Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./26.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., след като разгледа г. д. №
310/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия,
с правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 и чл. 28, във вр. с чл. 4, ал.
1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за закрила на детето,
за прекратяване на настаняването на малолетната З.Ф.А., ЕГН **********,
в семейството на неговата близка Н.М.М., ЕГН ********** и настаняване на детето
в същото семейство, за определен срок, а
именно – за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в
сила.
В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-П-026/23.03.2020 г. на
директора на ДСП – Провадия е прекратено настаняването на детето в семейството
на неговата близка Н.М. /мярка за закрила, постановена с решение № 36/10.02.2017
г. по г. д. № 1153/2016 г. на РС – Провадия, влязло в сила на 21.03.2017 г./ поради
изтичане на срока, определен със съдебното решение, и детето е настанено отново
в същото семейство. Твърди се, че по удостоверение за раждане детето е с един
родител – майка му Ф.А.Я., ЕГН **********, която не полага грижи за неговото възпитание
и отглеждане. Същата е напуснала територията на страната и е поверила двете си
деца Н. и З. на своя позната в гр. ***. След извършено проучване детето З. е
настанено в семейството на неговите близки Н.М.М. и А.И.М., които са родители
на считания за баща на детето – Г.А.И., първоначално с решение № 250/21.10.2013
г. на РС – Провадия за срок от три години, а след изтичането му отново е
настанено в същото семейство с решение № 36/10.02.2017 г. по г. д. № 1153/2016
г. на РС – Провадия за срок от три години. На 27.01.20218 г. А.М. е починал, но
въпреки това Н.М. е продължила да се грижи за децата З. и Н., доколкото
последната е настанена в същото семейство. През този период майката не е
търсила контакти с децата си. От извършеното проучване социалните работници са
установили, че детето З. се чувства сигурно и спокойно в дома на Н.М. и че
последната е в състояние да полага основни грижи за него. Хигиенно - битовите условия в дома на М. са добри. З.
е ученичка в първи клас и има личен лекар. Становището на ОЗД при ДСП –
Провадия е, че настаняването на детето в семейството на близки е изцяло в негов
интерес. Моли съда да постанови решение в този смисъл.
В съдебно заседание
Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия, представлявана от социален работник
Д.Ж., поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Назначеният
от съда процесуален представител на детето адвокат Х.Ф. пледира за уважаване на
разглежданата молба.
Изслушана е Н.М. /близка на
детето/, която изразява желание да продължи да се грижи за детето.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-П-026/23.03.2020
г. на ДСП гр. Провадия; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 1983/28.09.2012 г. на Община Варна; декларация за съгласие/несъгласие
по чл. 24, ал. 3 ППЗЗД от Н.М.; препис-извлечение от акт за смърт №
0203/27.01.2018 г. на А.И.М.; решение № 36/10.02.2017 г. по гр.д. № 1153/2016
г. на РС-Провадия, се установява, че малолетната З.Ф.А. е родена на *** г. от майка – Ф.А.Я., която е
единственият родител, посочен в удостоверението за раждане на детето. З. е била
настанена по съдебен ред в семейството своята близка – Н.М. с решение № 36/10.02.2017 г. по гр.д. №
1153/2016 г. на РС – Провадия, влязло в сила на 21.03.2017 г., за срок от три години, но
срокът за настаняване е изтекъл на 21.03.2020 г. В този срок е починал А.И.М., член са семейството – близки на детето,
при които то е било настанено с горепосоченото съдебно решение. С оглед на това и предвид обстоятелството, че единственият известен родител на детето – неговата майка, не пребивава
на територията на страната и не полага грижи за детето си, след прекратяване на настаняването му в
семейството на неговата близка Н.М., детето отново е настанено в същото
семейството по административен ред. Н.М. е подала декларация, в която е изразила
съгласие да поеме грижите за отглеждане и възпитание на детето.
От изготвените по делото социални доклади на ДСП - Провадия се установяват
годността, желанието и възможностите на Н.М. да полага грижи за
детето.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подадено е искане с
правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 и чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл.
25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за закрила
на детето.
Съобразно разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се
предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в
семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно
изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт.
По отношение на детето З.
е била предприета мярка за закрила и същото е било настанено в семейството на негови
близки. Съдебно определеният срок е изтекъл към датата на депозиране на
молбата, което е основание за прекратяването на извършеното настаняване по реда
на чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 от ЗЗДт.
От
събраните по делото доказателства се установява, че майката на детето е
напуснала територията на страната и не полага грижи за него. Грижите по
отглеждането му са поети изцяло от неговата близка Н.М., която осигурява
сигурна и спокойна среда за неговото израстване и развитие. Предвид изложените
обстоятелства, съдът намира, че по отношение на детето З. са налице
предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДт за настаняване извън
семейството, а именно в семейството на неговата близка – Н.М..
Ето защо молбата на ДСП - Провадия се явява основателна и
като такава следва да бъде уважена.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето З.Ф.А., ЕГН **********, в семейството на неговата близка Н.М.М.,
ЕГН **********, на основание чл. 30, вр. с чл. 29, т. 2 от ЗЗДт.
НАСТАНЯВА детето З.Ф.А., ЕГН **********, в семейството на
неговата близка Н.М.М., ЕГН **********, за срок от три години, считано от
датата на влизане на решението в сила, на основание чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се
изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: