Решение по дело №145/2022 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 152

                                                 гр.Кюстендил, 08.07.2022год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                       ДЕСИСЛАВА  ТАБАКВА                   

при секретаря  Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 145 по описа за 2022год., за да сe произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63в ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Б.Ц.М. ***, чрез пълномощника си адв. К.П., оспорва с касационна жалба  решение № 60 от 29.03.2022г.  на  Районен съд – Дупница  по  АНД  № 216/2022год., с  което  е  изменен  Електронен   фиш    серия  К, № 3897095, издаден от ОД на МВР - Кюстендил.  Релевира  касационното  основание  по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.   Оспорват се  правните изводи на въззивния съд за доказаност на административното нарушение и се възразява срещу правната квалификация на деянието като нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за отмяна на електронния фиш. Претендират се деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, изложените в касационната жалба доводи и оплаквания се поддържат с писмена молба на адв. П..

Ответникът – ОД на МВР – Кюстендил, не  изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за  неоснователност на касационната жалба, като счита решението на въззивната инстанция за правилно.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е изменен Електронен фиш  серия К, № 3897095, издаден на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП от ОД на МВР - Кюстендил за налагане на касатора  на административно наказание  “глоба” в размер на 50,00 лв. на осн. чл.182, ал.2, т.2 от  ЗДвП  във вр. с чл.21, ал.2 вр. с ал.1  от ЗДвП,  като е  преквалифицирано нарушението  по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

 От фактическата страна на спора, с обжалваното решение съдът е приел за установено, че на 22.05.2020год.  в 17,30 часа с АТСС ARH СAM S1,  е заснето  движение  на  лек  автомобил “БМВ Х6 М 50Д“ с рег. № СВ1592РН, на АМ  “Струма“, км. 74+200  в посока гр. Благоевград, със скорост от 156 км/ч. при ограничение на скоростта за автомагистрала  от  140км/ч.

В производството пред РС от наказващия орган са представени писмени доказателства, от които се установява, че административното нарушение е установено със преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRН САМ S1,  която е от одобрен тип  съгласно Удостоверение № 17.09.5126 на БИМ  и  е технически годна за експлоатация, видно от  Протокол от проверка № 51-С-ИСИС/30.09.2019г. 

Към електронния фиш е приложен клип /снимка/ от паметта на използваното АТСС, в който се съдържат данни за датата, часа, мястото, регистрационния номер на МПС и стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост /при отчетен          3 км/ч толеранс/, които са идентични с посочените в оспорения фиш.  АНО е представил  и  Протокол за използване на АТСС рег. № 25/05/20  от 25.05.2020г.  – приложение към чл.10, ал.1 и ал.3 от  Наредба  №8121з-532 от 12.05.2015г.  за условията и реда за използване на автоматизирани  технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /наричана Наредбата/, посредством който се установява времето, механизма на работа и местонахождението на средството за контрол, както и данни за броя и номерата на  заснетите изображения. Нарушителят  е  законен представител на “Топ рентал кар България“ ЕООД - собственик на автомобила, установен въз основа на справка в Централната база на КАТ. 

В производството прд районния съд е представено писмо от директора на ОПУ – Кюстендил, в което се сочи, че в участъка от АМ “Струма“ в  посока  гр.Благоевград, при км. 74+200  няма  въведено ограничение на скоростта  с пътен знак и разрешената скрост  за движение е не повече от 140 км/ч в съотвествие с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.   

  При  изложените фактически обстоятелства, районният съд приема, че оспореният фиш има изискуемото съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а приложените към него снимка и протокол по чл.10 от Наредбата,  установяват  по безспорен начин фактите от обективната страна на релевираното нарушение, за което на  законния представител на дружеството - собственик на автомобила, е наложено предвиденото в закона наказание. При констатации за правна квалификация на деянието, несъответна на описаните и доказани обстоятелства и без промяна на същите, съдът е упражнил правомощията си по чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.1 от ЗАНН като е изменил оспорения електронен фиш като е преквалифицирал  нарушението  от такова по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП в такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателката касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:

Въззивното  решение е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Съдът е изпълнил задълженията си по чл.13, ал.1; чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК за пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по релевирания  спор като е събрал относимите за тях доказателствени средства;  надлежно е обсъдил и анализирал фактите от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се  възприемат изцяло.  Поддържаното в касационната  жалба  оплакване,  съставляващо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, е неоснователно.

Както се посочи по-горе, противоречието с материалния закон   касаторът  свързва с неправилната квалификация на деянието по оспорения електронен фиш като нарушение на чл.21, ал.2  вр. с ал.1 от ЗДвП. Изложените доводи са поддържани и във въззивното производство и районният съд им е дал отговор в мотивите и с формирания  диспозитив на  обжалвания съдебен акт. Видно е,  че с постановеното решение е изменен ЕФ като е преквалифицирано  нарушението в такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП, вместо по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.  При безспорно установените факти, сочещи на движение на ППС, категория В със скорост от 156 км/ч  в  пътен участък от автомагистрала , с разрешена скорост до 140 км/ч,  се следва обвинение за извършено нарушение  на чл.21, ал.1 от ЗДвП и  привръзката  с ал.2 на чл.21 от ЗДвП с издадения ЕФ е неправилна. От друга страна, от съдържанието на ЕФ е видно, че  са описани фактически обстоятелства, относими към състава на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП /не се сочи наличие на пътен знак за ограничение на скоростта/,  а приложената санкционна норма по чл.182,  ал.2, т.2 от ЗДвП предвижда еднакво наказание и в двете хипотези на нарушения по чл.21 от ЗДвП. Горното в съвкупност, обосновава изводи за  законосъобразно  упражнено правомощие по  чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.1 от ЗАНН от въззивния съд. Налице са предпоставките, предвидени в цитираните процесуални норми за изменение на ЕФ когато се налага да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая изменението на ЕФ е във връзка с преквалифициране  на деянието като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което сочи на правилно приложение на закона от въззивната съдебна  инстанция.   Дължимо е решение от касационния съд на осн.  чл.221, ал.2 от АПК, за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Предвид изхода по делото, на касатора не се следват деловодни разноски. 

Водим от горното,  Административният съд

                                                          

                                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 60 от 29.03.2022г. на Районен съд – Дупница, постановено по  АНД № 216/2022год.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.   

          

Председател:                              Членове: 1.                            2.