№ 4817
гр. София, 12.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
и прокурора Г. Кр. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Частно
наказателно дело № 20241110203576 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ – Т. Н. М., редовно уведомен, се явява лично, доведен
от Следствен арест на „Г.М.Димитров“ № 42, с адв. М. Д., упълномощен
защитник.
СРП - редовно уведомена, представлява се от Г. К..
СЪДЪТ даде възможност на страните да вземат становище по хода на
делото.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на обвиняемото лице по предоставена лична карта:
Т. Н. М. – ЕГН: **********, българин, българско гражданство, със средно
образование, неженен, осъждан, с адрес: гр. София, ул. *********
СЪДЪТ разяснява правата на обвиняемият по реда на чл. 55, чл.115,
чл.274 и чл.275 от НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си.
Искания за отводи
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме искания за отводи на съда и съдебния
секретар.
Искания по реда на съдебното следствие.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
1
АДВ. Д.: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания по реда на съдебното следствие.
СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните и след съвещание
намира, че са налице предпоставките да даде ход на съдебното следствие,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА делото с молбата на обвиняемия чрез адв. М. Д. за изменение
на МНО от „Задържане под стража” в по-лека такава.
/Прочете се/
АДВ. Д.: Поддържам молбата.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА по делото представената писмена молба от
обвиняемия.
Искания за доказателства.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме искания по доказателства.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и след съвещание
намира, че делото е изяснено от фактическа страна.
На основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протоколите и другите документи съдържащи се в ДП №
156 /2024 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № ДН 2483/2024 г. описа на
СРП.
СЪДЪТ, оглед изявленията на страните, че нямат искания за
доказателства и констатацията на съда, че делото е изяснено от фактическа
страна на основание чл. 286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Д.: Ще помоля да уважите искането, с което защитата иска да бъде
изменена мярката за неотклонение на обвиняемия. Считам, че към настоящия
момент са налице достатъчно предпоставки за смекчаване на така
определената първоначална мярка „Задържане под стража“. В хода на
настоящото производство са събрани доказателства, на базата, на които е
повдигнато обвинение на подзащитния ми. При определянето на
първоначалната мярка, съдът смея да кажа правилно е приел, че за нуждите на
това разследване и поради неговия ранен етап, съобразявайки обремененото
2
съдебно минало на подзащитния ми, е преценил, че за нуждите на
досъдебното производство, обвиняемият следва да бъде изолиран от
обществото. Към настоящия момент след допълнително извършени
процесуално следствени действия – разпит от страна на разследващия
полицай на свидетелката В.И. от 15.02.2024 г., обвинителната тези не само не
се подкрепя, а след този разпит обосновано предположение сериозно се
разколебава. В нейния разпит се описва съвсем различна фактическа
обстановка и причината, поради която съседът, който се е обадил на № 112, е
чул тези звуци, има своето странно, но реално обяснение. За да бъде
продължена тази мярка за неотклонение, следва да бъдат събрани достатъчно
доказателства, които да подкрепят обвиненията, за които на същия е
потърсена наказателна отговорност. Относно обвиненията за това, че
подзащитният ми е предизвикал страх у свидетелите Ю. Г. и Р.З., искам да
обърна внимание на това, че първия разпит на Ю. Г. е на 28.01.2024 г.в 07:45
часа, първият разпит на Р.З. е в 07:00 часа на същата дата, в 19:00 часа на
същия ден Р.З., това са дванадесет часа по–късно, се сеща, че когато са
влезли в апартамента, където е бил моят подзащитен с В.И., дванадесет часа
по късно той се сеща, че е изпитал страх. Няма логично обяснение как един
човек може да забрави, че се уплашил, страхът не се забравя и не може да се
сетиш дванадесет часа по късно, че те е било страх. Ето защо ще Ви помоля,
да подложите на един изключително критичен анализ тези показания. Освен
да вземете предвид този интервал от часове, в които те не са знаели, че ги е
страх и после са се сетили, че са се уплашили, техният разказ каква е
причината да се уплашат, би било доста странно и неправилно служители на
МВР, които са с униформа, значки, с оръжие да бъдат уплашени от един
полугол мъж, това противоречи на здравата житейска логика. Дано нямаме
такива хора на реда, на които разчитаме да ни опазят. Ето защо моля да
подложите и на критичен анализ първия разпит на тази длъжностни лица,
защото са пряко заинтересовани от изхода на делото.
Считам, че на базата на тези мои аргументи една мярката за неотклонение
различна от „Задържане под стража“, също би обезпечила по нататъшния ход
на досъдебното производство. Защитата по никакъв начин не може да оспори
предходните осъждания на моя подзащитен, но на базата на аргументите,
които изтъкнах пред Вас, фактът, че същият е с безспорно установена
самоличност, адрес на който би могъл да бъде намерен за последващи
процесуално следствени действия, каквото не следват в голям обем по това
дело, една по–лека мярка за неотклонение също би обезпечила хода на
досъдебното производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Придържам се към казаното от защитата ми.
ПРОКУРОРЪТ: Не се налице основания за изменение на взетата МНО
„Задържане под стража“.
От доказателствата събрани в хода на досъдебното производство може да
се направи обосновано предположение, че обвиняемият е осъществил всички
престъпления, в които е обвинен от СРП. Считам, че съществува реална
опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, тъй като е осъждан за
3
престъпление по чл. 115 от НК, а настоящото досъдебното производство се
води за три престъпления, същите са извършени в съвкупност срещу
личността на различни граждани. Считам, че срокът на задържане до
настоящия момент не е прекомерен. Взетата мярка за неотклонение не се
явява самоцел, видно от материалите по делото в рамките на този срок се
извършени множество действия по разследването.
Предлагам на съда да остави без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение„Задържане под стража“в по–лека такава.
СЪДЪТ след като изслуша съдебните прения дава последна дума на
обвиняемият.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да ми измените марката по – лека.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ след като изслуша последната дума на обвиняемият се оттегли на
тайно съвещание за постановяване на съдебния си акт.
СЛЕД съвещание съдът в присъствието на страните намира за установено
следното:
Производството е по реда на чл.65 от НПК, инициирано по молба на
обвиняемия Т. Н. М., за изменение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава.
В съдебно заседание защитата поддържа така депозираната молба, като
посочва, че обоснованото предположение обвиняемият да е съпричастен към
извършване на деянията, за които му е повдигнато обвинение, е силно
разколебано. Поставя под съмнение показанията на полицейските служители,
посетили местопроизшествието. Моли мярката за неотклонение да бъде
изменена в по –лека такава.
Обвиняемият се придържа към казаното от защитата си в последната си
дума моли за по –лека мярка за неотклонение
СРП оспорва молбата като намира, че са налице предпоставките молбата
да бъде оставена без уважение.
В производството по реда на чл.65 от НПК, съдът следва да прецени
всички обстоятелства, обусловили извода на предходните съдебни инстанции
за вземане на изпълняваната към момента мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, като направи анализ дали са налице нови обстоятелства, които
да навеждат на извода, че изпълняваната мярка се явява неадекватна, за да
обезпечи целите, които НПК възлага.
По отношение на обвиняемия е повдигнатото обвинение за три
престъпления, които се твърди да са извършени в условията на съвкупност: по
чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, чл.144, ал.3, т. и т.3, вр. ал.1 от
НК, по чл.144, ал.2 от НК, две от посочените престъпления се наказват с
лишаване от свобода до пет години, респективно до три години, като
престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК се явява тежко умишлено такова. Ето
4
защо първата предпоставка за изпълняване на най-тежката МНО продължава
да е налице.
Настоящият състав, противно на изразеното на защитата, счита, че от
представената доказателствена съвкупност на този етап би могла да се
направи прелиминарна преценка за съпричастност на обвиняемия в
извършване на деянията, за които му е повдигнато обвинение. Подобно на
съдебните състави, произнесли се в производство по чл. 64 от НК, съдът
намира, че от доказателства по делото, събрани и след влизане в сила на
определението, с което е взета първоначална мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, не се налице доказателства, които да разколебават
обвинителната теза. Доказателственият стандарт по отношение на обосновано
предположение не съответства на този, който касае произнасянето с
окончателен съдебен акт по съществото на делото и подлежи на ревизия както
в досъдебната фаза, така и в съдебната фаза. Не се изисква да бъдат събрани
на този етап несъмнени доказателства за авторството на деянието.
Във връзка с аргументите на защитата съдът следва да посочи, че чл. 144,
ал. 2, респективно дори ал. 1от НК, не изискват наличието на признак и
елемент от състава на престъплението заканата да е възбудила основателен
страх у нейния адресат, поради което посочените аргументи на този етап и
този довод, съдът намира за неоснователни.
Що се отнася до показанията на полицейските служители, съдът не
следва да навлиза в техен подробен анализ в настоящото производство, но
следва да се посочи, същите са в съзвучие с останалите събрани доказателства
и доказателствени средства, а двата им разпита са взаимно допълващи се и не
съдържат противоречия.
Що се отнася до първоначално дадените обяснение от обвиняемия и от
проведения в последствие разпит на пострадала на л.76 от досъдебното
производство, съдът намира, че на този етап, тези доказателствени източници
не разколебават обоснованото предположение за съпричастност, в което и да
е от трите деяния, за които обвиняемият е привлечен към наказателна
отговорност. Това е така, доколкото нито свидетелят Й. – съсед, подал
сигнала до органите на МВР, нито пристигналите и отзовали се на сигнала
полицейски служители – З. и Й., са чули пострадалата да вика за помощ и да
иска да бъде помогнато. Пострадалата е единствената, която посочва, че
част от интимните им игри да са били реплики от рода на „Помощ“ и
„Помогни ми“, изричани и от двамата, намиращи се на адреса. В този ранен
етап на производството следва да се анализират критично дадените показания
от 15.02.2024 г., които към настоящия момент са изолирани от
доказателствената съвкупност и по скоро са опит да се защити лансираната от
обвиняемия защитна версия. Този извод се налага, доколкото крайно
нелогични и нехармонични се явяват показанията по отношение на
причиненото нараняване с нож тип „мачете“, което според показанията на
пострадалата е станало инцидентно, а не е целено действие от техния
сексуален контакт, но въпреки това същите са продължили любовната си
игра, по техни твърдения отличаваща се със силно изразен сексуален садизъм
5
и мазохизъм, без да се погрижат за сериозните наранявания на пострадалата,
от която е текла кръв в цялото жилище, видно от протокола за оглед. Не без
значение е обстоятелството, че се твърди, процесният нож тип „мачете“ с
нестандартно големи размери, да се е използвал за срязване на въжета, с
които пострадалата е била вързана по нейно собствено желание и съгласие.
При положение, че пострадалата твърди, да е била обездвижена от
обвиняемия в изпълнение на предварително уговорената сексуална игра, за
пострадалата в хода на освидетелстването не са установени следи,
характерни за подобен вид обездвижване по крайниците или други части на
тялото, видно и от СМЕ такива не се установяват, което внася сериозно
съмнение в показаният като цяло, доколкото версията остава изолирана от
находките по време на освидетелстването. От протокола за оглед се
установява, че жилището е намерено в изключително голям безпорядък,
разхвърляно, с петна от кръв в почти всички помещения и въпреки, според
пострадалата инцидентното порязване, неволно от обвиняемия, същите са
продължили интимните си занимания, и след като са чули, че на вратата се
тропа и ги търсят полицейски служители, като самите свидетели са
продължавали да чуват писъците и крясъците на жена от вътре. Съществени
противоречия се установяват в показанията на разпитаната свидетелка в
разпита от 15.02.2024 г., по отношение на диалога, който са имали двамата,
сочени за интимни партньори, що се отнася до репликите, които е изрекла
пострадалата. Същата твърди, обвиняемият също да е било удрян от нея в
хода на сексуалните им отношения, респективно да е оправял реплики към
нея в хода на интимните им отношения, при положение, че никой от тримата
свидетели, възприели диалога им, не е чул мъжки глас и сочените в
последния разпит на пострадалата реплики. Диалогът, възприет от
служителите на МВР, не навежда на извод за любовна игра от вида на
посочен от пострадалата в последващия разпит. Неестествено е да се
продължават подобни сексуални интимни отношения при положение, че на
вратата на жилището се тропа силно. Състоянието, в което са заварени
двамата – обвиняемият и пострадалата, не съответства на лица, които са
имали любовна игра, дори и от вида на сексуален садизъм и мазохизъм, което
за настоящия съдебен състав поставя под сериозно съмнение изолираните до
момента обяснения на обвиняемия и дадените показания на пострадалата в
разпита от 15.02.2024 г.
Първият разпит се отличава с хармоничност и намира подкрепа в
останалите доказателства по делото, същата съобщава за системна агресия,
като признава, след като се е тропало на вратата, че е знаела и че е чула, че
тропа полиция, което прави защитната версия на обвиняемия към момента
изолирана. В този случай съдът намира, че макар пострадалата да е
депозирала противоречиви показания впоследствие, същите към момента не
водят до разколебаване на обвинителната теза, въпреки липсата към
настоящия момент на експертиза по делото, която да изследва сексуалността
на обвиняемия и на пострадалата, при все, че по делото до момента няма
данни за подобни лансирани сексуални контакти, отличаващи се с влечение
към сексуален садизъм и мазохизъм. Ето защо обоснованото подозрение за
6
съпричастност не се разколебава според настоящия съдебен състав.
По отношение на опасността от укриване, съдът намира, че същата не
може да бъде изведена, доколкото обвиняемият разполага с адрес и документ
за самоличност.
На така стои обаче въпросът от опасността от извършване на
престъпление. Както и предходни съдебни състави са извеждали в
производството по чл.64 от НПК, обвиняемият е с изключително тежко,
обременено съдебно минало, същият е многократно осъждан за разнородна
престъпна дейност, тежки умишлени престъпления, изтърпявал е ефективни
наказания „Лишаване от свобода“, които не са изиграли своята роля. Не
следва да бъде подминавано обстоятелството, че същият има наложено
наказание, макар изтърпяно, в размер на 12/дванадесет/години „Лишаване от
свобода“ за престъпление по чл. 115 от НК, а именно умишлено убийство.
Обвиняемият като личност се характеризира с изключително висока степен на
обществена опасност, деянието му също надхвърля стандартните за
съответния вид обвинения интензитет, доколкото има характеристиките да е
изключително брутално, но не и в сексуално отношение спрямо пострадалата,
като вербалните закани, физическата агресия, които се твърди да е
осъществил, го характеризират като импулсивен, избухлив с висока степен на
обществена опасност, на която към настоящия момент не би могло да се
противодейства с друга мярка за неотклонение, освен най–тежката,
изпълнявана към момента.
Съдът не може да се съгласи със защитата, че изминалият срок изиграва
възпиращо действие и намалява изведената с изключително висок интензитет
опасност от извършване на престъпление в конкретния случай. Периодът на
задържане е малко повече от месец и с оглед изведената реална опасност от
извършване на престъпление, същата не е намаляла за толкова кратко време.
Ето защо съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение,
доколкото единствената възможна и пропорционална марка за неотклонение,
която може да постигне целите на мерките за процесуална принуда се явява
именно изпълняваната към момента „Задържане под стража“.
Водим от горното и на основание чл. 65, ал. 4 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на мярката за
неотклонение на обвиняемия Т. Н. М., с ЕГН **********, по ДП № 156
/2024 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № ДН 2483/2024 г. описа на СРП
„Задържане под стража“ в по-лека такава.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване или протестиране
от страните пред СГС в 3 – дневен, срок считано от днес.
В случай на жалба или протест насрочва делото пред СГС за 19.03.2024 г.
от 10.00 ч., за която дата и час - страните уведомени в съдебно заседание.
В случай на жалба или протест обвиняемия да се осигури чрез
7
довеждането му в Софийски градски съд или чрез провеждане на
видеоконферентна връзка със Следствения арест посредством програма
Skype, ако такъв ред е предвиден в производствата по чл.65 от НПК пред СГС
и ако обвиняемият заяви, че желае да присъства. В случай, че същият не
желае да участва в производството, то това да бъде обективирано по
съответния ред.
Препис от протокола да се издаде при поискване от страните.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 13:50 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8