Решение по дело №779/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260144
Дата: 4 септември 2020 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Анна Димова
Дело: 20204110100779
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

от 04.09.2020 година, град Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на шести август, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Анна Димова

 

при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 779/2020 година, по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от "Имоти ВТ" ООД - град Велико Търново, чрез адв. Ал. П. - ВТАК, срещу С.Г.С. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба процесуалният представител на ищцовото дружество развива съображения, че на последното е бил възложен за продажба недвижим имот, находят се в град Дебелец, като ответникът е проявил интерес към имота и на 15.01.2020 година между страните по делото сключен договор за посредничество. Твърди, че още на същият ден ищцовото дружество в изпълнение на договора за посредничество е осигурило оглед на имота, за което е съставен и подписан от страните протокол от 15.01.2020 година. Посочва, че след огледа на имота, ответникът е уведомил дружеството, че го е харесал и желае да бъдат прегледани документите на имота. На 20.01.2020 година е била проведена среща в офиса на агенцията, където адвокатът на ответника е проучил документите за собственост и е изразил становище, че не съществува правна пречка да се продължи с покупката на имота. Посочва, че  първоначалната цена на имота е била 110 000.00 евро, а ответникът предложил цената да се намали на 195 000.00 лева, което предложение е било прието от продавачката, след активната намеса на ищцовото дружество - посредник. В тази връзка на 20.01.2020 година С. е подписал Договор за резервация, по силата на който "Имоти ВТ" ООД поема задължението да не предлага имота на други клиенти до 03.02.2020 година, като сумата по резервацията е била 1 000.00 лв., която ответникът заплатил на ищцовото дружество. Твърди, че след няколко дни продавачката на имота, се е свързала с дружеството и е обяснила, че се отказва от сделката, защото е взела капаро от други купувачи, при по-голяма продажна цена. По тази причина на ответника е възстановена сумата по резервацията от 1 000.00 лева. Посочва, че при връщане на сумата по резервацията на 30.01.2020 година, в нарочна декларация, ответникът е декларирал, че по никакъв начин не заобикаля посредника при покупка на процесния имот, като поел задължение да заплати на "Имоти ВТ" ООД комисионната от 3 % ако го закупи. На същата дата - 30.01.2020 година ответникът е отправил предизвестие на основание на чл. 9 от договора за посредничество за прекратяване на същия. Твърди, че на 14.02.2020 година С., по време на действие на договора за посредничество е купил имота, който му е бил предложен от ищцовото дружество за сумата от  195 000.00 лева. Развива съображения, че по силата на чл. 4 от договора за посредничество С.С. се е задължил да заплати 3 % от реалната продажна цена на имота, като възнаграждение за извършеното посредничество в срок от 5 работни дни от сключване на окончателен договор за продажба на имота. Посочва, че въпреки осъщественото за имота посредничество ответникът не е изпълнил своето задължение да заплати уговореното възнаграждение. Направено е искане С.Г.С. да бъде осъден да заплати на "Имоти ВТ" ООД - град Велико Търново сумата в размер на 5 850.00 лева - представляваща възнаграждение по договор за посредничество от 15.01.2020 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно заплащане на вземането. Направено е искане да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответника развива съображения, че предявеният по делото иск е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен. Оспорва изцяло твърденията, изложени в исковата молба, като посочва, че ищецът не е сключвал договор за посредничество с продавачката на имота и не е имал представителна власт за предлагане на имота, както и че ищецът не е посредничил при закупуването на имота. Твърди, че липсва облигационно правоотношение между агенцията и продавача, породени от сключен договор за поръчителство, както и че действията без представителна власт не са потвърдени от продавача, поради което договорът между страните по делото е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД. На следващо място посочва, че от представения по делото протокол за оглед на имота липсват данни да е бил извършен оглед на самия имот отвътре. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Договор за посредничество при покупка на недвижим имот № 925/010К от 15.01.2020 година /л. 4 от делото/ се установява, че на посочената дата между страните в настоящото производство е сключен договор, по силата на който С.Г.С. е възложил на "Имоти ВТ" ООД - град Велико Търново, като посредник, да предостави необходимите посреднически услуги за покупка на имот от възложителя. Посочено е и че под посреднически услуги се тълкува търсенето на жилище по зададени параметри и организиране на огледи на подбрани имоти. В чл. 4 от договора страните са уговорили, че посредникът има право на възнаграждение за всяко осъществено посредничество, което да бъде в размер на 3 % от реалната продажна цена на имота, но не по-малко от 1 000 евро, платимо не по-късно от 5 работни дни след подписване на предварителния или окончателния договор.  В чл. 8 е предвидено, че в случай, че възложителят закупи имот, предложен му от посредника, но заобикаляйки последния по какъвто и да е начин, дължи на посредника уговореното възнаграждение.

Видно от Протокол от 15.01.2020 година за извършване на оглед на имот с цел покупко-продажба на недвижим имот към договор № 925/010К /л. 8/ на посочената дата С.Г.С. е извършил предварителен оглед, с цел покупко-продажба на недвижим имот в град Дебелец в присъствието на представител на посредника.

По делото е представено заверено копие на Договор за резервация за покупка на недвижим имот от 20.01.2020 година /л. 9 /, с който С.Г.С. е депозирал в брой сумата от 1 000.00 лева при "Имоти ВТ" ООД, която сума представлява резервация за покупка на недвижим имот, находящ се в град Дебелец. В т. 2 от договора страните са уговорили, че ако предварителен договор не се сключи до 03.02.2020 година по вина на продавача, сумата ще бъде върната на купувача в еднодневен срок.

Видно от приложеното копие на Разписка за получена сума от 30.01.2020 година /л. 11/, ответникът - в качеството си на купувач по договор за резервация за покупка на недвижим имот от 20.01.2020 година, е получил сумата от 1 000.00 лева, в изпълнение на т. 2. от договора, а именно невъзможност да се сключи предварителен договор за недвижимия имот. В тази връзка е и представената Декларация от 30.01.2020 година /л. 10/. В същата е посочено и че продавачът на имота е информирал ищеца, че е сключил предварителен договор за имота. С уведомително писмо от 30.01.2020 година /л. 12/ С. е уведомил агенцията, че отправя предизвестие за прекратяване на сключения между тях договор з посредничество.

Няма спор по делото, а и от представения по делото НА № 83, том 1, рег. № 1041, дело № 63 от 14.02.2020 година на нотариус Д. Тютюнджиева, рег. № 582 при НК на РБ /л. 13-17/ се установява, че на 14.02.2020 година М.М. Мянова е прехвърлила на С.Г.С. и Н. Й. С правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в град Дебелец, подробно описан в нотариалния акт за сумата в размер на 195  000.00 лева.

С Покана за изпълнение от 28.02.2020 година /л. 18/, получена от С.С. на 28.02.2020 година, агенцията е поканила последния да заплати на дружеството сумата в размер на 5 850.00 лева, представляваща възнаграждение по договора за посредничество от 15.01.2020 година. В отговор на същата С.Г.С. е изпратил писмо до "Имоти ВТ" АД /л. 43/, което видно от приложения плик  /л. 44/ се е върнало с отбелязване, че не е потърсено.

В проведеното на 02.07.2020 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелката М.М. М. заявява, че е продала имот в град Дебелец в началото на годината на С.Г., като не е ангажирала агенция, включително "Имоти ВТ" ООД, която да посредничи за продажба на този имот. Посочва, че не е сключвала писмен договор с никоя агенция, като не е имала и устна уговорка. Заявява, че неин познат - Д., отишъл да снима къщата отвън и вътре, а след това той я пуснал в ОЛХ за продажба, след което започнали да й звънят най-различни агенции. Посочва, че с "Имоти ВТ" се чули в началото на годината, когато й казали, че имат потенциален клиент-купувач, но не казали името му. Заявява, че обявила къщата за 110 000 евро, като от агенцията й обяснили, че имат клиент за 195 000 лева. Посочва, че в този момент се появило едно момче П. К., което поискало да купи къщата за 105 000 евро и тъй като към този момент нямала никакви ангажименти към никой, с него сключили предварителен договор около 21-25 януари, който веднага й превел капаро от 11 000 лева. Момчето трябвало да изтегли кредит и трябвало време за определени процедури. Заявява, че след като сключили предварителен договор, може би 3-4 дни, с нея се свързал Б., който е адвокат. Представил се, помолил за среща във Варна и между 22-ри и 25-и януари се видели, като казал, че има потенциални купувачи и предлагат 195 000 лева в брой. Посочва, че звъннала пак на П. да пита как се движат нещата и дали е сигурно, че ще му дадат кредит, като той обяснил, че не е абсолютно сигурен, че ще му отпуснат кредита, тъй като имал някаква история кредитна и ако се разбере с тези хора и му върне капарото да се откажат от предварителния договор. Посочва, че Б. й казал, че човекът който иска да купи къщата е съгласен, но не е виждал къщата отвътре, уговорили се за оглед и тогава за първи път видяла купувача и архитект, който водели. Огледът направили един от дните 29-ти, 30-ти или 31-ви януари. Заявява, че тогава развалила договора с П. и му върнала парите. При огледа, хората харесали къщата и на следващия ден подписали предварителен договор. Превели й капаро и се прибрала във Варна, а на 14-ти февруари продала имота. Посочва, че по Вайбър говорила с въпросната агенция, които й казали, че имат потенциален купувач и че има 1000 лв. депозит. Заявява, че веднага след като с П. подписали предварителния договор се обадила на агенцията и казала, че има купувач, който й е предложил по-голяма сума, заявява, че ключ за имота имат тя, майка й и приятелят й Д., но не позволявала в нейно отсъствие да се оглежда имотът отвътре. Заявява, че не се е срещала с представител на агенцията. Посочва, че Г. е нейна приятелка, но тя не е имала ключ, както и че майка й не й е казвала да е давала ключ на Г., за да отключи на някой да гледа имота. Тъй като от агенцията й казали, че имат потенциален клиент им изпратила скица на имота, ипотеката към Райфайзенбанк и нотариалния акт. Заявява, че отказала на агенцията да продаде имота за 195 000 лв., защото имала друг клиент за 105 хиляди евро, с когото имали официален предварителен договор за продажба, а с агенцията нямала нищо сигурно. Когато подписала предварителен договор с П. преустановила отношенията с "Имоти ВТ".

Свидетелят А. Т. В. посочва, че е работил като брокер в "Имоти ВТ" до 10.03.2020 година. Заявява, че познава свидетелката по делото, тъй като отишла в офиса с идея за продажба на имота през месец януари 2019г., а миналата година юни месец отишла и се обърнала към тях да заснемат имота и да обявят цената. Разбрали се и тя им дала правомощия да водят клиенти. Посочва, че имали осигурен достъп на имота от нейна приятелка Г. Заявява, че на 15-ти януари той е провел огледа със С., като присъствали жена му и синът му. Г. отворила и разгледали първия етаж, дворното място, двата гаража, вътре, мази, втория етаж -цялостно имота. Веднага след огледа клиентите казали, че проявяват интерес към имота, стиснали си ръцете и се разделили. На другия ден отишли в офиса и казали, че искат имота и попитали да се комуникира с продавачката за намаляване на цената. Посочва, че И. коментирала и стигнали до консенсус на 195 000 лева. Заявява, че купувачите предявили желание да огледат имота с техен майстор, а С. оставил капаро на стойност 1000 лева за спиране на имота от предлагане и смъкване от сайта. След това С. отишъл със своя адвокат и адвоката му по делото, след което подписал договор за резервация и напуснали офиса. Посочва, че минали няколко дни и собственичката се обадила на М. И. и уведомила, че има друг кандидат, който желае да закупи същия имот и тя се отказва да продължи сделката, която са започнали със С., защото са й оставали капаро 20 хиляди лева. Уведомили С. за другия кандидат-купувач и той изявил желание да прекрати взаимоотношенията си и да си върне капарото. Заявява, че след като оставил капарото, С. искал да направи оглед на имота с майстор, но после започнал да отлага деня за оглед. Посочва, че запознали С. с документите за собственост на 16.01. в офиса на агенцията, като не са му предоставяли копия, а само са ги показали.  

Свидетелят Г.Г. П. заявява, че видял за първи път свидетелката М. през месец 01.2019 година когато отишла в офиса на "Имоти ВТ", където той работел по това време. Г-жа И. я консултирала и тя каза, че ако реши да продава ще отиде. Към началото на м. юни миналата година тя отишла и казала да отидат в имота да снимат, тъй като ще продава имота чрез тях. Отишли в имота в гр. Дебелец той, г-жа И. и собственичката. Тя им отворила, показала им документи на къщата, снимали я, отвътре и отвън, както и двора. Посочва, че след около 2 месеца водили потенциални купувачи в имота и свидетелката Мянова била там и им отворила, но нещата не се случили.

В проведеното на 06.08.2020 година съдебно заседание Б.Л..Т. посочва, че познава С.С. и жена му Н. С., тъй като са семейни приятели от много години, а г-жа И. вижда за втори път. Заявява, че първият бил през януари месец, в техния офис и оттогава само по телефона са комуникирали няколко пъти. Посочва, че С. му се обадил в началото на годината и казал, че ще си купува къща и го помолил, тъй като знаел, че е юрист, той да се занимава с посредничеството относно сделката чисто юридически. Около 13-14 януари му казал, че е харесал в Дебелец къща, пратил му линк на обявата и той я видял, като къщата се предлагала от 5-6 агенции, като казал, че на другия ден ще я погледнат с Имоти ВТ на място. На 15.01.2020г. му се обадил и казал, че е видял къщата отвън, тъй като са нямали ключове от агенцията за достъпа. Разбрали се да дойде във Велико Търново и да направят среща с агенцията в техния офис. Това се случило на 19 или 20 януари От там им заявили, че те ще им посредничат за осъществяване на сделката за снабдяване с документи и т.н., Предложили цена за къщата 190 хиляди лева, а представителката на агенцията излязла в друга стая, за да говори с продавача. Като се върнала, сумата, която посочила била 200 хиляди лева. Поискали отново да бъде преговаряно с продавачката за цената на имота, последвал втори разговор, отново извън стаята, след което крайната цена била 195 хиляди лева. Посочва, че от агенцията се обадили на 28 или 29 януари и му заявили, че няма да могат да им посредничат, тъй като продавачката се отказва, тъй като си е намерила друг купувач. Заявява, че той уведомил С., че агенцията няма да може да им посредничи и му казал, ако може да ми намери контакт с продавачката, тъй като Дебелец не е голям и да отиде до някоя от съседните къщи и да потърси контакт с продавачката, като му казал това да се случи по-бързо, тъй като има друг купувач. Те веднага отишли и намерили телефона на продавачката. Посочва, че той се свързал с нея на 31.01. или 01.02, представил се, помолил да разговарят за къщата, като тя заявила, че има друг купувач, на който му предстои да изтегли кредит. Заявява, че тя се съгласила на среща във Варна, като успял да я убеди, че може максимално бързо да сключат сделка за сумата 195 хиляди лева, но трябва задължително да видят къщата. Два дни след тази среща - на 02 или 03 февруари огледали къщата с архитект, констатирали, че няма никакви забележки и пристъпили към събиране на документи за сделката. Подписали предварителен договор. Посочва, че при агенцията имало някакво листче от имотния регистър и че нито нотариален акт, нито скица са им представили от агенцията, нито са ги уведомили за името на продавачката и с нея не са имали никакъв контакт. Заявява, че един – два дни след като се чули с агенцията и заявили, че не могат да им посредничат, тогава отишъл за първи път до Варна, където продавачката му заявила че има уговорка с друг купувач, но той трябва да тегли кредит. Посочва, че той я убедил да продаде на тях тъй като няма да се тегли кредит, както и че неговата задача била и затова му се плащало - те да купят къщата.

По делото е изготвена и съдебно-техническа експертиза /л.71-81/ от заключението по която се установява, че за процесния недвижим имот и за качената в сайта на дружеството обява, са изготвени 64 броя снимки с фотоапарат, представен при проверката, заснети на 01.07.2019 година. От тези снимки са избрани 25, обработени са, добавено е логото на дружеството и са качени в обявата.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по предявен от "Имоти ВТ" ООД - град Велико Търново, чрез адв. Ал. П. - ВТАК, срещу С.Г.С. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 51 ТЗ. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по сключен между тях Договор за посредничество при покупка на недвижим имот № 925/010К от 15.01.2020 година, изпълнение на задълженията си по договора, а именно, че е осъществил посредничество между продавача и купувача за осъществяване на твърдяната покупко-продажба на недвижимия имот. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора, включително чрез провеждане на насрещно доказване за липсата на осъществено от ищеца посредничество.

Няма спор по делото, а и от представеното заверено копие на Договор за посредничество при покупка на недвижим имот № 925/010К от 15.01.2020 година безспорно се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на посреднически услуги при покупката на недвижим имот от 15.01.2020 година. Няма спор по делото и че на същата дата страните по договора са извършили оглед на процесния недвижим имот, находящ се в град Дебелец, във връзка с който са подписали протокол за извършения оглед. Следва да се има предвид, че протоколът е подписан от ответника, който не е оспорил подписа си и на основание чл. 180 ГПК съдът е обвързан да приеме, че обективираното там изявление, изхожда от него. От протокола се установява, че ответникът, в присъствието на представител на агенцията, е извършил оглед на имота. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалният представител на ответника, че имотът е огледан само отвън, доколкото имотът представлява жилище и същинската част на огледа касае именно жилищната част на същия, а и в протокола липсва изрично отразяване, че имотът не е огледан изцяло. Извършването на огледа се установява и от показанията на свидетеля Венков. В този смисъл настоящият съдебен състав приема за доказано, че ищецът чрез свой служител е представил на ответника процесния имот за оглед на 15.01.2020 година.

 Липсва спор между страните по делото, а и от приложения нотариален акт се установява, че ответникът е закупил имота от продавача на същия - свидетелката М. на 14.02.2020 година за сумата в размер на 195 000.00 лева. Спорен по делото е въпросът дали така установените факти водят до несъмнен извод, че ищецът е изпълнил задълженията си на посредник по договора или дали е бил готов да изпълни собствените си задължения по договора, за което да му се дължи възнаграждение.

По своята правна същност договорът, сключен между страните е договор за търговско посредничество, по смисъла на чл. 49-51 ТЗ. Предмет на същия не е извършването на определена работа, а постигането на определен резултат – свързване на страните за сключването на сделка. Договорът за търговско посредничество за сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот включва не само задължение за организиране на огледи, но и посредничество за постигане на съглашение между страните по сделка, съдействие за проучване на цени, за снабдяване с информация и документи за имота. Задължително условие за пълното изпълнение на договора за посредничество е осъществяването на контакт между страните и създаването на условия, водещи до настъпването на крайния резултат - сключването на сделката, например снабдяване с информация за вещни и облигационни тежести, с документи за имота и други. Следователно, за да е изправна страна по договора, не е достатъчно да е извършен оглед на имота със съдействие на посредника, а е необходимо и да е била налице реална възможност за сключване на договора към него момент. Това означава, че посредникът следва да е имал възможност да осъществи останалите действия, които формират съдържанието на дължимата от него престация, а именно да свърже страните по бъдещата сделка.

От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин ищецът да е можел да осъществи реално посредническата услуга за постигане на съглашение между продавача и евентуалния купувач. Няма спор по делото, че продавачката на имота - свидетелката М. е уведомила агенцията, че се отказва от сделката, предлагана от последната. Същата заявява, че е имала сключен предварителен договор за продажба на имота с трето за делото лице, и това е причината да откаже посредничеството на агенцията. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че няколко дни след това и след като агенцията уведомила ответника за пречката за сключване на бъдещата сделка, с нея се свързал свидетелят Тасев с предложение за покупка на имота. В тази насока съдът взе предвид и обстоятелството, че в разписката за получена сума от 30.01.2020 година /л. 11/ изрично е посочено, че същата се предава на С. в изпълнение на т. 2 от договора - невъзможност да се сключи предварителен договор за недвижимия имот по вина на продавача. С разписката ищецът е направил извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, а именно че посредничеството не може да бъде осъществено не по вина на купувача, а по вина на продавача на недвижимия имот.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че  делото не се установи и доказа, ищецът да е изпълнил изцяло задълженията си по договора за посредничество с ответника, като със сътрудничеството на агенцията е извършен единствено "предварителен оглед" на имота, нито да е имал възможност да изпълни в цялост поетите от него посреднически задължения, включително относно свързването на страните по възнамеряваната сделка и създаването на условия, водещи до този резултат. След като по делото не се доказва по безспорен и категоричен начин ищецът да е изправна страна по договора, за него не може да се породи вземане за възнаграждение по същия.

Нещо повече, да се търси възнаграждение по договора от потенциалния купувач, при положение че продавачът на имота е отказал посредничеството на агенцията би означавало, че купувачът не би могъл да закупи имота по никакъв начин без да заплати възнаграждение, независимо че агенцията не може да изпълни същинските си задължения по договора, а именно да посредничи между страните по бъдещата покупко-продажба. Ако ищецът твърди, че е овластен от продавача да посредничи за продажбата на имота му и последният виновно е осуетил сключването на възнамеряваната сделка, обстоятелство което не е предмет на разглеждане по настоящото дело и с поведението си последният е възпрепятствал осъществяването на посредничеството, отговорност би могла да се търси от него, но не и от купувача.

С оглед изложеното по-горе, съдът в настоящия му състав приема, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. чл. 51 ТЗ е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът следва да понесе сторените от ответника разноски по делото. Направеното от процесуалния представител на ищеца, в проведеното на 06.08.2020 година съдебно заседание, възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. В случая делото е разгледано само в две открити съдебни заседание, а и правният спор не се отличава както с фактическа, така и правна сложност. В този смисъл "Имоти ВТ" ООД – град Велико Търново следва да бъде осъдено да заплати на С.Г.С. сумата в общо в размер на 642.50 лева, представляваща направените от тях разноски по делото, от които 20.00 лева - внесен депозит за призоваване на свидетел и 622.50 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от "ИМОТИ ВТ" ООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Баба Мота" № 16, вх. В, ет. 3, ап. 4, с ЕИК ********* против С.Г. ***, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 51 ТЗ за заплащане на сумата в размер на 5 850.00 лв. /пет хиляди осемстотин и петдесет лева/, представляваща възнаграждение по Договор за посредничество при покупка на недвижим имот № 925/010К от 15.01.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 19.03.2020 година до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА "ИМОТИ ВТ" ООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Баба Мота № 16, вх. В, ет. 3, ап. 4, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на С.Г. ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 642.50 лв. /шестстотин четиридесет и два лева и петдесет стотинки/ - представляваща общ размер на сторените от ответника разноски по делото.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                             Районен съдия: