РЕШЕНИЕ
Номер......................
Година 2020 град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, седми касационен състав на седемнадесети септември, година две
хиляди и двадесета в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Даниела
Станева
Стоян Колев
При секретар Мая Вълева и
с участието на прокурор от Окръжна прокуратура – Варна С. Иванов като разгледа
докладваното от съдия Милачков К. Д. № 1660 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по касационна жалба от Т.Ч.,
ЕГН ********** от гр. София, чрез
пълномощник адв. В.
В.,***, срещу Решение № 818/15.06.2020г. по НАХД № 5413/2019 г. на Районен
съд–Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
442а-185/03.10.2019г., издадено от Началник на ІV Районно управление /РУ/ при
ОД на МВР- Варна, с което на Т.Ч. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл.218б, вр. чл.194, ал.3 от
Наказателния кодекс /НК/.
В жалбата се твърди, че
решението на РС – Варна е недопустимо и неправилно поради необоснованост,
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на
материалния закон. Твърди се, че представените от страните доказателства са
разглеждани избирателно и едностранчиво, без да е извършен задълбочен и
подробен анализ на същите. Доказателствата, представени от оспорващата Т. Ч. са
игнорирани от съда без да са изложени в решението мотиви за това. Още повече,
че тези писмени доказателства не са били оспорени от противната страна и като
ги е игнорирал без коментар, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила като е ограничил правото на защита на санкционираното
лице, лишавайки го от възможност да защити твърденията си. Твърди се, че не са
коментирани съставомерните белези на деянието, за извършване на което е
ангажирана отговорността на касатора Т. Ч. – не са посочени индивидуализиращите
кучето белези, не е посочена неговата стойност, съответно съдът изначално е
лишен от възможност да прецени дали в конкретния случай е налице престъпление,
наказуемо по реда на НПК, или конкретният казус попада в приложното поле на
чл.194, ал.3 вр. с чл.218б от НК. Изложени са подробни мотиви досежно
твърденията за необоснованост на съдебното решение като се посочват конкретни
противоречия в изявленията на свидетелстващите в полза на АНО свидетели. Сочи
се, че съдът неправилно е интерпретирал фактите по делото. В заключение се иска
от касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени атакуваното
решение на РС – Варна и вместо него да постанови друго, с което изцяло да
отмени НП № 442а-185/03.10.2019г. Претендира присъждане на разноски и за двете
съдебни инстанции.
В съдебно заседание
оспорващата Т. Ч., редовно призована, не се явява. Представлява се от своя
процесуален представител – адв. В. В., който поддържа касационната жалба в
цялост на изложените в нея основания.
Ответникът, редовно призован,
не изпраща представител. Становище по хода на делото, по доказателствата и по
съществото на правния спор е изложено от процесуалния представител ст.ю.к. К. Л.-А.в
депозирани писмени бележки с.д. № 11272/ 16.09.2020 г. Иска се от касационната
инстанция да отхвърли жалбата срещу решението на РС- Варна. Алтернативно – прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Моли, в случай, че
жалбата бъде уважена, такова да се присъди в минимален размер от 100 лв. съгласно
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Представителят на ВОП
изразява мнение за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и като
взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е
редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно
производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
За да се произнесе по
спора, РС – Варна установил, че процесното НП е съставено след постановен отказ
на Районна прокуратура – Варна да се образува наказателно производство за това,
че на 14.02.2019г. в гр.Бяла, обл.Варна, санкционираната Т. Ч. отнела чужда
движима вещ – домашно куче, от владението на И.К., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да го присвои, като приел, че описаното в НП деяние е
маловажно и подлежи на санкция по административен ред, във връзка с което е
издадено процесното НП.
Съдът установил, че на
посочената в НП дата – 14.02.2019 г., санкционираната Т. Ч. преминавала с управляван
от нейната дъщеря автомобил през гр. Бяла, когато забелязала на улицата куче.
Съдът приел за установено, че кучето, което посочената за нарушител отвела с
автомобила, е собственост на К., която го гледала като домашно и изключително
много държала на него. Т. Ч. побягнала след кучето и го хванала малко преди то да
влезе в двора на къщата на К.. Въпреки съпротивата му, тя го качила в колата и
го отвела без да попита намиращите се в близост хора дали разполагат с повече
информация за кучето и дали то е домашно или улично. След като констатирали
липсата на домашния любимец на К., нейните близки /нейната дъщеря/ узнали подробности
досежно личността на извършителите на деянието
и досежно превозното средство, с което те отвели домашния любимец на К.. Тези
сведения им били предоставени от техния познат Б. Ж. – служител във „В и К“ –
гр. Бяла, който на посочените в НП дата и час се намирал в близост до мястото
на инцидента. Същият е разпитан като свидетел пред въззивната инстанция.
Сведение от Б. Ж. се съдържа и в материалите по проведеното преди това
досъдебно производство. По-късно е установен контакт с посочената за нарушител
Т. Ч., която върнала кучето на К. след като го задържала при себе си, в гр.
София, повече от месец и след като получила компенсация за извършените от нея
ветеринарно-медицински разходи, които се твърди, че е направила за лечение на
кучето.
При постановяване на
въззивното решение Районен съд – Варна достигнал до следните правни изводи:
Приел е, че оспореното НП
е издадено от компетентен орган, съгласно изрично предоставени правомощия по
силата на разпоредбата на чл.218б, ал.1 от НК , както и въз основа на приложена
към доказателствата заповед на министъра на вътрешните работи. НП отговаря на
критериите за форма и съдържание, установени в специалния закон - ЗАНН. Съставен
е извод, че в него подробно са описани действията на санкционираната Т. Ч.,
като на същите е дадена правилна правна квалификация – престъпление по чл.194,
ал.3 вр. ал.1 от НК. Респективно – правилно е установена кореспондиращата с нея
санкционна норма – чл.218б от НК. Констатирано е, че АНП е проведено в рамките
на законово установените срокове, като в хода му не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Мотивиран така, ВРС
постановил решението си, с което потвърдил обжалваното НП.
Постановеното решение е
неправилно.
Оспореното решение е
постановено от териториално и материално компетентен съд, разгледано е от един
съдия, съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, след редовно проведени и протоколирани 3
открити съдебни заседания. С оглед изложеното, обратно на изложеното в касационната
жалба, решението не е недопустимо. То не е и нищожно.
Следва да се има предвид,
че разглежданото от РС – Варна наказателно постановление е издадено по
специалния ред, предвиден в чл.218б, ал.1 вр. с чл.194, ал. 3 от НК. В тази
хипотеза основание за издаване на НП не е съставен акт за установяване на
административно нарушение, както е в общите случаи, а основание за издаването
му е прокурорско постановление, с което, поради маловажност на случая по
смисъла на чл. 194, ал.3 от НК, наблюдаващият прокурор е отказал да образува
наказателно производство срещу извършителя на престъплението, а държавата
реализира своята санкционираща функция спрямо виновното лице чрез ангажиране на
неговата административнонаказателна отговорност като му се налага глоба в размер
от 100 до 300 лева.
Настоящият касационен
състав споделя изводите на РС- Варна за компетентност на
административнонаказващия орган, доказателство за което е приложената към АНП
Заповед № Із – 1767 от 28.08.2012 г. на Министъра на вътрешните работи. Споделят
се изводите на предходната съдебна инстанция досежно съответствието на
оспореното НП със законовите критерии за форма и съдържание, изчерпателно
изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Независимо от горното,
решаващият състав неправилно е приложил материалния закон.
В хода на проведеното
въззивно производство не са установени по категоричен начин някои от съставомерните
белези на престъплението, за извършване на което е ангажирана отговорността на
посочената за извършител на деянието Т.Ч..
На първо място не е
установено, че движимата вещ /куче от порода „пинчер“/ е собственост на
тъжителката И.Т.К. от гр. Бяла. Съгласно чл.4, ал.1, т. 1 от Наредбата за
регистрация, стопанисване и контрол на кучетата на територията на Община Бяла, собствениците
на кучета са длъжни да ги регистрират в районната ветеринарно-медицинска служба
/РВМС/ или при лицензиран ветеринарен лекар по реда на чл.122 от Правилника за
приложение на Закона за ветеринарномедицинската дейност /ППЗВМД/ (отм. – ДВ, бр.
55 от 7.07.2017 г. ).
В сведенията, които Т. Ч. е дала в хода на досъдебното производство, тя сочи,
че при прегледа на кучето от ветеринар след пристигането им в София, не е
установено то да е маркирано с чип /“инжектируем транспондер“, съгласно чл.174,
ал.1, т.1 от ЗВМД/, съдържащ информация за него и неговите стопани. Сред доказателствата по делото липсват
такива, които по категоричен начин да доказват, че именно тъжителката И.Т. К. е
собственик на кучето, по повод на което е образувано досъдебното производство,
и че то не е безстопанствено животно по смисъла на легалната дефиниция на
понятието, съгласно т.6а на §1 от ДР на ЗВМД – няма доказателства кучето да е
регистрирано по посочения по-горе ред в специално водените регистри на Община
Бяла. Такива твърдения не са били наведени и в производството пред ВРС като
този въпрос е останал неизследван от съда. Въпросът за собствеността на
отнетата движима вещ е един от съставомерните белези на деянието, за което е
ангажирана отговорността на касатора, поради което неизясняването му е
съществено нарушение, налагащо отмяна на въззивното решение само на това
основание.
Горното не налага след
отмяна на въззивното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от
първоинстанционния съд за събиране на нови доказателства, тъй като е налице
друг, по-съществен порок на въззивното решение.
Пред РС – Варна
въззивницата е представила доказателства за това, че посоченият в НП автомобил
– марка ** **с
рег. № ** ** **, на посочената в НП дата –
14.02.2019 г., е бил в сервиз за преглед, който се намира в гр. София. Представени са стокова разписка № 0/…/24946 от
14.02.2019 г., издадена на името на С.К.– дъщеря на Т. Ч., както и протокол от
извършените измервания на автомобила, съставен на същата дата. Тези протоколи
се генерират автоматично от програмния продукт, ползван от съответния автомобилен
сервиз, поради което датата върху него не може да бъде манипулирана. От съдържанието
на протокола е видно, че е съставен в 11,32 ч. на 14.02.2019 г. Това налага
извод, че на посочената в НП дата -
14.02.2019 г., обективно е било невъзможно посочената за извършител на
деянието Т. Ч. да е била в гр. Бяла, пътувайки с автомобила на дъщеря си С.
Казначеева, с посочената регистрация № ** ** **. Горното навежда на извода, че
на инкриминараната в НП дата – 14.02.2019 г. Т. Ч. не е осъществила състав на
престъпление по смисъла на чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК, респективно –
неоснователно и незаконосъобразно е ангажирана нейната
административнонаказателна отговорност на основание чл.218б, ал.1 от НК. Датата
на извършване на престъплението е част от съвкупността от факти, които индивидуализират
неправомерното деяние /престъпление или нарушение/, респективно – определят
фактите, срещу които санкционираното лице следва да се брани. В настоящия
случай касаторът Т. Ч. успешно се е справила с доказателствената тежест като е
представила убедителни доказателства, оборващи твърдението, че на посочената
дата е извършила деянието, за което е санкционирана.
В допълнение към горното
следва да се отбележи, че дори и да се приеме за доказано, че от обективна
страна е осъществен съставът на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, то
недоказана е останала неговата субективна страна – animus. На първо място кучето е намерено на
улицата – бягало е по пътното платно на оживен път и по тротоара край него,
където трафикът на леки и товарни автомобили е интензивен. Кучето е било без
нашийник и без други белези, от които да е видно, че то не е безстопанствено в
посочения по-горе смисъл. От изложеното следва, че посочената за извършител на
деянието по обективни причини не е могла да предположи, че отнема чужда вещ,
т.е. вещ, която принадлежи някому. Недоказано е останало също, че, прибирайки
кучето от улицата, Т. Ч. е била водена единствено от намерението да го свои, а
не от друга цел – да го изведе от място и ситуация, които предполагат
настъпване на ПТП и които намира за потенциално опасни за неговото здраве и
живот. Твърденията на процесуалния представител на касатора в този смисъл се
споделят от настоящия касационен състав. Тези съждения на съда се
потвърждават и от обстоятелството, че след като родствениците на тъжителката И.
К. са се свързали с Т. Ч. и са обяснили, че кучето не е безстопанствено, тя го
е върнала на собственика.
Като е потвърдил
издаденото НП, ВРС е постановил неправилно решение по своя резултат, поради
което същото следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и процесното НП.
При този изход на спора,
основателна се явява своевременно заявената претенция за присъждане на разноски
в полза на касатора Т. Ч. за двете съдебни инстанции. Пред РС – Варна е
представен договор за правна защита и съдействие серия Б, № 0 (..) 345097 от 03.06.2020 г., от който е
видно, че за осъщественото процесуално представителство по н.а.х.д. № 5413/2019
г. въззивницата е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 350
лв. За осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция
касаторът е представил заверено за вярност копие от Договор за правна защита и
съдействие серия Б, № 0(..) 345099 от 04.09.2020 г. за изплатен в брой
адвокатски хонорар в размер на 410 лв. Предвид направеното възражение от
ответника по касация за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и предвид относително не високата сложност на разглеждания
казус, съдът намира за необходимо да редуцира размера на претендираното
адвокатско възнаграждение до сума в размер на 650
/шестстотин и петдесет / лева – 50 лв. за изготвяне на жалба срещу НП и по
300 лв. за всяка инстанция на основание чл. 18, ал.1 и ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд
като касационна инстанция
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 818/15.06.2020
г., постановено по НАХД № 5413 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. Варна.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 442а-185/03.10.2019г., издадено от Началник на ІV Районно
управление при ОД на МВР- Варна, с което на Т.Ч., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лв. на основание
чл.218б, вр. чл.194, ал.3 от Наказателния кодекс НК/.
ОСЪЖДА Областна Дирекция
на МВР – Варна да заплати на Т.Ч., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.
София, сума в размер на 650 /шестстотин и петдесет / лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.