№ 35
гр. Ихтиман, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20241840200008 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по постъпила жалба от В. А. Б. чрез адв. К. К.
против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ), Серия К, № 8429408 на
ОДМВР – София. В жалбата е изложено становище, че атакуваният
електронен фиш е неоснователен и незаконосъобразен. Поради това,
жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с адв. К. К., който поддържа жалбата. Моли за отмяната на обжалвания
фиш. Претендира и присъждането на сторените разноски.
Административнонаказващият орган - ОДМВР - София, редовно
призован, не изпраща представител по делото. От същия има депозирано
становище, с което моли съдът да приеме за неоснователни възраженията на
жалбоподателя и да постанови решение, с което да потвърди обжалвания
електронен фиш като правилен и законосъобразен. Направено е и възражение
за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е процесуално
допустима.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
1
Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с
ал. 1 от ЗДвП. В него е отразено, че на 28.10.2023 г., в 15:07 часа, в Област
Софийска, Община Костенец, АМ „Тракия“ км 52+800, посока гр. София, при
въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч с пътен знак В-26, лек
автомобил марка „Ситроен“, модел Ц5, с рег. № *, е извършил нарушение на
скоростта, установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС
ТФР 1М 613. Отразено е, че разрешената скорост е била 41 км/ч, а
установената такава от 94 км/ч, с което превишената скорост е от 53 км/ч.
Установено е, че собственик на автомобила е жалбоподателя В. Б., като с
обжалвания фиш му е наложена глоба в размер на 600 лева.
По делото не е спорно, а се установява и от приложена справка (л. 30 от
делото), че въпросното превозно средство, лек автомобил марка „Ситроен“,
модел Ц5, с рег. № *, е собственост на В. А. Б..
Към електронния фиш е приложен снимков материал (л. 26 от делото),
от който се установява, че процесният автомобил с рег. № * е заснет на дата
28.10.2023 г. да се движи с измерена скорост от 97 км/час, при ограничение
от 80 км/час.
От приобщен по делото протокол от 28.10.2023 г. за използване на
АТСС, съставен съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и
от протокол от проверка на Български институт по метрология се установява,
че процесният автомобил е заснет с автоматизирано техническо средство
преминало метрологична проверка. По делото е приет като доказателство и
протоколът от посочената проверка. От приетото по делото удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че
нарушението е заснето с одобрен тип средство за измерване.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: протокол от
проверка на мобилна система за видеоконтрол, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, снимка към ел. фиш, протокол от 28.10.2023 г. за
използване на АТСС, справка за регистрация на МПС, справка на ОДМВР -
София, отразяващ датата на връчване на процесния електронен фиш, справка
от АПИ за ограниченията на скоростта, ведно със скици и заповеди.
Доказателствените източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
2
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
- арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваният ЕФ е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Електронният фиш следва да съдържа реквизитите, разписани
императивно в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП - данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и
начините за доброволното заплащане.
Описанието на нарушението в електронния фиш следва да е възведено
чрез посочване на относимите скорости - разрешената стойност на скоростта,
установената стойност на скоростта и превишената стойност на скоростта,
който начин на описване е напълно достатъчен, за да може соченото за
нарушител лице да разбере за какво нарушение бива обвинено. В случая
обаче е допуснато несъответствие както между посочената разрешена скорост
в самия електронен фиш, така и между данните, обективирани в електронния
фиш, тези, обективирани на снимката от заснетото нарушение, което е довело
до невъзможност санкционираното лице да разбере за какво административно
нарушение е обвинен, че е извършил.
На първо място, допуснато е несъответствие в приетия по делото като
писмено доказателство електронен фиш Серия К № 8429408 на ОДМВР –
София, където е посочено, че на 28.10.2023 г., в 15:07 часа, в Област
Софийска, Община Костенец, АМ „Тракия“ км 52+800, посока гр. София, е
въведено ограничение на допустимата скорост от 80 км/ч, сигнализирано с
пътен знак В-26. В същия документ е отразено, че разрешената стойност на
скоростта е 41 км/ч.
На второ място, налице е несъответствие между данните, обективирани
в електронния фиш и тези, обективирани на снимката от заснетото
нарушение. Както беше посочено, в електронния фиш фигурират две
стойности на разрешената скорост (80 км/ч и 41 км/ч), посочена е
установената стойност на скоростта на заснетото МПС – 94 км/ч и
превишената стойност на скоростта – 53 км./ч. В приложения снимков
материал е отразено въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч, наказуема
скорост от 94 км/ч и наказуемо превишаване на скоростта от 14 км/ч.
3
На следващо място, по делото е прието като доказателство постъпило
писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ (лист 40 и следващите), ведно с
приложени към него документи /заповеди, чертежи и протокол/, в което
писмо изрично е посочено, какви са били ограниченията във въпросния
участък на АМ „Тракия“ за дата 28.10.2023 г. От писмото се установява, че за
дата 28.10.2023 г. в ОПУ София няма регистрирана информация за проблеми
със знаците от ВОБД за ограничение на скоростта в участъка от км 52+800 до
км 54+600. От приложените към писмото от АПИ преписи от писмени
доказателства и по-конкретно от съдържанието на чертеж и протокол за
приемане на временна организация и безопасност на движението е видно, че
на км. 54+140 от АМ „Тракия“, в посока към гр. София, е поставен пътен знак
В-26 въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч, а на км. 52+800 в посока
към гр. София е поставен пътен знак В-34. Предвид горното, налага се извод,
че в отсечката от км. 54+140 до км. 52+800 в посока към гр. София
ограничението е било 60 км/ч на процесната дата. В тази отсечка попада и
посочения в електронния фиш км. 52+800, като АТСС е било насочено към
приближаващите се автомобили, т.е. заснетите от АТСС автомобили са се
намирали преди знака В-34, с който е премахнато въведеното ограничение на
скоростта. Въпреки това, в електронния фиш, а и в информацията в табличен
вид, съдържаща се до направения снимков материал, е отразено, че
ограничението на скоростта е било различно. При това положение не става
ясно защо в електронния фиш на едно място се сочи, че ограничението е 41
км/ч, а над друго място 80 км/ч, а пък в административната преписка се сочи,
че ограничението е било от 80 км/ч, при положение, че по данни от АПИ
същото е 60 км/ч. Тези разминавания в скоростите внасят съмнение относно
това какво е било действителното положение и не дават възможност на
санкционираното лице да разбере какво е нарушението, за което е
санкциониран.
Предвид изложеното, съдът намира, че при издаването на обжалвания
електронен фиш е допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в липса на надлежно описание на нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят. Така допуснатото процесуално нарушение
води до невъзможност санкционираното лице да разбере за какво
административно нарушение е обвинен, че е извършил, поради което
съществено е ограничено правото на защита на наказаното лице. Това
процесуално нарушение съставлява самостоятелно основание за отмяна на
електронния фиш.
На следващо място, този порок съставлява и порок във формата на
обжалвания електронен фиш, тъй като описанието на нарушението е част от
задължителните реквизити на електронния фиш, посочени в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че електронният фиш трябва да
бъде отменен поради допуснато съществено и неотстранимо процесуално
нарушение по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, изразяващо се в липса на надлежно
описание на административното нарушение, ограничаващо правото на защита
4
на жалбоподателя.
При този изход на спора, право на разноски се поражда за
жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е
направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.
Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени
направените от жалбоподателя разноски на стойност от 400 лева за
адвокатско възнаграждение. Направеното от ответната по жалбата страна
възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на
претендираното адвокатско възнаграждение е минималния предвиден,
съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и същият съответства
на правната и фактическа сложност на делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ) Серия К, №
8429408 на ОДМВР – София, с който на В. А. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. *, общ. Доспат, обл. Смолян, ул. „*“ № 30, за нарушение
по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 600 лв. (шестстотин
лева), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР – София, да заплати на В. А. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. *, общ. Доспат, обл. Смолян, ул. „*“ № 30, сумата от 400
лв. (четиристотин лева), представляваща сторените разноски за адвокатско
възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл.
143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните, на основанията предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5