.За възникване правото на оспорване е достатъчен фактът на ограничаване правната сфера на подателя на оспорването.
В Дял четвърти „Събиране на публичните вземания“, Глава двадесет и пета „Принудително изпълнение“ от ДОПК е разписан редът по принудително изпълнение на публичните вземания, като в Раздел IV „Действия“ детайлно са регламентирани съответните действия, които следва да бъдат предприети, когато дължимото публично вземане не бъде платено в срок. Видно от съдържанието на посочената нормативна уредба, акт от категорията на процесния не е посочен сред издаваните от публичните изпълнители такива съобразно разписаното в нормата на чл. 226 от ДОПК. Следователно, спорното писмо не би могло да се отнесе към категорията действия/актове, за които се отнася чл. 17, ал. 1, т. 8 от ДОПК, като в ДОПК не е предвиден и ред за оспорване на такива действия/актове.
Съдът намира за правилен изводът на решаващия орган, че Писмо изх. № С******-***-0014175/ 15.06.2023 г. на Старши публичен изпълнител на НАП е акт на публичен изпълнител, но същият не носи белезите на индивидуален административен акт в нито една от хипотезите по чл. 21 от АПК, който да подлежи на оспорване по административен ред, както и че не попада сред посочените в чл. 226 от ДОПК актове. Действително, както правилно е посочено и в оспореното решение, изготвеният от публичния изпълнител отговор няма характер на властническо волеизявление, което едностранно да породи или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателката, тъй като се касае за уведомително изявление на администрацията. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че към момента на издаване на процесното писмо няма постъпили суми по изпълнителното дело в резултат на наложените по банковите сметки на оспорващата в Банка „ДСК“ АД запори, включително и спорната сума, която оспорващата счита за несеквестируема. При това положение правилен и законосъобразен е изводът на административния орган, че не е налице индивидуален административен акт, върху който да се осъществи контрол, т.е. липсва годен предмет на обжалване, съответно - за жалбоподателката липсва правно защитен интерес да иска отмяната му. Следователно, жалбата, инициирала административния контрол за законосъобразност пред горестоящия орган, действително се явява недопустима за разглеждане по същество.
Доколкото жалбоподателката твърди, че с процесното писмо се засягат нейни права и интереси, тъй като в същото е волеизявление на публичния изпълнител за непризнаване несеквестируемият характер на субсидиите, получени по банковата сметка, запорирана чрез постановление за налагане на принудителни обезпечителни мерки, и предвид наличието на разпореждане за изпълнение на тези средства по изпълнителното дело, то следва да се има предвид, че действително, както сочи процесуалният представител на ответника в проведеното по делото открито съдебно заседание, публичният изпълнител не е органът, който е овластен да възстановява неправомерно получени парични средства по сметки на НАП – компетентният за това орган е съответният орган по приходите, като редът за това е разписан в чл. 128 и следващите от ДОПК и защитата би могла да се реализира именно в това производство.
На следващо място, ако все пак се приеме за вярна тезата, че процесното писмо носи белезите на административен акт, то правилен и законосъобразен е изводът на горестоящия орган за недопустимост на жалбата поради просрочие на оспорването в разписания в чл. 266. ал. 1 от ДОПК преклузивен седемдневен срок. Съобразно регламентацията на цитираната разпоредба, действията на ПИ могат да бъдат обжалвани от длъжника пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, чрез подаване на жалба в 7-дневен срок от извършване на действието - ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, съответно - от деня на съобщението в останалите случаи. В случая оспореното писмо е връчено на 28.06.202З г., а жалбата против него е депозирана на 26.07.2023 г., т.е. близо месец след съобщаването му. Следователно, пропускането на установeния от закона преклузивен срок за обжалване, както правилно е посочено и в процесното решение, погасява правото на жалба пред административния орган, респ. подадената по-късно жалба не следва да бъде разглеждана по същество. Доколкото обаче, както се посочи по-горе, в случая се касае до уведомително изявление на администрацията, а не за административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, то непосочването на данни за начина и срока на обжалване на процесното писмо не би могло да обоснове наличие на хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК.
В заключение, настоящият състав намира, че оспореното в това производство Решение № ** от 07.08.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас е законосъобразно, издадено при правилното приложение на закона. В тази връзка намира оспорването за неоснователно, поради което то следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора и с оглед своевременно направеното от процесуалния представител на ответната страна искане за разноски, в полза на ответника следва да се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева, определен в чл. 24, изречение второ от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Г. ***, против Решение
№ ** от 07.08.2023 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас, с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба вх. № С******-***-******* от 26.07.2023 г. срещу Писмо изх. №
С******-***-*******/15.06.2023 г., издадено от Старши публичен изпълнител при ТД на НАП–Бургас.
ОСЪЖДА М.С.Г. ***, със съдебен адрес:***, офис 7, адвокат А.С. от АК-Сливен, да заплати на ТД НА НАП, ГР. БУРГАС разноски в размер на 100 (сто) лева.
По аргумент от чл. 268, ал. 2 от ДОПК, решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете