Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина
Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдията,
т.д. № 191/2020
г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от И.И.М. с ЕГН ********** с адрес *** срещу „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и здраве“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Д-р Г.М.Димитров“1, в
условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 60000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на
ПТП, настъпило на 25.02.2017 г., в гр. Варна, причинено виновно от водача на л.
а. „Фиат Браво“ с per. № * **** **,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
BG/50/117000483419,
с период на действие 07.02.2017г. – 07.02.2018г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване
на застрахователната претенция – 05.06.2019г., до окончателното изпащане на
задължението.
Ищецът
твърди, че за описаното по-горе ПТП
отговорността на виновното лице е ангажирана, като му е наложено наказание по
НАХД № 696/2019 г., по описа на ВРС, НО, с влязло в сила решение
№470/13.03.2019г., с което на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание. В резултат от удара на ищеца са причинени телесни повреди,
изразяващи се в счупване на дясна бедрена кост, счупване на дясна раменна кост,
охлузвания по главата и комоцио. Проведена е операция за метална остеосинтеза
на дясна бедрена кост, като след окончателно приключване на оздравителния
процес и зарастване на костта следва да бъде проведена повторна операция за
отстраняване на металния остеосинтезиращ материал. След болничен престой в
продължение на 12 дни ищецът е изписан за лечение в домашни условия при
непрекъснат прием на обезболяващи и други предписани медикаменти.
Възстановителният процес бил бавен и болезнен. Вследствие на фрактурите
засегнатите крайници са с по-слаба подвижност, което наложило да извършва
рехабилитационни процедури. Болезненост в увредените крайници е налице и
понастоящем при минимално физическо усилие. Лекият автомобил, управляван от
виновния водач, е застрахован към ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
BG/50/117000483419,
с период на действие 07.02.2017г. – 07.02.2018г. Ищецът е предявил писмена застрахователна претенция №0801-002116/2019-01, по която застрахователят постановил
отказ с писмо изх. №3423/05.09.2019г.
По тези съображения обективира искане за осъждане на ответника да компенсира
претърпените от него неимуществени вреди посредством заплащането на
застрахователно обезщетение в посочения по-горе размер, ведно със законната
лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 05.06.2019г.
Ответникът,
по реда на чл. 367 ГПК, оспорва
предявените искове по основание и размер. Признава факта на сключен валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност” за процесния автомобил и на
предявяването на извънсъдебна застрахователна претенция на 05.06.2019г. Оспорва
всички останали елементи от фактическия състав на отговорността на
застрахователя - механизма на ПТП, вината на застрахования водач,
противоправността в действията му, причинно следствената връзка между действията
му и настъпилите вреди. Твърди, че водещата причина за настъпване на
вредоносния резултат са действията на ищеца, а не на водача на застрахования
автомобил, който е допринесъл за настъпване на ПТП в толкова ниска степен, че е
на границата на хипотезата на случайно деяние. Поддържа, че ПТП е настъпило при
неблагоприятна пътна обстановка – в тъмната част на деня, при мокра настилка и
дъжд, което попречило на застрахования водач да възприеме своевременно
пешеходеца, който бил с тъмни дрехи, излязъл внезапно на пътното платно, на
необозначено и неразрешено за това място, без да се огледа и ослуша и да
прецени разстоянието и скоростта на приближаващите автомобили. Към момента на
ПТП пешеходецът се е намира в средата между две широки пътни ленти и между две
регулирани със светофарна уредба кръстовища. В лявата лента непосредствено пред
застрахования автомобил се е движило друго МПС, което е ограничавало в
значителен период от време видимостта към пешеходеца. Пешеходецът обаче е имал
възможност да забележи движещия се автомобил, който е бил с включени фарове,
много по-рано и по-лесно и следователно е могъл да предотврати ПТП. С
поведението си пострадалият е нарушил разпоредбите на чл.108, ал.1, чл.113,
ал.1 и чл.114, ал.1 от ЗДвП, поради което е налице съпричиняване на вредоносния
резултат поне с 80%. Независимо възражение за съпричиняване се релевира и във
връзка с поведението на ищеца след инцидента, с аргумента, че не е провел
антитромботична профилактика и контролни прегледи и не е изпълнил останалите
лекарски препоръки, което е допринесло за увеличаване на вредите. Размерът на
претендираното обезщетение се оспорва като прекомерен. Поддържа се, че при
лечението на ищеца не са настъпили никакви усложнения и същият се е възстановил
в обичайния период за тези травми. Претенцията за законна лихва се оспорва за
периода до 05.09.2019г., като се твърди, че приложим е 3-месечният срок от
получаване на последния документ по преписката.
В
срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в
която възраженията на ответника се оспорват като неоснователни. Позовава се на
задължителната сила на присъдата по отношение на механизма на ПТП, вината и
причинната връзка с вредите, като се оспорват твърденията за съпричиняване по
съображения за завишената отговорност на водачите на МПС спрямо тази на
пешеходците съгласно чл.20 от ЗДвП. Оспорват се възражението за съпричиняване
поради поведението на пострадалия след изписването му от болница и твърденията,
че пострадалият се е възстановил напълно в обичайния период за този вид травми.
В
депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК допълнителен отговор на искова молба
ответникът поддържа предприетите с отговора оспорвания. Излага, че
задължителната сила на присъдата не обхваща приноса на пострадалия,
изправността на МПС, пътната настилка и пр.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по
приобщеното НАХД № 696/2019 г., по описа на ВРС, НО, че с Решение №470/13.03.2019г. обвинаяемият М.В.А. е признат за виновен за
това, че на 25.02.2017г.
в гр.Варна, при управление на МПС – л. а. „Фиат Браво“ с
per. № * **** **, нарушил правилата за
движение: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и с това по непредпазливост причинил
средни телесни повреди на И.И.М., изразяващи се в пертохантерно счупване на
дясна бедрена кост, обуславящо трайно затруднение на движенията на долния десен
крайник за период от около 7-9 месеца и счупване на дясната раменна кост в
областта на главата и тялото й, обуславящо трайно затруднение на движенията на
десния горен крайник за около 3-4 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, б.
„Б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.
Не е спорно между страните, че л.а. „Фиат
Браво“ с per. № * **** **, управляван от М.В.А., е бил застрахован по риска „Гражданска
отговорност”, по застрахователна полица №BG/50/117000483419, сключена със „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“АД, гр.София, със срок на
действие 07.02.2017г. – 07.02.2018г.
Видно от
представеното известие за доставяне ищецът е депозирал пред застрахователя
извънсъдебна застрахователна претенция, получена от последния на 05.06.2019г. С
уведомление изх. №3423/05.09.2019г.
застрахователят се е произнесъл с изричен отказ поради непредставени
доказателства за актуалното здравословно състояние на ищеца и наличие на данни
за съпричиняване на вредоносния резултат.
Предвид релевираното от ответника
възражение за съпричиняване са допуснати гласни доказателства и съдебно
автотехническа експертиза.
От показанията на свид. М.А.,
разпитан в качеството му на водач на застрахования автомобил, се установява, че
към момента на ПТП ищецът е бил в средата на пътното платно между средна и
дясна лента за движение. Инцидентът настъпил около 20.00 ч. в тъмната част на
денонощието при лек дъжд. Към този момент уличното осветление все още не било
включено, а автомобилът се движел с включени къси светлини. Ищецът бил облечен
изцяло в черно и свидетелят го забелязал непосредствено преди сблъсъка, няма
наблюдения за начина, по който същият се е движил по пътното платно преди
достигане на точката на ПТП.
От заключението по допуснатата
САТЕ, коригирано в о.с.з. с оглед събраните гласни доказателства, се
установява, че ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието, в условията на
мокро пътно платно. В конкретния пътен участък е нямало хоризонтална или
вертикална маркировка за пешеходна пътека, знаци за конкретна пътна опасност и
светофарна уредба. В началния момент пешеходецът е бил ударен в дясно бедро от
предна лява част на автомобила, след което дясната му раменна част се е опряла
в горната странична част на предел ляв калник, а главата спрямо предна лява
колонка при ръба на челно панорамно стъкло. С оглед методиката, оценяваща
точката на достигане на главата на пешеходеца спрямо челната повърхност на
автомобила, скоростта на автомобила към момента на удара с пешеходеца е била
около 73 км./ч. Методиката е приложима, предвид данните, че пешеходецът е със
счупена бедрена кост, характеризираща се с голяма здравина, откъдето следва, че
се касае до сблъсък иницииран от скоростта на автомобила, а не от скоростта на
пресичане на пешеходеца. Технически съобразената с далечната на видимостта
скорост на движение на МПС при налични светлини на фаровете е била около 56.9
км./ч., по-висока от максималното позволената за района на ПТП от 50 км./ч. И
при двете скорости на движение - 50 км./ч. или 73 км./ч., ПТП е било
предотвратимо, ако водачът е реагирал в момента на стъпване на пешеходеца на
пътното платно в случай на добра видимост. В случай на намалена видимост ПТП е
било предотвратимо с аварийно спиране при скорост от 50 км./ч., но
непредотвратимо при скорост 73 км./ч. Пътното платно на улицата в процесното
платно се характеризира с добра видимост, без налични изкуствени или естествени
прегради, с права част – над 65 м. взаимна видимост както от водача към
пешеходеца, така и от пешеходеца към водача. На мястото на ПТП пътният участък
е с изключително добра осветеност независимо от наличието или липсата на
включено улично осветление, поради близостта на МОЛ-Варна и излъчваното от него
интензивно осветление. Разстоянието, което пешеходецът е изминал по ширината на
пътното платно е 7.6 м., т.е. времето, в което същият е бил видим за водача на
автомобила е около 5 секунди. Категоричната видимост за най-ранно забелязване
на обект на пътното платно е била за пострадалия с оглед разположените в
предната част на автомобила светлини. Видимостта на фаровете при автомобила на
къси светлини е до 75 м., като с оглед дъждовното време, тя може да се редуцира
до 30%. Водачът е имал възможност да забележи пешеходеца в зоната на късите
светлини на автомобила при движение с 50 км./ч. Изчислената безопасна скорост е
близка до максимално позволената 56 км./ч., което означава, че при движение с
50 км./ч. и своевременна реакция на водача, той е имал възможност да
предотврати ПТП посредством аварийно спиране и маневра, различно от конкретното
му поведение, предвид липсата на установен в досъдебното производство спирачен
път. В случай, че пешеходецът е установил скоростта на движение на автомобила
като по-голяма от разрешената, последният е имал възможност да предотврати ПТП
като прекрати пресичането си. Автомобилът е бил видим за пешеходеца, но последният
не го е разпознал като опасност, тъй като от позицията му надлъжно на пътното
платно преценката за скоростта на насрещно движещ се автомобил е затруднена.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е
допуснато провеждането на съдебно-медицинска експертиза и са събрани гласни
доказателства.
От заключението на СМЕ се установява, че вследствие на ПТП ищецът
е получил счупване на дясна бедрена кост, обусловило трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за около 6 месеца, счупване на дясна раменна
кост, обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за
около 3 месеца и контузия на главата, обусловили заедно и поотделно временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Няма данни за претърпяно комоцио
вследствие удара на главата. Счупването на костта предизвиква много силни
болки, усилващи се при всяко движение. След обездвижването болките намаляват
значително. Поради неблагоприятната комбинация на счупени горен и долен крайници не могат да се ползват помощни
средства до зарастването на счупването на горния крайник. За период от около
три месеца има нужда от трети лица за обслужване и подпомагане. Счупената
раменна кост е лекувана с помощта на ортеза. Счупената бедрена кост е лекувана
оперативно – костта е съединена с метал. Оперативно поставената метална
пластина в тазобедрената става ще трябва да остане, защото в тази възраст не е
препоръчително премахването й, за да се избегнат евентуално неблагоприятни
последици от нова оперативна интервенция. След втория месец ищецът е започнал
движение с помощта на проходилка, понастоящем ходи с накусване с десния крак с
помощта на бастун. Оздравителният процес е протекъл без усложнения, костите са
зараснали. Останали са ограничени движения в раменната и тазобедрената става -
раменна става 45 гр. при норма 120 гр., бедрена става флексия 85 гр. при норма
120 гр. Най-вероятно има болки при промяна на времето и при физическо
натоварване. Това състояние вероятно ще остане завинаги. Лечението е проведено
правилно. Необходимо е провеждане на антитромботична профилактика. Не е
провеждана рехабилитация и поради тази причина има значително ограничаване на
движенията в раменната и тазобедрената стави. Прилагането на рехабилитационни
мероприятия спомага за възстановяване на мускулатурата и подобряване в обема на
движенията. Ако беше провеждана рехабилитация вероятно ищецът щеше да е в
по-добро състояние, но въпреки рехабилитационните процедури неблагоприятните
усещания при промяна на времето и придвижването с помощни средства щяха да
останат.
От показанията на свид. К. – първа братовчедка на ищеца, се
установява, че след болничния престой в периода 25.02.2017г. - 09.03.2017г. и
проведената оперативна интервенция ищецът бил изписан за домашно лечение, като
първия един месец прекарал на постелен режим. От изписването му до настоящия
момент ищецът живее в дома на свидетелката, която се грижи за него поради липса
на други близки. През първия месец ищецът не можел да става и да се храни
самостоятелно, защото бил в легнало положение и със счупена дясна ръка. Ползвал
памперси, които свидетелката сменяла дори през нощта, от което ищецът чувствал
огромно неудобство и реагирал с плач. Изпитвал силни болки, поради което
приемал болкоуспокоителни. Изписани му били и противосъсирващи медикаменти.
Дясната му ръка била обездвижена с ортеза. Първият месец не трябвало да стъпва
на крака си, ползвал инвалиден стол, като преместването му на него било
изключително трудно, защото изпитвал силни болки. След втория месец започнал да
се раздвижва с проходилка, което също било затруднено, защото нямал опора с
дясната ръка. Рехабилитация не е провеждана. В момента се придвижва с бастун,
но на всеки 200-300 метра трябва да седне, защото започва да го боли. Не може
да прегъва крака си. Ръката си може да ползва, но не може да я извива назад и
изпитва билки при студено време. Самостоятелно започнал да се обслужва след
четвъртия месец. Преди инцидента ищецът не е ползвал помощни средства за
придвижване, ходел на разходки. В момента куца с десния крак и ходи с бастун.
Без бастун не може да се придвижва.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ водач на
моторно превозно средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и
фактическият и́ състав включва действие или бездействие, което е
противоправно, извършено е виновно и в резултат от него са настъпили вреди.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност”
между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено
от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Както бе посочено в приетата за установена фактическа обстановка,
обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил
застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност”, както и валидността й към датата на произшествието не са предмет
на спор между страните по делото.
Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на 25.02.2017г., както и че то
представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. Решението по
чл.78а ал.1 от НК, приравнено на влязла в сила присъда, е задължително за
гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на
настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то
и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана на коментираната
разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може да се изследва и
въпросът относно причините, поради което е настъпило произшествието, тъй като
причините са релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само
досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Безспорно се установяват и останалите елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане – причинените телесни увреждания на ищеца
като резултат от виновното поведение на делинквента, които в конкретния случай
са и съставомерен резултат от деянието.
По изложените съображения предявения иск се явява доказан по
основание. По отношение на размера на иска съдът, на основание чл. 52 от ЗЗД,
следва да определи дължимото обезщетение съобразно критериите за справедливост
и по вътрешно убеждение.
Причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а
само могат да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други
блага. Тази заместваща облага следва да се определи от съда във всеки отделен
случай в зависимост от характера и степента на конкретното субективно
увреждане. За
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключи.
От съвкупния анализ на събраните доказателства безспорно се
установява, че непосредствено след ПТП ищецът е изпитал значителни болки и
страдания от получените травматични увреждания. Вредоносният резултат се състои
в причинени две средни телесни повреди. Проведено е лечение с оперативна
интервенция на долния крайник и имобилизация на горния крайник.
Възстановителният процес е продължил в сравнително продължителен период от
време: 6 месеца за бедрената кост и 3 месеца за раменната кост. Комбинираната
травма е удължила постелния режим, затруднила е раздвижването и е обусловила
по-висок интензитет на претърпените болки и неудобства от битово естество, при
съобразяване, че увреждането е засегнало водещата дясна ръка. Понастоящем
фрактурите са възстановени физиологично, но не и функционално. Счупванията са
зараснали, но са довели до трайно ограничаване на отвеждането на двата
крайника. Близо 3 години след инцидента е налице сериозен дефицит в
двигателната функция, който ще остане завинаги, независимо от провеждането на
рехабилитация. Получените физически увреждания са свързани и с болков синдром,
който по време на възстановителния период е бил с висок интензитет, наложил
медикаментозно лечение, а понастоящем се проявява при продължително движение и
застудяване, което несъмнено води до влошаване на качеството на живот. В случая
от съществено значение са възрастта на пострадалия – 69 г. към датата на
деликта, характера и продължителността на лечението и възстановяването му,
останалите до настоящия момент физически ограничения, липсата на благоприятна
прогноза за пълното им възстановяване независимо от провеждано лечение и
рехабилитация. От друга страна следва да бъде отчетено, че възстановяването е
протекло без усложнения в обичайния период за тези травми, като не са
ангажирани доказателства претърпяните душевни страдания да са обусловили
развитие на психиатрично заболяване или други сериозни нарушения в психо-емоционалната
сфера на пострадалия.
С оглед всички посочени критерии, съдът намира, че справедливият
размер на общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 45000
лева.
При този извод на съда, подлежи на
обсъждане релевираното от страна на ответника възражение с правно
основание 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от страна на пострадалия. В
тежест на ответника е да установи, че поведението на пострадалия е способствало
за настъпване на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който наред с проявеното от виновния неправомерно поведение, не
би се стигнало до вредоносен резултат.
Съобразно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДвП, при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки
при спазване на разписаните в нормата правила, а именно: преди да навлязат
на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика и да не
преминават през ограждения от парапети или вериги. Съобразно
разпоредбата на чл. 114 ЗДвП, на пешеходците е забранено да навлизат внезапно
на платното за движение; да пресичат платното за движение при ограничена
видимост и да извършват търговия и услуги на платното за движение.
В случая от събраните доказателства се установява, че ищецът е
предприел пресичане на пътното платно на неразрешено
за това място, без да положи дължимата грижа да прецени разстоянието до
приближаващия автомобил. Произшествието е настъпило на необозначено за целта място, като
пострадалият е имал възможност да пресече по пешеходна пътека на около 71 м. от
мястото на ПТП. Независимо, че инцидентът е настъпил в тъмната
част на денонощието при мокра пътна настилка, между пешеходеца и водача на
автомобила и имало отлична взаимна видимост, видно от заключението на вещото
лице. Дори да се приемат за достоверни показанията на свидетеля за липса на
включено улично осветление, светлините от намиращия се в близост търговски
център и тези на самия автомобил безспорно са го направили видим за пешеходеца.
В този смисъл предприетото в нарушение на правилата на движение пресичане на
пътното платно при ясното съзнание за приближаващ автомобил без съмнение
представлява противоправно поведение, което в значителна степен е допринесло за
настъпване на увреждането. При това положение без значение е дали пешеходецът е
имал обективна възможност да прецени скоростта на движение на автомобила,
доколкото с непредпазливото си поведение същият сам се е поставил в ситуация на
риск.
При определяне на дела на съпричиняване следва да се съобрази
съотношението във вида и тежестта на нарушенията на деликвента и
увреденото лице. В случая съдът е обвързан от установения в наказателното
производство механизъм на ПТП и квалифицирането на деянието като нарушение на
чл.20, чл.2, изр.2 от ЗДв.П, поради което при определяне на степента на
съпричиняване съдът не съобразява събраните в гражданския процес доказателства
за шофиране с превишена скорост. Независимо от това вината на водача на МПС е
много по-значителна, тъй като той е по-отговорен за действията си при
управление на техническо средство – автомобил. Това боравене с техника, което
носи потенциална опасност, ангажира в по-висока степен отговорността на
водачите на МПС при нарушение на правилата за движение, отколкото нарушението
на пешеходеца. В този смисъл дори водачът да се е движил с максимално
разрешената стойност, самият факт на настъпване на ПТП обуславя извод, че
същата не е била съобразена с пътната обстановка. Задължение на водачите на МПС
е да шофират с повишено внимание и с такава скорост, която да им позволява във
всеки момент от движението на автомобила да реагират на внезапно възникнало
препятствие. В разглеждания случай в рамките на изчисленото от вещото лице
време за реакция от 5 секунди, водачът на застрахования автомобил не е
предприел спасителна маневра, за което сочи и липсата на установен спирачен
път. С оглед изложеното съдът приема, че основната причина за ПТП е поведението
на водача на автомобила, който не е съобразил поведението си с пътната
обстановка. При изложените доводи съпричиняването на пострадалия
следва да се приеме в по-малък дял, поради което дължимото обезщетение
следва да бъде намалено с 1/3.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване във връзка с поведението на ищеца след
инцидента, съдът намира за недоказано. От свидетелските показания се
установява, че ищецът е провеждал антитромботична профилактика и последващи
контролни прегледи, включително с невролог, като е приемал изписаните му
медикаменти. Видно от заключението на СМЕ липсата на проведена рехабилитация не
се е отразило съществено на оздравителния процес, тъй като предвид възрастта на
пострадалия пълно възстановяване не може да се очаква дори при провеждането на
такава.
С
оглед изложеното съдът приема, че за репариране на неблагоприятните последици
от увреждащото събитие, съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД принцип на
справедливостта и след приспадане на определения процент съпричиняване, сумата,
която ответникът следва да заплати на ищеца е 30000 лева, до който размер искът
следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 60000 лева.
Отговорността на застрахователя е договорна като при сега
действащия КЗ /в сила от 01.01.2016 год./ отговорността за забава е ограничена.
Това задължение, съгласно чл.429, ал.3 КЗ, е за периода след датата, на която
застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било
от застрахования, било от увреденото лице или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. В конкретния случай, са представени доказателства, неоспорени от
застрахователя, за уведомяването му от ищеца, както и липсват наведени доводи,
предпоставящи правилото за забава на кредитора. Поради горното, приложение
следва да намери първото предложение на посочената разпоредба и обезщетението
следва да се присъди, считано от 05.06.2019 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 1250 лева от общо 2500 лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, редуциран по
възражение на ответника до размер близък до предвидения в Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер (2330 лева).
По направеното от ответната страна искане за присъждане на
разноски, съдът намира, че такива се следват съобразно отхвърлената част от
иска като в тежест на ищеца следва да се възложи сумата от
465 лева от претендираните общо 930 лева, представляваща заплатени
депозити за вещи лица (600 лева), депозти за свидетел (30 лева) и
адвокатско възнаграждение (300 лева), на
основание чл.78, ал. 3 ГПК.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати дължимата държавна такса в размер на 1200 лева, определена съгласно
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
върху уважения иск.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р
Г.М.Димитров“1, ДА ЗАПЛАТИ на
И.И.М. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 30000.00 лв. (тридесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 25.02.2017 г., в гр. Варна, причинено виновно от водача на л.
а. „Фиат Браво“ с per. № * **** **,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
BG/50/117000483419,
с период на действие 07.02.2017г. – 07.02.2018г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване
на застрахователната претенция –
05.06.2019г., до окончателното изпащане на задължението,
на основание чл.432 и чл.429 от КЗ, вр. чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 30000
лева до претендираните 60000 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р
Г.М.Димитров“1, ДА ЗАПЛАТИ на И.И.М. с ЕГН **********
с адрес ***, сумата от 1250 лева, представляващи
сторени в производството съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част
от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р
Г.М.Димитров“1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в
полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 1200 лева, представляваща
дължимата по делото държавна такса върху уважената част от иска, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА И.И.М. с ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве“АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Г.М.Димитров“1, сумата от 465 лева, представляваща сторени в производството
съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ в
ОКРЪЖЕН СЪД: