№ 54
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500414 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по молби на „КВ г.и.“ ЕООД за поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 419/09.12.2022г., постановено по в.гр.д. № 414
по описа на Софийския окръжен съд за 2022 г., както и за изменение на същото в
частта за разноските.
В молбата за изменение на решението по чл. 248 от ГПК се настоява за
осъждане на жалбоподателя да заплати на молителя сторените във въззивното
производство разноски, като се изтъква, че договорът за правна защита и
съдействие е на същия лист, на който се намира и пълномощното от страна на „КВ
г.и.“ ЕООД към адв. М. П.. Към молбата е приложено копие от пълномощното и
договора за правна помощ.
В молбата за поправка на очевидна фактическа грешка молителят заявява, че
подава същата алтернативно спрямо молбата по чл. 248 от ГПК. Счита, че във
въззивното решение е допусната очевидна фактическа грешка при анализирането
на доказателствата и установяването на липса на договор за правна помощ в
кориците на делото. Отново изтъква, че договорът за правна защита и съдействие
е на същия лист, на който се намира и пълномощното от страна на „КВ г.и.“
ЕООД към адв. М. П.. Намира, че това съставлява техническа грешка при
анализиране на доказателствата, което не засяга и не изменя волята на съда,
поради което няма пречка да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК.
Постъпил е отговор от насрещната страна - „А1 Б.“ ЕАД, която счита
молбите за неоснователни. Намира за недоказано, молителят да е заплатил
претендираното адвокатско възнаграждение, което било абсолютна предпоставка
за неговото присъждане. Излага и съображения, че размерът му е силно завишен,
предвид фактическата и правна сложност на делото. Подчертава, че е направил
възражение за прекомерност в проведеното открито съдебно заседание по делото.
Намира за ирелевантно настъпилото изменение на НМРАВ. Подчертава, че реално
въззиваемият се е представлявал от адв. П.а, а не от адв. П., от когото изхождат
1
молбите. Моли съда да остави молбите без уважение, а при условията на
алтернативност – да редуцира претендираното адвокатско възнаграждение до
предвидения в НМРАВ минимум.
Съдът намира, че, с оглед необжалваемостта на постановеното въззивно
решение, молбата за неговото изменение е подадена в срока по чл. 248, ал. 1,
предложение второ от ГПК, а подаването на молба за отстраняване на очевидна
фактическа грешка не е ограничено със срок. Освен това, двете молби изхождат
от надлежна страна по делото, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са неоснователни поради следните съображения.
1. По молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските.
Противно на поддържаното от молителя, по делото не се открива договор за
правна защита и съдействие за въззивното производство.
Наистина, такъв договор, заедно с пълномощно за адв. П., е приложен на л. 71
от първоинстанционното дело, но той касае заплащане на адвокатско
възнаграждение единствено пред първата инстанция и в размер, различен от
претендирания. Поради това той не доказва заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство и
не е основание за присъждане на така претендираните разноски.
От друга страна, приложеното към молбата по чл. 248 от ГПК електронно
заверено копие от договор за правна защита и съдействие по въззивното дело е
представено несвоевременно, и поради това не следва да се взема предвид при
произнасянето на съда по нея. Съгласно трайната съдебна практика (напр.
Определение № 50403 от 15.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2548/2022 г., III г. о.,
ГК, Определение № 492 от 21.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1295/2020 г., III г.
о., ГК), ако доказателствата за извършване на разноски са представени едва с
молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, представянето им е несвоевременно, тъй като
към този момент соченето на доказателства е преклудирано. А несвоевременното
представяне на доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение
препятства възможността за присъждането му по реда на чл. 78 от ГПК, дори ако
самото искане за присъждане на разноски е направено своевременно.
В същия смисъл са и мотивите към т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съгласно които, след края на
устните състезания не може валидно да се отправят искания и да се представят
доказателства, спрямо които противната страна не е имала възможност да изрази
становище.
По тези съображения, молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
2. По молбата по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в
решението.
Съгласно правната теория (Сталев Ж., Мингова А., Стамболиев О., Попова В.,
Иванова Р., „Българско гражданско процесуално право”, изд. „Сиела”, десето
преработено и допълнено издание, 2020г., стр. 509), явна фактическа грешка е
всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението.
В случая такова несъответствие няма, тъй като, от една страна, в края на
мотивите на въззивното решение съдът ясно е изразил волята си да не присъди
разноски в полза на въззиваемия поради непредставяне на доказателства за
уговаряне и реално заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение от
650 лв., а от друга страна, липсва диспозитив за присъждане на разноски, т.е.
такива действително не са присъдени. Следователно, налице е пълно съответствие
между формираната от въззивния съд воля по този въпрос и нейното
обективиране в текста на решението, а това изключва възможността, евентуален
порок на решението в тази му част да бъде квалифициран като очевидна
2
фактическа грешка.
Не обосновават извод за допусната очевидна фактическа грешка и наведените
от молителя доводи за неправилен анализ на доказателствата по делото, поради
следните съображения:
Твърдението му за наличие на договор за правна помощ в кориците на
делото, както се посочи по- горе, не съответства на действителното
фактическо положение, тъй като такъв е представен едва с молбата по чл.
248 от ГПК. Следователно, преценката на съда за липса на такъв договор е
обективно вярна и не съставлява фактическа грешка.
Отделно от това, ако съдът е допуснал грешки при анализиране на
доказателствата и при формиране на правните си изводи, те биха могли да
доведат до неправилност на постановения съдебен акт, но не съставляват
очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, поради което не
може да бъдат поправяни по този ред.
По тези съображения, молбата на „КВ г.и.“ ЕООД за поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 419/09.12.2022г., постановено по в.гр.д. № 414
по описа на Софийския окръжен съд за 2022 г., е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК на „КВ г.и.“ ЕООД
за изменение на Решение № 419/09.12.2022г., постановено по в.гр.д. № 414 по
описа на Софийския окръжен съд за 2022 г., чрез присъждане на разноски от 650
лв. в полза на молителя.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 247 от ГПК на „КВ г.и.“ ЕООД
за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 419/09.12.2022г.,
постановено по в.гр.д. № 414 по описа на Софийския окръжен съд за 2022 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3