№ 1261
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000501042 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 261659 от 07.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1388/2020
г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на
С. В. Г., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД:
- сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.09.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.03.2020 г., като е отхвърлил прекия иск, за
разликата над уважения до пълния предявен размер от сумата 50 000 лева, а
също така и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗДД, имащ за предмет
заплащане на законната лихва върху обезщетението, за периода от 13.09.2019
г. до 01.03.2020 г.
- сумата от 51.59 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди /разходи за лечение и медикаменти/, ведно със законната
1
лихва, считано от 02.03.2020 г., като е отхвърлил акцесорния иск по чл. 86, ал.
1 от ЗДД, имащ за предмет заплащане на законната лихва върху
обезщетението, за периода от 13.09.2019 г. до 01.03.2020 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника –
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „В., У. и
партньори“, представлявано от адв. В. У., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
в размер на сумата от 1431.55 лева;
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6, в размер на сумата от 749.48 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца С. В.
Г., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, деловодни разноски, в размер на
сумата от 236 лева.
С определение № 263042 от 15.02.2021 г., постановено по гр.д. №
1388/2020 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд е
отхвърлена молбата на ответника – Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника –
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
********* в осъдителната част с доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, тъй като
поведението на застрахования водач не осъществява деликтния състав по чл.
45 от ЗЗД.
Моли въззивният съд да отмени решението в тази част и да отхвърли
изцяло предявените искове.
2
При условията на евентуалност излага доводи, че първоинстанционният
съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер, който е
завишен и не съответства на действително претърпените.
Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд
в частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди и вместо
това да присъди обезщетение, което да е съобразено с критериите на
съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Насрещната страна - С. В. Г., ЕГН ********** е подала отговор в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли да се потвърди решението в обжалваните части.
Моли ответникът да заплати на нейния процесуален представител
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – С. В. Г., ЕГН ********** е предявил против Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
13.09.2019 г., около 17:00 часа в гр. София е бил пътник в автобус „МАН
Лион С Сити“ с рег. № ********, собственост на „Столичен автотранспорт“
ЕАД, управляван от Г. Ж. К., ЕГН **********.
Автобусът се движел по бул. „Цариградско шосе“ в посока от бул.
3
„Брюксел“ към центъра, но водачът в района на мостовото съоръжение над
„Площад на авиацията“ предприел внезапно спиране.
Ищецът твърди още, че:
- пътувал е правостоящ в салона на автобуса до втората врата захванал
се здраво;
- в резултат на внезапното спиране и под действието на инерционните
сили паднал и си ударил главата;
- след като водачът преустановил движението на автобуса е бил
транспортиран за преглед в УМБАЛ „Св. Анна“ АД София, където е
установено, че вследствие на ПТП е получил мозъчно сътресение; контузия та
главата окципитално; травма на нервните коренчета в шиен отдел;
- повторно на 16.09.2019 г. е посетил здравното заведение и е бил
настанен за лечение в Клиниката по неврохирургия до 19.09.2019 г., където са
проведени изследвания и изписан за провеждане на лечебно -двигателен
режим, за срок от 3 седмици;
- ПТП е настъпило по вина на водача на автобуса, на който е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение и с
Наказателно постановление му е наложено административно наказание глоба,
за допуснато нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП;
- автобусът, собственост на собственост на „Столичен автотранспорт“
ЕАД е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП, като писмената
претенция по чл. 380 от КЗ е предявил на 02.12.2019 г., по която е заведена
щета, но не му е изплатено обезщетение;
Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените
вследствие на ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 13.09.2019г. и обезщетение за
имуществени вреди – разходи за медикаменти за лечение на травмата, в
размер на сумата от 51.59 лева, ведно със законната лихва от деня на
увреждането.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски, както и
4
ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален
представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК ********* подал отговор на исковата молба /л. 46/, с
който признал обстоятелството, че лекият автомобил „БМВ“ е имал валидна
застраховка в деня на ПТП, но оспорил основателността на предявените
искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените доказателства не
установяват механизма на настъпване на ПТП, както и че поведението на
застрахования водач не осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и конкретните обстоятелства по делото, че ищецът
не се държал здраво за намиращата се хоризонтална подпора и единствено
той от всички пътници е пострадал.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че ищецът на
13.09.2019 г., около 17:00 часа в гр. София е бил пътник в автобус „МАН
Лион С Сити“ с рег. № ********, собственост на „Столичен автотранспорт“
ЕАД и управляван от Г. Ж. К., ЕГН **********.
Автобусът се е движел по бул. „Цариградско шосе“ в посока от бул.
„Брюксел“ към центъра, като водачът в района на мостовото съоръжение над
„Площад на авиацията“ за да предотврати настъпването на ПТП с внезапно
навлязъл в лентата му лек автомобил предприел аварийно спиране.
Ищецът е бил правостоящ пътник и вследствие аварийното спиране,
спирачното закъснение и инерционните сили загубил равновесие, паднал на
пода и си ударил главата;
Водачът преустановил движението на автобуса и изчакал екип на
спешна медицина да поеме и транспортира ищеца за преглед в УМБАЛ „Св.
Анна“ АД София.
5
Мястото на произшествието е било посетено от служители на пътна
полиция, които съставили на водача Акт за установяване на административно
нарушение и Констативен протокол за ПТП.
С Наказателно постановление от 11.10.2019 г. на водача е наложено
административно наказание глоба, за допуснато нарушение на правилата за
движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като с поведението си е поставил в
опасност здравето на пътниците в автобуса – л. 59.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява с
приложените по делото писмени доказателства и заключението на вещото
лице, извършило в първата инстанция автотехническа експертиза – л. 95.
Ищецът е бил прегледан в УМБАЛ „Св. Анна“ АД – София, а след три
дни на 16.09.2019 г. е бил приет за лечение в Клиниката по неврохирургия,
където е престоял до 19.09.2019 г.
По делото е приложената медицинска документация за лечението с
изключение на тези медицински документи, съставени при извършения
преглед на ищеца в здравното заведение, непосредствено след инцидента.
От писменото заключение на вещото лице се установява, че ищецът
вследствие на ПТП е получил мозъчно сътресение; контузия на главата
окципитално и травма на нервните коренчета в шиен отдел.
Получените травматични увреждания по своите медико-биологични
данни представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК.
Общият лечебен и възстановителен период е продължил 3 седмици,
съобразно предписания лечебен режим.
Няма настъпили усложнения на здравето вследствие на тези
увреждания.
Представените от ищеца доказателства за закупуване на медикаменти
6
са в пряка причина връзка с уврежданията, получеи при ПТП.
Автобусът е собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД и е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника в деня на настъпване на ПТП.
Ищецът на 02.12.2019 г. е предявил писмената претенция по чл. 380 от
КЗ, по която ответникът е завел щета, но не е изплатил обезщетение.
Първоинстанционният съд изрично е указал, но ответникът не е
представил доказателства, които да установят направеното от него в отговора
на исковата молба твърдение, че по заведената щета е заплатил на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от три хиляди лева.
Доказателствата по делото не обосновават фактическия извод на съда,
че ищецът, като пътник в автобуса с поведението си пряко и непосредствено е
допринесъл за настъпване на вредоносния за него резултат.
В първата инстанция са събрани гласни доказателства за механизма на
настъпване на ПТП и за претъпените от ищеца болки и страдания.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника жалба и спорът се концентрира до основателността на предявените
искове; размера на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди и
дали ищецът с поведението си пряко и непосредствено е допринесъл за
настъпване на вредите.
Приложими за разрешаване на правния спор са нормите на Кодекса на
застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г.
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени и
имуществени вреди:
7
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая автобусът, собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД и
управляван от Г. Ж. К. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП, по силата на
която последният, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Претърпените от ищеца вреди представляват лека телесна повреда,
поради което по отношение на водача е реализирана само
административнонаказателната отговорност с влязло в сила наказателно
постановление, с което му е наложено административно наказание глоба.
Посоченият правораздавателен акт и събраните по делото доказателства
обосновават извод, че водачът на автобуса при неговото управление е
допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП /„участникът с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди.“, като с това си противоправно
8
поведение е станал причина за настъпването на ПТП и вредните последици,
т.е. водачът с поведението си е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани
по основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 3 000 /три хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на съдебната
практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г.
на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта
на пострадалия; неговото обществено положение; получените травматични
увреждания представляват лека телесна повреда; общият лечебен и
възстановителен период за тези леки телесни повреди е по-малък от тридесет
дни, в случая три седмици; отсъствие на негативни за здравето последици;
обществено – икономическите условия в страната и лимита на
застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Обстоятелствата по делото обосновават извод, че пострадалият с
поведението си не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Прекият иск е основателен до размер на сумата от 3 000 лева и подлежи
на отхвърляне до предявения размер от 50 000 лв.
Ищецът е претърпял в пряка причинна връзка с увреждането и
имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на медикаменти,
в размер на сумата от 51.59 лева, поради което прекият иск, имащ за предмет
обезщетяване на тези вреди е основателен в пълния му предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащи за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди:
9
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Ищецът е предявил своята застрахователна претенция на 02.12.2019 г.,
като не е представил доказателства за виновността на застрахования водач, а
също така и банкова сметка, по която да се преведе обезщетението, поради
което застрахователят дължи законната лихва, считано от 02.03.2020 г.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ответника е
частично основателна, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
по прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
10
неимуществени вреди е осъден да заплати обезщетение, за разликата над
сумата от 3 000 /три хиляди/ лева до присъдените 30 000 лева и вместо това
да се отхвърли искът в тази част;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2020 г., до
размер на сумата от 3000 лева, както и в частта,в която е осъден да заплати
обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 51.59 лева, ведно
със законната лихва, считано от 02.03.2020 г.;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати държавна такса по сметка на Софийски
градски съд, в размер на 749.48 лева, тъй като дължимата се такса, съобразно
обезщетението от 3 000 лева е заплатена от ищеца;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на Адвокатско
дружество „В., У. и партньори“, представлявано от адв. В. У., на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., за разликата над сумата от 440 лева до размер на сумата
от 1431.55 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски, за разликата
над сумата от 94 лева до размер на сумата от 564.31 лева;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която прекият иск,
имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлен, за
разликата над сумата от 30 000 лева до предявения размер от 50 000 лева, не е
обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която акцесорните
11
искове, имащи за предмет присъждане на законната лихва върху
обезщетенията за неимуществените и имуществени вреди са отхвърлени, за
периода от 13.09.2019 г. до 01.03.2020 г., не е обжалвано от ищеца и е влязло
в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата
от 561.52 лева и юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 350
лева.
Ответникът не дължи адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. по две причини.
Първо, защото ищецът е декларирал получаването на заплата и собствеността
върху два апартамента в гр. София /л. 36/, които обосновават извод, че не е
материално затруднено лице и защото не са представени доказателства, които
да установяват, че ищецът и явилият се в залата процесуален представител са
роднини по права линия или по съребрена линия до ІV степен, за да попадат в
категорията „близки родственици“.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261659 от 07.12.2020 г., постановено по гр.д. №
1388/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
********* е осъден да заплати на С. В. Г., ЕГН **********, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
13.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2020 г., за
разликата над сумата от 3000 /три хиляди/ лева до размер на сумата от 30 000
лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
12
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. Г., ЕГН ********** против
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
*********, пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет
обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.09.2019 г., за
разликата над сумата от 3000 /три хиляди/ лева до размер на сумата от 30 000
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261659 от 07.12.2020 г., постановено по
гр.д. № 1388/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът
– Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
********* е осъден да заплати на С. В. Г., ЕГН **********, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 13.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
02.03.2020 г. до размер на сумата от 3 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261659 от 07.12.2020 г., постановено по
гр.д. № 1388/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът
– Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
********* е осъден да заплати на С. В. Г., ЕГН **********, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 13.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
02.03.2020 г. до размер на сумата от 51.59 лева.
ОТМЕНЯ решение № 261659 от 07.12.2020 г., постановено по гр.д. №
1388/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
********* е осъден да заплати:
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, в размер на 749.48
лева;
- адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „В., У. и
партньори“, представлявано от адв. В. У., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
за разликата над сумата от 440 лева до размер на сумата от 1431.55 лева;
- на ищеца С. В. Г., ЕГН **********, деловодни разноски, за разликата
13
над сумата от 94 лева до размер на сумата от 564.31 лева;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261659 от 07.12.2020 г., постановено по
гр.д. № 1388/2020 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ищецът С.
В. Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 236 лева.
Решение № 261659 от 07.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1388/2020 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която прекият иск, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над сумата от 30 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева
не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Решение № 261659 от 07.12.2020 г., постановено по гр.д. № 1388/2020 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която акцесорните искове, имащи за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди са отхвърлени, за периода от 13.09.2019
г. до 01.03.2020 г. не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ищеца С. В. Г., ЕГН ********** да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски, в
размер на сумата от 561.52 лева и юрисконсултско възнаграждение, в размер
на сумата от 350 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14
15