Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

26.06.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

03.06

Година

2020

В откритото заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

27

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощника на „Бислав“ ООД ***, ЕИК ***, против Решение № 23/22.01.2020 г., постановено по АНД № 940/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 455534-F482139/05.08.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Бислав“ ООД ***, ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 59б, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 10 във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд - Кърджали е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, че дружеството било осъществило процесното нарушение, изразяващо се в това, че на 01.03.2019 г. „Бислав“ ООД получило доставка на *** литра автомобилен бензин по уникален контролен № ***/***г., издадена от доставчика „***“ ООД, поради което на същата дата, в качеството си на данъчно задължено лице - получател по доставка на течни горива, е следвало да подаде в НАП електронен документ за получаване във връзка с декларирана покупка на *** литра автомобилен бензин, което задължение дружеството не е изпълнило. Релевира доводи, че търговският обект на касатора - бензиностанция, се стопанисвала при условията на договор за франчайзинг на „***“, като в обекта се използвал програмен продукт осигурен от „***“. При проверката бил представен протокол от сервизната фирма  „***“ ООД, от който било видно, че 4 броя доставки били генерирани, т.е. съставени и подписани и  изпратени електронни документи, но поради технически причини – прекъсване на връзката, те не били доставени до сървърите на НАП.

Счита, че районният съд неоправдано е игнорирал показанията на разпитаните свидетели, посочени от жалбоподателя. Видно от същите документ за доставката е бил съставен и изпратен, а количеството доставено гориво се контролирало от автоматични нивомери в резервоарите на обекта и от системата ВАТ, в която постъпвали данни за издадените по ЗДДС фактури.  Очевидно било, че в конкретния случай се касаело за техническа неизправност, която изключвала отговорността за изпълнение на задължението и налагането на санкция.

На следващо място, счита, че при съставянето на процесното наказателно било допуснато съществено процесуално нарушение. АНО бил квалифицирал нарушението по чл. 59б, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която норма не кореспондирала със словесното описание на нарушението. Цитираната разпоредба уреждала формата на електронния документ, с който се подавали данни за доставката на горива, но не въвеждала задължението за подаване на документа за доставката. Това задължение било уредено в друг текст от наредбата, който не били посочен в НП. Соченото несъответствие водело до неяснота относно нарушението, за което е наложена санкцията, респ. дали дружеството е санкционирано за неподаване на документ за доставка или за неспазване на изискуемата форма на подавания документ.

Твърди, че съдът не е приложил нормите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН, като оспореното решение не били изложени никакви мотиви относно наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и възможността да не бъде налагано административно наказание, с отправяне на предупреждение.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 23/22.01.2020 г., постановено по АНД № 940/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови друго, с което да отмени Наказателно постановление № 455534-F482139/05.08.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Бислав“ ООД ***, ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 59б, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 10 във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС.

В съдебно заседание, чрез адв.Б. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Релевира искане за присъждането на деловодни разноски.

Ответникът по касация – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. От ст.юрк. М. К. е постъпил Отговор на касационна жалба с вх. № ***/*** год., в който са изложени съображения за законосъобразност, обоснованост и правилност на постановеното първоинстанционно решение. Оспорват се изцяло доводите в касационната жалба за незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт от Районен съд – Кърджали. Моли съда да отхвърли подадената касационна жалба, като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин и не са налице въведените основания за отмяна на обжалваното решение.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 455534-F482139/05.08.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Бислав“ ООД ***, ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 59б, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 10 във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. описаното в НП нарушение е извършено от „Бислав“ ООД, тъй като на 01.03.2019 г. дружеството получило доставка на *** литра автомобилен бензин по уникален контролен № ***/*** г., издадена от доставчика „***“ ООД. В качеството си на данъчно задължено лице - получател по доставка на течни горива, жалбоподателят е следвало на същия ден да подаде в НАП електронен документ за получаване във връзка с декларирана покупка на *** литра автомобилен бензин, което задължение не е изпълнено.

Съдът е намерил за неоснователно възражението за технически проблем в обслужващата сервизна фирма „***“, съответно е приел за ирелевантен и представения сервизен протокол от нея. Посочил е, че неподаването на данните е по причина свързана с пропуски в създадената организация от самия търговец, а не се дължи на пропуски от страна на приходната агенция. Изложил е доводи, че от представения сервизен протокол от 02.04.2019 г. на „***“ ЕООД не ставало ясно на коя конкретна дата, респ. часове, е съществувал технически проблем жалбоподателят да подаде електронен документ за получена доставка на гориво. Посочил е, че от цитираната справка се установявало, че на 01.03.2019 г. са подавани съобщения за други доставки, но не и за процесната.

Първоинстанционният съд е приел за недоказани твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Изложил е мотиви, че АУАН атакуваното наказателно постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към конкретния състав признаци, обстоятелствата, при които е извършено, а също и доказателствата, които го подкрепят. От съдържанието на АУАН и НП по еднозначен начин се установявало за какво деяние е санкциониран жалбоподателя и каква е неговата правна квалификация.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Последното съдържа подробни мотиви относно спазването на материалния закон и липса на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като обстойно са обсъдени и възраженията, наведени от жалбоподателя.

В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По отношение на въведените доводи в касационната жалба, съдът намира, че следва да се изложат следните допълнителни съображения:

Неоснователни са твърденията на касатора, че при съставянето на процесното наказателно постановление било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна квалификация на нарушението по чл. 59б, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която норма не кореспондирала със словесното описание на нарушението.

В конкретния случай имуществената санкция е наложена за извършено нарушение чл. 59б, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 10 във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, изразяващо се в това, че “Бислав“ ООД  данъчно задължено лице - получател по доставка на течни горива - *** литра автомобилен бензин по уникален контролен № ***/*** г., не е подал в НАП електронен документ за получаване/ЕДП/ във връзка с декларираната покупка на посоченото гориво. Разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, въвежда изискването лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС да подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен документ.

Съгласно чл. чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., електронният документ за доставка и електронният документ за получаване се подават по електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB базирано приложение на интернет страницата на НАП на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата, при съблюдаване на инструкциите за подаване от законните представители или от специално упълномощени представители за подаване на данни по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Допуска се данните от електронния документ за доставка и електронния документ за получаване да се подават по електронен път и през програмен интерфейс в XML формат с квалифициран електронен подпис, като НАП предоставя валидиращи XML схеми на заинтересованите лица. Именно цитираната разпоредба/правилно приета от АНО и районния съд, като релевантната материално правна норма, която е нарушена/ урежда нормативно сроковете и начините на подаване на данните в НАП относно доставените течни горива. В случая се касае за въведено задължение с подзаконов нормативен акт, което следва да се изпълни в установен срок, поради което неизпълнението на посоченото задължение в указания срок, съставлява нарушение на правната норма, осъществено чрез бездействие на задължения субект.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС въвежда задължението за данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

Изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите, се определят с наредба, издадена от министъра на финансите – арг. чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, а именно Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица - § 11 от ПЗР на подзаконовия нормативен акт.

Безспорно е, че „Бислав“ ООД, ЕИК ***, има качеството на данъчно задължено лице, получател по доставка на течни горива по смисъла на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, като на 01.03.2019 г. е получило доставка на *** литра автомобилен бензин 95Н-Е9 по уникален контролен № ***/*** г./л. 13 от АНД/, за която доставка дружеството не е изпълнило задължението си да подаде данни в НАП, видно от приложената Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID ***/л. 17/. Съдът приема за доказано тези обстоятелства с оглед представените и приети в производството пред районния съд писмени и доказателства – Протокол за извършена проверка/ПИП/ сер. *** № ***/*** г.,Експедиционна бележка № ***/*** г., АДД/Уникален контролен № ***/*** г., Два броя справки за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID ***, АУАН № ***/*** г., както и показанията на свидетелите Т. В. и И. К., които са непротиворечиви и кореспондиращи по между си.

Неоснователни и недоказани са въведените в касационната жалба и в производството пред първоинстанционния съд доводи, че неподаването на данни в НАП за процесната доставка се дължало на техническа неизправност, респ. била налице обективна причина за неизпълнение на нормативно установеното задължение, която изключвала ангажирането на отговорността на дружеството. Касаторът обосновава твърденията си с наличието на сервизен протокол от  фирма  „***“ ООД и показанията на свидетелите Р. Р. и С. К. Според настоящия касационен състав, свидетелските показания и съдържанието на цитираният документ не установяват наличието на техническа неизправност или друга обективна причина за неизпълнение на задължението на дружеството. В тази връзка, на първо място следва да се отбележи, че процесният сервизен протокол/л. 7/ носи дата на съставяне 02.04.2019 г., която съвпада с датата на осъществената проверка от служителите на ЦУ на НАП, резултатите от която са материализирани в ПИП сер. *** № ***/л. 8 – л. 10/, като данните за процесната доставка е следвало да бъдат подадени на 01.03.2019 г. - датата на   данъчното събитие. Това взето в съвкупност със съдържанието на посочения сервизен протокол, в който липсва каквото и да е отразяване, на коя дата/и е била нарушена връзката между фискалния принтер Epson *** и данъчен терминал Eltrade ***, обоснова извода, че документът е съставен за нуждите на административнонаказателното производство и не отразява обективно настъпили технически повреди. В този смисъл, цитираното доказателство представлява частен документ, който носи печат и подпис на длъжностно лице на „Бислав“ ООД и „***“ ООД, като съдържа данни, който са изцяло благоприятни за „Бислав“ ООД. Предвид това документът не се ползва с доказателствена сила, удостоверяваща, че отразените в него факти са се осъществили, така както са посочени. Твърденията за наличието на технически проблем се опровергават от съдържащото се в АНД № 940/2019 г. Писмо с изх. №***/*** г. на ЦУ на НАП, видно от което на 01.03.2019 г. не констатиран технически проблем в  работата на информационната система „Контрол на горивата“ на НАП.

На следващо място, показанията на св.Р. и К. са твърде общи и неконкретизирани по отношение на релевантните за процесното административно нарушение факти и обстоятелства, напр.: кой, кога и как е въвел данните за доставката на гориво, поради което и с оглед съществуващите трудови/служебни взаимоотношения между дружеството и свидетелите - Р. е *** на дружеството, а К., ***, който обслужвал бензино-газ колонките в бензиностанцията, съдът преценя показанията им като отличаващи се с липсата на безпристрастност и обективност, респ. при наличие на заинтересованост от изхода на делото.

На последно място, видно от показанията на св.Р. и съдържанието на ПИП сер. *** № ***/*** г., при проверката са били констатирани четири случая на неизпълнение на задължението за подаване в НАП на данните за доставката на получени течни горива, касаещи различни дати на доставките и съответното данъчно  събитие, което аргументира извода за системност на неизпълнение на релевантното задължение.           

 В заключение, неоснователни са и доводите за неизвършена преценка на районни съд за наличието на предпоставките по чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН. Видно от мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е обсъдил вида и размера на наложената санкция, при което е посочил, че е приложена съответната санкционна норма на чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, поради което и с оглед минималния размер на наложената санкция, то на основание чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, съдът няма правомощията да я намали.     

За прецизност следва да се посочи, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се посочи, че процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения, касационният съд намира за неоснователна жалбата на „Бислав“ ООД ***, ЕИК ***, поради което атакуваното решение като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН/ДВ, бр. 94/2019 г./, то на основание чл. 63, ал. 5 във вр. ал. 2, във вр. с ал. 1, пр. II  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Бислав“ ООД ***, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.  

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23/22.01.2020 г., постановено по АНД № 940/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА  „Бислав“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Национална агенция за приходите гр.София ***, ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

      

                                                                                       2.