РЕШЕНИЕ
№ 11520
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.ОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110130842 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 10.10.2023 г., подадена от
*************** срещу С. Н. В..
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
24.08.2017 г. между *************** ЕАД и С. Н. В. е сключен Договор №
1071893924082017-41402363, съгласно който на абоната се предоставят услуги за
мобилен номер **********, с абонаментен план „SMART U”, на промоционална
абонаментна такса в размер на 44,99 лв., както и услуги за мобилен номер **********,
с абонаментен план „VIVACOM i-Traffic XS”, на цена от 6,99 лв. за месец. Твърди
наличието на неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, като
сочи че същият не е заплатил цената на предоставените мобилни услуги, обективирана
в издадените фактура № **********/01.09.2017 г., фактура № **********/01.10.2017 г.
и фактура № **********/01.11.2017 г. Общата стойност на вземанията по издадените
фактури възлизала на стойност 164,68 лева. Излага доводи относно наличието на
основания за начисляване на лихва за забава върху стойността на главните вземания по
издадените фактури, като сочи че ответникът е изпаднал в забава за плащане, считано
от деня следващ падежа на всяка от посочените фактури, отбелязан в документа като
краен срок на плащане. Сочи, че сборът от дължимите мораторни лихви върху всяка от
главниците по процесните фактури, считано от датата на падежа им до 30.06.2020 г., е
на стойност 45,17 лева. Процесуалната си легитимация за предявяване на настоящите
искове извежда при твърдение, че на 16.10.2018 г. *************** ЕАД e сключила
договор за прехвърляне на процесните вземания със ***************, по силата на
който дружеството – цесионер придобило вземанията по всички горепосочени
фактури, като цесионерът от своя страна, 26.08.2019 г., цедира процесните вземания в
1
полза на ***************. Излага доводи, че по отношение на процесните вземания е
налице издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.55026/2020 г. по описа на Сoфийски районен съд, 161 състав, срещу която
ответникът е възразил. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи стойността на предоставените мобилни услуги, в общ размер на
164,68 лева, формиран, както следва: главница по издадена фактура №
**********/01.09.2017 г. в размер на 60,19 лева; 52,52 лева – главница по фактура №
**********/01.10.2017 г. и 51,97 лева по фактура № **********/01.11.2017 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване на дълга, както и мораторно обезщетение в размер на 45,17
лева, представляващо сбор от начислените лихви за забава върху всяка от изискуемите
главници по издадените фактури, считано от датата на падежа им до 30.06.2020 г.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е подал
писмен отговор на исковата молба, в който е изложено становище за неоснователност
на претенциите на ищеца. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 21.03.2024 г. са
представени от ищеца доказателства за плащане на претендираната главница, като е
изложено, че не прави признание на исковата пренция, а прави искане съдът да
отхвърли иска – в случай че приеме същия за основателен, поради плащане в хода на
делото. От ищеца е представена и писмена защита, към която е приложено
доказателство за плащане и на претендираната мораторна лихва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени по реда на чл. 422 ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на
сключения договор за електронни съобщителни услуги с параметри, посочените в
исковата молба; 2) изпълнението на задълженията на доставчика на електронни
далекосъобщителни услуги; 3) размера на изискуемите вземания; 4) уведомяването на
длъжника за цедирането на процесните вземания в полза на ***************,
съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен изискуем дълг и
изпадането на ответника в забава. В доказателствена тежест на ответника е да докаже
положителните факти, на които основава своите възражения. По направеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност, в доказателствена тежест на
ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда
спиране или прекъсване на погасителната давност.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с определението за насрочване на
делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
следното обстоятелство: наличието на сключен между страните договор за електронни
съобщителни услуги № 1071893924082017 от 24.08.2017 г., както и на договор №
**********21042016/21.04.2016 г. със съдържание, посоченото в исковата молба. От
представените по делото писмени доказателства – допълнителни споразумения към
договорите, месечни сметки за процесния период и справки за размер на дълга /л. 7 и
2
сл. от делото/ съдът приема за установено, че към датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК, ответникът има неплатени парични задължения в размерите и за
периода, посочени в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съдът приема,
че видно от представените договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. и
приложения към него /л. 49 и сл. от делото/ и от представения договор за прехвърляне
на вземане от 26.08.2019 г. /л. 63 и сл./, че вземанията по процесните договори и
допълнителни споразумения към тях са прехвърлени на ищеца, като ответника е
надлежно уведомен за цесията с връчване на исковата молба и доказателствата към
нея. Предвид изложеното, предявеният положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в
пълен размер. Релевираното от ответника възражение за погасяване на вземането по
давност е неоснователно, като извод в тази насока следва от съпоставката между датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.09.2020 г., и момента, в който е
настъпила изискуемостта на всяко от претендираните вземания. При преценка на
възражението за изтекла погасителна давност съдът взе предвид и че за част от периода
давността е била спряна, съобразно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, във връзка с мерките по време
на пандемията от Ковид 19.
По аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В процесния случай
от представените доказателства – платежни нареждания от 21.03.2024 г. и 30.03.2024 г.,
се установява, че претендираните суми са платени в хода на делото – след връчването
на исковата молба на ответника, като плащането е извършено по посочената от ищеца
в молба от 12.03.2024 г. банкова сметка.
Предвид изложеното – пълно погасяване на претендираните суми в хода на
делото, предявените срещу ответника обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Доколкото се
установява и плащане на претендираното вземане за неплатена мораторна лихва,
предявената искова претенция във връзка с нея също следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца, който претендира разноски за исковото производство в размер на 300 лв. –
платен в брой адвокатски хонорар, и държавна такса в размер на 75 лв. Плащането на
претендираните разноски за исковото производство е доказано по делото, поради което
същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника, който следва да понесе и
отговорността за сторените в заповедното производство разноски от заявителя. С оглед
изхода на спора и предвид факта, че исковете са отхвърлени поради плащане в хода на
делото, след връчване на исковата молба, съдът намира, че искането на ответника за
присъждане на разноски е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от ***************, ЕИК
***************, със седалище в град *************** и адрес на управление:
***************, срещу С. Найчов В., ЕГН **********, със съдебен адрес:
***************, по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
3
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми:
164,68 лева – цена на телекомуникационни услуги по договор за електронни
съобщителни услуги № 1071893924082017-41402363/24.08.2017 г. за мобилен номер
********** и номер ********** за периода 01.08.2017 г. – 30.11.2017 г., ведно със
законна лихва от 09.11.2020 г., както и сума в размер на 45,17 лв., представляваща
мораторна лихва за забава, начислена върху вземанията по отделните фактури за
периода 19.09.2017 г. – 30.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК oт 23.02.2021 г. по ч. гр. д. № 55026/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, Първо Гражданско отделение, 171 състав, поради
погасяване на паричните задължения чрез плащането им в хода на делото.
ОСЪЖДА С. Найчов В., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***************,
да плати на ***************, ЕИК ***************, със седалище в град
*************** и адрес на управление: ***************, сума в размер на 375 лв. –
разноски за исковото производство, и сума в размер на 325 лв. - разноски за
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4