Р Е
Ш Е Н
И Е
НОМЕР 467 ; 06.08.2019 г.,
гр.Т.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Т.
, седми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДЕСАДЕЛ:
БОРЯНА ПЕТРОВА
СЕКРЕТАР
:Михаил Пенчев
След като
разгледа докладваното от Председателя гр.д.№ 8/19 по описа на Районен съд Т. ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищцата твърди
в исковата си молба, че е собственик на недвижим имот в гр.Т. , представляващ
апартамент с площ от 83.46 кв.м. Ответникът А.М.К. е неин син. Твърди, че преди
няколко години му е предоставила жилището си, тъй като нямал дом, а тя вече се
била установила да живее във Великобритания. Когато се прибирала в България,
живеела в жилището заедно със сина си и неговото семейство. Тъй като все
по-рядко се прибирала в България, решила да продаде този имот и да купи на
синовете си две по-малки жилища. Затова изпратила на по-големия си син А. пълномощно, да продаде имота. Тъй като се
появили купувачи, синът и А. се опитал
да се снабди с удостоверение относно данъчна оценка на имота. Тогава установил,
че брат му, ответникът А.К., се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота, на 14.09.2018
година. На 03.10.2018 година, той продал имота на другите двама ответници С.Е.Х. и съпругата му С.Е.Х.. Твърди, че от както
синът и А. се е установил в жилището и не са изминали десет години, а от друга
страна, тя никога не е преставала да владее имота като неин. През тези години
давността е прекъсвана многократно, а и той не е демонстрирал пред нея, че е
владее имота за себе си. Поради горното моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответникците
А.М.к., С.Е.Х. и С.Е.Х., че тя е собственик на имота, като осъди последните
двама да и предадат собствеността и владението върху имота. Претендира да и
бъдат заплатени разноски в настоящото производство.
Ответникът А.М.К.
оспорва предявения иск. Твърди, че е придобил имота по силата на изтекла в
негова полза придобивна давност. Твърди, че имотът е
закупен от майка му през 2004 година, но тя му е обещала да му го дари. Владее
имота като свой от 27.05.2004 г., поради това към 27.05.2014 година го е
придобил по давност. Позовал се е на тази придобина
давност и се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота. В последствие,
след като е признат за собственик, е прехвърлил
имота на другите двама ответници- С.Х. и С.Х..
Ответниците С.Х. и С.Х., оспорват предявените искове.
Твърдят, че са собственици на имота по силата на договор за покупко
– продажба, като преди изповядване на сделката, ответникът А.К. се е
легитимирал като негов собственик.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Видно от
приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № 102, том III, дело № 372/02, по описа на
нотариус с рег.№ 164, с район на действие РС Т. , ищцата Г.Т.Д. е закупила
следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ с идентификатор № 73626.507.522.14.15, находящ се в гр.Т. , ул.”П. ”, № 6, вх.А, ет.2, ап.10, при
граници: на същия етаж 73626.507.522.14.16 и 73626.507.522.14.14, под обекта-
73626.507.522.14.7, над обекта 73626.507.522.14.23, ведно с таванско помещение
№ 10, с площ от 9.56 кв.м., избено помещение № 10, с площ 14.85 кв.м., ведно с
3.82% ид.ч. от общите части на сградата, която е с
идентификатор 73626.507.522.14 и от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 73626.507.522.
Не се спори, а
и видно от приложеното по делото удостоверение за родствени връзки, ищцата е
майка та ответника А.М.К..
С нотариален
акт № 50, том IX, дело № 1181/18 по описа на нотариус с рег.№ 496, с
район на действие, на 14.09.2018 година, ответникът А.К. е бил признат за
собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна
давност, на процесния имот. В последствие на
03.10.2018 година, А.К. е продал имота на ответника С.Е.Х., който към този
момент е бил в брак с ответницата С.Е.Х.. Видно от приложеното нотариално дело
№ 1181/18 на нотариус с рег.№ 496, с район на действие Районен съд- Т. ,
нотариусът е извършил обстоятелствена проверка, като е изслушал показанията на
трима свидетели, съгласно които ответникът А.К. е установил фактическата власт
върху имота през 2004 година, от тогава до 14.09.2018 година, никой не е
оспорвал правата му, никой не е прекъсвал владението му. Въз основа на тези
показания, нотариусът е признал ответника А.К. за собственик на имота.
На 08.08.2016 година
ищцата е упълномощила другия си син А. А.
Г. , да продаден собствения и имот, а на
23.07.2018 година, самата тя е сключила договор за търговско посредничество за
осъществяване на продажбата на имота.
Видно от приложения
легализиран превод на декларация на лицето Д. Д., последният е бил в брак от 12.05.1999
година до 10.08.2011 година. От приложената на л.96 от делото приходна
квитанция, на 08.08.2016 година, ищцата е заплатила всички дължими такси и
данъци за имота в гр.Т. , ул.”П. ”, № 6, вх.А, ап.10, ет.2, за периода 2013 г.
– 2016 година. А от, приложената на л.39 от делото приходна квитанция от
28.02.2018 г., е видно, че за периода 2017 г. – 2018 г., данъците за имота са
заплатени от ответника А.К..
Видно от
приложеното на л.36 от делото, издадено от „ОББ” АД, клон гр.Т. , А.К. през
2004 година е бил клиент на банката, като е имал разкрита сметка в британски
лири, като на 19.03.2004 година, ищцата е превела сумата от 8 981.12 лири,
а на 27.04.2004 година, сумата от 5 000 британски лири.
По делото бяха
изслушани показанията на свидетелите В. Г. , А. А.ов,
А. Г. - син на ищцата и брат на ответника К., Г. К. и П. С. , сочени от ищцата, свидетелите С. И, ,
С. Д., Е. А.ова
и С. на С. , сочени от ответника А.К..
Свидетелите на ищцата, твърдят в показанията си, че тя е
закупила процесния имот и въпреки, че постоянно
пребивава и живее във Великобритания, е имала знанието и съзнанието, че имота е
неин. Макар и рядко тя се е прибирала в България и когато е оставала в гр.Т. е оставала именно в този имот. Тогава в него е
живеел синът и А.К.- ответникът, но тя му е позволила да живее в имота и, тъй
като и е дете, а той нямало къде да
живее. Ищцата винаги е демонстрирала собственически права по отношение на
имота, като дори е имала намерение да го продаде, за да си купи друг в град В..
Никога не е споделяла, че този имот е закупен и е собствен на сина А.К.. За да
продаде имота, тъй като постоянно не пребивава в България, е упълномощила сина
си А. Г. , да извърши нужното за
осъществяване на продажбата на имота. Свидетелят А. Г. е
син на ищцата, но съдът няма основания да не кредитира показанията му, тъй като
те се потвърждават писмените доказателства по делото-приложеното пълномощно, а
и от показанията на другите незаинтересовани свидетели.
От показанията
на свидетелите на ответника А.К. е видно, че те познават като съседи ответника,
а свидетелката Е. А.ова, живее на семейни начала с
този ответник от 2006 година. Съгласно показанията на свидетелите, ответникът К.
е демонстрирал собственически права по отношение на имота, извършил е много
подобрения в този имот, които той лично е заплатил и организирал. Твърдят, че К.
живее от 2004 година в имота, като през тези години не са виждали майка му
повече от два или три пъти, през годините никой не е оспорвал правата на
ответника по отношение на имота, а едва през 2018 година, преди да се снабди с
нотариален акт, майка му и брат му започнали да оспорват правата по отношение
на имота. Свидетелката А.ова, твърди, че имота е
закупен действително от майката на К., но с намерението да му го подари, като
това тя го е заявявала винаги през годините, никога не е имала стая в
апартамента, обособена за нея и винаги когато се е прибирала в България, е
отсядала при тях като гост в апартамента. В тази част показанията на
свидетелката не се подкрепят от никакви писмени доказателства, дори и от
показанията на другите свидетели, на ответника К.. Това води до извода, че
показанията на свидетелката А.ова не са достоверни и
са дадени, за да потвърдят изгодни за ответника К. факти. Поради това показанията и в посочената част не
следва да се кредитират и ценят в настоящия процес.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните изводи:
Ищцата
твърди, че е носител на правото на собственост върху процесния
недвижим имот. Позовава правата си на оригинерен
способ за придобиване на правото на собственост- покупка. Доказателство в тази
насока е представения по делото нотариален акт за продажба на имота. От своя страна
ответникът К., също твърди, че е носител на правото на собственост по отношение
на имота, като позовава правата си на изтекла в
негова полза придобивна давност. Позовал се е
на тази давност и се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота.
Констатацията на нотариуса в нотариалното производство по съставянето на акта
въз основа на обстоятелствена проверка е правен извод за принадлежността на
правото на собственост, а не удостоверяване на определен факт. Поради горното доказателствената сила на този нотариален акт остава извън обвързващата
доказателствена сила на официалния документ, по
смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК. С оглед на това и съгласно тълкуването, дадено
в ТР № 11 от 21.11.2013 г., постановено по т.д.№ 11/12 на ОСГК на ВС, при спор
относно принадлежността на правото на собственост, в случай, че всяка от
оспорващите страни се позовава на нотариален акт за собственост /било по
обстоятелствена проверка, било по силата на правна сделка/, всяка страна следва да докаже своето право, а не
както твърди ответника К., че доказателствената
тежест пада върху оспорващата страна.
Ищцата
позовава правата си върху имота на правна сделка, по силата на която ги е
придобила през 2004 година. Тогава тя е закупила имота и както е отразено в самия
акт и е предадено владението върху същия. Факта, че тя се е установила да живее
постоянно в друга държава, не означава автоматично, че е загубила владението
върху имота и е престанала да упражнява фактическата власт за себе си по
отношение на него. Макар и не толкова често, тя се е прибирала в страната и
когато е била в град Т. е отсядала
именно в този имот. Факт установен от показанията на сочените от нея свидетели,
а и от показанията на свидетелката ответника Е. А.ова.
Дори тя в показанията си признава, че ищцата тъй като е майка на ответника е отсядала в имота и там
винаги е имало място за нея. А от показанията на свидетелите на ищцата се
установява, че те е предоставила имота си на ответника К., да го ползва, тъй
като не е имал друго жилище, като тя самата е имала обособена стая в имота.
Ответникът
К. позовава правата си по отношение на имота, на изтекла в негова полза придобивна давност. В тази връзка, при условията на пълно и
главно доказване, следваше да докаже, факта на владението на имота и то с
намерението за своене на последния, продължителността
на това владение и факта, че е отблъснал ясно и несъмнено правата на ищцата
върху имота. Според
правната доктрина придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок
от време. Фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния
елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то
следва, че придобивната давност е сложен юридически
факт. От субективна страна включва като свой елемент наличието на представи и
желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението
и погасяването на права и задължения /намерението да се свои вещта/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено
към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и
представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. Правото на собственост ще бъде придобито от
владеещия за себе си и тогава, когато владението на имота не е получено от собственика му, стига постоянно
владеещият да упражнява фактическа власт върху имота при бездействието на
действителния собственик на вещта в предвидения от закона срок. Въпросът за
намерението на владелеца да държи вещта като своя може да се изяви по различни
начини – пряко отричане на съсобствеността, недопускане на външни лица до
имота, но това намерение следва да бъде категорично демонстрирано и обективирано, чрез позитивно извършени в тази насока
действия. Като елемент на придобивната давност,
владението трябва да явно и несъмнено, т.е. владелецът, в случая ответникът К.,
да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява
фактическата власт за себе си. Такова поведение е манифестирал по отношение на
съседите си, сочените от него свидетели и именно поради това, те са го
възприемали като собственик на имота. Такова поведение, обаче не е манифестирал
по отношение на собственика на имота- ищцата. Знаейки, че тя е собственик на
имота, именно по отношение на нея е следвало да показва поведение, което ясно и
несъмнено да остави у нея убеждението, че ответникът владее имота като свой.
Извършените подобрения, на практика са подобрения в чужд имот, и по никакъв
начин не са категорично доказателство за намерението на ответника да свои имота.
Ищцата, която е собственик на имота, по никакъв начин не е възприемала
поведението на ответника, като такова на собственик, напротив тя самата се е
възприемала като такъв и го е демонстрирала на всички свои познати. Дори и да
се приеме, че след определено време, ответникът е манифестирал намерението си
да свои имота и по отношение на ищцата, което от своя страна ще е началният
момент на давността, то
безспорни доказателства в тази насока не бяха събрани. Поради това и не може да бъде установено,
изтекъл ли е предвидения давностен срок през който
той е упражнявал фактическата власт и то по начин, които несъмнено сочи, че
владее имота като свой, отблъсквайки правата на собственика- ищцата.
През годините след закупуването на имота, ищцата е отсядала в него и то със
съзнанието, че отсяда в собствения си имот, а не в имота на ответника К.. И
поради тези факти не може да се приеме, че в полза на ответника е изтекла придобивна
давност преди позоваването му на нея и снабдяването му с акт за собственост.
Въз
основа на изложените мотиви, съдът приема, че ответникът К. не можа при
условията на пълно главно доказване, да установи в хода на процеса, кога е
установил фактическата власт върху спорния имот, да е упражнявал десет години,
спокойно, необезпокоявано и непрекъснато, да е упражнявал тази власт по начин,
по който да отблъсне правата на собственика- ищцата и с намерението да свои
имота.
До
колкото ищцата не твърди, че процесния имот е
придобит в режим на СОИ, както и поради това, че по делото не са представени
доказателства, за сключен от нея граждански брак, в Република България, то
съдът приема, че процесния имот е индивидуална
собственост на ищцата. Що се касае до представената от самата нея декларация от
лицето Д. Д., гражданин на Обединеното
кралство Великобритания, съдът намира, че тя не удостоверява относими към настоящия спор факти. Същата съдържа
декларирани обстоятелства пред органи на чужда държава, които са неотносими към настоящия спор.
С
оглед на изложените мотиви, съдът намира, че предявеният установителен
иск за собственост на процесния имот е основателен.
Поради което следва да бъде признато по отношение на ответниците,
че ищцата е собственик на имота. Като правна последица от уважаването на иск за
собственост, която съдът е длъжен да приложи, дори ако страната, чиито права се
засягат от нотариалния акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка,
не поискала отмяната му изрично. Касае
се за прилагане на законна последица, която не е обусловена от изрично искане
за това. Тези изводи следват както от приетото в ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 178 от
30.06.1986 г. по гр. д. № 185/1985 г. на ОСГК на ВС, така и от решение № 232 от
4.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1354/2010 г., II г. о., ГК, решение № 172 от
11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2011 г., II г. о. Поради горното и на
основание чл. 537,
ал.2 ГПК, следва да бъде отменен нотариален акт № 50, том IX, дело № 1181/18 по
описа на нотариус с рег.№ 496, с район на действие, на 14.09.2018 година, с
който ответникът А.К. е бил признат за собственик по силата на изтекла в негова
полза придобивна давност, на процесния
имот.
След
като е бил признат за собственик на имота, ответникът А.К. е продал същия на
другите двама ответници в процеса С.Е.Х. и С.Е.Х..
Безспорно е, че те са закупили имота от лице, които не е носител на правото на
собственост. Ответникът К. не е имал права върху имота, които да им прехвърли.
Към момента имотът се владее именно от ответниците С.Х.
и С.Х., без да имат правно основание за това. С оглед на изложеното те следва
да бъдат осъдени да предадат собствеността и владението върху имота на неговия
собственик-ищцата Г. Д. . Отношенията на купувачите С.Х. и С.Х. с продавача А.К.,
следва да бъдат уредени по правилата на чл.188 и чл.189 от ЗЗД, каквито
претенции в настоящото производство не са предявени.
Поради
изхода на спора, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищцата, направените по делото разноски, в размер на 426.49 лв., заплатени от нея
държавни такси.
Въз основа на
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Е.Х.
ЕГН **********, С.Е.Х. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, а..М.Д. *** и А.М.К.
ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, офис 8, а.. Н.С. ***, че Г.Т.Д. , родена
на *** година, ЕГН ********** съдебен адрес ***, кантора Моллови Е СОБСТВЕНИК на следния имот : АПАРТАМЕНТ с идентификатор №
73626.507.522.14.15, находящ се в гр.Т. , ул.”П. ”, №
6, вх.А, ет.2, ап.10, при граници: на същия етаж 73626.507.522.14.16 и
73626.507.522.14.14, под обекта- 73626.507.522.14.7, над обекта
73626.507.522.14.23, ведно с таванско помещение № 10, с площ от 9.56 кв.м.,
избено помещение № 10, с площ 14.85 кв.м., ведно с 3.82% ид.ч.
от общите части на сградата, която е с идентификатор 73626.507.522.14 и от
правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 73626.507.522.
ОСЪЖДА С.Е.Х. ЕГН **********, С.Е.Х.
ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, а..М.Д. *** да предадат собствеността и
владението на Г.Т.Д. , родена на *** година, ЕГН ********** съдебен адрес ***,
кантора Моллови, върху АПАРТАМЕНТ с
идентификатор № 73626.507.522.14.15, находящ се в гр.Т.
, ул.”П. ”, № 6, вх.А, ет.2, ап.10, при граници: на същия етаж
73626.507.522.14.16 и 73626.507.522.14.14, под обекта- 73626.507.522.14.7, над
обекта 73626.507.522.14.23, ведно с таванско помещение № 10, с площ от 9.56
кв.м., избено помещение № 10, с площ 14.85 кв.м., ведно с 3.82% ид.ч. от общите части на сградата, която е с идентификатор
73626.507.522.14 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор
73626.507.522., на основание чл.108 от ЗС.
ОТМЕНЯ нотариален акт № 50, том IX,
дело № 1181/18 по описа на нотариус с рег.№ 496, с район на действие Районен
съд Т. от 14.09.2018 година, с който А.М.К.
ЕГН ********** е бил признат за собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност на АПАРТАМЕНТ
с идентификатор № 73626.507.522.14.15, находящ се в
гр.Т. , ул.”П. ”, № 6, вх.А, ет.2, ап.10, при граници: на същия етаж
73626.507.522.14.16 и 73626.507.522.14.14, под обекта- 73626.507.522.14.7, над
обекта 73626.507.522.14.23, ведно с таванско помещение № 10, с площ от 9.56
кв.м., избено помещение № 10, с площ 14.85 кв.м., ведно с 3.82% ид.ч. от общите части на сградата, която е с идентификатор
73626.507.522.14 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор
73626.507.522., на основание чл. 537, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА С.Е.Х. ЕГН **********, С.Е.Х.
ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, а..М.Д. *** и А.М.К. ЕГН ********** ***,
съдебен адрес ***, офис 8, а.. Н.С. *** да заплатят на Г.Т.Д. , родена на ***
година, ЕГН ********** съдебен адрес ***, кантора Моллови, направените по
делото разноски, вр размер на 426.49 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Т. .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: