РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Благоевград, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210101923 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№1923/2023г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба, подадена от С. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„О*;
Л. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*ул.„В* И. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.
„В*; К. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*ж.к.„С*“, ул.„*В. К. В., ЕГН **********, с
адрес: гр.Б* ж.к.„С*“, ул.„*; К. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„П*; Д. М. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.Р*, ул.„Д. Б*; П. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„Ю*; С. Б.
П., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.„Д* Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес: с.Р* общ.П*
М. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*ул.„С* Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.
„С*; Г. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„Я* В. В. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр.Б* ж.к.„С* А. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*ж.к.„Е* С. Б. М., ЕГН **********, с
адрес: гр.Б*ул.„Я*; Н. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.„З*; Г. Б. В., ЕГН
**********, с адрес: гр.Благоевград, ж.к.„Е*; М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.
„С* Г. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„С*; В. И. К., ЕГН ********** с адрес:
гр.Благоевград, ул.„С*, против Д. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.„Я*; В. А. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.„Я*; К. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„Я*; Х.
И. М., ЕГН **********, с адрес гр.* ул.„Я*; М. Д. М., ЕГН **********, с адрес
гр.Благоевград, ул.„Я*; М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.Благоевград, ул.„Я*; Ю. Д. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ул.„Я* с която е предявен иск с правно основание
чл.124 от ГПК във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК, за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство общо на
2/5 ид. ч. /или 4/10 ид.ч./ от следните недвижими имоти, а именно:
-Поземлен имот с идентификатор 04279.105.6, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 24.02.2020г., адрес на имота:
гр.Б*местност „А*“, площ от 800 кв.м., трайно предназначение на територията:
„Земеделска“, начин на трайно ползване: „нива“, категория на земята: четвърта, предишен
идентификатор: няма; номер по предходен план: 105006; при граници (съседи):
04279.105.31; 04279.105.8; 04279.105.27; 04279.105.58 и
-Поземлен имот с идентификатор 04279.105.58 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК;
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот: няма данни за изменение; с адрес на поземления имот: гр.Благоевград, местност „А*“,
площ: 1200 кв.м., трайно предназначение на територията: „Урбанизирана“, начин на трайно
1
ползване: „Ниско застрояване (до 10м)“, предишен идентификатор: 04279.105.6; номер по
предходен план: 105006; при граници (съседи): 04279.105.31; 04279.105.6; 04279.105.27;
04279.105.2,
които два поземлени имоти са образувани от разделянето на Нива от 2.001 дка, четвърта
категория, местност „А*, имот №105006 по плана за земеразделяне, при граници (съседи):
имот №105027 - Полски път на Кметство гр.Благоевград; имот №105008 - нива на Ц*. Ц*;
имот №000794 - полски път на Кметство гр.Благоевград; имот №105002- нива на
наследниците на И****,
както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство №107, том II,
peг.№4385, дело №277 от 2011г. на нотариус И*** с peг.№241 на НК, който нотариален акт е
вписан в СлВп към PC - Благоевград с вх.рег.№1310/29.04.2011г., акт №33, том V, дело
№713/2011г., за размер от 2/5 ид. ч. /или 4/10 ид.ч./ от правото на собственост върху
процесния недвижим имот,
В исковата молба се твърди, че ищците и първият ответник Д. М. са наследниците на Х*
И*, бивш жител на гр.Благоевград, починал на 13.10.1950г.
Сочи се, че с Решение №RГ-22/07.03.2001г. за възстановяване на правото на собственост
на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на
гр.Благоевград, издадено от Поземлена комисия- гр.Благоевград, е възстановено правото на
собственост на наследниците на Х* И*върху следния недвижим имот: Нива от 2.001 дка,
четвърта категория, местност „А*, имот №105006 по плана за земеразделяне, при граници
(съседи): имот №105027- Полски път на Кметство гр.Благоевград; имот №105008- нива на
Ц*Ц* имот №000794- полски път на Кметство гр.Благоевград; имот №105002- нива на
наследниците на И*я М. И*, който имот представлява поземлен имот с идентификатор
04279.105.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-
18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с трайно предназначение на
територията „земеделска“, с начин на трайно ползване „нива“, с площ от 2000 кв.м., с адрес
на имота: гр.Благоевград, местност „А*“, номер по предходен план: 105006, при граници
(съседи): имоти с №04279.105.27; 04279.105.2; 04279.105.8; 04279.105.31.
Твърди се, че с изменение на кадастралната карта от 2020г., поземленият имот е разделен
на два имота, а именно:
- Поземлен имот с идентификатор 04279.105.6, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 24.02.2020г., адрес на имота:
гр.Благоевград, местност „А*, площ от 800 кв.м., трайно предназначение на територията:
„Земеделска“, начин на трайно ползване: „нива“, категория на земята: четвърта, предишен
идентификатор: няма; номер по предходен план: 105006; при граници (съседи):
04279.105.31; 04279.105.8; 04279.105.27; 04279.105.58, и
- Поземлен имот с идентификатор 04279.105.58 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК;
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот: няма данни за изменение; с адрес на поземления имот: гр.Благоевград, местност „А*“,
площ: 1200 кв.м., трайно предназначение на територията: „Урбанизирана“, начин на трайно
ползване: „Ниско застрояване (до 10м)“, предишен идентификатор: 04279.105.6; номер по
предходен план: 105006; при граници (съседи): 04279.105.31; 04279.105.6; 04279.105.27;
04279.105.2.
Твърди се, че в качеството си на наследници на Х* И*щците са придобили, на основание
наследствено правоприемство, правото на собственост върху описания по-горе недвижим
имот, както следва:
Ищците С. С., Л. М., И. М., К. В., В. В., К. Г., Д. Г. и П. В., в качеството си на наследници
на М*Х. М., ЕГН **********, бивш жител на гр.Благоевград, починал на 10.06.1990г., който
от своя страна е едно от петте деца на Х*И* притежават общо 1/5 ид.ч. (или 2/10 ид.ч.) от
правото на собственост;
Ищците С. П., Д. К., М. К., Н. К., Г. М., В. Б., А. М., С. М., Н. Х., Г. В., М. К., Г. Ч. и В. К.,
в качеството си на наследници на Г. Х. М., роден на 28.03.1910г., бивш жител на
гр.Благоевград, починал на 04.02.1966г. /едно от петте деца на Х*М*/- притежават общо 1/5
ид.ч. (или 2/10 ид.ч.) от правото на собственост,
2
или всички ищци са собственици, на основание наследствено правоприемство, на общо
2/5 ид.ч. /или 4/10 ид.ч./ от правото на собственост върху процесния недвижим имот.
От друга страна се твърди, че Д. К. М. (първият ответник), в качеството си на пряк
наследник на К. Х. М., ЕГН **********, бивш жител на гр.Благоевград, починал на
01.11.1997г. /едно от петте деца на Х* И*/, е придобил, на основание наследствено
правоприемство, 1/10 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот, а
останалите 5/10 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот са
собственост на други техни роднини, които не са страна в настоящия процес.
Твърди се, че в края на 2020г. ищците установили, че първият ответник е започнал
еднолично да продава наследствените имоти и след направена справка в имотен регистър
установили, че след постановяването на реституционното решение - на 29.04.2011г. Д. К. М.
се е снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
давностно владение и наследство №107, том II, peг.№4385, дело №277 от 2011г. на нотариус
И*, с peг.№241 на НК, който нотариален акт е вписан в СлВп към PC - Благоевград с вх.рег.
№1310/29.04.2011г., акт №33, том V, дело №713/2011г., по силата на който е бил признат за
едноличен собственик на процесния имот.
Сочи се, че тъй като към датата на издаване на нотариалния акт, Д. М. и В. М. са били
съпрузи, то в отношенията им имотът е бил приет за съпружеска имуществена общност.
Сочи се, че на 04.07.2014г. Д. М. е продал имота на своите синове- К. Д. М., М. Д. М. и Ю.
Д. М., като сделката е била обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №37, том I, peг.№1419, дело №31 от 2014г. на нотариус Я*, peг.№548 на НК,
който нотариален акт е вписан в СлВп към PC - Благоевград с вх. peг.№2987/04.07.2014г., акт
№105, том XI, дело №1064/2014г. Тъй като К. М. се намира в граждански брак с Х. И. М., то
в отношенията им имотът се считал за придобит в режим на СИО. Същото се отнасяло и за
М. М., който към момента на сключване на договора за покупко-продажба на процесния
имот, се намирал в граждански брак с М. Д. М..
Твърди се, че на 18.11.2020г., М. Д. М., М. Д. М. и Ю. Д. М., като съсобственици на
Поземлен имот с идентификатор 04279.105.58, учредили на съсобствениците си К. Д. М. и
Х. И. М., вещно право на строеж за изграждане на Жилищна сграда №1, която ще бъде
построена от приемателите в северозападната част на гореописания съсобствен недвижим
имот, съгласно Разрешение за строеж №231/12.10.2020г., издадено от гл. архитект на
Община Благоевград, която сграда, съгласно одобрения арх. проект от 06.10.2020г. от Гл.
архитект на Община Благоевград представлява: еднофамилна жилищна сграда, със застроена
площ от 87.03 кв.м. и РЗП от 176.43 кв.м., състояща се от две нива /два надземни етажа без
сутерен/, като на първо ниво, на кота +/- 0,00 м. се обособяват следните помещения: кухня с
трапезария и дневна, една спалня с дрешник и баня към нея, мокро помещение, тоалетна с
душ, коридор, свързващ отделните помещения и на второ ниво, на кота + 2,75м. се
обособяват следните помещения: три спални помещения, две тоалетни с душ, дрешник, две
тераси и коридор, които две нива са свързани с вътрешно двураменно стълбище, за което е
изготвен Нотариален акт за учредяване на право на строеж върху съсобствен недвижим
имот №66, том III, peг.№9321, дело №373 от 2020г. на нотариус Красимира Минкова, който
нотариален акт е вписан в СлВп към PC- Благоевград с вх. peг.№5273 от 18.11.2020г., Акт
№26, том XIX, дело №2223/2020г.
Твърди се, че на същия ден 18.11.2020г., К. Д. М., Х. И. М. и Ю. Д. М., като
съсобственици на Поземлен имот с идентификатор 04279.105.58 /процесния недвижим
имот/, учредили на съсобствениците си М. Д. М. и М. Д. М., вещно право на строеж за
изграждане на Жилищна сграда №2, която ще бъде построена от приемателите в
югоизточната част на процесния имот, съгласно Разрешение за строеж №231/12.10.2020г.,
издадено от Гл. архитект на Община Благоевград, която сграда съгласно одобрения арх.
проект от 06.10.2020г. от Гл. архитект на Община Благоевград представлява: Еднофамилна
жилищна сграда, със застроена площ от 87.03 кв.м. и РЗП от 176.43 кв.м., състояща се от две
нива /два надземни етажа без сутерен/, като на първо ниво, на кота +/- 0,00 м. се обособяват
следните помещения: кухня с трапезария и дневна, една спалня с дрешник и баня към нея,
мокро помещение, тоалетна с душ, коридор, свързващ отделните помещения и на второ
ниво, на кота + 2,75м. се обособяват следните помещения: три спални помещения, две
тоалетни с душ, дрешник, две тераси и коридор, които две нива са свързани с вътрешно
двураменно стълбище, за което е изготвен Нотариален акт за учредяване на право на строеж
3
върху съсобствен недвижим имот №67, том III, peг.№9322, дело №374 от 2020г., на нотариус
К*, който нотариален акт е вписан в СлВп към PC- Благоевград с вх.рeг.№5274 от
18.11.2020г., Акт №27, том XIX, дело №2224/2020г.
Твърди се, че Д. М. никога не е упражнявал еднолично владение върху този имот, респ. не
е упражнявал фактическа власт върху притежаваните от ищците идеални части от процесния
имот, като всички наследствени имоти, оставени от техния общ наследодател са били
ползвани общо от различни наследници в различни периоди и никога не са имали претенции
помежду си относно наследствените си дялове. Сочи се, че ответникът никога не е
извършвал каквито и да било фактически действия, които да могат да се отъждествят с
владение по отношение на процесните идеални части.
Нещо повече, сочи се, че неколкократно пред ищците и други общи роднини, Д. М. е
заявявал, че ще придвижи документите за наследствените имоти, като им казал, че всичко ще
се води от негово име и когато имотите бъдат „оправени”, ще предаде на всеки полагащата
му се идеална част.
Настоява се, че след като Д. М. и съпругата му не са придобивали собственически права
върху идеални части в собственост на ищците, то и извършеното от тях прехвърляне на
правото на собственост върху целия имот на другите ответници не е породило вещно-
транслативен ефект за частта над 1/10 ид. ч. от процесния имот.
В законоустановения срок ответниците Д. К. М. и В. А. М. са подали писмен отговор на
исковата молба.
С отговора на исковата молба ответниците оспорват изцяло исковата молба като
неоснователна.
Твърди се, че от реституирането на имота до 2011г. /снабдяването с констативен
нотариален акт/ и до 2014г. /когато го е продал/ единствено ответникът Д. М. е ползвал
имота като свой. Същият е владял имота, обработвал го е, като владението му е било явно и
никой от другите наследници не е имал претенции към този имот, като последните не били
допускани в имота.
В законоустановения срок ответниците К. М., Х. М., М. М. и М. М. са депозирали писмен
отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че ответниците по настоящето производство със сключване на договора за
покупко-продажба на недвижим имот през 2014г., са придобили правото на собственост
върху процесния недвижим имот, като с подписване на сделката настъпил вещно-
транслативния й ефект. Сочи се, че през годините са променили предназначението на имота,
като за това са инвестирали значителни средства, промяната на предназначението била
обявена в Община Благоевград и ищците са имали възможност да се запознаят с това
обстоятелство.
Твърди се, че праводателят на ответниците – техния баща, е бил собственик на имота,
като същият го е владял в продължение над 10г. за период от 1999г. до издаване на
констативния нотариален акт. Сочи се, че след вписване в СВп на констативния нотариален
акт през 2011г. и на нотариалния акт за покупко-продажба през 2014г. до датата на исковата
молба, ищците за бездействали, което налагало извод, че са се дезинтересирали от имота.
В съдебно заседание се явяват лично ищците К. Г., С. П. и Н. Х.. Всички ищци се
представляват от адв.П. З., която поддържа иска и моли за уважаването му като основателен
и доказан.
В съдебно заседание се явяват лично ответникът Д. М.. Всички ответници, без Ю. Д., се
представляват от адв.В. У., която оспора иска и пледира за отхвърляне на исковата
претенция.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От представеното по делото Удостоверение за наследници изх.№2461/20.07.2023г.,
издадено от Община Благоевград, се установява следното: Х**бивш жител на
гр.Благоевград, е починал на 13.10.1950г., за което е съставен Акт за смърт
№244/13.10.1950г. След смъртта си е оставил за наследници: М*** – съпруга /починала на
25.02.1952г. – оставила същите наследници/; К. Х. М. – син; М* Х. М. – син; М* Х.а М. –
дъщеря; С* Х.а Д. - дъщеря; Г. Х. М. – син.
Синът на Х* И*– К. Х. М. е починал на 01.11.1997г. и е оставил за свои наследници Д* –
дъщеря и Д. К. М. син, които получават общо 1/5 ид.ч. /или по 1/10 ид.ч. всеки/ от
4
наследството на Х*.
Синът на Х*в – М*Х. М. е починал на 10.06.1990г. и е оставил за свои наследници М*–
съпруга /починала на 07.05.1991г., оставила същите наследници/; С. М. С. – дъщеря; Б* М. –
син, Д* М. Г. – дъщеря и К. М. Г* – дъщеря. Синът на М*. М. - Б* М. е починал на
30.10.2004г., като негови наследници са Л. С. М. /съпруга/, И. Б. М. /син/ и Е* Б.а В.
/дъщеря/, която е починала на 01.01.2010г. и е оставила за наследници К. С. В. /съпруг/, В. К.
В. /син/, и П. К. В. /дъщеря/. Всички наследници на М* Х. М. получават общо 1/5 от
наследството на Х*.
Синът на Х** – Г. Х. М. е починал на 04.02.1966г., като негови наследници са ищците: -
Д*Н. К., М. Г. К., Н. Г. К., М. И. К., Г. И. Ч., В. И. К. /като наследници на сина на Г. Х. М. –
Г. Д. К., починал на 29.03.2011г./; - А. Б. М., С. Б. М., Н. Б. Х., Г. Б. В. /като наследници –
деца на сина на Г. Х. М. – Б* Г. Х., починал на 01.01.2000г./; - С. Б. П., Г. В. М., В. В. Б. /като
наследници на сина на Г. Х. М. – Б* Г. М., починал на 15.01.1998г./, които получават общо
1/5 ид.ч. от наследството на Х*
С Решение №RГ-22/07.03.2001г. на Поземлена комисия- гр.Благоевград, е възстановено
правото на собственост на наследниците на Х*върху следния недвижим имот: Нива от 2.001
дка, четвърта категория, местност „А*, имот №105006 по плана за земеразделяне, при
граници (съседи): имот №105027- Полски път на Кметство гр.Благоевград; имот №105008-
нива на Ц*а; имот №000794- полски път на Кметство гр.Благоевград; имот №105002- нива
на наследниците на И*в,
който имот представлява поземлен имот с идентификатор 04279.105.6 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на
Изпълнителния директор на АК, с трайно предназначение на територията „земеделска“, с
начин на трайно ползване „нива“, с площ от 2000 кв.м., с адрес на имота: гр.Благоевград,
местност „А*“, стар идентификатор 105006, при граници /съседи/ - 04279.105.31,
04279.105.8, 04279.105.27, 04279.105.2, и който с изменение на КККР от 2020г. е разделен на
два имота – Поземлен имот с идентификатор 04279.105.6, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 24.02.2020г.,
адрес на имота: гр.Благоевград, местност „А*“, площ от 800 кв.м., трайно предназначение на
територията: „Земеделска“, начин на трайно ползване: „нива“, и Поземлен имот с
идентификатор 04279.105.58 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК; последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за
изменение; с адрес на поземления имот: гр.Благоевград, местност „А*, площ: 1200 кв.м.,
трайно предназначение на територията: „Урбанизирана“, начин на трайно ползване: „Ниско
застрояване (до 10м)“.
Ответникът Д. К. М. се е снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит на основание давностно владение и наследство №107, том II, peг.№4385, дело
№277 от 2011г. на нотариус Искра Кутева, с peг.№241 на НК, по силата на който е признат за
собственик на основание давностно владение и наследство на поземлен имот с
идентификатор 04279.105.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с трайно
предназначение на територията „земеделска“, с начин на трайно ползване „нива“, с площ от
2000 кв.м., с адрес на имота: гр.Благоевград, местност „А*“, стар идентификатор 105006,
при граници /съседи/ - 04279.105.31, 04279.105.8, 04279.105.27, 04279.105.2. Към датата на
снабдяване с констативния нотариален акт Д. К. М. е бил в граждански брак с В. А. М.. С
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №37, том I, peг.№1419, дело №31 от
2014г. на нотариус Яна Тозева, peг.№548 на НК, Д. К. М. е продал горепосочения имот
поравно на синовете си К. Д. М., М. Д. М. и Ю. Д. М.. Към датата на придобИ.е на имота К.
Д. М. е бил в граждански брак с Х. И. М., а М. Д. М. - в граждански брак с М. Д. М..
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че през 2018г.
К. Д. М., М. Д. М. и Ю. Д. М. са предприели действия по промяна предназначението на
имота от нива за „жилищно строителство“, като същият е разделен на два имота, съответно с
идентификатори 04279.105.6, с площ от 800 кв.м., трайно предназначение на територията:
„Земеделска“, начин на трайно ползване: „нива“, и Поземлен имот с идентификатор
04279.105.58, с площ: 1200 кв.м., трайно предназначение на територията: „Урбанизирана“,
5
начин на трайно ползване: „Ниско застрояване (до 10м)“.
Не се оспорва, а и се установява от приложените Нотариален акт за учредяване на право
на строеж върху съсобствен недвижим имот №66, том III, peг.№9321, дело №373 от 2020г. на
нотариус К* и Нотариален акт за учредяване на право на строеж върху съсобствен
недвижим имот №67, том III, peг.№9322, дело №374 от 2020г. на нотариус К*, че на
18.11.2020г., М. Д. М., М. Д. М. и Ю. Д. М., като съсобственици на Поземлен имот с
идентификатор 04279.105.58, са учредили на съсобствениците си К. Д. М. и Х. И. М., вещно
право на строеж за изграждане на Жилищна сграда №1, която ще бъде построена в имота,
както и че същия ден К. Д. М., Х. И. М. и Ю. Д. М., като съсобственици на Поземлен имот с
идентификатор 04279.105.58, са учредили на съсобствениците си М. Д. М. и М. Д. М., вещно
право на строеж за изграждане на Жилищна сграда №2, която ще бъде построена от
приемателите в югоизточната част на процесния имот.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства.
Св.С* П*е съпруг на ищцата С. П.. Същият сочи, че след възстановяването на имота,
наследниците са започнали да го обработват – да садят царевица, боб, картофи, като си го
били разделили. По-късно водата в имота спряла и затова в периода след 2006г. започнали
да дават целия имот под аренда за период от около 10 години – докъм 2015-2016г. имотът се
обработвал от арендатор, който садил ръж, пшеница и го обработвал със селскостопанска
техника. Арендата я събирал Д. М. и първите години я давал на останалите наследници, но
след 5-6 години спрял да им дава от арендата. След като имотът спрял да се дава под аренда,
същият бил заграден с мрежа и бетон.
Св.Пъхков твърди, че преди 15 години всички наследници дали на Д. М. пари, за да
придвижва процедури във връзка с възстановените имоти. Преди 10-12 години всички
наследници се били събрали на среща в двора на къщата на С. П., за да си разделят всички
възстановени ниви. На тази среща не са се съгласявали, че всички ниви ще останат за Д. М..
Последният от своя страна им казал, че ще извади нотариални актове за всички имоти и след
това ще започне да ги прехвърля на останалите наследници-собственици. Впоследствие
наследниците разбрали, че същият си е присвоил имотите с нотариални актове и започнал да
им иска пари, за да им ги прехвърли, поради което те му завели множество съдебни дела.
Св.К** сочи, че след възстановяването на имота, е имало вода и същият се е обработвал
от С. и К. – садили са царевица, картофи, боб. Виждал е на нивата да работят Д*, П., С.,
майката на Д. през 2000г. След 2000г. нивата била дадена под аренда, като до преди 4-5
години имотът се работил от арендатор, бил засят с жито и не бил ограден.
Св.И. С* знае, че докъм 1997-1998г. имотът се е работил. След това до 2014-2015г. имотът
се давал под аренда и се работил от арендатори. През 2017г. Д. М. наел св.Стоименов, за да
му направи ограда – когато отишъл на имота, същият бил заграден с мрежа. Св.Стоименов
направил нова плътна ограда – тухлена зидария с бетонови колони през 2 метра. Твърди, че
вътре имота не се обработва, а има само една избита плоча за постройка.
Св.Р* сочи, че от 1999г. до 2015г. е ходил на имота, където помагал на Д. и майка му да го
обработват. Към този период имотът бил ограден с колци и мрежа. Други хора не е виждал в
имота. След 2015г. Д. му казал, че дава имота под аренда и го давал 3-4 години след 2015г. В
този период била изградена масивната ограда.
Събраните по делото доказателства в по-голямата си част са безпротиворечиви и
установяват еднопосочено релевантните факти от предмета на доказване. Съдът дава вяра на
показанията на св.П* С*и С*, при анализа на които не констатира противоречия. Съдът
частично не дава вяра на показанията на св.М*в частта, в която сочи, че до 2015г. имотът е
бил ограден с мрежа с колци. В тази част показанията му противоречат на показанията на
останалите разпитани свидетели, от които се установява, че докато е бил даван под аренда
/до 2015-2016г./, имотът не е бил ограден, тъй като арендаторът е обработвал общо цялото
поле, включващо всички ниви в местността, като цялото поле е било засадено с жито, ръж и
работено със селскостопанска техника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В производството се установи, че по силата на Решение №RГ-22/07.03.2001г. на
Поземлена комисия- гр.Благоевград, е възстановено правото на собственост на
наследниците на Х*върху следния недвижим имот: Нива от 2.001 дка, четвърта категория,
местност „А*“, имот №105006 по плана за земеразделяне. Установи се, че ищците са част от
неговите наследници, поради което по силата на наследствено правоприемство са придобили
6
съответни идеални части от имота, както следва: ищците С. С., Л. М., И. М., К. В., В. В., К.
Г., Д. Г. и П. В., в качеството си на наследници на М* Х. М., ЕГН **********, бивш жител
на гр.Благоевград, починал на 10.06.1990г., който от своя страна е едно от петте деца на
Христо Митев Илиев- притежават общо 1/5 ид.ч. (или 2/10 ид.ч.) от правото на собственост,
а ищците С. П., Д. К., М. К., Н. К., Г. М., В. Б., А. М., С. М., Н. Х., Г. В., М. К., Г. Ч. и В. К., в
качеството си на наследници на Г. Х. М., роден на 28.03.1910г., бивш жител на
гр.Благоевград, починал на 04.02.1966г. /едно от петте деца на Х*/- притежават общо 1/5
ид.ч. (или 2/10 ид.ч.) от правото на собственост,
Установи се по делото, че ответникът Д. К. М. също е част от наследниците на Х*, в
качеството му на наследник на К. Х. М., починал на 01.11.1997г., /едно от петте деца на Х* и
притежава по наследство 1/10 ид.ч. от имота.
По възражението за придобИ.е на имота по давност:
Ответната страна твърди, че от реституирането на имота /през 2001г./ до 2011г.
/снабдяването с констативен нотариален акт/ и до 2014г. /когато го е продал/ ответникът Д.
К. М. е упражнявал явно, спокойно и необезпокоявано владение с намерение за своене, по
силата на което е станал собственик на имота.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобИ.ето, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от
други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/. Субективният елемент на владението -
намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно
доказуемо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция
в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я държи за другиго.
При съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две
или повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ.
идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт
върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Върху чуждите идеални части
обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на
вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от
намерението си.
При спор за придобИ.е по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва
да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога.
След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху
вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 от ЗС. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар
преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части
от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната намерението по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно /ТР №1/2012г. на ОСГК/.
По настоящото дело не се доказа в периода от възстановяването на имота до 2011г., когато
същият се е снабдил с констативен нотариален акт, ответникът Д. К. М. – един от
съсобствениците на имота, да е извършил действия, с които да е манифестирал намерението
7
си за своене на идеалните части на ищците, не се доказа подобно намерение за своене да е
обективирано по какъвто и да е начин спрямо тях. От показанията на разпитаните свидетели
се установи, че след възстановяването на имота, същият се е ползвал общо от всички
наследници, които не са имали претенции помежду си относно наследствените си дялове, а
всеки е обработвал полагащата му се част /св.С*, св.К*/. След 2006г. имотът започнал да се
обработва от арендатор, като арендата се събирала от Д. М., който я давал на наследниците
за период от 5-6 години /св.С*/. Установява се от показанията на св.П*, че преди около 15
години /около 2010г./ наследнците дали пари на Д. М., за да извади документи за
наследствените имоти. А малко след това имало среща между всички наследници, на които
се разбрали Д. М. да придвижи процедури по изваждане на нотариални актове, с уверението,
че после ще прехвърли на останалите съсобственици техните имоти. Съвкупната преценка
на събраните по делото гласни доказателства води до извод, че за посочения период от
реституирането на имота до 2011г. /снабдяването с констативен нотариален акт/ ответникът
Д. М. не е осъществявал еднолично владение върху процесния по делото имот, нито е
извършвал действия, с които да манифестира спрямо останалите съсобственици намерението
си за своене. Напротив, малко преди да се снабди с нотариален акт, същият е признал
собственическите права на останалите наследници, като ги е уверил, че след изваждането на
нотариален акт, ще им прехвърли техните наследствени части. Обстоятелството, че
съсобственикът Д. М. е спрял да дава аренда на останалите съсобственици респ.
самостоятелното отдаване от него на имота под аренда е действие на обикновено
управление, което всеки съсобственик може да извършва самостоятелно и без съгласието на
останалите съсобственици, от което не следва, че по този начин сънаследникът променя
намерението си и завладява целия имот за себе си /Определение №145 от 29.03.2016г. по
гр.д.№729/2016г. на ВКС, II г.о.; Решение №812 от 21.01.2011г. по гр.д.№989/2010г. на ВКС/.
Дори съдът да беше кредитирал показанията на св.М* в частта, в която сочи, че през целия
период от 1999г. до 2015г. имотът е бил ограден с поставена от Д. М. ограда с мрежа и колци,
то ограждането на имота от единия съсобственик не представлява демонстрация на
изключително владение върху целия имот, ако не е придружено от действия, които ясно
показват намерение за своене и отричане правата на останалите съсобственици, напр.
забрана за достъп до имота. Ограждането на имота сам по себе си не може да се приеме за
акт на отричане на правата на останалите съсобственици /Решение №205 от 06.10.2014г. по
к.гр.д.№2399/2014г. на ВКС/. В случая по делото не бяха събрани доказателства, че М. не е
допускал останалите съсобственици в имота /както се твърди в отговора/.
Предвид изложеното, съдът приема, че в случая е доказано несъществуването на
признатото от нотариуса право, удостоверено в издадения констативен нотариален акт, като
е оборено неговото обвързващо и легитимиращо действие. Не се доказа в посочения в
исковата молба период от реституирането на имота до 2011г. /издаването на нотариалния
акт/ и до 2014г. /продажбата на имота/ ответникът Д. М. – първо - да е осъществявал
самостоятелно владение върху целия имот, и второ – да е демонстрирал спрямо останалите
сънаследници, че владее техните идеални части като свои.
След като Д. М. /и неговата съпруга В. М./ не са придобили по давност целия имот, то
следва извод, че и последващите приобретатели – останалите ответници, не са могли да
станат собственици на целия имот по силата на сключения договор за покупко-продажба от
2014г., а само на притежаваната от ответника Д. М. 1/10 ид.ч., придобита по наследство.
От своя страна ответниците – приобретатели твърдят, че са собственици на основание
покупко-продажба, като твърдят, че са придобили имота от собственик – Д. М., в полза на
който е изтекла придобивна давност в периода от 2000г. до 2011г. и 2014г. След като
ответниците – приобретатели основават правата си на договори, сключени с несобственик,
то тези договори нямат вещно-транслативен ефект за чуждите идеални части и не
легитимират приобретателите като собственици на тези идеални части.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответниците-приобретатели не са навели
възражение, че са придобили имота и на друго правно основание, освен покупко-продажба,
респ. не са твърдели, че са придобили имота по давност. Видно от писмения отговор на К.
М., Х. М., М. М. и М. М., същите не са направили възражение за изтекла в тяхна полза
придобивна давност, а са твърдели такава в полза на своя праводател – баща на К. и М. М.и.
Възражението за придобивна давност е процесуално средство, което трябва да бъде
направено своевременно. Ако не бъде наведено в срока за отговор, а бъде наведен по-късно,
8
същото е преклудирано и съдът не е длъжен да го обсъжда. Поради това съдът не следва да
обсъжда въпроса дали приобретателите са били добросъвестни или недобросъвестни
/владелци/.
Въпреки това за пълнота, следва да се отбележи, че в хипотезата, при която правото на
собственост се прехвърля по производен начин, без прехвърлителят да е собственик на
целия имот, а само на идеална част от него, владението трябва да бъде предадено на
приобретателя. В този случай последният става съсобственик с притежателя на останалите
идеални части /в случая с останалите наследници/, но като владелец /добросъвестен или не в
зависимост от знанието за обема на правата на праводателя/. Когато му се предаде
фактическата власт от праводателя, той става съсобственик и владелец на целия общ имот.
В настоящия случай нито се твърди, нито се установява праводателят Д. М. да е предал
владението на имота на своите синове, респ. не се събраха доказателства за осъществявано
от тях владение с намерение за своене след закупуването на имота. Нещо повече, ответната
страна в писмените бележки сочи, че имотът и след сделката се владее от Д. М., който го е
продобил по давност в качеството на недобросъвестен владелец, владял имота от 1999г. до
сега, с което признава, че ответниците – приобретатели не са го владели след закупуването,
т.е. че владението не им е предадено. По делото обаче в законоустановения срок по чл.131 от
ГПК не е наведено и възражение, че ответникът Д. М. е осъществявал владение с намерение
за своене след 2014г., което да е предмет на разглеждане в производството – същото е
преклудирано. Отделно се установи, вкл. от показанията на свидетелите на ответната страна,
че до към 2016г. имотът се е обработвал под аренда, започнала още през 2006г. /а според
показанията на св.М* дори до 2018-2019г./. Както се твърди и в отговора на исковата молба
след 2018г. от ответната страна са предприети действия по промяна предназначението на
имота. Установи се, че в този период /след 2017г. според показанията на св.С* Д. М. е
заградил имота с плътна ограда, а не приобретателите. Същият обаче е недобросъвестен,
поради което дори да се приеме, че в периода след 2017-2018г. е започнало владение, когато
имотът е бил ограден и са предприети процедури пред съответните служби с цел
реализиране на планирано строителство, в т.ч. е излята плоча за постройка в края на 2020г.,
след одобрения проект от 06.10.2020г. и издаденото разрешение за строеж от 12.10.2020г., то
до предяване на иска през 2023г. не е изтекъл изискуемия от закона 10-годишен срок.
Като краен извод, по делото не се установи непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение на ответника Д. М. върху процесния имот - за периода от 2001г. до 2014г.
/съобразно твърденията в отговора/ ответникът Д* М. явно, спокойно, непрекъснато и
необезпокоявано с намерение за своене е владял процесния имот, т. е. не може да се приеме,
че същият е упражнявал фактическа власт с намерение за своене, което да е било изразено
по явен /несъмнен/ начин - чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата
власт по отношение на процесния имот. В тежест на ответната страна беше при условията
на пълно и главно доказване да установи горепосочените елементи от фактическия състав на
чл.79, ал.1 от ЗС, но по делото не беше проведено доказване в тази насока. След като Д. М.
/и неговата съпруга В. М./ не са придобили по давност целия имот, то следва извод, че и
последващите приобретатели – останалите ответници, не са могли да станат собственици на
целия имот по силата на сключения договор за покупко-продажба от 2014г., а само на
притежаваната от ответника Д. М. 1/10 ид.ч., придобита по наследство.
Предвид гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че
ответникът Д. М. не се легитимира като титуляр на право на собственост върху спорния
недвижим имот на соченото придобивно основание - давностно владение, а останалите
ответници – като собственици на основание покупко-продажба. От своя страна, ищците са
доказали, в условията на пълно и главно доказване, наличието на твърдяното от тях
придобивно основание, годно да ги направи собственици на съответните идеални части от
имота. Поради това предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен. Като законна последица, на отмяна подлежи издадения констативен нотариален акт,
с който първият ответник е признат за собственик на идеалните части на ищците.
С оглед изхода на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
сторените разноски в производството в размер общо на 2 104.07 лв., съгласно представения
списък. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1600 лв. не е прекомерно
предвид фактическата и правна сложност на делото, извършената от адвоката работа, броя
9
на ищците – всеки защитаващ своя материален интерес по делото, продължителността на
производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК по отношение на
ответниците Д. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б* ул.„Я*; В. А. М., ЕГН **********, с
адрес: гр.Б*, ул.„Я*К. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.„Я*; Х. И. М., ЕГН
**********, с адрес гр.Б*, ул.„Я*; М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.Б*, ул.„Я*; М. Д.
М., ЕГН **********, с адрес гр.Б*, ул.„Я*; Ю. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Бл*ул.
„Я*, че ищците С. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.„О*; Л. С. М., ЕГН **********,
с адрес: гр.Б*ул.„В* И. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„В* К. С. В., ЕГН
**********, с адрес: гр.Б* ж.к.„С*“, ул.„Ю*; В. К. В., ЕГН **********, с адрес:
гр.Благоевград, ж.к.„С* ул.„Ю*; К. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.„П*Д. М. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр.Р* ул.„Д. Б* П. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград,
ул.„Ю* С. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„Д*; Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес:
с.Р* общ.П*; М. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„С*; Н. Г. К., ЕГН **********, с
адрес: гр.Благоевград, ул.„С* Г. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.„Я*; В. В. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр.Б* ж.к.„С*А. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ж.* С. Б. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„Я*; Н. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„З* Г. Б.
В., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ж.к.„Е*; М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*ул.„С*;
Г. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„С*; В. И. К., ЕГН ********** с адрес: гр.Б*л.
„С*, са собственици на основание наследствено правоприемство на общо на 2/5 ид. ч.
/или 4/10 ид.ч./ от следните недвижими имоти, а именно:
-Поземлен имот с идентификатор 04279.105.6, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 24.02.2020г., адрес на имота:
гр.Благоевград, местност „А*“, площ от 800 кв.м., трайно предназначение на територията:
„Земеделска“, начин на трайно ползване: „нива“, категория на земята: четвърта, предишен
идентификатор: няма; номер по предходен план: 105006; при граници (съседи):
04279.105.31; 04279.105.8; 04279.105.27;04279.105.58 и
-Поземлен имот с идентификатор 04279.105.58 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК;
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот: няма данни за изменение; с адрес на поземления имот: гр.Благоевград, местност „А*,
площ: 1200 кв.м., трайно предназначение на територията: „Урбанизирана“, начин на трайно
ползване: „Ниско застрояване (до 10м)“, предишен идентификатор: 04279.105.6; номер по
предходен план: 105006; при граници (съседи): 04279.105.31; 04279.105.6; 04279.105.27;
04279.105.2,
които два поземлени имоти са образувани от разделянето на Нива от 2.001 дка, четвърта
категория, местност „А* имот №105006 по плана за земеразделяне, при граници (съседи):
имот №105027- Полски път на Кметство гр.Благоевград; имот №105008- нива на Ц*; имот
№000794- полски път на Кметство гр.Благоевград; имот №105002- нива на наследниците на
И*.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство №107, том II, peг.
№4385, дело №277 от 2011г. на нотариус И* с peг.№241 на НК, който нотариален акт е
вписан в СлВп към PC - Благоевград с вх.рег.№1310/29.04.2011г., акт №33, том V, дело
№713/2011г., в частта, в която Д. К. М., ЕГН **********, е признат за собственик на
основание давностно владение и наследство на 2/5 ид.ч. /или 4/10 ид.ч./ от поземлен имот с
идентификатор 04279.105.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с трайно
предназначение на територията „земеделска“, с начин на трайно ползване „нива“, с площ от
2000 кв.м., с адрес на имота: гр.Благоевград, местност „А*“, стар идентификатор 105006,
при граници /съседи/ - 04279.105.31, 04279.105.8, 04279.105.27, 04279.105.2.
ОСЪЖДА ответниците Д. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ул.„Я* В. А. М., ЕГН
10
**********, с адрес: гр.Б*л.„Я*; К. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.„Я* Х. И. М.,
ЕГН **********, с адрес гр.Б* ул.„Я* М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.Б*, ул.„Я* М. Д.
М., ЕГН **********, с адрес гр.Б*, ул.„Я*; Ю. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.* ул.„Я*
да заплатят на ищците С. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„О* Л. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.Б*ул.„В* И. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.„В*; К. С. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ж.* В. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ж*; К. М. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.„П*; Д. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Р*ул.„Д. Б*; П.
К. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.„* С. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„Д*
Д. Н. К., ЕГН **********, с адрес: с.Р* М. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*ул.„С*; Н. Г.
К., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.„С*Г. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Бл*ул.„Я* В.
В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ж.*; А. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр.* ж.* С. Б.
М., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*ул.„Я* Н. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.„З*; Г.
Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ж.* М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Б*, ул.„С* Г.
И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.Б* ул.„С*; В. И. К., ЕГН ********** с адрес:
гр.Благоевград, ул.„С*, сумата от 2 104.07 лв. /две хиляди сто и четири лева и седем
стотинки/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11