Решение по дело №152/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Л.“ КД, [населено място] поле, община Елин Пелин, област София, депозирана чрез юрисконсулт П. Т., против Решение № 81/07.03.2024г., постановено по АНД № 20233630201868 по описа 2023г. на Районен съд – Шумен. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № В– 003374 от 13.07.2023г. на Директора на Регионална дирекция за области Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, като наложената на жалбоподателя „Л.“ КД, [населено място] поле имуществена санкция в размер на 35 000 лв. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.210в от ЗЗП за нарушение на чл.210в, във връзка с чл.68л ал.1 от ЗЗП е намалена [рег. номер].

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че преетикетирането на артикулите би довело до нарушение на температурния режим за тяхното съхранение, както и че поради несъответствие между хигиенните и здравните изисквания от една страна и изискванията за пълно и обхватно информиране на потребителите, дружеството е нямало опции за правомерно поведение, като избраният подход е да се положат необходимите грижи за опазване на здравето на потребителите. Поради това във всеки търговски обект на „Л.“ е разположен специален уред– прайзчекър, който позволява бързо и лесно да се получи информация за цената на конкретната разфасовка. Освен това по отношение на процесното административно нарушение и било налице издадено НП № 002422 от 03.07.2023г., което е нарушило забраната на чл.17 от ЗАНН един субект да бъде санкциониран два пъти за едно и също административно нарушение. С оглед на изложените съображения, се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление, като се претендира и присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, Директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище Варна към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, не депозира писмен отговор. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

На 02.03.2023г. в КЗП постъпил потребителски сигнал № В– 03– 419, в който потребител посочил, че при посещение в магазин „Л.“, находящ се в [населено място], [улица], констатирал съществена разлика в цена на стока, обявена на етикета на стоката и цената на касата, като последната била по-висока. Във връзка с този сигнал, на 09.03.2023г. служители на КЗП – офис Шумен, извършили проверка в търговския обект– магазина, стопанисван от жалбоподателя „Л.“ КД, [населено място] поле, община Елин Пелин, в хода на която установили, че на стелаж била изложена за продажба стока– „салам цели парчета“, опакован във вакуумни опаковки, с различен грамаж. На всяка разфасовка бил прилепен етикет с информация за теглото, обявена продажна цена за килограм 6.49 лева и цената на конкретната разфасовка. Над стелажа бил поставен етикет с информация „Луканков салам, цели парчета“, на който била посочена продажна цена за килограм– 7.49 лв. Проверяващите извършили проверка на касата като маркирали произволно избрана опаковка от наличните 9 броя. Съгласно издадения фискален бон за разфасовка 0.408 кг. цената била 3.06 лв. като маркираната цена за килограм била 7.49 лв., т.е. на касата стоката се таксувала на по-високата цена за килограм, която била обявена на поставения етикет над стелажа, а не на цената, посочена на етикета, поставен на самата разфасовката. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № К- 2692781, съставен на място на същата дата, в присъствието на заместник управител на магазина, на която бил връчен. Било разпоредено представител на жалбоподателя на 14.03.2023г. да се яви в офиса на КЗП- офис Шумен и да представи становище по сигнала, в което да посочи причината, поради която е допуснато несъответствие между обявената цена на стоката на етикета и тази поставена върху опаковката. В депозирано становище, дружеството изложило същите аргументи, които впоследствие е посочило и в жалбата срещу НП.

Въз основа на направените констатации при извършената проверка на 09.03.2023г. в търговския обект, контролните органи приели, че обявената различна продажна цена на една и съща стока, на самата стока и на етикета над нея, ощетява потребителите и представлява нелоялна, заблуждаваща търговска практика, която е забранена за прилагане от дружеството по силата на Заповед на Председател на КЗП, поради което на 04.05.2023г. гл. инспектор в област Шумен в КЗП – ТД Варна съставил срещу дружеството Акт № 003374, за нарушение на чл.210в, във връзка с чл.68л ал.1 от ЗЗП. Актът бил връчен на 28.06.2023г. на представител на дружеството, като в акта не били посочени възражения. Такива били депозирани в законоустановения срок. Дружеството не оспорило констатираното разминаване в цените, като посочило причините за това. Според дружеството предвид поставена в близост до артикула табела, поясняваща разминаването в цените на етикетите, можело само да се затруднят потребителите да научат цената на конкретната разфасовка, което обаче не представлявало заблуждаваща търговска практика. Въз основа на така съставения акт било издадено процесното наказателно постановление, с което дружеството било санкционирано.

При тази фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Административно наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на представител на дружеството. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.

Касационната инстанция споделя изложените мотиви в решението, че липсва наложено наказание за едно и също нарушение, каквъвто аргумент се съдържа отново в касационната жалба. Видно от приложеното НП № 002422 от 03.07.2023г., на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция за нарушение на чл.16 от ЗЗП, каквото не е процесното.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност на деянието.

В процесния казус, предвид наличието на две различни цени за една и съща стока, при което на касата се заплаща по-високата обявена цена, настоящият състав намира, че задължението за лоялна търговска практика не е изпълнено от търговеца в стопанисвания магазин, обект на проверката. Ирелевантни са причините, поради което се е стигнало до коментираното несъответствие в цената на един и същ продукт. В конкретния случай деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.210в от ЗЗП, която предвижда санкция за всеки, който не изпълни заповед по чл. 68л, ал.1 или разпореждане по чл. 68л, ал.3 от ЗЗП. В случая е посочено, че търговецът не е изпълнил Заповед на Председателя на КЗП №115/19.02.2018г., касаеща същия артикул и приложена заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в подвеждаща информация за цената му. Посочената Заповед е влязла в законна сила на 06.01.2020г. с постановеното на тази дата Решение № 96 на ВАС. С нея на "Л." КД е било забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика от този момент занапред. Ето защо съдът намира за доказано по несъмнен начин, че към датата на процесната проверка "Л." КД е приложил нелоялна заблуждаваща търговска практика, след като това му е било категорично забранено посредством Заповед №115/19.02.2018г. на Председателя на КЗП.

Както правилно е приел и въззивният съд, са били налице основания за намаляване размера на наложеното административно наказание. Разпоредба чл.210в ЗЗП предвижда, че който не изпълни заповед по чл.68л ал.1 или разпореждане по чл.68л ал.3 се наказва с глоба в размер [рег. номер] 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер [рег. номер] 70 000 лв. В случая на „Л.“КД е наложена имуществена санкция в размер на 35 000 лева, т.е. около средния предвидения от закона размер на санкция, като наказващият орган е изложил съображения за налагане на имуществена санкция в посочения размер, които не се споделят изцяло от настоящата инстанция. Следва да се има предвид от една страна, че наложеното административно наказание по своя размер се съотнася към конкретно проявената, чрез извършеното нарушение негова обществена опасност. Наказващият орган е съобразил обстоятелството, че в конкретния случай се касае за нарушение на влязла в сила заповед, като дружеството продължава да осъществява нелоялна търговска практика, забранена му изрично, но както е отбелязано в самото НП, нарушението е извършено за първи път, което не е било съобразено. Затова определеният размер на санкцията се явява необоснован и законосъобразно същият е бил намален на минималния- 3000лв. от първоинстанционния съд.

Изложеното налага извод за неоснователност на касационното оспорване, с оглед на което процесното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. По делото няма искане на ответната страна за деловодни разноски и съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното Шуменският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81/07.03.2024г., постановено по АНД № 20233630201868 по описа 2023г. на Районен съд – Шумен.

Решението е окончателно.