№ 240
/ 15.11.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА Г.
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Антон С.
като
разгледа докладваното от съдия П.Г. а.дело №654 по описа на съда за 2021г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета и чл.405, ал.4 от Закона за съдебната власт.
Образувано е по жалба от адв.М.Х.Г., адв.М.П.К.,
адв.З.П.З., адв.Т.С.П.-Г., адв.Г.Д.Г., адв.Д.Р.С. и адв.М.А.М. – всички със
съдебен адрес ***, против Решение от з.з. 18.05.2021г. по гр.д.№658/2020г. на
РС Свиленград. Твърди се, че решението било постановено при съществени
нарушения на процесуалните административнонаказателни правила и в противоречие
с материални законови разпоредби. В нарушение на чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗАНН
съдът приел, че основните членове на Адвокатски съвет Хасково носели
отговорност като физически лица. Единствено колективният Адвокатски съвет
ръководел работата на Адвокатска колегия и организирал предоставянето на правна
помощ съгласно чл.89, т.15 от Закона за адвокатурата. Решението от Протокол
№1/19.01.2021г. на АС на АК Хасково било взето при режим на гласуване съгласно
чл.79 от ЗАдв и при спазване на чл.88, ал.3 от същия закон. Членовете на АС
като физически лица не били един и същи правен субект с АС на АК Хасково като
колективен орган и не можели да носят отговорност за решенията на АС. Решенията
се вземали с мнозинство от гласовете на присъстващите на заседанието, поради
което и не се отбелязвало поименното гласуване. Не било изследвано от съда кои
са присъстващите на заседанията, посочени в обжалваното решение, както не било
изследвало и дали са извършили виновно – умишлено, деянието. Умисълът
предполагал осъзнаване на извършваното нарушение. При определяне на особен
представител на разноски на ищеца по гражданските дела адвокатското
възнаграждение следвало да се съобразява с определените в Наредба №1 за
минималния размер на адвокатски възнаграждения, като в момента на назначаването
все още не било възможно да се направи обективна и обоснована преценка за
времето и усилията, които адвокатът ще вложи, както и за правната и фактическа
сложност на делото. Освен това следвало да се съобразят и специалните
разпоредби на чл.18, т.3 и т.4 от Закона за правната помощ и чл.89, т.5 от
ЗАдв, доколкото в ГПК липсвало възможност да бъде увеличено определеното
възнаграждение. Сочи се още, че не им била предоставена възможност да дадат
обяснения във връзка с вмененото нарушение. Поканата била обща и адресирана до
АС, като всички узнали за нея на проведеното на 22.04.2021г. заседание на АС, а
така било допуснато съществено процесуално нарушение от наказващия съд.
Липсвало основание за прилагане на чл.405, ал.1 от ЗСВ, доколкото
разпорежданията на съдията не били дадени въз основа на този закон и не
уреждали определянето на особени представители по реда на ГПК. Иска се решението
на РС Свиленград да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново
решение, с което да се отмени Разпореждане №261299 от 20.04.2021г. на РС
Свиленград.
Ответникът по касационната жалба РС Свиленград взема
писмено становище, като счита, че единственият приложим състав на нарушение е
този по чл.405, ал.1 от ЗСВ, тъй като в ГПК се урежда глоба за неизпълнение на
разпорежданията на съда при разглеждането на делото.
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е
основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно.
Касаело се за неизпълнение на разпореждане на съда и нарушението представлявало
затрудняване на производството по смисъла на ГПК.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационният съдебен състав счита, че
жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирани
лица, имащи право и интерес да обжалват съдебния акт и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е и основателна.
С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата на М.Х.Г., М.П.К., З.П.З.,
Т.С.П.-Г., Г.Д.Г., Д.Р.С. и М.А.М. срещу Разпореждане №261299 от 20.04.2021 г.,
с което на всеки един от тях на основание чл.405, ал.1 от ЗСВ е наложена глоба в размер на по 300 лева за
това, че като основни членове на АС на АК – Хасково не са изпълнили
разпореждания на съдия от РС Свиленград – от з.з.29.12.2020г., обективирано в
изпратеното искане, от з.з.11.02.2021г. и от з.з.24.02.2021г., касаещи определяне
на адвокат, който да бъде назначен за особен представител по гр. д. №658/2020
г. по описа на РС Свиленград.
Жалбоподателите не спорят относно
установените факти – РС Свиленград е постановил три разпореждания до АС на АК –
Хасково – на 29.12.2020г., обективирано в изпратено искане изх.№62572 за
определяне на адвокат, който да бъде назначен като представляващ ответника по
гр.д.№658/2020г.; на 11.02.2021г. и на 24.02.2021г. – отново с искане за
посочване на адвокат, като подробно е разяснено в мотивите на първото
разпореждане основанието за определяне на размера на възнаграждението за
особения представител, както и задължението на АС да посочи адвокат, а при
изпращане на второто разпореждане е приложен и препис от писмо на НБПП,
съдържащо задължителни указания по отношение прилагането на разпоредбите на ЗПП.
По първите две разпореждания са постановени откази от Адвокатския съвет –
Решение от 19.01.2021г. по Протокол №1, т.16 от същата дата и Решение №8 от
17.02.2021г. по Протокол №2, с което се потвърждава Решение №16 от 19.01.2021г.
за отказ да бъде определен адвокат за особен представител на ответника по
гр.№658/2020г. След постановяване на Разпореждане от з.з.24.02.2021г. няма
спор, че не е последвало изпълнение на искането за посочване на адвокат, който
да бъде назначен за особен представител.
Въз основа на
така безспорно установената фактическа страна по спора, настоящата съдебна
инстанция счита за неоснователно възражението на жалбоподателите, че като
колективен орган, взел решение да не се изпълнят указанията на съда, отделните
членове на органа не могат да понесат административнонаказателна отговорност.
Доколкото в чл.405, ал.1 от ЗСВ няма предвидено изключение от правилото на
чл.24, ал.2 от ЗАНН относно административноотговорните лица, то при осъществяване
на дейността на организация – в случая Адвокатския съвет, именно физическите
лица, които са извършили нарушение, ще следва да понесат отговорността. Следва
да се има предвид обаче, че наказанието за нарушението не се определя поради
качеството на лицето като член на АС, а за определени виновно осъществени деяния на конкретното
физическо лице. При обсъждане на събраните по делото доказателства се установи,
че на заседанието на съвета на 19.01.2021г. не е присъствал адв.М.М., но видно
от Протокол №2 от 17.02.2021г. същият е взел участие в проведеното заседание,
при което се потвърждава отказа от 19.01.2021г. да бъде посочен адвокат, като
на това заседание изрично е посочено, че всички членове са гласували „ЗА“. В
двата представени по делото протокола няма отбелязване за гласуване от член на
съвета с „Против“. Именно поради установеното участие в заседанията и приетото
от членовете на АК, че не следва да изпълнят разпорежданията на съда и да
посочат адвокат за назначаване като особен представител, РС Свиленград е счел
за нарушена разпоредбата на чл.215 от ЗСВ, по силата на която държавни органи,
длъжностни лице, юридически лица и граждани са длъжни да оказват съдействие на
съда.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателите, че не са извършили деянието, за което им е наложена глоба, виновно
– умишлено. Нормата на чл.405, ал.1 от
ЗСВ
не изисква конкретна форма на вина, за да
се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при
умисъл, така и при непредпазливост. Още повече, че и самата разпоредба не
изключва наказуемостта при формата на
вина – непредпазливост.
Но при така установената фактическа
страна, настоящият съдебен състав приема, че е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, както и че е неправилно приложен материалния закон.
В случая изводите на съда за дадена
възможност за подаване на обяснения от всеки от седемте жалбоподатели са
неправилни. Действително има изпратено и получено писмо в АС, както и е
установено, че след кореспонденция с Т.С. като служител в Адвокатската колегия,
то е удължен от РС Свиленград срока за предоставяне на обяснения. Следва обаче да
се има предвид, че административнонаказателната
отговорност е лична, а писмото с искане за обяснения е съставено като общо до
адресатите на акта и е изпратено за връчване чрез Адвокатска колегия Хасково. За
получателя на писмото – Т.С., не е установено нито в какво качество е получила
същото, нито да е била упълномощена от всеки един от санкционираните да
получава личната кореспонденция до него, а още повече и да е връчвала на
определена дата писмото на всеки един от адресатите, за да бъде установено дали
е започнал да тече определения срок за представяне на обяснения.
От друга страна настоящият
съдебен състав счита, че прилагането на отговорността по чл.405 от ЗСВ
изисква наличието на неизпълнение на разпореждане на съдия, дадено по
съответния ред въз основа на този закон. Разпорежданията на РС Свиленград са
във връзка с изпълнение на разпоредби от ГПК относно определяне и назначаване
на особен представител на ответника, а не тези разпоредби на ЗСВ, поради което
и неизпълнението на специалния процесуален закон не може да бъде санкционирано
по правилата на ЗСВ. Разпоредбата на чл.405, ал.1 от ЗСВ следва да се тълкува с
оглед неизпълнение на чл.135, ал.3 или чл.215 от ЗСВ, където е посочено, че разпорежданията на председателя на състава са
задължителни за всички присъстващи в съдебната зала, както и съответно – че
съдът може да иска съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, ЮЛ и
граждани, който са длъжни да го оказват. В настоящия случай РС Свиленград
посочва като нарушена разпоредбата на чл.215 от ЗСВ, като намира, че е
неоказано съдействие във връзка с посочване на адвокат, който да бъде назначен
от съда за особен представител по гражданско дело. Следва да бъде отбелязано,
че районният съд правилно е тълкувал разпоредбите при определяне
възнаграждението на особения представител по чл.47, ал.6 от ГПК и възможността
за неговото евентуално изменение, като в тази насока има не само подробна
аргументация, но и изводите са подкрепи от писмо от НБПП изх.№21-120-1125/22.02.2021г.
в отговор на отправеното от съда искане за издаване на указания по чл.8, т.1 от ЗПП или изразяване на становище. Наред с това следва да се има предвид и че адвокатският
съвет е длъжен по силата на ЗПП да определи адвокат за осъществяване на правна помощ,
а след това и да уведоми съда за това, тъй като при неизпълнението на
разпореденото се затруднява, забавя съдебното производство, а на практика и се
поставя пречка пред приключването му. Нито разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК,
нито разпоредбите на ЗПП, сочат на правна възможност при редовно проведена и
спазена от съда процедура по допускане на правна помощ, да се поставят от АК
възражения относно размера на определеното от съда възнаграждение. Изпълнението
от АК обаче не може да бъде определено като оказване на съдействие по смисъла
на чл.215 от ЗСВ, доколкото има създадено задължение по силата на закона за АК.
По отношение на съдействието по смисъла на чл.215 от ЗСВ следва да се има
предвид, че то е дължимо на магистратите при осъществяване на техните функции,
но в настоящия случай АК е задължена не по силата на посочената разпоредба, а
по силата на ЗПП и ГПК, поради което в случая не е приложимо задължението за
общо съдействие. Правилата, по които се осъществява организацията на съдебната
власт, са заложени в ЗСВ, но именно в ГПК и ЗПП са уредени правните основания,
по силата на които се дължи съответното поведение от АК в случаите на
определяне осъществяващ правна помощ адвокат, поради което и именно тези норми
ще се явяват нарушени, а не общата разпоредба на ЗСВ, имаща отношение към
всички лица и общото задължение от всеки да осигурява безпрепятственото
изпълнение на функции от магистратите. Неизпълнението на указанията и
разпорежданията на съда при осъществяване на процедурата за правна помощ по
конкретно съдебно дело безспорно подлежи на санкция, но съответно ще бъдат приложими
нормите на ГПК.
При така изложеното относно неправилно приложение на материалния закон, както
и установеното допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съдът
счита, че са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение,
както и на Разпореждане №261299 от 20.04.2021г., с което на всеки от
жалбоподателите е наложена глоба в размер на по 300,00 лева.
На основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260070 от 18.05.2021г.,
постановено по гр.д. № 658/2020г. по описа на РС Свиленград, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане
№261299 от 20.04.2021г., постановено по
гр.д. № 658/2020г. по описа на РС Свиленград, с
което на адв.М.Х.Г., адв.М.П.К., адв.З.П.З., адв.Т.С.П.-Г., адв.Г.Д.Г., адв.Д.Р.С. и
адв.М.А.М. – всички със съдебен адрес ***, е наложена
глоба в размер на по 300,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване
и протест.
Председател:
Членове: 1.
2.