Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2954 10.08.2015 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1400 по описа на
съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против
Ф.Л.К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът
имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление
и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на имот, находящ се в ***,
имал качеството на клиент на топлинна енергия с клиентски № **********, а като
такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно
чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При
неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер
на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко -
продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач
доставило на ответника, топлинна енергия
на стойност 1045,57 лв. през периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г.,
която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от
92,79 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
01.07.2013г. – 10.11.2014 г. Ответникът не била изпълнила задълженията си да
погаси горните суми, поради което срещу нея било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по
частно гр. дело № 15966/2014 г. на ПРС, ХII гр.
с-в, била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски от 325 лева. В
срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът подала възражение за недължимост на
вземанията, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви
настоящите искови претенции в срока по чл. 422 ГПК. Моли се исковете да бъдат
уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението –11.11.2014 г. до окончателното погасяване, както и разноските за
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата не
е подала отговор на исковата молба, макар лично да е получила книжата по делото
– исковата молба и приложенията към нея. С получаване на съобщението,
ответницата изрично е била предупредена за последиците при неподаване на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е отправено искане делото да се
гледа в нейно отсъствие, а именно – възможността, насрещната страна да поиска
постановяване на неприсъствено решение, както и присъждане на разноски /чл.
238, ал. 1 ГПК/.
Ответникът е била редовно призована за първото съдебно
заседание, съгласно разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 ГПК, на същия адрес, на
който вече е получила книжата по делото – ***, като това е и регистрираният й
постоянен и настоящ адрес, съгласно справката по Наредба № 14/18.11.2009 г.
/л.11 от заповедното производство по ч.гр.д. № 15966/14 г. на ПРС/. Същата е
била търсена на този адрес в рамките на повече от един месец, като не е била открита, нито друго лице, съгласно да приеме книжата.
При поредното си посещение /изрично упоменати като дати/, връчителят е
удостоверил, че лицето не е открито, а по сведения на близките й, същата работи
и живее в чужбина, а същите са уведомени лично от ответницата да не получават
никакви документи от където и когото и да е. С оглед изложеното, съдът приема,
че ответницата е била редовно призована на основание чл. 41, ал.2, вр. с ал.1 ГПК – страната е отсъствала повече от един месец от адреса, на който веднъж й е
връчено съобщение по делото /ведно с ИМ и приложенията/ и не е уведомила съда
за новия си адрес, поради което и призоваването й за съдебно заседание, следва
да се счита за редовно.
В съдебно заседание проведено на 14.07.2015 г. ответникът
не се е явила, не е изпратила упълномощен представител, няма и направено искане
делото да се гледа в нейно отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу нея.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирала писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призована и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. От писмените
доказателства по делото може да се направи
извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно
чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по
същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на
чл. 239 ГПК, с което
предявените установителни искове да се уважат изцяло.
По отговорността за разноски:
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. Следва да се осъди ответникът
да заплати разноските, които ищецът е сторил в заповедното производство в общ
размер от 325 лева /25 лева – платена държавна такса и 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение/. В
исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 75
лв., като на основание чл. 78, ал.8, вр. с ал. 1 ГПК, на същия се дължи и
претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 300 лева,
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК /л.40/.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ф.Л.К., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 422, вр.
с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 1045,57 лв. - главница, представляваща
неплатена стойност на доставена топлинна енергия в обект, находящ се в *** за
периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., както и сумата от 92,79 лева – обезщетение за забава за периода 01.07.2013 г. – 10.11.2014
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда - 11.11.2014 г. до окончателното
погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 9678/12.11.2014 г. по ч.гр.д. № 15966/2014 г. по
описа на ПРС, ХII гр.с.
ОСЪЖДА Ф.Л.К.,
ЕГН ********** да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от
общо 325
лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №15966/2014 г. по
описа на ПРС, ХII гр.с. и сумата от общо 375 лева – разноски за настоящото
производство.
Решението не
подлежи на обжалване, като ответникът може
да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ВК