РЕШЕНИЕ
№
1922
гр.
Пловдив, 22.10.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХІII състав, в открито заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и
участието на прокурора Анелия Трифонова,
като разгледа КАНД №1888/2021 година
по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. от АПК,вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна Агенция
по рибарство и аквакултури, предявена чрез юрк. А., против
решение № 660 от 21.05.2021 г., постановено по АНД № 44 от 2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив - VIII наказателен
състав, с което е отменено издаденото
спрямо Г.Ц.К. ЕЕГН********** от гр.Пазарджик наказателно постановление № 16-67/18.11.2020г.
на началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“- гр.Пловдив към ГД „Рибарство
и контрол“ на ИА „РА“, с което за административно нарушение на чл. 38 ал. 1 от Закона за
рибарството и аквакултурите /съкр.ЗРАК/ му е наложено на осн. чл.75 ал.1 от
ЗРАК административно наказание „глоба в размер на 600.00 лева“.
Решението е оспорено като
незаконосъобразно, необосновано и неправилно с искане за отмяна и отменяване на
наказателното постановление, като счита, че
се касае за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които
обосновават отмяна на съдебното решение. По същество на спора дава мнение, че не
може да се направи извод за приложение на чл.28б.а от ЗАНН за маловажен случай,
в която връзка се излагат подробни съображения. По
същество предлага да се отмени издаденото съдебно решение и да се потвърди
наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две
инстанции.
Ответникът
– Г.Ц.К. от гр.Пазарджик в съдебно заседание се представлява от пълномощника си
адвокат У., който оспорва касационната жалба като
неоснователна. По същество поддържа, че издаденото съдебно решение е
правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде потвърдено, а
касационната жалба отхвърлена. Претендира разноски.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение,
че жалбата е неоснователна, а оспореното решение е правилно и законосъобразно,
поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.
Касационният състав, като провери
законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от
касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното :
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От
фактическа страна се установи , че районният съд е бил сезиран с жалба от Г.Ц.К.
против посоченото наказателно
постановление, което е било издадено въз
основа на АУАН № В 0018405/16.10.2020г., съставен от свидетеля Д. Н. А., заемащ
длъжността „***“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, отдел
Южна България, сектор Пловдив, с което по отношение на жалбоподателят е
било установено административно нарушение на разпоредбите на чл.38, ал.1 от ЗРА, изразило се в това на 16.10.2020г. в 11.20 ч. на язовир „Пясъчник“, м.Топлата
вода, същият извършва риболов с три броя въдици и в живарника си е запазил два
броя риби- шаран 22см и бяла риба 20 см, които размери са по- малки от
допустимите съгласно №2, т.29 и т.40 от ПЗРЗРА. Посочено е, че бялата риба е
мъртва, но е върната в язовира, а шарана е жив и също е върнат в язовира. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя,
който отбелязал в писменото си възражение, че искал да види колко риба може да
улови, която после да пусне обратно във водоема. и екземпляр от него му бил
връчен. В тридневен срок не е постъпило писмено възражение по реда на чл.44
ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съответният акт е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.75 ал.1 от ЗРА е
определено и наложено на нарушителя административно наказание „глоба в размер
на 600лева“. За да отмени атакуваното пред него НП
първоинстанционният съд е приел, че приложените по дело АУАН и НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като установените с тях обстоятелства по
извършено нарушение по посочения законов текст се потвърждават от събраните по
делото гласни и писмени доказателства като се установява по несъмнен начин
факта на извършване на деянието, което е квалифицирано правилно и не са
допуснати съществени административно-производствени нарушения в хода на
административно-наказателното производство, които да накърняват правото на
защита на нарушителя. В тази връзка кредитирал гласните показания на
актосъставителя, които приел, че обосновават извода за съставомерност на
деянието, вменено като нарушение на жалбоподателя. Възраженията на жалбоподателят, че е налице съществено нарушение на административно –
производствените правила при описанието на нарушението в АУАН и НП били
отхвърлени. По отношение на
наложеното наказание приел, че същото е в минимален размер, който обаче е
несъответен на извършеното нарушение. Мотивирал се, че са налице всички
основания да се счита посоченото деяние за маловажен случай по смисъла на чл.28
б.а от ЗАНН защото то е с много по –ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай, за което обсъдил конкретно установени при
проверката обстоятелства. В тази връзка се позовал и на задължителната съдебна
практика, изразена в ТР №1/12.12.2007г., постановено по ТД №1/2005г на ВКС.
Решението на първоинстанционният съд е правилно.
Районният съд законосъобразно и изяснил посочената фактическа
обстановка, при което съобразно събраните писмени и гласни доказателства е
обосновал и необходимите правнорелевантни изводи. Несъмнено е, че от
страна на жалбоподателят е извършено нарушение именно на посочената законова
разпоредба на чл.38 ал.1 от ЗРА, която определя, че се забранява уловът,
пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от
обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА
с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2. В т.29 и
т.40 от Приложение №2 към чл.38 ал.1 ЗРА е посочено, че минималните размери на
разрешен за улов шаран е 35см, а за бяла риба 40 см. Безспорно е, че жалбоподателят
на посоченото място и време при любителски риболов е нарушил именно тази
разпоредба с уловените от него два броя риби. Законосъобразно е била приложена
и санкционната разпоредба на чл.75 ал.1 от ЗРА за наложено административно
наказание глоба в минимален размер от 600 лева. Същевременно обосновани са
изводите на съда, че осъщественото деяние съставлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Същото се явява с
по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с други сходни
случай, защото е осъществено за първи път, като липсва съществено засягане на
охраняваните обществени нарушения. Безспорно в момента на установяването му,
нарушителя е предприел поведение към отстраняване на последиците то него с
пускането във водоема на уловените от него риби. Макар и застрашени,
обществените отношения, които са предмет на защита от ЗРА, са били увредени в
много ниска степен и то по отношение само на намерената при проверката бяла
риба. Така установения от контролните органи улов на риба е в много минимален размер
в сравнение с други подобни случай. Налице е проявление на разпоредбата за
маловажност на деянието, защото то е извършено за първи път и от лице, което не
е с висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай, не
са засегнати в съществена степен и охраняваните обществени отношения, а
определената санкция, дори и в минимален размер, се оказва несъответна на
степента на извършеното административно нарушение и на имущественото състояние
на дееца. Ето защо по тези съображения законосъобразно обжалваното наказателно
постановление е било отменено. В този смисъл съобразно
предпоставките на чл.221 ал.2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите на
първоинстанционният съд и препраща към тях, без да е необходимо тяхното
преповтаряне. Изводите на първоинстанционният съд са и в съответствие със
съдебната практика по сходни дела, като изложените в този смисъл мотиви също се
споделят от настоящия съдебен състав и не е необходимо да бъдат повтаряни. Ето
защо неоснователни се явяват и изложените подробни доводи в касационната жалба
за неправилност на обжалваното решение, като те не могат да обосноват друг
правен резултат.
При
този изход на спора разноски се дължат на касационният ответник. Същият е
направил изрично искане за тяхното присъждане, като е приложил доказателства за
тяхното плащане с приложения договор №001694/20.09.21г за правна защита и съдействие
по настоящата съдебна инстанция. Те се констатираха в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение, което е съобразено с разпоредбата на чл.18 ал.2, вр.
чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В предвид на
изложеното,на осн. чл.221 ал.2 от АПК,
вр. чл. 63 ЗАНН Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 660 от
21.05.2021 г., постановено по АНД № 44 от 2021г. по описа на Районен съд –
Пловдив - VIII наказателен състав.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, седалище в гр. Бургас да заплати на Г.Ц.К. ЕЕГН**********
от гр.Пазарджик направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 / триста/ лева“.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.